Необходим ли е спам регистър?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Необходим ли е спам регистър?

Необходим ли е спам регистър?

Наличието на спам регистър не е решение на проблема с непоисканите съобщения

Юлиян Арнаудов, Андриан Георгиев
5250 прочитания

© Flickr / CC / baltimike


Пейо Попов: Спам регистърът е скъп и неефективен


Преди да мислим по въпроса за вида достъп до регистъра, трябва да има отговор

дали този регистър реално има вероятност да спре или намали нежеланата

поща или по-скоро само ще създаде допълнителни административни

трудности за желаещите да се занимават с бизнес по правилата.

Създаването на уведомителни и регистрационни режими, воденето на

нарочни регистри и други подобни мерки са средства, които са избрани

преди всичко, защото са познати и удобни за администрацията, а не

защото са подходящи в борбата срещу нежеланата поща.

Настоящата уредба на непоисканите търговски съобщения е неадекватна на

технологичната и икономическа природа на явлението. Законодателят е

отказал да отчете дори и елементарния детайл, че изпращачът в огромния

брой случаи няма начин да знае дали адресът за електронна поща се

ползва за нуждите на физическо или юридическо лице.

Авторството на съобщението и фактът на изпращането му от обвиняемия са също трудни за доказване. Това са трудности и усложнения, които не само

препятстват процеса по прилагане на закона,

а преди всичко са свързани с разходи.

Разходи, време и усилия за подаване на жалба от получателя.

Разходи от държавата за създаване и функциониране на регулатор, специален регистър, за административна обработка на жалбите,

проучване на всеки случай, издаване нa административен акт и последващата му защита. Разходи по защита и евентуално оспорване ще има и изпращача.

Каква е ползата и ефективността за обществото от всички тези разходи и усилия, след като

максималната санкция за юридическо лице е евентуална глоба в размер на

2000 лева?

Потребителите получават "защита" единствено на книга, а държавата

разходва време и средства да създава регистри и структури, които да се

борят с нещо, с което нямат реалната възможност да се справят.  

Кому е нужна и каква е практическата полза от такава регулация? При

създаването на Закона за електронната търговия направена ли е преценка

за очакваното въздействие или отново безкритично и механично са

пренасяни разпоредбите на европейската директива, без да се положат

усилия за създаването на мерки, които реално ще постигнат заложените в

нея цели?

В България работи регистър на юридическите лица, които не искат да получават спам. Инструментът се поддържа от Комисията за защита на потребителите (КЗП), която е инвестирала в него 2000 лв. Всеки, който изпрати спам до адрес, записан в регистъра, подлежи на санкция от КЗП.

Проблемът е за фирми, които се занимават с директен маркетинг и не искат да нарушават закона. За тази цел те проверяват от сайта на КЗП адрес по адрес. Това не е удобно, тъй като фирмите разполагат с хиляди адреси. Те могат да обновят напълно своите бази данни, но това може да стане само в понеделник.

В момента КЗП провежда обществена поръчка за нова информационна система, която ще включва и обновен спам регистър. Той е регламентиран в Закона за електронна търговия и е малко вероятно неговият модел на работа да се промени.

България е единствената държава със спам регистър, за която имаме информация (оборете ни в коментарите). По-надолу може да научите повече за законодателството в други страни. Освен това взехме коментар от специалиста по интернет право Пейо Попов за ефективността на българския спам регистър.

"Капитал" започна кауза за достъп до спам регистъра в реално време и ще продължи да следи темата.

Във водещите икономики проблемът със спама се разглежда от повече от десетилетие, а в рамките на 2000-2004 г. се предприемат и законови мерки, които имат за цел да ограничат или забранят непоисканите съобщения. Такива закони са въведени в доста страни от Европейския съюз (ЕС), САЩ, Япония, Австралия, Канада, Аржентина, Южна Корея и др.

Но в държавите, за които намерихме информация, не се споменава да са въведени спам регистри, какъвто е случаят на България.

През юни 2002 г. Европейският съюз приема единна директива за борба със спама. Тя включва не само спам по електронната пощна, но и спам чрез SMS-ите и MMS-ите, изпращани през мобилните телефони. Всяка държава-членка я използва като база и индивидуално изготвя свои закони против непоисканите съобщения. Недостатъците на този подход е, че има различни закони във всяка отделна държава и интерпретацията за непоисканите съобщения остава в ръцете на съдилищата във всяка страна-членка. По този начин отслабва идеята за единна законова рамка, която да важи в целия ЕС.

По-голяма част от държавите, които членуват в ЕС, имат собствено законодателство за борба с непоисканите съобщения. Великобритания приема подобен закон в края на 2003 г. В Дания също съществува законова рамка, която предлага и доста сурови наказания – през 2004 г. датски спамър е глобен с рекордните 44 хил. евро.

Предприемането на действия срещу непоисканите съобщения в САЩ предизвиква дебат, в който дискусиите и проблемите са подобни на тези в България. През 2003 г. Конгресът приема закон, насочен срещу спама и разпространението на реклама на порнографски сайтове. Различни неправителствени организации критикуват остро закона, защото според тях той е неуспешен опит за регулиране на непоисканите съобщения и няма достатъчно обхват, за да се справи с проблема. Един от силните им аргументи е, че законът не изисква от търговците, които изпращат маркетинг съобщения, да поискат разрешение от хората, на чиито мейли пращат спам. Фирмите обаче трябва да се съобразят с желанието на хората, ако последните искат да бъдат премахнати от техните мейлинг списъци.

Допълнително, отделни физически лица не могат да завеждат дела срещу спамъри, като това право имат само компании, при това само легално регистрирани такива. Оказва се, че повечето компании, които пращат спам, са нелегални или регистрирани извън територията на САЩ. Освен това законът е федерален, което означава, че ако отделни щати искат да въведат по-строги мерки в борбата с непоисканите съобщения, те не могат да го сторят заради върховенството на федералните закони над щатските.

Нуждата от спам регистър е обсъждана и в САЩ, като Конгресът дори настоява за изготвяне на законопроект, с който да въведе този инструмент. Година след въвеждане на закона, през 2004 г., са внесени предложения за въвеждане на регистър, но Федералната търговска комисия FTC отхвърля предложението след гласуване. Аргументите на FTC са, че с този регистър няма да се намали спама и че проблемът всъщност е как да се разкрият истинските самоличности на спамърите.

Обсъждани са три варианти за регистър. Първият е за списък с електронните пощи на всички хора, които не искат да получават непоискани търговски съобщения. Вторият е списък с домейните, които не желаят да получават спам. Третият е списък на хора, които желаят всички търговски съобщения да минават през втори сървър, през който се филтрират непоисканите съобщения и се изпращат само на тези, които искат да получават такива.

След консултация с над 50 организации FTC решава, че тези модели не са ефективни и не приема нито един от тях."Въвеждането на подобен регистър, може не само да не намали спама, но дори и да го увеличи, заявява комисията. Вместо това, ние трябва да се съсредоточим върху стандарт за идентификация на потребителите." FTC смята, че без ефективно разпознаване на потребителите и техните имейли, няма да може да се изгради подобен регистър.

Пейо Попов: Спам регистърът е скъп и неефективен


Преди да мислим по въпроса за вида достъп до регистъра, трябва да има отговор

дали този регистър реално има вероятност да спре или намали нежеланата

поща или по-скоро само ще създаде допълнителни административни

трудности за желаещите да се занимават с бизнес по правилата.

Създаването на уведомителни и регистрационни режими, воденето на

нарочни регистри и други подобни мерки са средства, които са избрани

преди всичко, защото са познати и удобни за администрацията, а не

защото са подходящи в борбата срещу нежеланата поща.

Настоящата уредба на непоисканите търговски съобщения е неадекватна на

технологичната и икономическа природа на явлението. Законодателят е

отказал да отчете дори и елементарния детайл, че изпращачът в огромния

брой случаи няма начин да знае дали адресът за електронна поща се

ползва за нуждите на физическо или юридическо лице.

Авторството на съобщението и фактът на изпращането му от обвиняемия са също трудни за доказване. Това са трудности и усложнения, които не само

препятстват процеса по прилагане на закона,

а преди всичко са свързани с разходи.

Разходи, време и усилия за подаване на жалба от получателя.

Разходи от държавата за създаване и функциониране на регулатор, специален регистър, за административна обработка на жалбите,

проучване на всеки случай, издаване нa административен акт и последващата му защита. Разходи по защита и евентуално оспорване ще има и изпращача.

Каква е ползата и ефективността за обществото от всички тези разходи и усилия, след като

максималната санкция за юридическо лице е евентуална глоба в размер на

2000 лева?

Потребителите получават "защита" единствено на книга, а държавата

разходва време и средства да създава регистри и структури, които да се

борят с нещо, с което нямат реалната възможност да се справят.  

Кому е нужна и каква е практическата полза от такава регулация? При

създаването на Закона за електронната търговия направена ли е преценка

за очакваното въздействие или отново безкритично и механично са

пренасяни разпоредбите на европейската директива, без да се положат

усилия за създаването на мерки, които реално ще постигнат заложените в

нея цели?

В България работи регистър на юридическите лица, които не искат да получават спам. Инструментът се поддържа от Комисията за защита на потребителите (КЗП), която е инвестирала в него 2000 лв. Всеки, който изпрати спам до адрес, записан в регистъра, подлежи на санкция от КЗП.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    epoc avatar :-|
    epoc

    "Необходим ли е спам регистър?"

    Да, защото законът го изисква.

    Правилният въпрос е, необходим ли ни е такъв закон, само че не видях да се задава никъде в статията, а само да се намеква за него.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Смяна на фокуса

Смяна на фокуса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK