Какви обаче са факторите, които причиняват травмите? Екип швейцарски лекари травматолози считат този въпрос за много важен. От една страна, това твърдение вероятно е провокирано от близостта на Алпите и чудесните условия за ски (и контузии), които предлагат те. От друга страна, лекарите добре знаят, че медицинските разходи от много години само нарастват и в обозримо бъдеще тази тенденция ще се запази. Това означава, че ако искаме всички да имат достъп до сравнително добра медицина, трябва да намалим броя на болните. Последното е много трудна задача предвид постоянно нарастващата средна продължителност на живота. Така че е добре поне да се намали броя на травмите.

Швейцарските медици интервюират 1278 контузени скиори от три района на страната през сезона 2007/2008 г., както и такива, непреживели травми (Br J Sports Med 2009;43:1020). По същество с помощта на подробен статистически анализ учените проверяват дали 15 различни считани за рискови фактори наистина са такива.

Причините

Според лекарите резултатите са едновременно логични и изненадващи. Изненадата основно идва от склонността на хората да постъпват неразумно. Много неразумно. Една от най-честите причини за травми например е употребата на алкохол преди излизането на пистата. Както е известно, това е причината за много от автомобилните катастрофи. Лекарите коментират с тъга и толерантността на швейцарските власти към употребата на леки наркотици (основно трева), която също е причина за доста контузии.

Риск крият също различните типове сняг и опитът на скиорите. Най-опасен е мокрият тежък сняг. При него триенето на ските е голямо и тялото отива по-напред, отколкото трябва. В този случай паданията са по-чести и сериозни, а вероятността за неприятна травма - висока. После идва ред на заледения сняг, който за съжаление се среща все повече заради повишаването на средните зимни температури и възможността за топене и замръзване на повърхностния слой. В този случай скиорите развиват по-високи скорости, а ските се контролират по-трудно. Резултатът е, че по-неопитните скиори лесно стават жертви на падания и сблъсъци.

Изненадващо агресивното и егоистичното поведение на другите скиори не води повече травми, но за сметка на това хубавата екипировка го прави. Тук ситуацията напомня планинското колоездене. Когато някой си купи велосипед за 5000 щатски долара, той лесно се заблуждава, че е много добър на склона. Техниката на каране обаче не се придобива с притежаването на скъпо превозно средство. Самозаблудата води до поемане на необмислени рискове и до много тежки травми (особено при колоездачите).

Съвременните материали, от които се произвеждат ските, позволяват развиване на по-висока скорост. Като цяло по-хубавите (и стръмни) писти също допринасят за това. Така на неопитните скиори се налага да се справят с предизвикателства, за които просто още не са готови. Следват травми.

Учудва фактът, че травмите на главата са по-чести при тези, които носят каски, отколкото при останалите скиори. Това вероятно се дължи на разсъждения в стил "щом съм с каска, значи съм безсмъртен". Според д-р Джаспър Шели от технологичния институт на Рочестър, Ню Йорк, САЩ, цитиран от в. New York Times, никоя каска не може да предпази човек, блъскащ се челно в дърво с 30-40 км/час. Ученият удачно пояснява, че посланието не е да не се носят каски, а да се избягват сблъсъците с борчета, елхички и други неподвижни и стабилни обекти. Рискът е по-висок и когато е намалена видимостта. Изобщо лошото време изисква на пистата да има по-малко и по-опитни скиори.

Особено внимание учените обръщат на правилното настройване на автоматите. Ските трябва да се откачат достатъчно лесно от обувките, ако не искаме да пострадаме. В този смисъл те подчертават, че наемното оборудване често е по-надеждно от собственото ни, защото то подлежи на строг контрол (учените са американци и швейцарци, а не българи, така че съветът им вероятно е не чак толкова приложим тук). Малките деца в никакъв случай не трябва да носят ски обувки, които са им големи, защото така ските се откачат по-трудно. Друг полезен съвет е, когато паднем, да не се опитваме да се изправяме, преди да сме спрели напълно.

Много опасни са късите ски (80-90 см), чиито автомати не позволяват откачане. Счита се погрешно, че в този случай освобождаването не е необходимо, но това съвсем не е така. Травмите при падане с такива ски са много тежки. Подобна е ситуацията и при паданията със сноуборд, но голямата дъска има едно важно предимство – тя заорава в снега и спира плъзгането относително бързо. Между другото се оказва, че не е вярно и твърдението, че сноубордистите блъскат скиорите и ги контузват. На практика е точно обратното.

Сам съм си враг

Най-голяма заплаха, разбира се, крие поемането на необмислени рискове. Травмите при хора, склонни да "опитват", са много чести. Вероятно комбинацията от нова екипировка, изпълваща собственика с гордост и спортен хъс, и склонност да действа хазартно, е най-голямата заплаха, смятат изследователите. Другото най-опасно явление според анализа на учените е много бавното движение по пистата (най-често се дължи на неопитност, лоши условия, страх и алкохол/наркотици). Колкото сме по-бавни, толкова повече нараства вероятността някой да ни връхлети отгоре и да ни контузи.

Съветът на авторите и на двете описани изследвания е еднакъв. Да мислим, да имаме вярна преценка за възможностите си, да ползваме изправно оборудване, да не поемаме ненужни рискове. "Съзнателното и внимателното спускане е вероятно най-добрият начин да се предпазим от контузии", заключават те.