С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 19 фев 2010, 12:21, 5068 прочитания

За няколко долара повече

Усещането за чистота и светлина ни прави по-щедри, а слабата осветеност стимулира егоистичното и безпринципно поведение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Езикът ни е пълен с метафорични изрази, свързани със светлината и чистота. Казваме чиста съвест или пък мръсни помисли, лошите наричаме мръсници, защото са избрали "тъмната страна". Добрите пък са наричани "силите на светлината". Случайно ли цялата ни култура на общуване изобилства от подобни морални метафори?

Според две скорошни изследвания, които предстои да бъдат публикувани в престижното научно списание Psychological Science, метафорите на езика имат пряка връзка с реалността. Експериментите, които ще опишем по-долу, доказват, че миризмата на чисто ни прави по-щедри, дори когато не я забелязваме, и че мрачната стая предизвиква по-егоистично и нечестно поведение в сравнение с добре осветената. Според изследванията подобен ефект имат и слънчевите очила.


Чистотата

През 2006 г. д-р Чен Бо-Зонг и д-р Катя Лиленкуист доказват, че припомнянето на морално недостойни дела поражда усещане на нечистота у извършителя им и че измиването на ръцете му помага да се отърве от чувството за вина (Science 2006;313:1451, виж свързаната статия със съответното име). Сега двамата учени си задават въпроса дали ефектът не е реципрочен, тоест не е ли възможно усещането за чистота да повлиява моралните ни решения (Psychol Sci 2010, doi: 10.1177/0956797610361426)*.

Техен съавтор в това изследване е д-р Адам Галински, чиито изключителни изследвания са били тема на статии в "Капитал" вече три пъти (виж свързаните статии). Първата добродетел, която авторите избират да изследват чрез усещане за чистота, е честното реципрочно поведение (reciprocity). Решението им е мотивирано от учението на Аристотел, според когото справедливостта в размените е основна добродетел.



Доброволци са ангажирани в проста игра на доверие по двойки. На единия участник се дават 4 долара (в ролята експериментатор). Той решава колко от тях да даде на втория участник. Дадените пари се умножават по три. Вторият участник решава колко от умножената сума да върне на първия. Така честното поведение изисква, ако първият даде на втория всичките си 4 долара, вторият да му върне 6 от 12-те, т.е. половината от това, което реално е получил.

Участниците са разделени в две еднакви стаи. Едната е обработена предварително с лимонов ароматизатор на въздуха. Така в стаята мирише на чисто (което участниците дори не забелязват). Учените избират усещането за чистота да се манипулира чрез обонянието, защото е доказано, че миризмите са способни да пораждат емоции и да извикват спомени, тоест имат силно изразено подсъзнателно действие.

Доброволците в "чистата" стая връщат средно 5.33 долара, а тези в другата - едва 2.81 долара. Предложенията на експериментаторите са напълно еднакви и в двете стаи. Явно "чистата" стимулира справедливото поведение.

В следващ експеримент учените проверяват колко пари доброволците биха дарили за благотворителност и биха ли участвали в благотворителна кампания. Хората в "чистата" стая даряват около 25% повече пари и са 3 пъти по-склонни да помогнат с действия, отколкото тези в неароматизирана среда.

След експериментите участниците са попълнили въпросници, за да се установи дали миризмата на лимон, която те не са усещали съзнателно, е повлияла настроението им. Отговорът е отрицателен, което сочи, че най-вероятно не друго, а усещането за чистота е предизвикало щедрото и честно поведение. Това съвпада с резултатите от друго непубликувано изследване на авторите, според което зрителното възприятие на чисто обкръжение усилва волята за морално поведение, а също и с теорията за счупения прозорец (виж "Проклятието на мръсния град").

Тъмнината

Д-р Бо-Зонг, който е в университета на Торонто, Канада, този път заедно с д-р Франческа Джино от университета на северна Каролина в Chapel Hill, изследва и как тъмнината повлиява решенията ни да постъпваме неегоистично и честно (Pshychol Sci 2010, doi: 10.1177/0956797609360754). Идеята на двамата автори се основава на факта, че анонимността стимулира нечестното и неморално поведение. Хипотезата на учените е, че тъмнината манипулира субективното усещане за анонимност на индивида и той става по-способен да постъпва безотговорно и вредно. Логиката на тази хипотеза се потвърждава от наблюдението, че повечето престъпления се извършват нощем в късна доба. По подобен начин са стимулирани и агресивните коментари във всеки анонимен интернет форум.

Отново доброволци са разпределени в две стаи. В първата работят 12 лампи и там е доста светло. Във втората има едва четири осветителни тела и там цари лек сумрак. На участниците е поднесено лъжливо извинение, че лампите са изгорели. Самите доброволци решават анонимно известен брой задачи за време. Според това в зависимост от това колко успеят да решат те трябва да си взимат пари от една купчинка (по 50 цента на задача). След приключване на експеримента участниците (студенти по психология в университета на северна Каролина) анонимно пускат остатъка от парите в една кутия със съобщение колко задачи са решили. Който иска, може да излъже безнаказано и без риск да бъде хванат.

Задачите са 20. Средно един участник решава около 7 за даденото време. За колко решени задачи обаче си взима пари той? В светлата стая доброволците докладват средно 7.78 решени задачи, което е близко до истината. В тъмната стая участниците докладват средно по 11.47 решени задачи, което е сериозна лъжа. И това, за да получат по 2-3 долара повече...

В следващ експеримент участниците имат възможност да постъпват нечестно, облагодетелствайки се за сметка на друг участник в проста икономическа игра (т.нар. dictator game). Играч А има 6 долара. Той може да даде колкото иска от тях на играч Б. От своя страна Б може да приеме или отхвърли предложение, като това не повлиява печалбата на А. Всички доброволци играят А (Б е експериментатор), като на половината са раздадени тъмни очила, а на другата половина - с незатъмнени стъкла. Експериментът се провежда чрез компютър, като участниците са в различни стаи.

Тъмните очила очевидно не ни правят обективно по-анонимни за околните, особено когато сме сами в стаята. Но, изглежда, създават субективно усещане за анонимност. Ефектът от тях води до по-нечестно поведение в играта, като носещите ги дават средно по 1.81 долара на партньора си. Участниците с незатъмнени стъкла разделят средно 2.71 долара, което е близо до абсолютно честното поведение, изискващо равно разделяне на парите, т.е. А да предлага 3 долара на Б.

В следващ подобен експеримент авторите доказват недвусмислено, че тъмнината поражда субективно усещане за анонимност и че именно последното е причината за егоистичното и нечестно поведение на участниците в тъмната стая и на тези, които носят слънчеви очила. Според Ралф Уолдо Емерсон "светлината е най-добрата нощна полиция". Учените завършват своята статия, изразявайки съгласие с него. За нас пък остава знанието, че чистата и осветена среда, би трябвало да намали престъпленията и нечестното ощетяващо другите поведение.

=====

*Цитираните изследвания, публикувани в Psychological Science, са свободни за четене и сваляне.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Tencent обяви изненадващо по-слаби резултати 1 Tencent обяви изненадващо по-слаби резултати

Китайската компания, известна с приложението WeChat, усеща влиянието на продължаващите протести в Хонконг и забавянето на икономиката

16 ное 2019, 920 прочитания

Раждането на 5G в България 2 Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

15 ное 2019, 2986 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии" Затваряне
Google пусна конвейера за услуги

Buzz тепърва ще търси своето място в претрупания свят на социалните комуникации

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10