Където Google е религия, а Twitter - начин на живот

В централата на Google границата между личния и корпоративен свят е невидима.

Където Google е религия, а Twitter - начин на живот

Надникнете зад кулисите на две от най-известните интернет компании

Зорница Стоилова
9150 прочитания

В централата на Google границата между личния и корпоративен свят е невидима.

© Reuters


Зорница Стоилова

посети Google и Twitter като част от програмата на пресцентъра за чуждестранни журналисти във Вашингтон, САЩ, посветена на ролята на социалните медии в дипломацията и бизнеса.

Какви са посоките, в които ще се развива Twitter

и защо компанията все още отказва да разкрие броя на потребителите си? Четете интервю с основателя Биз Стоун на www.capital.bg. Очаквайте още в блога – смята ли Facebook да затегне регулацията в рамките на социалната мрежа и как YouTube планира да стимулира гражданската журналистика.

Сякаш някой е отвлякъл училищния автобус по пътя към гимназията в Пало Алто, Калифорния. След това този мистериозен някой е затворил неговите свежи, суперкул и леко ексцентрични пасажери в непретенциозна среда, раздал им е ултрамодерни джаджи на килограм и ги е оставил да мечтаят, забавлявайки се. И всичко, което се иска от тях, е да бъдат себе си и да дават воля на своето въображение..."

Това е първото нещо, което започваш да си мислиш, вдишвайки от попкултурния въздух в централите на две от най-известните интернет компании на нашето съвремие – Twitter и Google. След това установяваш, че стереотипите за престъпно младите, свръхумни и симпатично чудати хора, родени, отгледани и формирани в технологичните инкубатори на Силициевата долина, всъщност са верни.

За да запази креативността и лоялността на служителите си, стратегията на една от най-хедхънтваните индустрии (head hunters (от англ.) – компании за подбор на персонал, специализирани в "краденето" и привличането на служители от други фирми, откриването на таланти и убеждаването на потенциалните кандидати да сменят работата си – бел. ред.) е просто да изтрие границите между личния и корпоративния свят. Идеята е, че ти си това, което работиш, и твоята емоционалност и личност са вградени в колективния дух на фирмата.

Google като религия

Обзема те леко зловещо, но и странно приятно чувство, че си посветен в тайните на модерен религиозен култ, когато влезеш в Googleplex - централата на Google в Маунтийн Вю, Калифорния. Комплексът, който се състои от четири сгради и 47 хил. кв.ме терен, е само част от 23-те филиала в САЩ и Канада, където се помещават служителите на интернет гиганта. Компанията приема всеки ден стотици външни посетители и "поклонници", но забранява снимките в закритите помещения, създавайки у гостите шизофренично усещане за посветеност в Google ритуалите, съчетано с невъзможността да надникнеш отвъд мистериозния воал на корпоративния живот на онлайн корпорацията. 

Служителите на най-голямата интернет търсачка в света изглеждат като студентска общност, наричат работното си място кампуса, а себе си - googlers. Имат собствен кодекс на общуване, който можеш да забележиш дори по стените на сградите, където са разлепени снимки на семействата им, бележки, формули, хрумки или просто забавни рисунки. Един от софтуерните инженери дори има цял коридор, превърнат в нещо като лична зала на славата. Там той окачва свои фотографии със знаменитости, посетили централата на компанията, сред които политически величия от калибъра на Барак Обама и Мадлин Олбрайт... На моменти Googleplex напомня и на необикновен килер, в който служителите събират всякакви чудати вещи, за които не са намерили място в дома си. Само така можеш да си обясниш самотното черно пиано, захвърлено в единия ъгъл, малкия самолет, който виси от тавана, гигантското копие на динозавъра от Американския музей на природната история в градината или пък вратите, които не водят никъде...

По лицата на хората, които срещаш в централата на Google, трудно можеш да прочетеш угриженост или стрес, може би защото в лабиринта от коридори посетителите не бива да стигат до местата, където наистина се раждат иновациите. Когато питаш служителите как са ги взели на работа, те скромно вдигат рамене и казват: "Ами просто кандидатствах за позицията и…" Затова пък в средата на работния ден можеш да видиш хора, които играят плажен волейбол, вземат децата си от корпоративната детска градина, дават дрехите си на пералня или просто се мотаят в някое от многобройните кафенета. Вечерите в Google минават под знака на тематичните музикални и кинопрояви - прожектират се независими филми или свирят местни банди.

Оливия Ма, която отговаря за новините и политиката в YouTube, определя персонала на Google като "колективна мозъчна сила". Според нея това, което добавя стойност към работата в компанията, е възможността да общуваш с адски умни хора. "Google има страхотна корпоративна култура", ентусиазирано обяснява тя и добавя: "Въпреки че YouTube се помещава в отделна сграда със собствен брандинг и екип, компанията успява да вземе всички позитиви от това, че е част от Google. Не само по отношение на инфраструктурата, но и заради взаимодействието с хората, които работят там."

Twitter в 140 души

Само ден по-рано в самото сърце на Сан Франциско земята под краката ни леко трепери, когато влизаме в слънчевата приемна на Twitter. Не, изобщо не се вълнувам чак толкова, просто това е един от многобройните слаби трусове, които са почти ежедневие в Калифорния. С MacBook в едната ръка и с чаша фреш в другата хората от Twitter те посрещат, оглеждайки те с любопитство и усмивка. Повечето изглеждат неприлично добре и неволно започваш да се оглеждаш за табела във фоайето, която да гласи: "Грозни хора не наемаме."

Шегата настрана, но както основателят и криейтив директор на Twitter Биз Стоун обича да припомня: една от нетипичните характеристики, която ръководителите на фирмата търсят у потенциалните кандидати за работа, е доброто чувство за хумор. Защо? "Мисля, че чувството за хумор е един от най-верните индикатори за способността на един човек да общува", допълва той.

Самият Стоун се появява някак ненадейно в широката и светла зала, където служителите на Twitter си почиват и приемат посетители. Срещата с него дори не беше планирана, трябваше да си говорим с Шон Гарет, който се грижи за комуникациите в компанията. Небрежно самоуверен, с кецове, суичър и ръце в джобовете, той просто застава пред групата журналисти и казва: "Здрасти, аз съм Биз. А тук на снимката сме аз и Еви. Ние създадохме Twitter преди няколко години. И двамата сме женени, но не един за друг."

Естественото му поведение издава и неговата проста бизнес философия - че ентусиазмът и удоволствието от работата са ключовите предпоставки за успеха на Twitter. Стоун споделя и какво стои в центъра на корпоративната култура на компанията - идеята, че може едновременно да промени света, да прави успешен бизнес и да се забавлява. Twitter беше създаден едва през лятото на 2006, бързо набра популярност и въпреки че все още няма ясно избистрен бизнес модел, създателите му са повече от сигурни, че 50-те милиона туита, който се циркулират всекидневно в мрежата, скоро ще се превърнат във водопад от пари.

Хората от Twitter също така споделят разбирането, че креативността е глобален ресурс и че ако търсиш вдъхновение, идеи или решения на проблемите си само в рамките на компанията, значи се ограничаваш. "Има толкова много умни хора извън Twitter, от които можеш да научиш нещо", казва Биз Стоун, отпива глътка от кафето си и добавя: "Всъщност едно от нещата, на които Twitter ни научи, е, че невинаги знаем какво следва – хората започнаха да го използват по начини, по които дори не сме и предполагали, че ще го направят. Заради тях впоследствие създадохме апликации, които не сме и планирали преди това."

В момента в компанията работят 140 души. Без майтап – точно колкото е лимитът от знаци, които може да съдържа едно съобщение в Twitter. "Опитваме се да правим хората, които работят тук, възможно най-щастливи. Моето убеждение е, че не трябва да има силна зависимост между това колко добре се справяш в работата си и колко ти плащат", казва Биз Стоун. След което обяснява своята логика: "За да бъдеш наистина добър в това, което правиш, трябва да можеш да проведеш откровен и честен разговор с твоя мениджър за това, в което си добър, и за това, с което не се справяш. Но ако от това зависи хлябът ти, няма да можеш да говориш свободно за недостатъците си и следователно няма да имаш възможност да се развиваш и подобриш своята работа."

А на въпрос на "Капитал" дали някога са мислели да продадат компанията Биз Стоун само се усмихва хитро и отсича: "Не. Не я продаваме. Twitter е страхотна компания и затова ще я запазим."

Биз Стоун за началото:


"Всъщност не трябваше да работим върху Twitter. Бяхме създали съвсем друга компания, а Twitter беше по-скоро експеримент". Така Биз Стоун си спомня лятото на 2006 година, когато той и Джак Дорси създават прототипа на своята микроблогинг мрежа само за две седмици на базата на рисунка върху лист хартия. Сам признава, че връзката му с Twitter още от началото на проекта е дълбоко емоционална. И въпреки че си спомня стреса и напрежението от онези дни, е видно, че му е приятно да връща лентата в главата си. "Сега е много по-забавно от преди две години, когато само тичахме надолу-нагоре в усилията си да поддържаме услугата".

След първоначалния ентусиазъм на колегите и приятелите, хората започват и да критикуват Twitter - някои смятат, че е забавен инструмент, но не е полезен. Реакцията на Стоун е: "Е, и? И сладоледът не е полезен. Да спрем да го ядем ли?" Това е добър пример за начина, по който създателите на социалната мрежа мислят при създаването й - ако работата по един проект ти доставя удоволствие, то тогава си струва да го продължиш. Скоро  потребителите започват сами да откриват начини, по които Twitter добавя стойност към всекидневния им живот, без самите му основатели да успеят да проследят всички пътища, по които услугата се развива.

Например, когато студентите в Молдова организират протест срещу властта в страната си в Twitter, Биз Стоун научава за събитията от журналистите, които му задават въпроса: "Господин Стоун, каква е вашата роля в протеста в Молдова?". Той успява само да вдигне рамене и да каже: "Ами, какво да се прави, аз организирах цялото нещо." Случки като тази са причината той да е убеден, че Twitter не е доказателство за възхода на технологиите, а за това какво правят хората, за да си помагат взаимно.

Зорница Стоилова

посети Google и Twitter като част от програмата на пресцентъра за чуждестранни журналисти във Вашингтон, САЩ, посветена на ролята на социалните медии в дипломацията и бизнеса.

Какви са посоките, в които ще се развива Twitter

и защо компанията все още отказва да разкрие броя на потребителите си? Четете интервю с основателя Биз Стоун на www.capital.bg. Очаквайте още в блога – смята ли Facebook да затегне регулацията в рамките на социалната мрежа и как YouTube планира да стимулира гражданската журналистика.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


19 коментара
  • 1
    Avatar :-P
    yay

    "Основателят на Twitter Биз Стоун обича да мисли за микроблогинг мрежата като за триумф на човечността."

    Какво е по-човечното в това да обявяваш сбит "статус" в сравнение с това да си излееш душата без ограничения в Journal-а си.

    Хубавото на 'поредната мода' е, че пренасочва attention-whore-trend-followers на ново място и пречиства...

  • 2
    Avatar :-|
    asd

    attention-whore-trend-followers

    как го каза само

  • 3
    ivanko avatar :-|
    iVanko

    До коментар [#1] от "yay":

    Sigurno i internet kato doide predi vreme taka si govoril i si pishel programi na BASIC dovolen, che e prechisten ot attention-whore-trend-followers. No sega ostavyash komentari v internet i go izpolzvash. Tova, che Twitter e po-skoro klyukarska rabota ne oznachava nishto. Ima si i dobri stranichni efekti. Puk i picha si jivee kakto si iska i pravi pari.

    Za kakvo buchish?

  • 4
    Avatar :-|
    дидо

    До коментар [#3] от "iVanko":

    Прав си, прав си.

    Само че не ползвам твитер-а поради началната си скептичност, че ще ме залеят изказвания в стил статус-бара на фейсбук : " Нети пие кафе, Любо скучае, Мария ще пътува утре, Андрей се върна от преговори на бюрото...."
    Кажи някоя по-смислена функция, сподели опит с непросветения си съфорумец!

  • 5
    Avatar :-P
    yay (#1)

    Нищо лошо - Туитър и клоновете му като идея са хубаво нещо.

    Когато го видях за пръв път (мисля 2006) си казах - това е като LiveJournal.com (launched 1999 mind you!), но с ограничение за символи, без възможност за ембедване на медия, същото синдикиране правилното преименуване - вместо friends -> followers - понеже не всеки, който искаш да follow-ваш ти е friend. И когато имаш 150 friends в LJ, е физически невъзможно да изчетеш всичките постове за - така че - да, идеята на Туитър е добра и нищо чудно на Биз Стоун да му е хрумнала браузвайки синдикираните постове на приятелите си в Лайв Джърнъл. Имам и акаунт (постовете обаче са на пръстите на едната ръка) за да мога да follow-вам интересни личнисти.

    Просто възразих на това, че ограничението в символите било "триумф на човечността". Какво - LiveJournal има от 1999-та, но човечността е тържествувала чак в 2006, когато сме орязали символите? (also less server problems & less coder's salaries)...

    И наистина, (не казвам, че в 100% от случаите е attention-whore-ism), но днешното интернет животно се чувства длужно да е във всяка социална мрежа, да се включи в най-новия тренд - а още по-добре - да намери стилен role-model и да ископира само трендовете, които role-model-ът следва (познато звучи, нали? класика). Та разбирам, че ако си провесионален media dude, сигурно си длъжен да си в час с всичко - например ако погледнете Twitter-а на Jason Kottke - има го колкото да промотира блог-постовете си - всеки туит е линк към новия блогпост. Говорех по-скоро за останалите, поддали се на хайпа без дори да разбират на какво се основава, но търсещи внимание. Ок, нека и те изявяват себе си (макар че чашата малко прелива, когато на изслушване за еврокомисар 20% от евродепутатите туитват, плюс има 1-2 въпроса към комисаря за туитър...)

    За всекиго има място под слънцето.

    Просто се подразних на "триумф на човечността"....

  • 6
    ivanko avatar :-|
    iVanko

    Chovechestvoto vinagi se e nujdaelo ot takiva neshta. Samo deto sa bili pod druga forma predi. Babata deto sedi na balkona i zyapa kakvo e? Ami vsichkite kibicheshti po kafenetata na centralnite ni ulici kakvo sa? Sedyat, zyapat, komentirat. Ednoto e hi-tech, drugoto low-tech. Az Twitter ne izpolzvam i zasega ne sam imal nujda da go izpolzvam. Ne mi e interesno, no vinagi sam se vazhishtaval na hora, koito sa uspeli da napravyat pari ot nyakakva idea. Kolkoto po-glupava e ideata i se pravyat pari ot neya, tolkova po- im se vuzhishtavam. Ne e lesno da prodadesh krastavici na krastavichar.

    Izvinyavam se ako sam obidil nyakogo, prosto se yadosvam kogato nikoga ne vijdam pozitiven post.

    Inachi Dido, po-gore ti e napisano-demonstraciite v Moldova po Twitter...

    Vinagi kudeto e imalo problemi s obmyanata na informacia tezi mesta sa bili bedni. Kolkoto po-burzo i efikasno se obmenya informacia, tolkova po-naprednalo e edno obshtestvo. Puk makar i mnogo ot informaciata da e bul6it

  • 7
    dude74 avatar :-|
    Dude74

    Twitter има различни приложения. И аз отначало извъртах глава като чуех за него, но когато видях, че любимите ми и често посещавани сайтове имат twitter, реших да го пробвам. И какво открих - той е УНИКАЛНО средство за получаване на новини. "Абониран" съм за сайтове като cnn, cnet, breaking news, dnevnik и други, които не смятам да изброява. Никога не съм го ползвал за комуникация с познати, защото го намирам ridiculously stupid.
    Но като mass-messaging tool за новини и важни събития се е доказал. Казвал съм го многократно под подобни статии тук, че ще е изключително полезно ако българските институции, енергоснабдяване, топлофикация, софийска вода и всякакви други подобни започнат да го използват за да сме информирани.

  • 8
    Avatar :-?
    drug dude

    Само не можах да разбера, какво общо имат иновациите с липсата на угриженост и стрес по лицата на служителите? Нима иновациите се раждат само с гърч и нерви припадъци в мрачни зандани, недостъпни за журналисти :) Ама че забавно :)

  • 9
    Avatar :-|
    Зъболекар

    Биз Стоун може да е много напред с материала, но трябва да си смени стоматолога.
    Супер грозна керамика на цялата фасада . Дано не му е одрал кожата тоя некадърник ;-)))


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал