Е-стонското чудо
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Е-стонското чудо

Е-стонското чудо

Малката прибалтийска държава е европейски шампион по електронна администрация

Момчил Милев
6268 прочитания

© (cc) centralasian/flickr


Когато през пролетта на 2007 г. властите в естонската столица Талин решават да демонтират съветски паметник от времето на Втората световна война, те едва ли са си давали сметка, че така ще провокират първата масирана киберофанзива в световната история. В рамките на три седмици онлайн порталите на всички правителствени институции в прибалтийската държава с изключение на министерствата на земеделието и културата са подложени на интензивни хакерски атаки, които успяват да парализират работата им.

Ако това се беше случило в България, едва ли много хора щяха да разберат или да се притеснят. За Естония обаче атаката е тежък удар, защото всички контакти между администрацията на прибалтийската държава и нейните граждани се осъществяват почти изцяло чрез интернет. В крайна сметка се оказа, че не става дума за кибервойна, организирана на Русия срещу нейната бивша съюзна република – виновник беше 20-годишният студент Дмитри Галушкевич. Ефектите от хакерската атака обаче много ясно илюстрират как животът ни става все по-зависим от онлайн технологиите. Особено ако по подобие на Естония искаме да изградим наистина работеща и всеобхватна електронна администрация.

Естонското е-управление става факт в рамките на рекордно кратко време – основните компоненти са изградени в периода 2002-2003 г. За две години прибалтийската държава инвестира само 51.7 млн. евро, като залага основно на софтуерни продукти с отворен код. Така естонците си спестяват милиони евро, които иначе би трябвало да платят под формата на лицензни такси, и не се обвързват ексклузивно с нито една голяма технологична корпорация. По проекта не са ползвани и скъпо струващи външни консултанти.

Естонското електронно правителство работи чрез шест онлайн портала: за граждани, за фирми, за данъци, социален, здравен и статистически. През тях хората могат да плащат своите задължения към държавата, глоби, да регистрират фирми, да правят заявка за всевъзможни разрешителни и лицензи, да подават отчетите на компаниите си, да се записват в бюрата по труда, да издават документи за самоличност и т.н. Нивото на електронното управление в Естония е стигнало дотам, че гражданите дори избират своите управници чрез онлайн гласуване.

Ключов елемент за успешното функциониране на електронното управление в Естония са документите за самоличност. Още през далечната 1994 г. в страната започва дебат дали личните карти на гражданите не трябва да са електронни. Идеята зрее около 7 години и през 2001 г. става факт – в новите документи на естонците започват да се слагат чипове, в които има и електронен подпис. Благодарение на него гражданите на държавата могат да удостоверяват своята самоличност при ползване на правителствени онлайн услуги. В момента над един милион граждани на бившата съветска република (от общо 1.5 млн. души) притежават ID карти с вграден електронен сертификат. Отскоро естонците започват да предлагат и мобилен вариант, който е във формата на телефонна SIM карта. Тя се слага в апарата и може да случи едновременно за електронна идентификация и за безжични разговори (да, в Естония за разлика от България има действаща преносимост на номерата).

Когато през пролетта на 2007 г. властите в естонската столица Талин решават да демонтират съветски паметник от времето на Втората световна война, те едва ли са си давали сметка, че така ще провокират първата масирана киберофанзива в световната история. В рамките на три седмици онлайн порталите на всички правителствени институции в прибалтийската държава с изключение на министерствата на земеделието и културата са подложени на интензивни хакерски атаки, които успяват да парализират работата им.

Ако това се беше случило в България, едва ли много хора щяха да разберат или да се притеснят. За Естония обаче атаката е тежък удар, защото всички контакти между администрацията на прибалтийската държава и нейните граждани се осъществяват почти изцяло чрез интернет. В крайна сметка се оказа, че не става дума за кибервойна, организирана на Русия срещу нейната бивша съюзна република – виновник беше 20-годишният студент Дмитри Галушкевич. Ефектите от хакерската атака обаче много ясно илюстрират как животът ни става все по-зависим от онлайн технологиите. Особено ако по подобие на Естония искаме да изградим наистина работеща и всеобхватна електронна администрация.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • Асен Калчев

    Очевидно естонците са хора, а не маймуни, каквито са жителите на някои югоизточни европейски държави. Естонците се развиват, а някои други "европейци" си мислят, че щом имат ядене, пиене, бентли и мацка, не им трябва нищо друго.

  • 2
    blue_sky avatar :-|
    blue_sky

    как ще ги стигнем.............

  • 3
    rewind avatar :-P
    Todor Tanev

    До коментар [#1] от "Асен Калчев":

    Прав си, ама както ме контрираха и мен като казах нещо подобно - "Ама си нямат роми..." :) /пък и не беше точно с "роми" ама подробности/


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK