Съгласен съм
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Съгласен съм

Съгласен съм

Какви права имаме върху съдържанието, което създаваме онлайн

Андриан Георгиев
3228 прочитания

© Shutterstock


Авторското право защитава изражението на дадена идея, а не самата идея. За да стане тази материя още по-мъглява, хората са измислили интернет, където заради цифровата среда е много по-лесно да се създава и разпространява съдържание, производно на базата на друго съдържание.

Сложното е, че обхватът на авторските права варира в различните страни. Преди три месеца например бразилски съд постанови, че Google като собственик на местната социална мрежа Orkut носи отговорност за съдържанието, публикувано от неговите потребители. Не потребителят, който е извършил действието, а компанията, която му дава трибуна в интернет. В конкретния казус анонимен потребител публикува съобщения до църковен служител, когото нарича педофил. В резултат на това дело Google е глобен $8500.

Точно обратното постанови американски съд по делото на Viacom срещу Youtube - че не е работа на сайта за онлайн видео да "полицейства" и да защитава интересите на правоносителите вместо самите тях. Според щатските магистрати е напълно достатъчно създателите на услугата да съдействат в максимална степен и да позволят на компании като Viacom да махат сами неоторизираното съдържание.

"Фактът, че едно произведение е публикувано онлайн или че е създадено от потребител, няма голямо значение за правото. Уредбата е същата както примерно при произведенията, които се разпространяват на хартия и са създадени от новинарски организации", коментира Пейо Попов, специалист по интернет право.

Ако публикувате коментар в новинарски уебсайт например, според американското право той е защитен от закона. Следователно собственикът на сайта не може да го публикува за трети страни без разрешението на автора, твърди Кърис Смолар, партньор в адвокатската кантора Ropers Majeski Kohn & Bentley. Като цяло в сайтовете Facebook, YouTube и Twitter потребителят запазва права върху качените от него данни, но същевременно лицензира сайта да ги използва, както намери за добре.

Според американското право това е необходимо, за да може съдържанието да пътува по-свободно в интернет. Аналогията е, че ако Banksy нарисува графит върху стена, той има права върху рисунката, но стената е собственост на друго лице, което може да разпространява графита под каквато форма поиска. Това на практика означава, че YouTube може да продаде ваш клип на холивудско студио, без да ви плати нищо. Също като него vbox7 има права върху потребителските клипове, които му позволяват да ги разпространява глобално и да ги продава на трети лица.

Това обаче не е всичко. Положението

Става още по-объркващо

за потребителите на виртуалния свят Second Life. От 2003 г. сайтът позволи на хората там да притежават своите виртуални предмети и земя. Така Sеcond Life рисковано въведе авторското право в онлайн пространство, където няма физически предмети. Впоследствие сайтът прекрати тази практика и с промяна на общите условия трансформира собствеността в услуга за потребителите. Подобни ходове са спорни, защото за секунда нещо, което смятате за свое (дори и виртуално), се превръща в услуга, която получавате.

Не бива да забравяте, че зад повечето сайтове обикновено седят компании, които искат да печелят и като такива не се спират, докато получат пълен контрол върху вашите лични данни. Facebook например води дело срещу power.com - сайт, чрез който ползвате своето съдържание във Facebook със софтуерни инструменти на power.com. Това според Facebook е нарушение, въпреки че всъщност вие ползвате своя информация, но през друг сайт.

Аргументът на социалната мрежа е, че power.com претърсва съдържание, защитено от авторско право (въпреки че не прави нищо с него), за да стигне до потребителското съдържание, което извлича от Facebook. Това би било притеснително за услуги, които съществуват върху бази данни на други компании. Например сайт, който извлича обяви от Craigslist, за да предоставя услуга за по-нишова аудитория.

В съвсем скоро време проблемът ще се усложни с възхода на услугите, базирани онлайн, където потребителските данни се съхраняват на отдалечени сървъри. Според общите условия на Google Docs например компанията може да забрани достъп до вашия профил или направо да изтрие документи, без да ви осигури копие, отбелязва пред informationweek.com Роналд Троуп, адвокат в кантората Trope and Schramm.

Нещо повече, често американските компании съхраняват сървърите си в чужди страни. Това може да породи интересни казуси, ако щатските закони противоречат на местната регулация. Според адвокат Ралф Лаузи потребителите могат да бъдат глобени от американския съд за нарушение, което не съществува в държавата, където работят сървърите.

Подобни казуси могат да се избегнат, ако законодателите приемат адекватни регулации върху услугите, базирани онлайн. Освен това сайтовете могат да публикуват по-ясно своите общи условия, така че следващия път когато техен потребител натисне "Съгласен", да осъзнава малко повече от това, което разбира днес.

Авторското право защитава изражението на дадена идея, а не самата идея. За да стане тази материя още по-мъглява, хората са измислили интернет, където заради цифровата среда е много по-лесно да се създава и разпространява съдържание, производно на базата на друго съдържание.

Сложното е, че обхватът на авторските права варира в различните страни. Преди три месеца например бразилски съд постанови, че Google като собственик на местната социална мрежа Orkut носи отговорност за съдържанието, публикувано от неговите потребители. Не потребителят, който е извършил действието, а компанията, която му дава трибуна в интернет. В конкретния казус анонимен потребител публикува съобщения до църковен служител, когото нарича педофил. В резултат на това дело Google е глобен $8500.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    jj avatar :-|
    J.J.

    Затова, прекаления монопол над 1 услуга, още повече частен е вреден. Замислете се над това като търсите пак с Гугъл. Или когато слушате клип в ютуб, вмество в vbox.

  • 2
    vizantietz avatar :-(
    Българина

    Вече ми е писнало с тази отметка "съгласен съм", защото само мога да очаквам някоя нова "изненадка".
    Лично аз нямам и няма да си направя фейсбук...просто не ми е приятно за едното неизживяно детсво (т.е. фермата и т.н.) и липсата на емоции в личния живот на хората, за да се чудят за кого да клюкарят ми е толкова противно...
    Аз си оставам фен на комуникацията лице в лице и пиенето на бира в приятна компания, а не ....."еййй трябва да си обера боба..." щото покрай тоя боб някой ден на всички ще им запарят гъзовете ама да видим....
    Ай наздраве :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK