Плащай!
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Плащай!

Плащай!

Спор между Google и телекомите за трафика на YouTube показва накъде отива консолидацията в интернет

Андриан Георгиев
5542 прочитания

© Антония Тилева


"Тези хора използват мрежите ни и не плащат на никого." Думите са на Сезар Алиерта, изпълнителен директор на испанския телекомуникационен оператор Telefonica, цитиран от Financial Times. "Хората", към които е насочено това обвинение, са мениджърите на Google. Ръководителите на други два гиганта - Deutsche Telekom и France Telecom, също обявиха, че най-голямата онлайн компания в света трябва да сподели финансовата тежест заради натоварването на техните мрежи, генерирано от видеосъдържание.

Трите водещи европейски оператора се аргументират с гигантския трафик на сайтове като YouTube, собственост на Google. Според доклад на производителя на телеком оборудване Arbor Networks информацията, генерирана от всички сайтове на Google, заема 10% от световния интернет трафик. Няма официално потвърждение, но се смята, че към момента Google плаща много малко или нищо за преноса на свои данни през инфраструктурата на операторите. Затова телекомите твърдят, че сумите са незначителни предвид натоварването.

Исканията на телекомите идват в резултат на новата архитектура на интернет. Досега мрежата стига до нас пирамидално. Грубо казано, нашият интернет доставчик плаща на регионален телеком, който от своя страна купува свързаност от междуконтинентални оператори. Днес схемата е по-сложна, тъй като малък на брой сайтове привличат огромно количество трафик. Справка: Google, YouTube и Facebook (6.8% от интернет адресите, въведени от бизнеси, водят до социалната мрежа по данни на Network Box).

Google например купува неизползвани оптични мрежи (виж карето) и се свързва с интернет доставчиците по места, за да обмени трафик, като по правилата на доставчиците (почти) не плаща за пренос (peering). При този модел парите, които те иначе биха платили за трансфер, ако нямаха мрежа, се преобразуват в покупка на собствена мрежа и рутери.

Тази схема на интернет води до това, че

мрежата се консолидира

През 2007 г. по-голямата част от интернет се разпространява от 30 000 блока сървъри (коректният термин е autonomous system). Две години по-късно половината обмен на данни в интернет започва да се осъществява от 150 блока сървъри. Сред тях са не само YouTube и Facebook, но и мрежите за разпространение на онлайн съдържание като Akamai и Limelight, които често излизат по-евтино от собствения хостинг на данни.

Всичко това сочи, че истинските онлайн пари са в рекламите и услугите, доставяни по мрежата, а не в поддръжката на инфраструктурата, анализира технологичното издание Wired. Тук се корени страхът на операторите, че интернет компании като Google ще ги превърнат в "прости жици" или в скучен бизнес с ниска норма на печалба. Затова те обръщат модела и се стремят да таксуват доставчиците на съдържание за достъп до потребителите по подобие на сателитната телевизия. Така изборът какво се ползва онлайн няма да бъде на клиентите, а на телекомите.

Новият модел, по който работи интернет, размива границите и затова всеки участник може да претендира да му се плаща. Както днес големи телеком групи настояват Google да плати за преноса на данни, така утре търсачката може да предложи на оператор да плати, за да може клиповете в YouTube да се зареждат по-бързо при неговите клиенти.

Тъмната страна

Неизползваната оптична мрежа се нарича тъмна оптика. По принцип изграждането на подобна инфраструктура струва скъпо, като разходите за човешки труд, планиране, разрешения достигат 80% от инвестицията по данни на блога ArsTechnica. За да не се налага скоро пак да строят, телекомите полагат повече оптика, дори капацитетът й да не се запълни в краткосрочен план.

Именно свободната оптика се нарича тъмна и компании като Google я купуват, за да пренасят съдържанието си по нея. След това се свързват с доставчици по места и плащат само за достъп (т.нар. peering), въпреки че делът им от преноса на данни е огромен (YouTube има над 75 млрд. видеоклипа). Заради това недоволстват и големите телекоми. Директната свързаност на големите телекоми с Google (peering) всъщност им спестява пари, тъй като иначе конкурентен оператор ще трябва да достави съдържанието до тях, а това ще им струва повече.

Това е конкурентно предимство, но нарушава принципа на т.нар. мрежова неутралност.

Google е на прицел и защото показва отлични финансови резултати. Интернет компанията има 23% по-високи приходи през първите три месеца на 2010 г. в сравнение със същия период на 2009 г. Финансовите отчети на Deutsche Telekom, France Telecom и Telefonica все още не са обявени, но едва ли се очаква ръст в постъпленията от над 20%.

Засега е ясно, че

европейският телекомуникационен регулатор няма да се намеси

в спора между Google и телекомите. Нели Крус, еврокомисар по цифровия ред, защити действащия принцип на мрежова неутралност. Той гласи, че всеки потребител има право на равен достъп до уебсайтове независимо към кой телеком са абонирани. Затова телекомите не могат да блокират достъпа на хората до съдържание/приложения в интернет, стига те да са в рамките на закона и да не са спам. Позицията на телекомите е, че ако интернет компаниите не започнат да плащат, те няма да имат стимул да инвестират в развитието на мрежите си.

Според Крейг Лабовиц от Arbor Networks доставчиците трябва да предложат повече и по-добри услуги, за да компенсират спада в нормата на печалба. Това включва подсигуряване и на данните при евентуален срив (back up), онлайн видео и софтуер за отдалечен контрол на дигиталните видеозаписвачки.

В случай че нещата загрубеят, операторите ще трябва да си зададат въпроса дали биха могли да си позволят да блокират достъпа на клиентите си до сайтове на Google, ако от интернет компанията откаже да плати. Отговорът е по-скоро ясен.

"Тези хора използват мрежите ни и не плащат на никого." Думите са на Сезар Алиерта, изпълнителен директор на испанския телекомуникационен оператор Telefonica, цитиран от Financial Times. "Хората", към които е насочено това обвинение, са мениджърите на Google. Ръководителите на други два гиганта - Deutsche Telekom и France Telecom, също обявиха, че най-голямата онлайн компания в света трябва да сподели финансовата тежест заради натоварването на техните мрежи, генерирано от видеосъдържание.

Трите водещи европейски оператора се аргументират с гигантския трафик на сайтове като YouTube, собственост на Google. Според доклад на производителя на телеком оборудване Arbor Networks информацията, генерирана от всички сайтове на Google, заема 10% от световния интернет трафик. Няма официално потвърждение, но се смята, че към момента Google плаща много малко или нищо за преноса на свои данни през инфраструктурата на операторите. Затова телекомите твърдят, че сумите са незначителни предвид натоварването.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    opsss avatar :-|
    Opsss

    Адриане, не мога да се сдържа да не те поздравя за тази статия. Изключително важна тема относно развитието на Интернет. Малкият бизнес би следвало добре да се е ориентирал, къде да насочи усилията си в развитието на фирмения си сайт. По отношение на телекомите ми се струва, че отново не могат да се ориентират добре и пропускат да използват пазарна ниша, която ще им гарантира добри парични потоци.

  • 2
    gopeto84 avatar :-|
    Georgi Petrov

    Телекомите много добре са се ориентирали и скоро, ще усетим техните действия. Няма да се учудя, ако се върнат плановете базирани на трафик и цената за неограничен достъп до интернет скочи драстично.

  • 3
    vassilev12 avatar :-|
    Стефан Василев (vassilev12)

    телекомите искат да получават пари и от потребителите и от разпространителите на съдържание! Това е все едно Nokia например да иска такса на телекомите, че стигат до потребителите чрез техни устройства?!?!

    Ами ако искат да спрат достъпа до съдържание на Google, пък да видим дали изобщо ще останат в бизнеса, или ще заприличат на една очилата баба от позната реклама...

  • 4
    alexalexandrov avatar :-|
    alexalexandrov

    Аз също смятам, че телекомите не са се ориентирали. Важният въпрос тук е: ЗАЩО потребители стават абонати на телекомите? За да си говорят с мацките в кол центровете им или за да достъпват съдържание??

    Точно услуги, като Гугъл и Фейсбук са причината хората да стават абонати на интернет мрежите (тук. изключвам торентите, които поне в България също са стимул :) Ако нямаше бързо развитие на нови онлайн услуги/медии/игри и др., нямаше да го има и сегашният ръст в абонатите на интернет.

    Затова според мен по-логично е телекомите да плащат такса на Гугъл и Фейсбук, за това, че последните мотивират потребителите да купуват интернет. Но най-добре е никой да не се опитва да краде от бизнеса на другите, а просто да си развива свои услуги. Някой да е видял магистралите да искат такса от автомобилните производители, затова че им поддържат инфраструктурата ...

    Андриане, много силна статия :)

  • 5
    tpetkov avatar :-|
    cpetkoff

    Първо - поздравления за хубаваата статия!! :)

    Относно финала - и желанието на телекомите да получават пари от ggl, по-скоро според мен ggl ще заобиколи телекомите и ще разработи свой начин за пренос на данни до крайните потребители, и най-много да получава парите от тях директно към себе си.

  • 6
    ispor avatar :-|
    ispor

    Телекомите са свикнали да определят еднолично правилата на игрта и да лапат здраво,ама тоя път няма да им се получи!

  • 7
    Rumcajs avatar :-|
    Румцайс

    Много интересна статия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK