С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
42 22 яну 2010, 12:00, 9961 прочитания

Отвъд Дарвин

Какво е епигенетика, или какви други биологични фактори определят наследствеността освен гените

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Разбирането, че всичко, свързано с наследствеността, зависи от гените, може би ще отстъпи мястото си на един по-широко скроен мироглед.

Според доскоро господстващата научна парадигма гените определят биологичната съдба на индивида. Това означава, че не е особено важно дали майката е пушила, докато сме били в корема й, защото на гените им трябват буквално милиони години, за да се променят чрез процеса на естествен отбор. При него полезните гени оцеляват, докато ненужните изчезват.


Гените имат основна роля за съдбата на тялото ни, тъй като определят колко и какви протеини ще се синтезират от организма. Протеините са, образно казано, работниците на тялото. Ако някой от тях липсва, тогава няма кой да върши определена дейност. В доста редките случаи на липсващ ген предизвиканото заболяване обикновено е смъртоносно. При повечето от нас обаче значение всъщност има колко "силно" ще работи даден ген, тоест какви са точните количества произвеждани протеини в тялото ни и съотношението между тях.

Когато говорим за гените на наднорменото тегло например, всъщност става дума за група протеини, които в зависимост от количеството, в което се произвеждат от организма, могат да са предпоставка за затлъстяване (в повечето, но не във всички случаи значение също има какво, колко и как ядем). Въпросът обаче е и какво кара определени гени да са по-активни при едни хора и по-малко активни при други. Или, с други думи, защо единият от двама еднояйчни близнаци (с абсолютно еднакви гени) страда от астма, а другият не?

Ламарк и Дарвин



Според френския биолог Жан-Батист Ламарк е възможно придобити по време на живота черти да се предават на поколението, т.е. да се наблюдават еволюционни промени в рамките на поколение или две. Според Чарлс Дарвин това е невъзможно, защото гените не се променят в рамките на 50-100 години. За около два века Дарвин спечелил задочния спор, а Ламарк бил почти забравен.

През последните две-три десетилетия обаче се събират твърде много изследвания, които показват, че Ламарк е бил поне донякъде прав. С други думи, има огромно значение дали мама е пушила. Всъщност е важно и кога бащата е пропушил. Ако го е сторил преди пубертета, е възможно цигарите да са повлияли развитието на половите му органи, в резултат на което децата му са по-склонни към затлъстяване. Има и вероятност да живеят по-кратко от нормалното за поколението им. Едно шведско изследване, извършено от д-р Ларс Байгрен от престижния Каролински институт, твърди, че около шест години по-кратко живеят и децата на майки, които са преяждали в ранна възраст. И обратното, колкото по-често храната не е била изобилна за майката като малка, толкова е по-висока средната продължителност на живота на поколението й.

Откритията на учените в областта могат да бъдат и по-конкретни. Например скорошно изследване доказва, че тези трейдъри, които са били изложени на повече пренатални андрогени в коремите на майките си, се справят по-успешно на финансовите пазари, защото по-добре контролират риска и стреса (виж свързаната статия). Андрогените контролират освен това и доколко мъжкият индивид ще е чувствителен към действието на хормона тестостерон.

Тестостеронът на свой ред определя доколко едно момче ще предпочита мъжки играчки като пистолети, камиончета и топки пред женски (кукли). Момичетата също така предпочитат да си играят заедно, докато малките момчета по-често избират да се забавляват сами. Изследвания на учени от тексаския A&M университет, САЩ, показват, че колкото повече е тестостеронът в едно момченце (а преди раждането му - в утробата на неговата майка), толкова повече то има склонност към "мъжки" играчки и самота. Предпочитанията му също така зависят от чувствителността му към хормона, тоест от количествата пренатални андрогени, на които е бил изложен.

Тези данни са особено интересни, защото, ако майката е поемала по време на бременността вещества, които разрушават хормоните, като някои пестициди например, доста вероятно е това да повлияе биологичната съдба на детето.

Епигенетика

Горните примери вероятно биха озадачили Дарвин. Това е така, защото по негово време не се е знаело нищо за епигенетиката. Представете си обаче, че звуците, които повлияват слушателя на едно музикално произведение, са протеините, а съответните им гени са клавишите на пианото. Колко силно ще звучи даден тон (количеството синтезиран протеин) зависи от пианиста.

Може би ще се запитате кой е пианистът. Епигенетиката (от гр. epi - над) е наука за този мистичен "музикант". Тя се занимава с онези неща в клетките, които управляват нашата ДНК. Това звучи почти еретично – не беше ли ДНК шефът в клетката? Беше, но вече не е.

Съществуват буквално стотици изследвания, които показват фактори или механизми, променящи силата, с която се проявят гените при животни, растения и дори хора. Явлението просто съществува и то е отговорно за различната биологична съдба на еднояйчните близнаци и неуспехите на науката да припише определени заболявания на гените. Защото се оказва, че множество болести са свързани с гените, но не последните са причината. Все пак не клавишите на пианото създават музиката, а музикантът. Ако продължим аналогията, можем да очакваме, че след откритието на музиканта в лицето на епигенетичните фактори, учените ще открият и композитора. Възможно е обаче музикантът и да е композиторът.

Във всички случаи развитието на епигенетиката е чудесна новина не само за Ламарк, но и за всички хора, защото ще позволи създаването на напълно нов клас лекарства. В САЩ вече има одобрени няколко епигенетични медикамента, провеждат се и множество клинични изследвания на потенциални такива. Поредица нелечими днес заболявания и нежелателни състояния се дължат на прекалено голямо или пък на недостатъчно производство на определен протеин в тялото. Хубавата вест е, че ние вече се учим как да контролираме тези процеси.

  
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Матю Коб: Няма доказателства за съществуването на извънземни Матю Коб: Няма доказателства за съществуването на извънземни

Авторът на книгата "Life's Greatest Secret" пред "Капитал"

18 юли 2019, 1891 прочитания

Изобретателите на съвременна Европа Изобретателите на съвременна Европа

Тазгодишното издание на European Inventor Awards награди най-големите умове в Европа, но и не само

12 юли 2019, 3158 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: ИКТ »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

"Юбер България" помага на студенти за първата им среща с работодатели

Компанията организира две лекции преди кариерния форум във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски"

Да си изградиш професия

В Института по строителство на Santa Fe College са едни от най-перспективните специалности във Флорида

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии и наука" Затваряне
Какво ни държи на земята

Нова теория за гравитацията може би ще обясни природата на тази сила и ще промени основни постулати във физиката

Канабисът ли е новият bitcoin

Легализацията в Канада и САЩ създаде пазар за милиарди. Инвестицията обаче е все още доста рискова, но интересна

Нищо, следващия път

България почти сигурно загуби битката с Турция за завода на Volkswagen, но натрупа безценен опит, който може да използва за привличането на други проекти

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм

Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също.

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков