От Перник до Делхи с LAN кабел в ръка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

От Перник до Делхи с LAN кабел в ръка

Николай Горчилов, съосновател на един от първите алтернативни интернет доставчици в страната "Орбител" и настоящ предприемач, изнасящ телекомуникационно ноу-хау в Индия.

От Перник до Делхи с LAN кабел в ръка

Пионерите на бързия интернет в България вече изнасят технологично ноу-хау в чужбина

Асен Георгиев
12230 прочитания

Николай Горчилов, съосновател на един от първите алтернативни интернет доставчици в страната "Орбител" и настоящ предприемач, изнасящ телекомуникационно ноу-хау в Индия.

© Надежда Чипева


Достъпът до интернет в България е високоскоростен, евтин и по-скоро качествен. Държавата, която обикновено повежда глобалните класации отзад напред, този път е на 10-то място в света по бързина на качване и сваляне на съдържание от мрежата, показва сайтът speedtest.net, който анализира данни, получени от милиони потребители. Средната даунлоуд скорост за страната е 16.3 Mb/s при 8.7 Mb/s за Европа и 7.6 Mb/s в Северна Америка. За протокола: Перник се оказва не само областта с най-много тунинговани голфове, най-бързи шосета, но и с най-скоростен интернет - 25.7 Mb/s. Цената пък в големите градове, където се намират преобладаващата част от потребителите на услугата, варира в рамките на 15 - 20 лв., което е значително под месечната такса в развитите държави.

Тези постижения не са дело на един или няколко големи оператори, а на стотици по-малки фирми. В началото на новия век те запълниха една спонтанно зейнала ниша на българския телекомуникационен пазар - на високоскоростния интернет. След първата окрупнителна вълна, която премина през бранша преди няколко години, се оформи ядро от водещи алтернативни доставчици на интернет и телефония. Раздвижване в бранша от последните месеци говори за наближаването на втора вълна. Има вероятност тя да бъде инициирана от големите телекоми, които проявяват нескрит интерес към засилване на позициите си на пазара на фиксирания и мобилен интернет, телевизия и продажба на съдържание.

16.3 Mb/s е средната даунлоуд скорост в България при 8.7 Mb/s за Европа и 7.6 Mb/s в Северна Америка.

Как обаче се стигна до момента, в който големите телекоми се огледаха в малките им и гъвкави конкуренти?

Ето я нашата версия

"Три са основните причини, които в комбинация предизвикаха перфектната буря, тласнала България от дъното до челото на световната интернет ранглиста", разказва за "Капитал" Николай Горчилов, съосновател на един от първите алтернативни интернет доставчици в страната "Орбител" и настоящ предприемач, изнасящ телекомуникационно ноу-хау в Индия.

"На първо място, безспорно се нарежда неадекватното поведение на БТК в началото на ХХІ век, което уби dial-up услугите, без да предложи реална алтернатива", разяснява Горчилов. Проблемът е, че телефонните сметки са непосилни за голяма част от потребителите, особено за най-активните. Горе-долу по това време се появяват и първите възможности за интернет по директна линия, без телефонна сметка. "Междувременно стартовите предложения за ADSL по това време са неадекватни - ниски скорости и блокиращо високи цени", спомня си Горчилов и добавя, че може би една от основните причини за добрия интернет днес е фактът, че "БТК започва да третира интернет доставчиците като врагове, а не като партньори и не ги допуска да иновират върху нейната инфраструктура". В опита си да се отърве от конкуренцията БТК дава сериозен тласък на алтернативния сектор. Не бива обаче да преписваме всички заслуги на бившия държавен монополист.

Друг основен фактор според Горчилов са безбройните гейм зали, които "показаха на мало и голямо, че компютърът не е само електронна пишеща машина, а е и мощно средство за забавления - игри, филми и музика". Де факто първите в страната LAN мрежи тръгват именно от подобни квартални интернет кафенета и клубове за компютърни игри, които започват да "опъват" кабели до клиентите им, осъзнали ползите от бързия интернет.

"Последната и може би най-важна предпоставка е появата на "безплатното" съдържание", коментира Горчилов. Според българския онлайн предприемач явлението, започнало у нас с free.techno-link.com и довело до популярните днес торент сайтове zamunda.net и arenabg.com, "е помогнало в порядъци повече за инициативата "Компютър вкъщи", отколкото всички правителствени и браншови инициативи, взети накуп". Резултатът е, че "докато тук пускахме free сървъри, създателите на YouTube, The Pirate Bay, RapidShare и прочие са ходели прави под масата", разказва Горчилов с усмивка на лице.

Нуждата ражда идеи

От техническа гледна точка българската онлайн революция нямаше да се състои, ако не беше отгледана локалната технология за достъп до интернет. "И понеже в България не знаехме, че няма начин, взехме, че открихме", казва Горчилов, обяснявайки, че по онова време традиционните технологии, които се използват от телекомите, не само че са скъпи, но и не доставят такава скорост, както локалните мрежи. "В началото използвахме домашни хъбове в найлонови пликчета сред короните на дърветата и кабели за вътрешен монтаж, които се вееха като простори", спомня си съоснователят на "Орбител". И добавя, че 10 години по-късно мрежите на най-сериозните LAN играчи вече доближават характеристиките за надеждност на големите оператори. "Но скоростта на достъп, цената и времето за изграждане продължават да насълзяват традиционните оператори", не пропуска да спомене иронично Горчилов.

Кошмарът на телекомите

Десет години след началото на българската интернет революция Индия, където определено имат нужда от бърз и евтин интернет, няма нужда от мастодонт като БТК, за да даде начален тласък на местния онлайн пазар с особеното си пазарно поведение. Но това не е и необходимо, защото някогашните "врагове" на бившия държавен телеком сами предлагат своите знания и умения в едномилиардната държава. Това са Николай Горчилов, Виктор Францес (съосновател на "Орбител") и Антоан Милков - основател на гейм клубовете "Матрицата" и небезизвестния сайт free-technolink.com. Тримата предприемачи са "брандирали" своя бизнес-модел, по думите на Горчилов, като Extreme Broadband Services и, ако сте имали път към Делхи през март тази година, сигурно сте видели техния щанд на едно от най-големите комуникационни събития Convergence India 2010. Там заедно с американските си партньори от Sigma Designs популяризират своето решение, което може да увеличи потребителите на интернет в страната драстично. "Вярваме, че индийската версия на LAN може да увеличи броя на потребителите от сегашните нива от около 15 милиона до около 100 милиона в рамкита на 5 до 7 години", смята Горчилов.

Тази прогноза стъпва най-вече на две основни причини, които са в основата на трудното навлизане на интернет в развиващите се държави. Хората там имат различни ценности и както трудно ще срещнете стругар, който ще си купи струг за вкъщи, за да прави по някой и друг детайл за разнообразие, така и трудно ще намерите човек, който да "запали" домашния компютър по работа, обяснява метафорично Горчилов. Този проблем може да бъде преодолян чрез предоставянето на достатъчно добра връзка до интернет, която да позволи използването на компютрите за разнообразни цели като гледане на видео, онлайн игри и други интерактивни забавления.

Съществува и чисто технологичен проблем пред навлизането на подобни решения в развиващите се държави. Той се изразява в липсата на съществуваща инфраструктура. Създаването на нова фискирана мрежа по традиционен начин ще коства много време и пари при все по-малка възвращаемост. Мобилните мрежи се разглеждат като алтернатива, но техният капацитет е силно ограничен. Потвърждение на този факт идва от един от водещите оператори в САЩ - AT&T, който например има сериозни затруднения с осигуряването на добра услуга на няколко милиона iPhone-а в Сан Франциско. Тук дори не става въпрос за компютри, които принципно са по-хищни като консумация на онлайн трафик.

Предстоящо

Българските LAN оператори към момента наброяват няколко хиляди дори и след първата вълна от консолидации преди няколко години. Сега експерти прогнозират, че наближава втора, в която акцентът по всяка вероятност ще падне върху по-големите компании. Вече неофициално се говори за потенциални големи сделки в сектора, които ще последват сливането на най-големите алтернативни телекоми "Спектър Нет" и "Орбител" от края на миналата годината. Според Николай Горчилов няма да е изненада, ако някой от мобилните оператори инициира следващото окрупняване на пазара. Всъщност в подобен ход наистина няма да има нищо изненадващо. Няма нищо по-логично от това, когато не можеш да се справиш с конкуренцията, просто да я купиш...

Достъпът до интернет в България е високоскоростен, евтин и по-скоро качествен. Държавата, която обикновено повежда глобалните класации отзад напред, този път е на 10-то място в света по бързина на качване и сваляне на съдържание от мрежата, показва сайтът speedtest.net, който анализира данни, получени от милиони потребители. Средната даунлоуд скорост за страната е 16.3 Mb/s при 8.7 Mb/s за Европа и 7.6 Mb/s в Северна Америка. За протокола: Перник се оказва не само областта с най-много тунинговани голфове, най-бързи шосета, но и с най-скоростен интернет - 25.7 Mb/s. Цената пък в големите градове, където се намират преобладаващата част от потребителите на услугата, варира в рамките на 15 - 20 лв., което е значително под месечната такса в развитите държави.

Тези постижения не са дело на един или няколко големи оператори, а на стотици по-малки фирми. В началото на новия век те запълниха една спонтанно зейнала ниша на българския телекомуникационен пазар - на високоскоростния интернет. След първата окрупнителна вълна, която премина през бранша преди няколко години, се оформи ядро от водещи алтернативни доставчици на интернет и телефония. Раздвижване в бранша от последните месеци говори за наближаването на втора вълна. Има вероятност тя да бъде инициирана от големите телекоми, които проявяват нескрит интерес към засилване на позициите си на пазара на фиксирания и мобилен интернет, телевизия и продажба на съдържание.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

28 коментара
  • 1
    jj avatar :-|
    J.J.

    Еми как няма да имат успех Ланките, при положение, че аз плащам 3-4 пъти по-малко пари в България, отколкото в Западна Европа за 3-4 пъти по-добра скорост до Западна Европа от България, отколкото от Западна Европа до там.

  • 2
    jj avatar :-|
    J.J.

    А и отделно от това, ми идва нета по оптика до дома, т.е. подземен е и ми е спирал точно 2 пъти последната година ;)

  • 3
    dimi_z avatar :-|
    dimi_z

    Живея и в София и във Виена и трябва да кажа, че в София интернета е около двойно по-бърз за под половината от цената. Някои от кварталните ЛАН мрежи имат сериозен проблем с качеството и прекъсванята - но оператори бол, избираш си най-надежния. Сега оптика под земята, 24 часово отстраняване на аварии /дори на връх Коледа/. Ако екпортния отрасъл при нас се развиваше така както интернета, щяме да изнасяме двойно повече стоки отколкото внасяме.

  • 4
    kintiminti avatar :-|
    кинти

    Няма какво да се лъжем. Имаме интернет на световно ниво. Едно от малкото хубави неща в БГ ...
    Да живее ЛАН-а, тоя двигател на БеГе прогреса !

  • 5
    chievo avatar :-|
    Chievo

    Капитал, не е лошо да проверите малко фактологията:
    - през 90-те години не е имало никакви квартални доставчици, така че никой никаква ниша тогава не е запълвал. БТК по телефонната жица беше единственият начин да стигнеш до мрежата. Още си спомням, как съседката отгоре, която ни беше дуплекс, идваше постоянно да се оплаква. Всичко се случи след 2000 година.
    - Населението на Сан Франциско е под милион души. За какви милиони айфони говорите? Дори и с приходящите служители е нереално да говорите за такава бройка.

    А иначе е истина - имаме един от най-бързите интернет достъпи в света, колкото и странно да звучи.

  • 6
    nqma_zna4ka_koi avatar :-|
    nqma zna4ka koi

    В едно нещо нямаше ченгета и комунисти и гледай какво стана! Добре, че капацитета им е крайно недостатъчен да се занимават с такива работи и се ограничиха само да кабелната телевизия иначе и това щяха да затрият галфоните!

  • 7
    e_mil avatar :-|
    tamada

    Е, то е ясно, че имат предвид San Francisco Bay Area. Само ме съмнява там да има няколко милиона iPhone - населението е към 7 милиона заедно с бебетата.

  • 8
    momchi avatar :-|
    Момчил Милев

    До коментар [#5] от "Chievo":

    Забележката ви е уместна и е може би по-точно да се каже "в края на 90-те години", все пак пионери в тази сфера като Орбител и Спектър Нет съществуват от 1997 г., а истинският бум на лановете настъпва след 2000 г.

    Но е факт, че малките интернет провайдъри запълниха интернет-нишата, най-вече благодарение на слепотата на БТК, която се опитваше да забрани интернета по телефонна линия, да го таксува на импулс и дълго време не пускаше DLS достъп по медните жици. Парадоксално, но факт: благодарение на това имаме функциониращ и конкурентен интернет-пазар в момента, който предлага супербързи скорости.

  • 9
    ngorchilov avatar :-|
    Ники Горчилов

    Всъщност, ако не се лъжа, в Бургас се пускаха директни жици (тогава бяха все още само телефонни) до клиентите още преди 2000 г. Но мога да се съглася, че около 2000 година се появиха първите ЛАН простори

  • 10
    asengeorgiev avatar :-|
    Асен Георгиев

    @Chievo,

    забележката ви за 90-те години е основателна и вече е отразена в текста.

    Поздрави!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK