С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 28 авг 2009, 12:50, 4179 прочитания

Непредвидимият Homo economicus

Икономическите субекти невинаги постъпват рационално. Така сме устроени.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако ваш приятел намери 10 лв. на улицата и ви предложи да си ги разделите, като за него са девет, а за вас един, ще приемете ли? Повечето хората отказват, докато сумата, която ще получат, не е близка до половината пари.

Подобно поведение обаче е нерационално. По-добре е да получим 1 лв. вместо нищо. Е, икономическите субекти не постъпват винаги рационално. Щяхме ли иначе да сме свидетели на настоящата финансова криза, дължаща се на безумни практики като отпускане на кредити на хора, които очевидно няма да мога да покриват задълженията си в дългосрочен план? Разумно ли е почти всички да инвестират в недвижимости, докато имотите достигнат цени, които са по силите само на (кредитни) милионери?


Homo economicus

е интересен човек. Той е във висша степен интересчия и егоист. Някои биха казали дори, че е меркантилен. А той просто винаги постъпва рационално и в своя полза, като под полза се разбира печалба. Нищо повече или по-малко.

Поведението му е последователно. Ако всички играчи на пазара са такива, то и пазарът би бил предвидим. Логично е повечето хора да са такива. Теорията на еволюцията е изградена най-общо върху представата, че оцеляват тези, които се приспособяват и които най-агресивно защитават своето. Теорията за Homo economicus следва тази линия на мислене.



Както теорията на еволюцията обаче трудно може да обясни ползата от алтруистично поведение, характерно за много видове (не само човека), така и рационалните икономически теории не могат да предвидят поведението на хората. Ако можеха, щяха да предвидят и настоящата криза.

Хората просто не постъпват винаги рационално, нито разбират печалбата на пари за себе си като висша полза. За християните полза е да дадеш на ближния. За Бил Гейтс да дарява милиарди за разработване на лекарства и ваксини за смъртоносни болести. Ако оставим тези абстрактни размисли за смисъла на живота, то пак ще видим, че дори най-алчните невинаги постъпват рационално. Ние, хората, просто сме така устроени, както открива една млада наука.

Невроикономиката

според скорошно определение е "наука, която цели да опише неврологичните механизми, които влияят на взимането на решения". С други думи, как действа мозъкът ни в различни ситуации, как ни влияят хормоните и други неврологично активни вещества и дори различието в гените ни.

Примерен експеримент е този на изследователите от "Кембридж" Джон Коутс и Джо Хърбърт, които разкриват, че нивата на хормона тестостерон повлияват сериозно поведението на трейдърите (вж. свързаната статия с име "Хормони на пазара"). Най-общо високите нива на тестостерон водят до поемане на необмислени рискове и "хазартни" трейдъри или печелят повече от средното, или губят повече от средното.

Резултатите на Коутс и Хърбърт се отнасят за мъже. Изследване на шведски екип показа, че жените не се влияят от нивата на тестостерона и естрогена си (вж. свързаната статия). Двата екипа дори влязоха в полемика за достоверността на резултатите си. Това е типично за всякамлада наука, която прави първите си открития.

Друг хормон, който сериозно повлиява финансовите ни решения, е окситоцина. Наричан хормон на любовта, той ни прави и по-щедри. По-щедри сме и когато съвестта ни не е чиста, например, след като сме си припомняли някоя наша недостойна постъпка. Прочее измиването на ръцете наистина дава усещане за чиста съвест, както казва и поговорката (вж. свързаните статии).

Финансовото ни поведение се влияе и от концентрацията на андрогенните стероиди, които отговарят за формирането на половите характеристики на мъжкия организъм (PNAS 2009;106:623). Високи концентрации на тези стероиди по време на бременността повлияват развитието на мозъка. Трейдърите, които са били изложени на високи нива на андрогени, докато са били в корема на майките си, като възрастни се справят по-добре. Откритието е направено отново от д-р Джон Коутс.

Гените също определят пазарното ни поведение. Учените засега изследват гени, свързани с невротрансмитерите допамин и серотонин, които имат огромна роля при взимането на решения. Така вариациите на гена 5-HTTLPR, който отговаря за транспорта на серотонина, повлияват дейността на амигдалата – мозъчен център, отговорен за взимането на решения (J Neurosci 2009;29:5985). Накратко разновидността на гена има значение за реакцията ни към различна форма на поднасяне на информацията, например дали едно мляко се рекламира като 99% безмаслено или като 1% маслено, което е едно и също (framing effect). Според вида на гена си хората са различно чувствителни на този рекламен трик и това повлиява поведението им на купувачи.

Генетичен анализ на този и друг ген (DRD4), извършен от американски учени, показва, че според разновидността на гените се променя и склонността към поемане на риск (Plos One 2009;4:e4362). Така дадена вариация на свързания с действието на допамина DRD4 ген води до 25% по-рисково поведение при инвестиране. Вариация на5-HTTLPR гена пък намалява рисковите операции с 28%.

Психическите особености на хората са друга огромна тема, с която невроикономиката се занимава. Вземете за пример как много хора лесно забравят лошото, но помнят хубавото. Така комарджиите лесно се самозаблуждават, че печелят повече, отколкото губят. Стига им да помнят само хубавите моменти, тоест печалбите (J Consum Res 2008, doi:10.1086/527267). По отношение на психическата ни нагласа вариациите могат да бъдат безкрайни, защото всеки сам избира своята дефиниция за "полза", преди да действа под нейно влияние.

Засега обаче невроикономиката не е намерила своето поле на практическо приложение. Използването на ДНК информация при наемане на хора е генетична дискриминация и вече е забранено със закон в САЩ. Скоро несъмнено ще бъдат въведени разпоредби и за хормонна и стероидна дискриминация.

Невроикономиката обаче може да даде важна информация какъв процент от хората са склонни да рискуват необмислено, било защото хормоните им действат, било защото са свръхоптимисти. Така уравненията на икономистите в по-голяма степен ще могат да обхванат ирационално поведение и техните предвиждания ще станат по-реалистични. И може би загубите, които нанасят действия на хора като Жером Кервиел и Бърнард Мейдоф, не могат да бъдат избегнати, но поне могат да бъдат предвидени.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Новият суперкомпютър на България ще струва 18 млн. евро 2 Новият суперкомпютър на България ще струва 18 млн. евро

София ще бъде една от осемте дестинации за суперкомпютърни центрове в Европейския съюз

17 юни 2019, 4342 прочитания

Дигитални модели Дигитални модели

Кои са новите дигитални иновации от тази седмица

14 юни 2019, 1995 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: ИКТ »

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

"Юбер България" помага на студенти за първата им среща с работодатели

Компанията организира две лекции преди кариерния форум във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски"

Да си изградиш професия

В Института по строителство на Santa Fe College са едни от най-перспективните специалности във Флорида

Студенти от 17 до 71 години

Хора на всякаква възраст сменят професията си в Центъра за ускорено обучение на американския Valencia College

Половината от работните места за IT специалисти във Вашингтон са незаети

Освен различни компютърни специалности Northern Virginia Community College има и стажантска програма с Amazon

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии и наука" Затваряне
Съпротивата е безсмислена

Казусът със спирането на Google Voice може да катализира следващата безжична революция

Бойното поле на "Българска армия"

Ще има ли нов стадион на ЦСКА в Борисовата

Климатичният завой на България

София влиза, макар и с някои уговорки, в лагера на страните в ЕС, които искат по-бързо свиване на парниковите емисии

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

20 въпроса: Петя Кокудева

Скоро ще се появи първата й пътешественическа книга - "Поздрави от синята палатка"

Power to the Robots

Албена Баева, артист и куратор на първата изложба в България на произведения, създадени в колаборация с изкуствен интелект