За какво ни е?

Бизнес-моделът на таблетите предстои да бъде избистрен, но очакванията са големи

Skiff е един проектите за електронен четец, които скоро ще излязат на пазара и евентуално ще се конкурират с енигматичния таблет на Apple.
Skiff е един проектите за електронен четец, които скоро ще излязат на пазара и евентуално ще се конкурират с енигматичния таблет на Apple.    ©  skiff.com
Skiff е един проектите за електронен четец, които скоро ще излязат на пазара и евентуално ще се конкурират с енигматичния таблет на Apple.
Skiff е един проектите за електронен четец, които скоро ще излязат на пазара и евентуално ще се конкурират с енигматичния таблет на Apple.    ©  skiff.com

Трудно е да се пише за нещо, което все още не съществува. Особено ако производителят е Apple. В крайна сметкa обаче компанията на Стив Джобс не е нито първата, нито единствената в назряващата идейна революция за това как трябва да изглежда компютърът на XXI век.

Tаблетите се наместват в пазарна ниша някъде между смартфоните и лаптоп компютрите. Тя в момента се заема от т.нар. нетбуци, така че може да се очаква сблъсък с този вид продукти. Таблетите ще са предназначени предимно за браузване в интернет, четене на текстово съдържание (електронни вестници, списания и книги), слушане на музика и гледане на видео/телевизия. Ще имат ограничени възможности за въвеждане на текст поради факта, че използват чувствителния си на допир екран като виртуална клавиатура. Така че не очаквайте таблетът да замести лаптопа, когато става дума за вършене на работа. По-скоро ще бъде по-близо до битовата електроника. Там, където лаптопът среща телевизора.

За да отговорим на въпроса какъв ще е бизнес моделът на таблетите, трябва да изясним поне три неща, които излизат отвъд хардуерните и софтуерните им параметри: колко ще струват, по какъв начин ще се случва тяхната онлайн свързаност (т.е. как ще са уредени взаимоотношенията с мобилните оператори) и какво съдържание ще предлагат.

Цената

има пряко отношение към потенциалния пазар на таблетите и е директна зависимост с... големината на тъчскрийн дисплея. Ако говорим за евентуалния бъдещ таблет на Apple, спекулациите сочат при евентуални размери от 7 инча, устройството вероятно ще струва около $600 и може да падне до около до около $200-300, ако се продава в комплект с тарифен план на мобилен оператор по подобие на iPhone. При подобен вариант обаче таблетът вероятно ще се сблъска директно с електронните четци за книги като Kindle на Amazon, Nook на Barnes&Noble или пък Sony Reader.

Ако таблетът бъде с размери 10-11 инча, очакваната цена е някъде около $1000. Това ще постави устройството в категорията на по-луксозните продукти, особено като се има предвид, че конкурентни компании вече продават продукти на половината от тази цена. Очакват се и low-cost таблети, като например продукта на компанията Freescale, който ще струва $199, ще поддържа Wi-Fi и Bluetooth свързаност и при желание на клиента ще може да се свързва към 3G модем за браузване през мрежа на мобилен оператор. Очаква се евтиният таблет да се появи на пазара до есента.

Взаимоотношенията между производителте на таблетите и телекомуникационните оператори също са все още неясни. Моделът на Apple за ексклузивно партньорство с една компания (в случая със САЩ – AT&T) търпи доста критики от потребители, които са недоволни от способността на телекомите да осигурят качествено и непрекъснато покритие на мрежите за бърз пренос на данни. От другата страна на барикадата е бизнес моделът, използван от Google при премиерата на неговия първи сматрфон Nexus One – продажба на устройството през собствен онлайн магазин и предлагане на алтернатива между няколко оператора, както и "отключен" вариант на несубсидирана цена. По всяка вероятност обаче тясното сътрудничество с телекомите ще се търси поне до налагането на таблетите като масов продукт, което ще смъкне производствените им разходи.

Има една категория хора, които чакат появата на таблетите с особено нетърпение.

Издателите на вестници и списания

са вперили поглед с особена надежда най-вече в устройството на Apple, защото разчитат то да разреши един от най-тежките им проблеми в момента – силно намаляващите приходи.

Преди да прочетет за бляскавото бъдеще на хартиените медии, вижте накратко какво е сегашното им положение:

През последните години печатните издания затъват във все по-сериозна криза, като причините за това са няколко. Опростено казано, все повече хора започват да четат новини, коментари и анализи в интернет и така тиражите на вестниците спадат. Това кара издателите да намаляват рекламните си тарифи, защото рекламодателите обикновено плащат за брой хора, които ще видят тяхното каре.

Приходите на вестниците намаляват и по-друга причина. Хората, които мигрират онлайн, логично биват следвани по петите от рекламодателите. За да не загубят читателите си, практически всички вестници пренесоха съдържанието си в интернет, като достъпът до него стана безплатен. Издателите разчитаха да покрият разходите си от онлайн реклама, но това не се случи.

В интернет за рекламните бюджети на компаниите и вниманието на хората се борят далеч не само вестниците и списанията. Така за тях остана много по-малък дял от рекламните пари – практически недостатъчен, за да се поддържа сегашният модел на организация във вестниците.

Голяма част от печатните издания затънаха (и продължават да го правят) в неприятна и остра низходяща спирала. За да поддържат качеството на информацията, което са свикнали да получават читателите им, са нужни определен брой журналисти. Когато приходите намаляват, издателите започнаха да съкращават разходи и хора, което води до по-ниско качество на съдържанието, което предлагат – по-малко разнообразие на теми, по-малко разследвания, по-малко време за разработване на текстове... Това съвсем логично води до ново намаляване на читателите, от което следва още намаляване на рекламните тарифи, съответно още повече съкращения на разходите. И спиралата се завърта.

Към и без това тежката за печатните медии ситуация се прибави и икономическата криза. Огромна част от компаниите намалиха рекламните си бюджети и ги реорганизираха, така че вестниците и списанията са сред най-губещите.

Моделът за оцеляване

на печатните медии още е в мъгла, но през последната година става все по-ясно, че единственият начин да се гарантира получаването на качествено съдържание е читателите да плащат за него. Те обаче вече са свикнали да го имат безплатно и минаването от другата страна на бариерата е изключително трудно.

В този доста труден момент на сцената излиза бъдещият таблет на Apple. Издателите гледат с надежда към него, защото в голяма част от слуховете около устройството (официално компанията на Стив Джобс не коментира абсолютно нищо) спекулират, че то ще бъде представено заедно с революционен модел за продажба на съдържание – видео, книги, вестници и списания. Тази стъпка е логична и аргументите могат да се открият в досегашните ходове на Apple.

В технологичната компания със сигурност са наясно, че успехът на едно устройство зависи от три неща – хардуер, софтуер и съдържание, което да се ползва с тях. Положителният пример за това е ясен – магазинът на Apple за продажба на музика и видео iTunes беше представен заедно с прощъпалника на iPod-ите. Този ход практически революционизира музикалния бизнес, защото промени сериозно начина за продаване на песни и най-вече върна много потребители от мрачната зона на пиратството. Обратното се случи с Apple TV, продукт, чрез който се получава достъп до телевизионно съдържание – новини, спортни предавания, сериали, филми и пр. Въпреки качествата му той така и не стана успешен, защото осигуреното съдържание не беше достатъчно, за да предизвика масов интерес.

Конспиративните информации

за таблета на Apple сега предполагат, че хората около Стив Джобс са си научили урока. През септември 2009 г. технологичният сайт Gizmodo съобщава, че компанията преговаря с няколко печатни медии за продажба на съдържанието им през "ново устройство". Идеята обаче не е текстовете им да бъдат просто показани, както става в момента на електронни четци като Kindle на Amazon. "Целта е да се преформулират печатните медии", написа тогава Gizmodo. Според източници на медиата от компании, с които Apple е преговарял, идеята е да се създаде хибридно съдържание от аудио, видео и интерактивни графики, което да допълва статичния дизайн на вестниците, списанията и книгите. Първите опити за това са наистина обнадеждаващи. (Може да видите концепцията на Sports Illustrated в youtube, като потърсите името на списанието и tablet; друга интересна визуализация е на шведската медийна компания Bonnier на bonnier.com)

Медийното съдържание на таблета, разбира се, освен по-богато и интересно ще бъде платено. Допълнителен опитмизъм за издателите на вестници и списания дава фактът, че хората, изглежда, са готови да плащат, за да четат на устройства, различни от компютъра. Броят абонати на вестници през електронния четец на Amazon – Kindle, показва, че готовността на хората да плащат за качествена информация не е напълно изгубена.

Таблетът на Apple освен това обещава и други сериозни предимства за вестникарския бизнес. Сегашните печатни медии ще могат да продават не само статични реклами, но и видеклипове. Доста по-важно от това е, че рекламодателите ще получават много по-прецизни данни за аудиторията, която купуват. В момента един от големите недостатъци на вестниците и списанията е, че не е толкова ясно колко и какви хора ги купуват.

Не всичко обаче са така позитивно настроени относно бъдещето на таблетите. Блогърите песимисти се подиграват на целия хайп около бъдещия продукт на Apple, като ГО наричат Jesus tablet. Защо ли? Защото, ако всички прогнози се окажат верни, ТОЙ ще промени компютрите, ще спаси вестниците, ще нахрани гладните и ще излекува болните...