"Били сме вече там"

"С какво толкова Марс завладява въображението на президентите?", попита тези дни американският комик Бил Меър, след като Белият дом обяви може би най-смелата програма за реформи в НАСА, чиято крайна цел е да изпрати астронавти на Червената планета. Няколко секунди по-късно Меър саркастично си отговори: "Сигурно Обама се надява да преодолее още една граница. За Буш това бе възможността да експлоатира природните ресурси. А за Клинтън - вероятността за зелена мацка!"

Космосът завладява въображението не само на щатските президенти, но и на обикновените американци. След като през февруари Барак Обама обяви, че съкращава бюджетните разходи за Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (НАСА), общественото неодобрение бе толкова голямо, че Белият дом трябваше да редактира стратегията си.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Новата космическа програма, представена сега лично от президента, се отказва от завръщане на хората на Луната, но за сметка на това лансира още по-смела визия: кацане върху астероиди след 2025 г. и пилотиран полет до Марс около 2035 г. НАСА трябва да започне и активно партньорство с частния бизнес, който да поеме изцяло полетите в околоземна орбита в следващата година. За да подпомогне създаването на комерсиален космически транспорт, администрацията планира да добави към годишния бюджет от 19 млрд. долара още 6 млрд. долара до 2016 г. Други 3.1 млрд. долара ще бъдат отделени за създаването на кораб, предназначен за пътувания отвъд околоземна орбита. Новият план на Обама предстои да бъде одобрен от американския Конгрес.

Частни таксита в орбитата

Космическата програма на САЩ вече никога няма да е същата след от октомври тази година, защото ще остане без най-ценната част от своя звезден флот. Въпреки че ще извършат още три полета, преди окончателно да бъдат спрени от употреба през септември, американските космически совалки вече станаха обект на оспорван дебат между американските музеи кой трябва да ги получи. "Дискавъри", която в момента се прибра от мисия, вероятно ще се приземи завинаги в Националния авиационен и космически музей във Вашингтон. В Ню Йорк вече събират необходимите 28 млн. долара за закупуването на друга пенсионирана совалка - "Атлантис" или "Индевър".



Така че след няколко месеца НАСА ще изпадне в малко сложна ситуация: временно ще използва руските ракети "Съюз", за да изпраща екипажите си до Международната космическа станция. Агенцията също така ще трябва да се реорганизира, за да поеме променените си функции - да координира усилията на частната индустрия за създаване на комерсиален космически транспорт. Това е и новата визия на Обама. Вместо да призове американците да подкрепят голяма държавна инициатива (по подобие на Джон Кенеди и надпреварата за кацане на Луната), щатският президент предпочете да насърчи бизнеса да се включи в покоряването на Космоса.

Всъщност и в момента частният сектор участва доста активно в създаването на космическите технологии. Така например т.нар. проект Constellation всъщност е дело на аерокосмическата корпорация Lockheed Martin. Инициативата, чиято цел беше създаването на космически кораб от следващо поколение "Орион", частично "оцеля" след закриването на космическата програма за 108 млрд. долара. Според новата стратегия на НАСА апаратът няма да бъде предназначен за полети отвъд околоземна орбита, а ще бъде трансформиран в спасителна капсула към Международната космическа станция, която може прибере закъсалия екипаж в случай на сериозна авария. Едва впоследствие "Орион" може да стане основа за разработване на космически модули, предназначени за изследване на далечния Космос.

Голямата промяна, която предстои да се случи, е, че Обама отваря широко вратите на американската космическа програма за частния бизнес, при това без да се ограничава до американските компании. Дори напротив - щатският президент предлага международно сътрудничество. Надеждата e, че свободният предприемачески дух ще направи така, че астронавтите да излитат в орбита "по-бързо, по-често и на по-ниски цени", коментира съветникът по научните въпроси в Белия дом Джон Холдрън. Според Илън Мъск, създателят на компанията за онлайн парични преводи PayPal и инвеститор във фирмата SpaceX, която строи ракетите Falcon 9, например частният превоз на един астронавт до Международната космическа станция ще струва само 20-23 млн. долара. Това е около половината от разходите на НАСА и доста по-евтино от 50-те милиона долара на човек, които искат руснаците за използването на космическия кораб "Съюз".

Приватизиранията на космическите полети има и много критици. "Новият план на президента продължава разрушаването на четиридесетгодишното лидерство на САЩ в Космоса, като свързва нашите надежди за успех с частни компании, които не са се доказали", заяви републиканският сенатор Ричард Шелби. Вестник New York Times пък твърди, че големите корпорации като Boeing и Lockheed Martin не са много ентусиазирани от плана на Обама, защото не са сигурни, че инициативата ще им донесе печалби. Много критики среща и решението за спиране на работата по ракетата-носител Ares1-X, която бе част от програмата за нова експедиция на Луната.

За да омекоти удара върху работещите в НАСА, планът на Обама предвижда и 40 млн. долара за преквалификация и подпомагане на 9 хиляди души, които ще загубят работата си след закриването на Constellation. Това ще се случи малко преди междинните избори за Конгрес през есента. Освен това обещанието е, че новата космическа програма ще създаден около 10 хил. нови работни места в САЩ през следващите пет години.

Малка крачка върху Червената планета

Смелата нова стратегия, която се отказва от идеята за връщане на Луната за сметка на експедицията до Марс, естествено има и политически подтекст. Докато програмата Constellation закъсняваше фатално със сроковете, Китай напредва с плана си за своя пилотирана мисия до естествения спътник на Земята. Стратезите на Белия дом пък са наясно, че ако Пекин спечели това съревнование, това би ударило по американското самочувствие почти колкото полета на Юри Гагарин през 1961 г. Затова и САЩ избира по-далечна и по-амбициозна цел. Или както Обама фриволно каза за евентуална нова експедиция до Луната: "Били сме вече там."

Освободена от краткосрочното бреме да създаде технология - наследник на совалките, и по-конкретно от програмата Constellation, НАСА сега ще се съсредоточи върху плановете за стъпване на Марс. Предвижда се, че пред следващите пет години ще бъдат дадени 3.1 млрд. долара, за да се разработи нова ракетна технология, предназначена за полети в далечния Космос. През 2015 г. прототипът вече трябва да бъде готов за изпитания, а през 2025 г. - да се състои първата пилотирана мисия отвъд орбитата на Луната.

Генералната репетиция преди полета до Марс ще бъдат евентуални кацания върху астероиди, които трябва да се случат след 2025 г. Събраните проби от повърхността им пък може да дадат отговор на ред въпроси. Например какво е било миналото на Вселената и съвсем практични неща, като например какво ще се случи, ако подобно небесно тяло удари Земята и как катастрофалните последици могат да бъдат избегнати. "Експедицията ще трае около 200 дни и това изисква нов двигател и нов начин за поддържане на живота на кораба", коментира професорът от Massachusetts Institute of Technology Ед Кроули пред Washington Post .

Ако всичко върви по план, някъде около 2035 г. човешки крак трябва да стъпи върху червения пясък на Марс. "Аз също очаквам да го видя", шегува се Барак Обама. Новата американска космическа програма може да се окаже най-голямото му завещание за бъдещето. Или най-големият му блъф.