Криво огледало ли е Facebook?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Криво огледало ли е Facebook?

Криво огледало ли е Facebook?

Истински или идеализирани са профилите в социалните мрежи и какво следва от това

Ясен Пекунов
11009 прочитания

© Ася Колева


В момента, когато четете този текст, приблизително един милиард души поддържат свой активен профил в някаква социална мрежа. Но доколко той наистина отговаря на истинската им същност? И като цяло измамници ли са тези хора или профилите наистина разкриват истински характери, вкусове, наклонности?

Според психолозите този въпрос е изключително съществен. В началото на ХХІ век все повече и повече хора общуват чрез социални мрежи, блогове, форуми и програми като Skype и ICQ. Подрастващото поколение (и не само то) използва т. нар. виртуално пространство, за да оформя и изгражда реалния си живот. Та кой не познава днес двойка, запознала се онлайн, или някой, който си е намерил работа чрез Facebook?

Нормално е учените, родителите и учителите да започнат да се притесняват за моралното измерение на виртуалния живот. Психологията учи, че "самоличността на индивида се формира от двупосочното му взаимодействие със социалния контекст". Ако онлайн децата се срещат с насилие, лъжа, неграмотност, ксенофобия и прочие, то те вероятно ще възприемат тези неща за нормални и ще започнат да ги правят.

Не лъжа!

Практиката показва, че обикновено хората лъжат, за да получат нещо, което не заслужават, за да избегнат отговорност за постъпките си, от страх... Във всички случаи заблуждението на околните (и себе си) е и в основата на нараняващото обществото поведение. Как обаче стоят нещата, когато става въпрос за социалните мрежи?

Според изследване на американски и немски учени, публикувано в престижното списание Psychological Science, профилите във Facebook и две германски социални мрежи са автентични и вярно отразяват личностите на създателите си. Откритието на учените отхвърля хипотезата за идеализирана виртуална идентичност, основаваща се на идеята, че хората ще представят на света по-скоро това, което искат да бъдат, отколкото това, което всъщност са.

Експериментите са проведени с помощта на 236 доброволци в Германия и САЩ, които са се съгласили да опишат своята идеализирана представа за себе си, както и да попълнят психологически анкети, разкриващи какви са те в действителност. Профилите им в социалните мрежи са оценени от независими 9- или 10-членни журита, които съставят мнение за всеки потребител в изследването. Накрая учените сравняват обективното външно мнение с идеализираната представа и резултатите от психологическите тестове.

Резултатите от експеримента показват, че идеализираната представа на потребителите на социални мрежи за самите тях се различава съществено от обективната психологическа преценка, базирана на профилите им, както и от резултатите от анкетата. Идеализираната представа си остава такава и не е намерила място в реалните профили. За сметка на това личностите характеристика, разкрити чрез психологическите анкети, съвпадат с тези, които са видени от независимите журита в профилите.

Казано по-просто: мнозинството хора представят себе си реално в социалните мрежи. Тази теза отхвърля изводите на изследване, проведено сред потребителите на MySpace през 2007 г., което открива известна идеализация на профилите. Новото изследване обаче потвърждава изводите на изследване, публикувано през 2004 г., което разкрива, че уеб-личните страници дават вярна и акуратна представа за собствениците си.

Защо?

На какво може да се дължи противоречието? Причините според учените са няколко. Една от тях е, че Facebook е по-млада социална мрежа от MySpace и като такава се е предпазила от част от грешките на предшественика си. Друга причина са снимките, които са сред основните неща, привличащи потребителите. Учените обясняват, че снимките са пример за поведенчески останки (behavioral residue). Снимките не лъжат и чрез тях лесно се намират несъответствия с претенциите за идентичност (identity claims). Когато двете са в противоречие, т.е. "аз съм подреден човек", но виждаме разхвърляна стая (поведенческа останка), то ние вярваме на очите си.

Друга причина за истинността на профилите в социалните мрежи е съпътстващата интернет общуването корекция. На този принцип например е изградена Wikipedia. Най-общо казано, когато някой изкаже грешно твърдение, тези, които знаят истината, ще го поправят. В една социална мрежа средният потребител има 200-400 приятели. Немалка част от тях го познават и извън интернет, тоест в реалния живот. Те се превръщат от само себе си в гаранция за истинността на профила му.

Потребителите използват социалните мрежи, блоговете си и т.н., за да се изразяват и да завързват познанства, тоест да общуват. Всичко това е доброволно. Учените коментират, че тези цели не могат да бъдат постигнати по пътя на лъжата и затова тя е толкова рядка. Също така те обясняват, че да се лъже онлайн и изобщо е лесно, когато си анонимен. В социалните мрежи хората стоят с имената си и не желаят да им бъде лепнат етикета "лъжльо".

Какво от това?

Ако научните открития и логика са ни убедили, че виртуалното пространство не е една голяма опасна лъжа, то тогава ще разберем надеждите на учените, родителите и учителите да я използват за позитивни цели. Децата и подрастващите вече общуват предимно онлайн и това няма да се промени, каквото и да им се иска на възрастните. А щом това е средата, която формира характерите и ценностите им, то възрастните са длъжни да я използват.

Потенциалът на онлайн средата е огромен. Какво, ако учителите имат профили във социална мрежа, където общуват с учениците си и ги учат на ум и разум независимо от класните стаи? Подобна инициатива, както пишат двама американски професори по литература, може да ни предпази от неминуемия въпрос на поотрасналия човек: "Ти къде беше, когато ми бе необходимо възпитание и съвет?" Ясно е, че без дисциплина хубост не става и че децата трябва да бъдат възпитавани. Но ако подрастващите са онлайн, и възпитателите трябва да бъдат в интернет.

Всичко това е необходимо и заради сигурността на непълнолетните. Социалните мрежи и прочие интернет инструменти съдържат лични данни. Факт е, че в интернет не броди армия от злодеи. Напротив, рискът е изключително нисък. Но това не изключва случаи като този на майка и дъщеря, които създават фалшив младежки профил, за да накажат приятелка на дъщерята. Измисленият Джош флиртува с момичето, тя се влюбва в него. Един ден Джош "я зарязва" по жесток начин, 13-годишната тинейджърка се самоубива, а майката е осъдена за деянието.

В момента, когато четете този текст, приблизително един милиард души поддържат свой активен профил в някаква социална мрежа. Но доколко той наистина отговаря на истинската им същност? И като цяло измамници ли са тези хора или профилите наистина разкриват истински характери, вкусове, наклонности?

Според психолозите този въпрос е изключително съществен. В началото на ХХІ век все повече и повече хора общуват чрез социални мрежи, блогове, форуми и програми като Skype и ICQ. Подрастващото поколение (и не само то) използва т. нар. виртуално пространство, за да оформя и изгражда реалния си живот. Та кой не познава днес двойка, запознала се онлайн, или някой, който си е намерил работа чрез Facebook?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

41 коментара
  • 1
    lady_bug avatar :-P
    nelly

    Стойностна статия, браво! Толкова вярна....

  • 2
    hamaelleon avatar :-?
    Владимир Комаров

    Мисля, че всичко зависи от съответния човек. Ако реши да изгради фалшив образ за себе си - може да го направи. И някои хора наистина го правят.

    Само това ми е любопитно: казват ~ 1 милиард потребители на социалните мрежи и после представят изследвания с ~200-300 човека. Това не ми звучи сериозно просто..

  • 3
    l avatar :-|
    |

    Аз не познавам двойка, която се е запознала онлайн или някой, намерил си работа с Фейсбук.

  • 4
    l avatar :-|
    |

    До коментар [#2] от "Владимир Комаров":

    Ами от тези уж 1 милиард, реалните хора са около 200 милиона, регистрирани в 5-6 социални мрежи.

  • 5
    eurorealiste avatar :-|
    еврореалист

    Поздравления за автора - винаги улучва интелитенгни и най-вече актуални теми!

    Убеден съм, че дори някой да се опита да създаде иделизиран профил на себе си, в огромното мнозинство от случаите просно няма да успее. Това, което качва като снимки иклипове, участието му в различни групи по интереси в мрежата, приятелите, които подбира, мислите, които изказва, го характеризират много повече отколкото дори той самият предполага.

    Кривото огледало пред другите може и да не работи, но определено Фейсбук може да пристрасти човека. Не само да общува с останалите, но и да съзерцава и непрекъснато ъпгрейдва собствения си профил. Така че по-скоро може да се говори и за удовлетворяване на нарцистичните наклонности, които, в една или друга степен, ги има всеки от нас.

  • 6
    hamaelleon avatar :-P
    Владимир Комаров

    До коментар [#3] от "|":

    Сегашната ми работа беше точно с помощта на Facebook и има достатъчно хора, които са се запознали първо там, а после и в "реалния" живот.

  • 7
    l avatar :-|
    |

    До коментар [#6] от "Владимир Комаров":

    Всичките ми контакти във Фейсбук ги познавам първо от реалния живот. Анонимността в Интернет я взимам насериозно и никога не бих разкрил лична информация на хора, които не съм виждал в реалността. В Интернет има само една снимка, свързана с името ми. Макар че като го напишеш в Гугъл и излизат 20 страници с резултати.

    YMMV

  • 8
    chyene avatar :-P
    chyene

    Аз пък познавам двойка запознала се онлайн. Сватбата ще е на 1-ви май :-) На младоженците - честито :-) И за намирането на работата чрез Фейса - въпрос на време е... Ще перифразирам думите на създателя на IBM през 1950 или 60 и някоя си: "Едва ли в света ще има търсене за тази машина (компютър) за повече от 5-6 бройки на година....." :-)

  • 9
    geomilew avatar :-|
    Гео Милев

    До коментар [#7] от "|": Щом си тук вече не си анонимен, пък и едва ли някой те търси :)) Затова пък показваш признаци на параноя :))

  • 10
    l avatar :-|
    |

    До коментар [#9] от "Гео Милев":

    За теб съм анонимен. Работещите в Капитал вероятно знаят в кой град живея, но не повече. Нали не мислиш, че за регистрацията използвам email, който използвам да друго освен регистрации по сайтове? :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK