Робонавти вместо астронавти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Робонавти вместо астронавти

Приликата между главата на Робо2 и тази на героя от "Междузвездни войни" Боба Фет не е случайна. Дизайнерите и в двата случая за използвали за прототип шлема на римския центурион.

Робонавти вместо астронавти

Tелероботиката е логичната следваща стъпка в развитието на NASA и космическите изследвания

Ясен Пекунов
4526 прочитания

Приликата между главата на Робо2 и тази на героя от "Междузвездни войни" Боба Фет не е случайна. Дизайнерите и в двата случая за използвали за прототип шлема на римския центурион.

© NASA


Там, където не могат да стъпят хора, може да изпратим роботи. Накратко това е философията на космическата агенция на САЩ за следващите няколко десетилетия.

Две събития вероятно ще променят съдбата на NASA в началото на този век. Първото е изоставянето на плановете за изпращане на нова пилотирана мисия до Луната. Второто е краят на ерата на совалките за многократни полети, като последният такъв е планиран за края на 2010 г.

Тези две събития са преломни за бъдещето на космическите изследвания, защото са резултат от цялостна смяна на концепцията на агенцията. Промяната на стратегическите цели и начините за постигането им се виждат дори в предложения от NASA бюджет за фискалната 2011 г., огласен на 22 февруари. В него фокусът се измества от космическа към научноизследователска активност.

Причината за това е, че сегашните технологии не позволяват на човечеството (съответно и NASA) да преследва по-амбициозни и интересни цели. Или, с други думи, да погледне по-смело към Марс. Нежеланието да се изпратят отново хора на Луната пък не е поражение, а ясно заявена воля да постигнем нещо много повече.

Телероботика

е нещото, което в момента на практика ни липсва. Защо наистина да рискуваме човешки животи, ако същото може да се свърши от роботи? Проблемите пред пилотирана мисия до Марс са многобройни. Част от тях засягат невъзможността на сегашните технологии да създадат кораб, който да стига достатъчно бързо до Червената планета. Една совалка би се справила с подобно пътуване за около 6 месеца. Предполага се обаче, че човешко същество не може да прекара толкова време в Космоса, изложено на слънчева радиация и липса на гравитация (последното поражда изключително интензивна остеопороза и разрушаване на костната система).

Втората голяма трудност е кацането на Марс и престоят там. Климатът на планетата не е много гостоприемен. Меко казано. Всъщност Червената планета е един малък леден ад: зимните температури достигат -140 градуса Целзий, а тънката атмосфера е предпоставка за смъртоносна радиация. Марс има и най-интензивните пясъчни бури в цялата Слънчева система. Всъщност пясъкът е най-голямото предизвикателство пред инженерите на човечеството, защото той е способен да извади от строя всяка техника за кратко време.

С други думи, човек трудно ще оцелее на Марс. Но нека допуснем, че ще създадем достатъчно добри технологии и рискът за живота на астронавтите стане приемлив (каквото и да значи това). Тогава с цялата си непреклонност пред NASA се изправя финансовият проблем. Тъжната истина е, че, за да отидат (и да се върнат) хора на Марс, ще са необходими буквално стотици милиарди долари. За сравнение, бюджетите на агенцията през последните две години са по 17 млрд. долара.

За сметка на това можем да изпратим телероботи. Именно това е вторият сценарий на NASA за мисия на Марс. Под "телероботи се разбират такива, които се командват от хора. Същественото в случая е, че човекът носи очила, чрез които вижда с очите на робота, както и ръкавици, чрез които командва ръцете му. В известен смисъл роботът и човекът са едно цяло, т.е. роботът няма своя воля и е просто продължение на тялото на астронавта (както една отвертка или някакъв измервателен уред ще са продължение на тялото на робота).

"Робонавт 2"

е разработката на NASA, на която агенцията възлага много надежди. Робо2 или R2, както създателите наричат машината си, е хуманоиден робот, способен да извършва с ръцете си това, което може да прави и един човек.

Представете си, че някакъв обект удари Международната космическа станция и е нужен спешен ремонт в открития Космос. В рамките на един или два часа. В този случай всички ще умрат. Причината е, че на един астронавт са му нужни около три часа, за да облече скафандъра си. Космическият костюм между другото струва около 12 милиона долара. Ако обаче на станцията има телероботи, те могат да бъдат изкарани навън почти веднага. Колко време отнема на човек да сложи едни очила и едни ръкавици? Въпросът обаче е кога ще има функциониращи робонавти.

Според NASA и техният партньор от General Motors (GM) този момент не е толкова далече в бъдещето. Робонавт 2 вече е достигнал етап, при който сръчността му е равна на човешката (дори я превъзхожда, защото ръцете в скафандър губят много от ловкостта си). Прототипът е висок 1.90 метра, тежи 182 килограма и е изграден предимно от алуминий, кевлар и тефлон. Засега Робо2 няма крака и не е ясно как ще изглежда долната половина на тялото му. При неговият предшественик (Робонавт1) торсът е положен върху нещо като малка количка, но този вариант не е много удачен за работа в открития Космос или на Марс.

Основното при Робо2 са неговата ловкост и увеличена скорост на реакции. Ако астронавтът иска да погледне наляво и обърне главата си натам, той няма да чака дълго, докато роботът погледне в желаната посока. Подобна е ситуацията и с движението на ръцете и петте пръста на машината. Ловкостта на робота е забележителна и се дължи на 150 сензора, монтирани на всяка ръка, които буквално предават усещания на астронавта. Допълнително ставите на Робо2 са по-различни от човешките и той има по-голям обхват на действие. R2 е способен да вдига и носи 9.5 кг, което е около 4 пъти повече от другите съществуващи сръчни роботи.

Зрението на робонавта също не е за пренебрегване. Той може да вижда в инфрачервената или ултравиолетовата части на спектъра. Способен е да увеличава картината, да прави снимки и т.н. Също така умее да пише и дори се здрависва със създателите си.

Партньорството между NASA и GM датира от 60-те години на миналия век, като автомобилната компания е създала навигационните системи, използвани за мисиите "Аполо". Пак GM е отговорна и за навигацията на първият луноход - Lunar Rover Vehicle. Според Алан Тауб, вицепрезидент на GM по научноизследователската част, много от нужните на NASA разработки са необходими и в автомобилостроенето и ще доведат до конструиране на на по-безопасни  коли.

Създаването на напълно функциониращи телероботи ще позволи на човечеството да стъпи на марсианска земя, без да рискува човешки животи. Робонавтите обаче трябва да бъдат командвани безжично от хора, които се намират относително близо до тях, така че да няма сериозно забавяне на изпълнението на командите. Това на практика означава, че астронавтите ще трябва да са в орбитата на Марс, докато техните механични аватари изследват повърхността на планетата. Как ще стигнат те дотам, без да има опасност за живота и здравето им, засега остава неясно. Ето защо NASA планира през 2011 г. възраждането на свой закрит през 2007 г. изследователски център и изобщо връщане към теоретичната науката поне за известно време.

Там, където не могат да стъпят хора, може да изпратим роботи. Накратко това е философията на космическата агенция на САЩ за следващите няколко десетилетия.

Две събития вероятно ще променят съдбата на NASA в началото на този век. Първото е изоставянето на плановете за изпращане на нова пилотирана мисия до Луната. Второто е краят на ерата на совалките за многократни полети, като последният такъв е планиран за края на 2010 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    da_da

    Само леко може да им попречи продължителността на периода от време необходим за да пристигне сигнал от замята до Марс ... някакви си минути. Това написаното в статията може и да стане за Луната, обаче за по-далеч - не.

  • Киликанзер

    "Една совалка би се справила с подобно пътуване за около 6 месеца. Предполага се обаче, че човешко същество не може да прекара толкова време в Космоса, изложено на слънчева радиация и липса на гравитация (последното поражда изключително интензивна остеопороза и разрушаване на костната система)."
    Каква връзка имат тук предположенията - Владимир Поляков прекара в космоса 438 дена - 14 месеца.

  • 3
    nemo avatar :-|
    nemo

    До коментар [#2] от "Киликанзер":
    Може би проблемът е в защитата от радиация. Ако космическият кораб е защитен като космическа станция, масата му би била твърде голяма.

  • 4
    Avatar :-|
    :)

    лудница

  • 5
    Avatar :-|
    Bushido

    До коментар [#2] от "Киликанзер":

    Това все пак е в околоземна орбита, не е ясно какво става с човек като се отдалечи малко повече от Земята.

  • 6
    kkozarev avatar :-P
    Kamen Kozarev

    хаха смешници толчави екрани и се вижда винбоуз лентата на тях, някакви сладури се потупват по рамото. Лошо, Седларов, ло-шо.

  • 7
    kkozarev avatar :-|
    Kamen Kozarev

    @Бушидо: Много е ясно даже. Вдига се дозата радиация доста. Земното магнитно поле, атмосферата, и дори гравитацията на Земята предпазват от огромна част от космическата радиация (основно идваща от високоенергийни заредени йони и електрони). Проблемът с мисия до Марс е, че хората ще трябва да прекарат половин година в открития космос без сериозна защита от радиацията, която е навсякъде.

  • 8
    Avatar :-|
    д.

    хайде пекунов, стига с аватари. прочети нещо. нещо с българия. с нас..кибериадата на лем , робота на азимов изчерпват въпроса. засега. никой няма да създаде луда машина като човека. човека може да гори на клада за логика, но робота няма да умре заради вяра, другар и обещание за хляб. както свикнахме международната космическа станция да е звезда в небето, така свикнахме да няма информация за дейността и.

  • 9
    weder avatar :-?
    Lyubo

    Всички най-нови технологии се използват за военни нужди,все още! Смешно е да искаме публичност за дейността на космическата станция. Нека си работят,но информацията, която подават да е вярна, а не измислена или завоалирана. Не е лошо НАСА най-после да излезе с някакъв истински коментар за изявленията на разни космонафти за срещите им с инзвънземен разум. В августовската книжка на списание "ЩЕРН" - мисля от 1972г. има снимка на капсулата на АПОЛО съединена със СОЮЗ на фона на земята. Коментара е, че е снимана от космоса, но "не съм я правил аз".

  • 10
    Avatar :-|
    Наблюдател

    Комплекс от медико-биологични проблеми е в основата на 1 реализуем
    полет до Марс.Разбирасе те пък произлизат от съответното недостатъчно тех-
    нологично ниво необходимо за такъв полет. Това в случая се измерва във вид
    на десетки миларди $ необходими за реализация на същия. Така че, дълго
    време още ще наблюдаваме безпилотни - роботизирани полети до там,а и на
    други места. Доста по-евтино е,а и бързо се развива електрониката /Закона
    на Мур/. Изобщо не е необходимо постоянно да се управлява от Земята 1-на
    такава система,предвид закъснението на сигнала. Необходим обаче,е съответ-
    ния софтуер за автономно управление.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK