Непредвидимият Homo economicus
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Непредвидимият Homo economicus

Непредвидимият Homo economicus

Икономическите субекти невинаги постъпват рационално. Така сме устроени.

Ясен Пекунов
4422 прочитания

© Shutterstock


Ако ваш приятел намери 10 лв. на улицата и ви предложи да си ги разделите, като за него са девет, а за вас един, ще приемете ли? Повечето хората отказват, докато сумата, която ще получат, не е близка до половината пари.

Подобно поведение обаче е нерационално. По-добре е да получим 1 лв. вместо нищо. Е, икономическите субекти не постъпват винаги рационално. Щяхме ли иначе да сме свидетели на настоящата финансова криза, дължаща се на безумни практики като отпускане на кредити на хора, които очевидно няма да мога да покриват задълженията си в дългосрочен план? Разумно ли е почти всички да инвестират в недвижимости, докато имотите достигнат цени, които са по силите само на (кредитни) милионери?

Homo economicus

е интересен човек. Той е във висша степен интересчия и егоист. Някои биха казали дори, че е меркантилен. А той просто винаги постъпва рационално и в своя полза, като под полза се разбира печалба. Нищо повече или по-малко.

Поведението му е последователно. Ако всички играчи на пазара са такива, то и пазарът би бил предвидим. Логично е повечето хора да са такива. Теорията на еволюцията е изградена най-общо върху представата, че оцеляват тези, които се приспособяват и които най-агресивно защитават своето. Теорията за Homo economicus следва тази линия на мислене.

Както теорията на еволюцията обаче трудно може да обясни ползата от алтруистично поведение, характерно за много видове (не само човека), така и рационалните икономически теории не могат да предвидят поведението на хората. Ако можеха, щяха да предвидят и настоящата криза.

Хората просто не постъпват винаги рационално, нито разбират печалбата на пари за себе си като висша полза. За християните полза е да дадеш на ближния. За Бил Гейтс да дарява милиарди за разработване на лекарства и ваксини за смъртоносни болести. Ако оставим тези абстрактни размисли за смисъла на живота, то пак ще видим, че дори най-алчните невинаги постъпват рационално. Ние, хората, просто сме така устроени, както открива една млада наука.

Невроикономиката

според скорошно определение е "наука, която цели да опише неврологичните механизми, които влияят на взимането на решения". С други думи, как действа мозъкът ни в различни ситуации, как ни влияят хормоните и други неврологично активни вещества и дори различието в гените ни.

Примерен експеримент е този на изследователите от "Кембридж" Джон Коутс и Джо Хърбърт, които разкриват, че нивата на хормона тестостерон повлияват сериозно поведението на трейдърите (вж. свързаната статия с име "Хормони на пазара"). Най-общо високите нива на тестостерон водят до поемане на необмислени рискове и "хазартни" трейдъри или печелят повече от средното, или губят повече от средното.

Резултатите на Коутс и Хърбърт се отнасят за мъже. Изследване на шведски екип показа, че жените не се влияят от нивата на тестостерона и естрогена си (вж. свързаната статия). Двата екипа дори влязоха в полемика за достоверността на резултатите си. Това е типично за всякамлада наука, която прави първите си открития.

Друг хормон, който сериозно повлиява финансовите ни решения, е окситоцина. Наричан хормон на любовта, той ни прави и по-щедри. По-щедри сме и когато съвестта ни не е чиста, например, след като сме си припомняли някоя наша недостойна постъпка. Прочее измиването на ръцете наистина дава усещане за чиста съвест, както казва и поговорката (вж. свързаните статии).

Финансовото ни поведение се влияе и от концентрацията на андрогенните стероиди, които отговарят за формирането на половите характеристики на мъжкия организъм (PNAS 2009;106:623). Високи концентрации на тези стероиди по време на бременността повлияват развитието на мозъка. Трейдърите, които са били изложени на високи нива на андрогени, докато са били в корема на майките си, като възрастни се справят по-добре. Откритието е направено отново от д-р Джон Коутс.

Гените също определят пазарното ни поведение. Учените засега изследват гени, свързани с невротрансмитерите допамин и серотонин, които имат огромна роля при взимането на решения. Така вариациите на гена 5-HTTLPR, който отговаря за транспорта на серотонина, повлияват дейността на амигдалата – мозъчен център, отговорен за взимането на решения (J Neurosci 2009;29:5985). Накратко разновидността на гена има значение за реакцията ни към различна форма на поднасяне на информацията, например дали едно мляко се рекламира като 99% безмаслено или като 1% маслено, което е едно и също (framing effect). Според вида на гена си хората са различно чувствителни на този рекламен трик и това повлиява поведението им на купувачи.

Генетичен анализ на този и друг ген (DRD4), извършен от американски учени, показва, че според разновидността на гените се променя и склонността към поемане на риск (Plos One 2009;4:e4362). Така дадена вариация на свързания с действието на допамина DRD4 ген води до 25% по-рисково поведение при инвестиране. Вариация на5-HTTLPR гена пък намалява рисковите операции с 28%.

Психическите особености на хората са друга огромна тема, с която невроикономиката се занимава. Вземете за пример как много хора лесно забравят лошото, но помнят хубавото. Така комарджиите лесно се самозаблуждават, че печелят повече, отколкото губят. Стига им да помнят само хубавите моменти, тоест печалбите (J Consum Res 2008, doi:10.1086/527267). По отношение на психическата ни нагласа вариациите могат да бъдат безкрайни, защото всеки сам избира своята дефиниция за "полза", преди да действа под нейно влияние.

Засега обаче невроикономиката не е намерила своето поле на практическо приложение. Използването на ДНК информация при наемане на хора е генетична дискриминация и вече е забранено със закон в САЩ. Скоро несъмнено ще бъдат въведени разпоредби и за хормонна и стероидна дискриминация.

Невроикономиката обаче може да даде важна информация какъв процент от хората са склонни да рискуват необмислено, било защото хормоните им действат, било защото са свръхоптимисти. Така уравненията на икономистите в по-голяма степен ще могат да обхванат ирационално поведение и техните предвиждания ще станат по-реалистични. И може би загубите, които нанасят действия на хора като Жером Кервиел и Бърнард Мейдоф, не могат да бъдат избегнати, но поне могат да бъдат предвидени.

Ако ваш приятел намери 10 лв. на улицата и ви предложи да си ги разделите, като за него са девет, а за вас един, ще приемете ли? Повечето хората отказват, докато сумата, която ще получат, не е близка до половината пари.

Подобно поведение обаче е нерационално. По-добре е да получим 1 лв. вместо нищо. Е, икономическите субекти не постъпват винаги рационално. Щяхме ли иначе да сме свидетели на настоящата финансова криза, дължаща се на безумни практики като отпускане на кредити на хора, които очевидно няма да мога да покриват задълженията си в дългосрочен план? Разумно ли е почти всички да инвестират в недвижимости, докато имотите достигнат цени, които са по силите само на (кредитни) милионери?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    Avatar :-|
  • 2
    Avatar :-|
    Илко

    Ясене, наистина трябва да се научиш да мислиш малко повече преди да пишеш (може и по време или после, все ще е добре). Защото изречения като:
    "Както теорията на еволюцията обаче трудно може да обясни ползата от алтруистично поведение, характерно за много видове (не само човека)..."
    ни казват много повече неща за Ясен Пекунов и неговата научна неграмотност отколкото за еволюцията. Нищо трудно няма за обясняване, алтруистичното поведение като цяло облагодетелства вида. А според теорията оцеляват видовете, а не отделните особи. Спомни си Дарвин - "Произхода на видовете". Така че няма никакъв проблем с теорията освен твоето примитивно тълкуване.

  • 3
    dvasilev avatar :-|
    dvasilev

    В икономическата теория има много ясна дефиниция какво означава един индивид да е рационален и примерът, с който започва статията, не противоречи на нея. Рационалността е свързана със свойства на наредбата на предпочитания, а не с това колко пари ще вземе индивида от някой. За всеки индивид тя може да е напълно различна и въпреки това всички да са рационални.

  • Longanlon

    ясене, в колкото и статии да го повтаряш това за алтруистичното поведение и че то нямало обяснение в теорията за еволюцията, то няма да стане истина.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK