Би ли платил за тази статия

Медиите на News Corp. може да извадят своето съдържание от Google. Здравей, Microsoft!

Pasadena Now е регионалното онлайн издание в едноименния калифорнийски град. Интересното в случая е, че неговите репортери се намират на няколко хиляди километра от Пасадена и дори... английският не е техен матерен език. Журналистите са принудени да работят в часова зона, където всичко се случва с 13 часа по-рано от калифорнийския град, но не се оплакват. Притиснати от глобалната икономическа криза и продължаващия спад в медийния бранш, собствениците на Pasadena Now решават да наемат шестима индийци, които да пишат статии... за Пасадена.

Журналистите следят "на живо" заседанията на кметството по интернет, изстискват най-полезното от пристигащите прессъобщения и ровят в мрежата за допълнителна информация. Този аутсорсинг на журналистика вероятно изглежда абсурден за традиционните медии и би бил невъзможен без интернет в съвременния му вид...

Но ако за някои глобалната мрежа е възможност за нови приходи, за други е смъртна заплаха. Най-отявленият противник на онлайн медиите е Рупърт Мърдок, собственик на новинарския конгломерат News Corp. Той на няколко пъти ги нарича паразити, крадци, дори вампири.

И може би Мърдок наистина има основание да е гневен. Като цяло американската вестникарска индустрия се намира в процес на творческа разруха с 13 поредни тримесечия на спад в рекламните приходи. А както знаем, повечето онлайн читатели не плащат за новини.

По дирите на вестникарския ОПЕК

"Добрата журналистика не струва евтино... Няма такова нещо като безплатни новини", обяви Рупърт Мърдок на медиен семинар тази седмица.

Затова магнатът планира да направи голяма част от съдържанието на своите издания платена. Втората част от плана е да извади новините на своите компании от индекса на Google. Ако това се случи, няма да виждате статиите на вестници, собственост на News Corp., докато търсите в Google. В тази група попадат Wall Street Journal (с ръст в продажбите), New York Post, Times, Sun и т.н. След това Мърдок замисля да премести своите издания в Bing - интернет търсачката на Microsoft, чиято цел е да бъде основен конкурент на Google. Ексклузивно, срещу заплащане от страна на Microsoft. Вече се водят 25% от онлайн трафика на Wall Street Journal идват именно от Google (търсачката и останалите услуги).

В стремежа си да тушира недоволството на медиите интернет търсачката представи два инструмента, с които издателите могат да контролират трафика от Google News към своите сайтове. Те вече могат да ограничат броя на статиите, които хората виждат безплатно. И дори да премахнат своите статии от Google News.

Всичко това обаче едва ли ще окаже голямо влияние върху онлайн аудиторията. Твърде малко хора четат Google News и прескачат към платените архиви на вестниците, така че новите мерки да имат силен икономически ефект за създателите на онлайн съдържание.

По-скоро Google дава сигнал към издателите, че могат да направят платени системи, без да се стига до изваждане на съдържание.

Междувременно тенденцията за преминаване към платени онлайн версии се засилва. Британският издател Johnston Press например реши да таксува читателите на

По-голям контрол

За да демонстрира, че има сериозни намерения спрямо създателите на онлайн новини, Microsoft реши да инвестира над 160 хил. долара в разработка на протокола ACAP (Automated Content Access Protocol). Зад него стоят Световната вестникарска асоциация, Европейският съвет на издателите и Международната асоциация на издателите.

" robots.txt=" robots.txt.=">

Този протокол ще даде по-голям контрол на издателите, така че те ще определят коя част от сайта може да бъде платена и коя свободна за четене. "От пускането на ACAP през 2007 г. досега 1600 сайта са внедрили стандарта", допълни Хайди Ламберт. Засега в Google са доволни от работата на robots.txt и затова не поддържат ACAP.

Ако предположим, че Bing приеме ACAP и добави огромно вестникарско съдържание, което отсъства от Google, търсачка №1 ще бъде поставена под известен натиск. Тогава пред нея далеч по-сериозно ще стои въпросът дали да мигрира към ACAP.

До голяма степен успехът на инициативата на Мърдок зависи от броя на издателите, които го последват и извадят своите материали от Google. Особено ако Bing плаща на всеки издател, така както би плащала на News Corp. Затова е малко вероятно подобен сценарий да се случи в мащабите, в които си го представят медийни магнати като Рупърт Мърдок.

Все пак скорошно изследване нагледно демонстрира какво се случва, ако Google не индексира вашето съдържание. Германската агенция за социологически проучвания TRG извади статиите на 148 немски издатели от индекса на Google.

Така, докато ползвате търсачката, не виждате почти 1000 вестникарски домейна. Набиране на над милион ключови думи показва, че едва 5% от първите десет резултати на Google са свързани с въпросните вестници. Така че вероятно финансовият удар за Google ще бъде преодолим. Изваждане на Wikipedia от индекса на Google обаче би се оказало далеч по-болезнено за търсачката - така изчезват 13% от най-първите позиции.

Вместо да затваря съдържание, медийната индустрия вероятно първо ще трябва да промени себе си. Например да продава директно онлайн реклама и да намали зависимостта си от посредници. Сега изданията отдават площите, които не могат да продадат, на рекламни мрежи като Google AdWords и т.н. Те от своя страна продават на рекламодателите милионите площи, които обслужват в интернет. В дългосрочен план спечеленият приход чрез тях е по-малък, отколкото ако издателят продава директно, твърди пред paidcontent.org Джим Спанфелер, бивш изпълнителен директор на forbes.com. "За година площите, продавани от седем избрани сайта чрез рекламни мрежи, се увеличават от 5% на 30%. Приходите от тях са по-малко от 2% от общите постъпления на издателя", пише Джим Спанфелер. Промяната може да се случи само с креативни рекламни формати.

