Криминални уравнения
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Криминални уравнения

Shutterstock/Капитал

Криминални уравнения

Математически модел предвижда разположението на бъдещите местопрестъпления

Ясен Пекунов
5792 прочитания

Shutterstock/Капитал

© Shutterstock/Капитал


Каквото и да правим, престъпленията ще се случват. Ако обаче знаем къде, можем да ги предотвратим.

Тази идея, вдъхновила филма "Специален доклад" на Стивън Спилбърг, стимулира четирима учени от университета на Калифорния в Лос Анджелис да създадат математически модел, който да предвижда бъдещите сцени на престъпно поведение. Моделът позволява на полицията в известна степен да предотврати криминалните прояви, като изпрати на определени места повече патрули. Изследването на американските криминолози предстои да бъде публикувано в престижното списание на американската академия на науките (PNAS 2010, doi: 10.1073/pnas.0910921107).

Горещи точки

Броят на престъпленията не е равномерно разпределен по отношение на отделните места в даден град. Напротив, криминалните деяния се случват много по-често на едни и същи места и почти не се наблюдават в други. Полицията нарича първите горещи точки (от англ. hotspot). Полицейската практика показва, че когато тези горещи точки могат да се предвидят,  престъпленията е лесно да се намалят чрез увеличено присъствие на силите на реда. След скорошното земетресение в Чили или урагана Катрина, когато огромни територии на практика се превърнаха в горещи точки, в действие влезе дори армията, бе въведен полицейски час и престъпленията рязко намаляха.

Проблемът в случая е предвиждането. Когато едно място вече е станало средище на престъпни деяния, то относително лесно може да бъде подчинено на волята на закона. В подобни случаи обаче полицията просто наблюдава преместване на криминалната активност на друго място. Представете си например, че измисления град Гупница е контролиран от бандата на злите братовчеди Балеви. Ако обаче в това населено място бъде разположена Трета мотострелкова дивизия, най-вероятно бандата няма да желае да воюва с армейски части (престъпниците предпочитат беззащитни и невъоръжени противници) и просто ще се премести в съседния град (оптимистично допускаме, че там няма друга банда, но нали примерът е измислен).

САЩ обаче е различно място от нашия измислен град. Наличието на достатъчно правоохранителни органи автоматично намалява престъпленията. Ето защо е необходим математически модел, който да предвижда преместването на горещите точки.

Моделът

на учените е базиран на няколко допускания за поведението на престъпния свят. Повечето от тях се документирани в практиката на полицията на Лос Анджелис, с която изследователите си сътрудничат. Най-общо казано: според учените градът е среда, където има два вида активатори на престъпленията - престъпници и жертви. Потенциалните обекти на посегателства невинаги са лесни мишени и от тях зависи много. Ако се върнем към нашия измислен пример, само луд би опитал да ограби някой от братовчедите Балеви. Основният антикриминалнен компонент в уравненията естествено е полицията. В нейно присъствие престъпниците и жертвите не взаимодействат помежду си.

Моделът включва няколко променливи, които отразяват различни аспекти на престъпното поведение. Такава е например вероятността извършителят на криминалното деяние да се завърне на местопрестъплението. Практиката показва, че повечето престъпници правят точно това и по правило оперират в рамките на някаква обособена територия, която познават, считат за безопасна и може би дори за късметлийска.

Другите коефициенти в уравненията включват повишения риск за жертвите, намиращи се в близост до мястото на скорошно престъпление, особеностите на потенциалните жертви (т.е. тяхната потенциална беззащитност), неразумната склонност на престъпниците да оперират в места, които са им познати, защото в тези райони живеят, работят и т.н., вероятността органите на реда да намалят контрола в близост до скорошно местопрестъпление и познатия навик на крадците да обират повторно дадено място в седмиците след първото престъпление. Рискът от повторна кражба в един дом например е десетки пъти по-висок през първите седмици в сравнение със съответния риск след девет и повече месеца.

Математическият модел обособява

два вида горещи точки

Първите са т.нар. субкритични горещи точки. Вторите са суперкритични. Разликата между двата вида е съществена и според изследователите обяснява един неизяснен досега парадокс в полицейската статистика – защо в някои случаи горещите точки мигрират на друго място, а в други просто изчезват.

Тези, които изчезват, са субкритичните. Те лесно биват определяни чрез модела на учените и ангажирането на полицията с охраната на тези места бързо води до драстично намаление на престъпленията в дадения район. В този случай престъпленията не се връщат до предишните си нива, когато правоохранителните органи намалят своето присъствие. Това откритие на калифорнийските изследователи е от огромно значение, защото би могло да доведе до по-ефективно разпределяне на ресурсите на полицията.

Вторият тип горещи точки мигрират, когато са поставени под полицейско наблюдение. Така органите на реда са способни да намалят броя на престъпленията само временно, докато престъпниците не пренесат активностите си на друго място. Важно е също така, че суперкритичните точки, общо взето, не се припокриват с други такива (оттук идва и генезисът на гангстерските войни за територия, когато две суперкритични точки се припокрият).

Моделът на учените позволяват на полицията да определя кои квартали, улици и т.н. в Лос Анджелис са суперкритични горещи точки. Следващата стъпка на силите на реда е да се опитат да предвидят къде ще се премести престъпната дейност и да се опитат да предотвратят потенциалните криминални деяния чрез засилено полицейско присъствие там. Това е възможно, защото един град или държава не представлява еднаква среда по отношение на леснотата, с която се извършват престъпления. Например в един малък американски град, където хората се познават, живеят задружно и са въоръжени, престъпността винаги е изключително ниска и предимно битова. Подобна ще е ситуацията в по-богати квартали, където има частна охрана, домовете са с добри алармени инсталации, или пък в квартали с много камери за наблюдение (центърът на Лондон например).

Така че съвсем скоро може да очакваме, че с помощта на новия модел и след като се съберат известно количество данни, полицаите в Лос Анджелис ще са способни да съставят пълна карта на възможните суперкритични горещи точки в града и да изчислят вероятностите те да се активизират на мястото на премахнатите. Така плътността на местопрестъпленията на практика ще може да бъде предвиждана, а оттам и самата криминална активност ще може да бъде предотвратявана превантивно чрез засилено полицейско присъствие.

Каквото и да правим, престъпленията ще се случват. Ако обаче знаем къде, можем да ги предотвратим.

Тази идея, вдъхновила филма "Специален доклад" на Стивън Спилбърг, стимулира четирима учени от университета на Калифорния в Лос Анджелис да създадат математически модел, който да предвижда бъдещите сцени на престъпно поведение. Моделът позволява на полицията в известна степен да предотврати криминалните прояви, като изпрати на определени места повече патрули. Изследването на американските криминолози предстои да бъде публикувано в престижното списание на американската академия на науките (PNAS 2010, doi: 10.1073/pnas.0910921107).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    pf

    те предричаха и кой ще дифолтне, каква ще е възвращаемостта, какъв капитал да бъде заделен срещу рисково-претеглени активи и т.н.

    знаем резултата :)

    математическите модели, прилагани в more or less social sciences са триумф на brute force over common sense...

  • 2
    Avatar :-|
    Xopx

    Това вече сме го гледали в Минорити репорт с Том Круз... Нищо ново под слънцето.

  • 3
    Avatar :-|
    Чернобелеев

    Тези синоптични криминални уравнения са определено свързани с времето..Например можем да говорим за европейско време в България само на някои места като австрийското,италианското и така посолства,относно времето във Филиповци или Столипиново се колебая от късен неандертализъм до ранно кроманьонство които са не само време в историческо минало а и в бъдеще настоящо..Не по добро е времето над Президентството ,Мин.съвет и Нар. събрание но поради гъстата мъгла не можем да приложим никакви уравнения.Същото но в друга посока е положението с двата синода където тектоничната дейност относно подпъхването или изваждането на плочи и цели свещеноливници и имоти е свързано с голямо напрежение и очкван пореден земетръс..Проблематиката на тези уравнения е свързана с подготовката на специалистите, които поради усъвместяване на много специалности ,често пъти разнопосочни и противоположни са принудени да дават обикновенно противоречаща си информация.Вижда се с невъоръжено математически око(не ухо!)че в нашата държава никога не можеш да разбереш, даже и като свърши филма и започнат да се изнасят труповете, кой е полицай и кой криминален престъпник..Ако посетите затвора или по добре само прочетете писмата на позатворените там индивиди от човешката раса ще научите че всички са невинни и жертва на съдийска грешка,и че са имали невероятният малшанс да не успеят да станат доносници навреме ,което е предопределило тяхната нечовешка съдба.Представяте ли си един такъв човечец ...гледа телевизия и там доносника Гоце прегръща г-жа Меркел(е сега Меркел ,утре...),ех въздиша нещастника ,ако бях станал доносник....Така че за да въведем криминалните уравнения трябва да изберем академик Сендов за президент и останалите все още живи и в България хора, да зубрим и решаваме уравнения ...вместо судоко,така ще знаем къде да не ходим,което ни обрича май да си стоим само в къщи и да гледаме само турски сериали,докато Президентството не пусне свои..

  • 4
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    Примера с Гупница и Балеви няма да работи в България. По принцип нашенските РПУта си знаят горещите точки във всеки град, но присъствието и там не е увеличено, няма постоянно патрулиращ автомобил, районния полицай няма превоз до там, трябва да ползва градския транспорт, личния си автомобил или велосипед /имаше такъв човек преди години, не е обаче никак смешно/.
    Реагират адекватно, коогато има футболни мачове, митинги и протести. Тогава няма накъде.

  • 5
    Avatar :-|
    cna

    математическите модели, прилагани в more or less social sciences са триумф на brute force over common sense...

    В грешка си, не става въпрос за brute force а за heuristics. Brute force e NP-hard проблем и изисква експоненциално време.

  • 6
    Avatar :-|
    k

    като превеждаш статия, що не цитираш източницика?

  • 7
    Avatar :-|
    edin_drug

    тинтири-минтири....

  • 8
    Avatar :-|
    гениално !!!

    Този път удърът е в самото начало :)

    Каквото и да правим, престъпленията ще се случват. Ако обаче знаем къде, можем да ги предотвратим..... но Каквото и да правим, престъпленията ще се случват. Ако обаче знаем къде, можем да ги предотвратим..... но ...

  • 9
    Avatar :-P
    hamster

    Хайде да излезем от зациклянето.

    Предполагаме, че в сегашните кризисни времена престъпниците няма да станат по-малко, защото няма как да си намерят работа.

    Предполагаме, че полицията бързо ще ги разгонва от критичните точки, или дори ще чака предварително на следващите критични точки.

    Какво може да се случи?

    Вариант 1: престъпниците ще сменят точките все по-бързо, до момента в който компютъра може да ги смята, но полицията няма как да ги уварди с такава скорост.

    Вариант 2: виждайки полицаи на точката, към която са се насочили, престъпниците ще се пръснат по съседните територии.

    И в двата случая точките ще "избледнеят", за сметка на по-голямата си бройка или размер, което в крайна сметка е едно и също.

    Разбира се, може да стане и нещо съвсем неочаквано - например полицията да се пребори с бандите на LA... :)

  • 10
    Avatar :-|
    Plamen Velev

    От другата страна на огледалото.... кой стои ?

    Опитайте се да си сложите тенджера и да се наберете на дръжките. Моля обадете се ако успеете.

    Полицията е огледалният образ на престъпността... за която се говори в статията.

    Кой ще направи модел за предвиждане на възникването на организираната престъпност. Само си губим времето втренчвайки се в полицията няма ли правосъдие, и политизирани граждани сме за никъде...

    А колегите от Калифорния защо не си пуснат "Боулинг Фор Колумбайн" на Майкъл М. и не се отпуснат на канапето. Е разбира се в США, ако не е ТЕХНОЛОГИЯ не е в цифри и не е "плъг анд плей" никой няма да разбере защо са си похарчили парите, така че не ги упреквам :(

    И така си се върти колелото...

    П.С.
    А да забравих, най обичам аргументи от рода на "Единствено Мусолини е успял да се справи с мафията", е ми да ако превърнем обществото в един голям затвор защо да трошим пари за решетки и пазачи... Излишно прахосничество




Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK