Деца на мрежата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Деца на мрежата

Деца на мрежата

Най-важният въпрос днес не е дали децата трябва да имат достъп до медийно съдържание, а какво да е то и в какви количества

Асен Георгиев
6504 прочитания

© Ася Колева


Едва ли има по-устойчиво клише от това, че родителите не познават децата си. Не се знае кога се е зародило, но със сигурност продължава да е стряскащо вярно и до днес, когато 91% от българските деца от големите градове на възраст между 12 и 18 години посещават виртуалното пространство всеки ден.

Това показва доклад, изготвен от Национален център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ). Същото проучване сочи, че другите 8% от децата почти всеки ден са в мрежата - свалят файлове и търсят информация, а останалият 1% са по-непостоянни посетители на уебпространството. Подрастващите слушат музика, свалят филми, посещават световете на разнообразни онлайн игри, търсят информация за училище и неща, които ги интересуват (виж таблицата), но също така се излагат на опасностите, които крие неограниченият онлайн достъп. И докато всичко това се случва пред очите ни, на преден план изпъква неразбирането на по-възрастните, което често насочва дебата към това дали децата трябва да имат достъп до (всъщност) тяхната естествена среда или не. Разбира се,  проблемът е по-сложен, а отговорът се крие в умелото балансиране за постигане на сигурна среда без изпадането в рестриктивни крайности. Преди всичко обаче е необходимо едно нещо - да се приеме, че достъпът до разнообразно съдържание днес е толкова важно за децата, колкото въздухът, който дишат, и водата, която пият. Проблемът не е в съдържанието, а в отношението на децата към него.

Да затвърдим очевидното

Актуално проучване сред 8-18-годишни американци, проведено от Kaiser Family Foundation, показва, че времето, в което младежите приемат медийна информация чрез различни канали (телевизия, интернет, мобилни устройства, печатни медии, списания) се увеличава, достигайки 7 часа и половина дневно. Това е много, съдейки по коментара на Доналд Робъртс, професор по комуникации в Станфорд, който е един от авторите на проучването: "Спомням си как във втория доклад (от 2004 г. - бел. авт.) записахме, че е достигнат таванът на медийно възприемане, защото няма достатъчно часове в денонощието за увеличение. Е, сега отчитаме един час повече." И ако си мислите, че седем часа и половина не правят дори един пълен работен ден, чуйте това: като се добави фактът, че тийнейджърите често приемат медийно съдържание едновременно по два или повече канала, общото време за ден достига 10 часа и 45 минути. Прибавете и 8 часа сън и ще видите, че на детето ви остават около 5 "свободни" часа, които вероятно прекарва в училище...

Това обаче не е само реалност, отдалечена на поне един океан разстояние. Ситуацията в големите български градове не е много по-различна. "По наши данни (без слушане на музика) от представително изследване от края на миналата година за телевизия, радио, преса и интернет на ден едно българче на възраст между 15 и 18 години отделя между 5 и 6 часа", разказва социологът Дивил Кулев, който е директор изследвания в агенция "Ноема". Показателно е отношението на младите към интернет и как се променя то през годините. Отново според проучването на НЦИОМ през 2006 г. в България децата прекарват онлайн средно 2 часа и 40 минути дневно през седмицата, а през уикенда - 3 часа и 45 минути, както и средно по 4 часа и 50 минути дневно през ваканциите. Освен това 22% от анкетираните са казали, че използват интернет и във всяко свободно време, което имат. През март 2009 и трите показателя се вдигат с около час - до 3 часа и 35 минути през делничните дни в учебно време, 5 часа и 8 минути през уикендите и 6 часа през ваканциите.

Притеснително ли е то?

Хората в активна възраст усещат на собствен гръб влиянието на все по-агресивно навлизащите в ежедневието нови технологии, комуникации и интернет. При подрастващите обаче процесът е по-различен, защото те възприемат всички тези неща за даденост.  "За децата и тийнейджърите, които израснаха в ХХІ век, компютърът, мобилният телефон, телевизорът, видеоигрите, mp3 плеърът, iPod-ът, списанията и филмите са нещо реално, те са тяхното ежедневие", разказва Мила Паликарска, която е специализирала детско-юношеска психология и в момента работи по проект, свързан с намаляването на агресията в българските училища.

Как обаче влияе безкрайната информация и канали за комуникацията на децата е въпросът. Според Милена Ватрачка, психолог на сайта Teenproblem.net, проблемът за подрастващите и сблъсъкът им с интернет и технологиите е съвсем актуален, но родителите не му обръщат внимание заради натовареното си ежедневие. "За всички е по-лесно така", казва Ватрачка. "Притеснителното е, че достъпът до всякаква информация е свободен и децата попадат неволно или не на неподходящо за възрастта им съдържание", добавя детският психолог. Според нея тези проблеми трябва да се обсъждат в семейството.

Дивил Кулев защитава идеята, че интернет и въобще новите канали за комуникация и информация не са опасни сами по себе си, а точно обратното, но въпреки това родителите трябва да играят решаваща роля в насочването на своите деца във виртуалното пространство. "Моето мнение, е че няма за какво да се притесняват (родителите - бел.авт.). Повече време с различни медии означава повече информация - проблемът тук е не че децата получават повече информация, а каква е тя. И тук е ролята на родителите", категоричен е Кулев. Освен това да си в мрежата означава да се впишеш в света на младите. "Ако не си онлайн, ти си аутсайдер или поне маргинал", твърди Кулев.

Вниманието на възрастните трябва да бъде насочено и в друга посока, смята Паликарска. Според нея сме свидетели на "феномен, при който днешните "дигитални" деца или тийнейджъри имат много повече достъп и разнообразни източници на информация, но много по-слаб интерес към знанието, ученето, четенето, както и слаби междуличностни умения". Така че може би е по-удачно не да се търсят методи за ограничаване достъпа до определено съдържание, а такива за стимулиране интереса на подрастващите към дадени области и възпитаването им в конкретни морални ценности.

В мрежите на мрежата

Има и много притеснения, свързани с израстването на младите онлайн. Прекомерният достъп до медийно съдържание е може би най-малкото от всички. Повече внимание се обръща на способността на младите да подбират информацията и хората, с които комуникират. При всички положения обаче трябва да се има предвид, че "модерните деца на са модерни само с новите технологии, които използват, но и с целия си начин на мислене", казва Паликарска и добавя, че "именно той е трудно да бъде разбран от родителите и учителите им, освен ако те самите не се запознават отблизо с техния живот, нужди и ценности". Или с други думи, причината повечето инициативи за безопасно сърфиране да не са максимално ефективни се крие именно в недоброто познаване на новия начин на мислене, което отново ни връща към устойчивото клише от началото на текста.

Има и позитивна гледна точка. "Тъй като много често и почти всички са били обект на лоши намерения, те се научават да са по-предпазливи и по-малко се доверяват на хората", разказва Милена Ватрачка. "От друга страна, подрастващите се научават да разпознават смисленото и важното за тях съдържание, научават се бързо и точно да намират информацията, която ги интересува", добавя тя. Качества, които са неизмеримо важни в съвременното общество.

И както всеки сложен проблем и този си има просто обяснение или поне отправна точка за неговото решаване: "Дойде моментът да спрем да спорим дали достъпът до съдържание е добро или лошо нещо, а трябва да го приемем като част от околната среда на децата - като въздуха, който дишат, и водата, която пият, съветва д-р Майкъл Рич, педиатър в детската болница в Бостън, който ръководи център за детско здраве и медии, от страниците на вестник New York Times.

Без него ще ми е скучно

"Мисля, че дните ми ще бъдат скучни без него", казва четиринадесетгодишния Франциско Сепулведа, който живее в Бронкс, Ню Йорк, и използва своя смартфон, за да сърфира в интернет, гледа видео, слуша музика и получава и изпраща около 500 sms-а дневно. "Използвам го като будилник, защото има една ужасна мелодия, която не спира, докато не я изключа", разказва младежът за своя телефон. "През нощта мога да пиша съобщения или да гледам нещо в YouTube, преди да заспя. Смартфонът ми позволява да говоря и да гледам видео едновременно или да слушам музика, докато изпращам съобщения", добавя 14-годишният Франциско пред вестник New York Times.

Едва ли има по-устойчиво клише от това, че родителите не познават децата си. Не се знае кога се е зародило, но със сигурност продължава да е стряскащо вярно и до днес, когато 91% от българските деца от големите градове на възраст между 12 и 18 години посещават виртуалното пространство всеки ден.

Това показва доклад, изготвен от Национален център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ). Същото проучване сочи, че другите 8% от децата почти всеки ден са в мрежата - свалят файлове и търсят информация, а останалият 1% са по-непостоянни посетители на уебпространството. Подрастващите слушат музика, свалят филми, посещават световете на разнообразни онлайн игри, търсят информация за училище и неща, които ги интересуват (виж таблицата), но също така се излагат на опасностите, които крие неограниченият онлайн достъп. И докато всичко това се случва пред очите ни, на преден план изпъква неразбирането на по-възрастните, което често насочва дебата към това дали децата трябва да имат достъп до (всъщност) тяхната естествена среда или не. Разбира се,  проблемът е по-сложен, а отговорът се крие в умелото балансиране за постигане на сигурна среда без изпадането в рестриктивни крайности. Преди всичко обаче е необходимо едно нещо - да се приеме, че достъпът до разнообразно съдържание днес е толкова важно за децата, колкото въздухът, който дишат, и водата, която пият. Проблемът не е в съдържанието, а в отношението на децата към него.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    gres

    Еми това е прогреса, за съжаление ще трябва да търпим и негативните му аспекти.Колкото до това децата колко време прекарват в интернет имам един въпрос: Родителите къде са?Те трябва да се грижат и да насочват децата си в правилната посока.

  • 2
    elnahir avatar :-|
    Петко

    "Ако не си онлайн, ти си аутсайдер или поне маргинал", твърди Кулев.

    Вниманието на възрастните трябва да бъде насочено и в друга посока, смята Паликарска. Според нея сме свидетели на "феномен, при който днешните "дигитални" деца или тийнейджъри имат много повече достъп и разнообразни източници на информация, но много по-слаб интерес към знанието, ученето, четенето, както и слаби междуличностни умения".

    Слаби междуличности умения? С кого? С маргиналите? =)) Как се очаква да имаш вътрешен подтик да говориш с човек (оставям настрана родителите), с когото не споделяте един език? :) Ако всичките графики за броя на подрастващите са верни, то ще ми е любопитно да видя същите изследвания с +40-годишни хора, например. :) Още повече, че фрагментирането на интернет пространството с безброй клубове, форуми, социални мрежи и прочее просто поставя нов вид граници между хората, които трябва да си комуникират в живия живот.

    Новият тип среда изисква, ако не нов, то поне много осъвременен поглед върху отношенията помежду ни.

    P.S. Много приятна статия, btw. :)

  • 3
    shitstorm avatar :-|
    Shitstorm

    До коментар [#1] от "gres":

    Елементарно Уотсън, родителите работят. Бачкат усърдно на поне едно място, за да може да подсигурят на наследниците си поне минимални шансове за уцеляване, при положение, че същите тези наследници имат неблагоразумието да пропилеят животеца си оставайки в България. А тези, които успяват да възприемат поне 50% от това, което родителите им ги напътстват, уползотворяват далеч повече от описаното време в мрежата. Това им е единствения шанс да получат информация,знания и контакти, жизнено важни за успешното им спасение от заобикалящата ги мизерия.

  • 4
    Avatar :-P
    Anonimen

    Всъщност децата (и повечето възраснти) са ужасно неподготвени за мрежата и нейните правила. И колкото и сложни неща да си говорим, се стига до там да видим какво правят тези деца в мрежата. Влезте в кой да е сайт за запознанства и вижте снимките на тези под 18. Прочетете как пишат, опитайте се да говорите с тях и вижте каик ще ви отвърнат. Има една група във фейсбук, където най-фрапиращите снимки, качени от хората на тях, представящи ги в профилите им се събират. Можете да ги видите тук: http://www.facebook.com/photo.php?pid=3583101&op=9&o=global&view=global&subj=10542146412&id=537210921#!/photo.php?pid=21624&op=9&o=global&view=global&subj=10542146412&id=100000695881910&fbid=100720083294521 Така изглеждат повечето от сънародниците ни в мрежата.

  • 5
    elnahir avatar :-|
    Петко

    @Anonimen,
    Нали не се опитваш да категоризираш всички под 18? Защото тенденцията, която отбелязваш не е само при нас. И не е нищо повече от тенденция. Като се смени модата, ще се смени и визията, поведението. Това е TV/Entertainment-култура, "консуматори и потребители", ако щеш. Panta rhei. =)

    Какви точни "правила на мрежата" имаш предвид, би ли разяснил?

  • 6
    Avatar :-|
    Edin roditel

    Някъде в блоговете тук имаше прелюбопитна статия (или писмо?) по темата къде и с какво да се занимават децата, когато не са на училище (по повод учителска стачка, грипна ваканция, дървена ваканция или друго форсмажорно обстоятелство).

    Там в едно от мненията отдолу имаше списък с уеб дайтове, посветени на децата.

    За съжаление, не намирам тази статия/това писмо.

  • 7
    Avatar :-|
    Edin roditel

    Някъде в блоговете тук имаше прелюбопитна статия (или писмо?) по темата къде и с какво да се занимават децата, когато не са на училище (по повод учителска стачка, грипна ваканция, дървена ваканция или друго форсмажорно обстоятелство).

    Там в едно от мненията отдолу имаше списък с уеб дайтове, посветени на децата.

    За съжаление, не намирам тази статия/това писмо.

  • Сульо

    С какво да се занимават децата в мрежата? С качествено порно разбира се...Хем да знаят какво ги чака, хем да знаят как да го правят, хем не се иска много акъл. Преди да изтриеш постинга- погледни статистиките какво ПРАВЯТ "децата" ( а не какво гледат) и тогава ме изтрий, ако не съм прав.

  • 9
    Avatar :-|
    lina

    ужас ...
    по наше време играехме на билички и ходехме по дискотеки :)
    а сега ходят по "раидове"


    http://shop.amgcomputers.com/


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.