Други издания предприемат още по-иновативен подход за увеличаване на онлайн приходите. Time Inc., собственик на списание Time, Sports Illustrated и т.н., експериментира с цифрови издания за таблети и смартфони. Те са цветни и пригодени за малкия екран на преносимите устройства. В Time Inc. разчитат, че хората ще платят за електронните копия, както купуват софтуерни приложения за iPhone.

Най-важният въпрос обаче си остава този в заглавието - бихте ли платили за тази статия. "Мисля, че да", отговоря Рупърт Мърдок. Може би е прав, но само ако статията дава добавена стойност за читателя. Ако имате мнение по въпроса - колко бихте платили за този текст или за какъв микс от новини/анализи/коментари сте склонни да дадете пари, заповядайте на capital.bg да си поговорим...

Ново (07.12): "Капитал" потърси анализатора Грег Стърлинг, ръководител на Sterling Market Intelligence (SMI). Преди SMI Стърлинг води аналитичното звено "Интерактивни регионални медии" в Kelsey Group. Публикуваме част от неговите отговори:

- Виждате ли основите на "новинарски ОПЕК"?

- Не, поради юридически причини това едва ли ще се случи. Практически е изключително трудно да се координира цялата индустрия. Подобен сценарий ще навреди повече на издателите, отколкото ще помогне.

- Какво може да накара хората да плащат за новинарско съдържание?

- Различни потребителски проучвания показват различни резултати. Качество, уникалност, (възможно е) изчерпателност или специализирано съдържание би мотивирало хората да плащат. Освен това събиране на абонамент за хартия и онлайн издание също би накарало някои да ги купят - един абонамент за всички платформи. В някои случаи услугите с добавена стойност също са привлекателни.

За още едно мнение се свързахме с Йенс Бамел, ген. секретар на Международната асоциация на издателите (IPA). Ето какво каза той: "Надявам се Google да проумее, че ACAP е необходима стъпка в еволюцията на интернет. Не мисля, че ще внедрят протокола докато не бъдат принудени от пазара или държавата да говорят с издателите като равни, а не да ги гледат отвисоко.

Да, повечето издатели може да мигрират към Bing. Това все пак зависи от индивидуалния избор на вестникарите, а те са прословути с лошите си колективни решения".


23 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    старихораовчари

    "Би ли платил за тази статия" - Не

  • 2
    Avatar :-P
    Що за въпрос?

    Платените медии просто ще увеличат аудиторията на безплатните, които ще направят повече пари от първите само от реклама.

  • 3
    lazarov avatar :-|
    Алексей Лазаров

    До коментар [#2] от "Що за въпрос?":

    Да, на пръв поглед изглежда логично, но никак толкова просто. Журналистиката струва пари. За да предлагаш смислени и оригинални новини, коментари и анализи, трябва да има екип от добре тренирани хора, които се занимават само с това.
    В същото време рекламата в интернет се разпределя не само между журналистическите сайтове, а между всички. До момента никъде няма работещ и издържащ се от реклама модел за онлайн журналистика. Хартиените вестници печелят много повече от хартиената си реклама, независимо, че онлайн ги четат пъти повече хора.
    Цялата тази услуга - по събирането, пресяването, описването и коментирането на новини, трябва някак да се плати. Въпросът е как?

  • 4
    Avatar :-|
    kivi

    а защо рекламата в онлайн варианта се игнорира от уравнението? Банери, ин-текст, видео,... има десетки опции, не разбирам...

  • 5
    Avatar :-|
    Иванчо Пенчович

    Ша плата кат поп, само че не знъм за кво.

  • 6
    Avatar :-|
    ..

    a nikoi ne pomislq dali problema ne e v slqpoto upovanie na reklamata kato cqlo

  • 7
    Avatar :-|
    Много важно!

    Никога, ама никога не чета Wall Street Journal (с ръст в продажбите), New York Post, Times, Sun ... и някак си ще преглътна това предизвикателство на Мърдок! Обаче човекът е прав, всяка стока си има цена.

  • 8
    Avatar :-|
    ir

    малко сте закъснели с материала - гугъл вече се съгласиха да ограничат достъпа. Те са наясно, че ако убият контент провайдърите ще пострадат самите те.

  • 9
    charlyb avatar :-|
    charlyb

    Трудно, невъзможно е да каже човек за Мърдок, че е глупак.
    Освен глупаци обаче, други не са се опитвали да тръгнат срещу нета...

  • 10
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    При информацията в свободното общество важи принципа, че трябва да е достъпна за всеки. Винаги някой ще се изкуши да предложи без пари нещо, което е откраднал. То така трябва да функционират и пазарите - равна информация за всички. Плащаме за нещо, което ни кефи или ни помага да печелим и не се предлага безплатно. Boom, Doom and Gloom е платено и надали се бои от намаляващи читатели. Играещите интернет игри трябва или часове наред на играят и да трупат точки или да си ги купят. Аз ползвам доста литература. Винаги опитвам с безплатното. Но понякога си купувам - когато ми трябва, за да изкарам пари, а и времето е сравнително дефицит.
    Много хора даже купуват информация, за да заместят истинското учене. (Помислете познавате ли хора, които от години "учат" английски и имат поне 5 големи речника и три различни системи, но така и не са го научили.)
    Ясно е, че има разлика между специализирани издания и такива за масова употреба.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход