Интернет не е свещена крава, а поляната, на която свещените крави пасат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Интернет не е свещена крава, а поляната, на която свещените крави пасат

Невен Дилков

Интернет не е свещена крава, а поляната, на която свещените крави пасат

Председателят на СЕК Невен Дилков пред "Капитал"

Асен Георгиев
5438 прочитания

Невен Дилков

© ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА


Невен Дилков е председател на управителния съвет на Сдружението за електронни комуникации (СЕК), основател и управител на телеком оператора "Нетера". Работил е като консултант за компании като Strategic Resources в Чикаго, САЩ. Учил е в Qinhua University, Китай. Завършва компютърни науки в West Virginia Wesleyan College, САЩ. Като председател на СЕК Невен се притеснява, че различни икономически групи се опитват да вменят на телеком операторите задължения, свързани с филтрирането на интернет, които той смята за неморални и безсмислени.

Не е тайна, че не само в България, но и в глобален план звукозаписната индустрия, филмовата индустрия и хазартната индустрия лобират с голяма сила за прокарване на строги законови правила, които да ограничат интернет пиратството. Според представителите на правоносителите и изброените бизнеси за постоянно намаляващите им приходи през последните години е виновно най-вече интернет пиратството. В резултат на това във Франция се появи закон, който има за цел да наказва провинилите се потребители, за които е доказано, че свалят съдържание с неуредени авторски права, с прекъсване на достъпа им до интернет. Подобни мерки се виждат крайни на голяма част от обществото, а и срещат съпротива в съда, тъй като правото на достъп до интернет в днешно време започва да се разглежда като основна свобода.

"Създава се една психоза, че интернет като цяло е нещо лошо", казва Невен Дилков, председател на СЕК. Според него зад това стоят интересите на няколко определени икономически групи - носители на авторски права - най-вече филмови и музикални и притежателите на традиционен хазартен бизнес. "Проблемът е, че постепенно хората започват да вярват на тези приказки", добавя Дилков и продължава с любопитен пример. "Наскоро е било проведено проучване, според което голяма част от запитаните отговарят, че е противозаконно да се свалят файлове (музика и филми) от интернет." Това разбира се не е вярно, защото споделянето на информация, и още повече - свалянето ѝ от легални източници, няма как да бъде противозаконно, в която и да е държава. "Незаконно, разбира се, е да сваляш съдържание от сайтове, които не са уредили авторските си права и ние по никакъв начин не толерираме подобни действия", категоричен е Дилков, но пояснява, че "борбата срещу пиратството не може да се превръща в причина за филтриране на интернет и вменяване на телеком операторите несвойствени за тях задължения".

Ограничаването на достъпа до интернет на хора, сваляли съдържание с неуредени авторски права и филтрирането на мрежата, не е нова тема. Напоследък обаче "всяка седмица ние се занимаваме с нова законодателна инициатива, която цели да контролира интернет", коментира Дилков. Според него в момента се подготвят промени в поне четири закона, които работят в тази насока - Законът за хазарта, Законът за авторското право, Законът за електронната търговия, както и новият Закон за електронните медии. "И винаги целта е една и съща - да се създаде инструментариум за спиране или филтриране на дадени сайтове", разказва Дилков и добавя: "Това изглежда най-лесния начин - да регулираме интернет както правим с движението по пътищата."

Според председателя на СЕК обаче това не е правилно нито от морална гледна точка, нито от икономическа.

"Ние имаме икономически интерес да не инвестираме в оборудване, с което да следим интернет", признава Дилков. Според него, ако на телеком операторите наистина им бъде наложено да следят целия интернет трафик в България, те ще трябва да инвестират в оборудване, което е по-скъпо от това, което в момента използват, за да изпълняват основната си дейност. Освен това няма смисъл държавни структури като Комисията по хазарта, Съветът за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на съобщения (КРС) да се натоварват с допълнителни функции. "Обикновено желанието на вносителите на промени в законите е държавен орган да подава сигнали до нас и ние да спираме определени сайтове", разказва Дилков.

В разговора се намесва и друг присъстващ - Асен Генов от фондация Електронна граница. "Опитвайки се да противодейства на киберпрестъпността с подобни законодателни инициативи държавата ще повиши квалификацията на киберпрестъпниците. Дори най-малкото хлапе ще започне да използва криптирани връзки и т.н.", категоричен е Генов. Всичко това може да доведе до съвсем неочаквани последици, като например увеличаване на уязвимостта на традиционния онлайн бизнес.

Друг пример за обратен на търсения ефект при филтриране на сайтове идва от Белгия. "Там е имало случай, в който интернет доставчиците са се съгласили да филтрират сайтове с педофилско съдържание. Изпращат им списък със сайтове. Те ги филтрират. Резултатът е, че трафикът към тези сайтове скача с поне 20% от международни посетители, след като списъкът с адресите на сайтовете изтича в интернет", разказва Дилков.  

Председателят на СЕК смята, че не бива с толкова лека ръка да се посяга на регулацията на интернет, защото това е едно от най-ползотворните за човечеството открития. "Интернет не е свещена крава. Интернет е зелената поляна, на която пасат свещените крави - свободата на словото, свободният достъп до информация и други", коментира Дилков. Според него голяма част от обществото осъзнава защо и кой води войната за контрол над интернет, но не осъзнава какви могат да бъдат последиците. А те могат да са сериозни - казва Дилков - да блокираме сайтове по сигнал на различни държавни органи означава, че утре това могат да бъдат блоговете на опозиционни политици или свободни медии под претекст, че в тях има съдържание с неуредени авторски права.

Проблемът с пиратството не е проблем на телеком операторите, категоричен е Дилков. Нещо повече - според него пиратските сайтове са се появили вследствие на фундаментален икономически закон - този за търсенето и предлагането. "Това, че музикалната индустрия не е съумяла за последните 20 години да открие начин да използва интернет за своите цели, е неин проблем", категоричен е Дилков. Това не е проблем на телеком операторите или на потребителите, добавя председателят на СЕК. "Телеком операторите имат точно дефинирана функция - да пренасят информация от точка А до точка Б и не само, че не е редно, а им е забранено от закона да я контролират", категоричен е Невен Дилков.

Невен Дилков е председател на управителния съвет на Сдружението за електронни комуникации (СЕК), основател и управител на телеком оператора "Нетера". Работил е като консултант за компании като Strategic Resources в Чикаго, САЩ. Учил е в Qinhua University, Китай. Завършва компютърни науки в West Virginia Wesleyan College, САЩ. Като председател на СЕК Невен се притеснява, че различни икономически групи се опитват да вменят на телеком операторите задължения, свързани с филтрирането на интернет, които той смята за неморални и безсмислени.

Не е тайна, че не само в България, но и в глобален план звукозаписната индустрия, филмовата индустрия и хазартната индустрия лобират с голяма сила за прокарване на строги законови правила, които да ограничат интернет пиратството. Според представителите на правоносителите и изброените бизнеси за постоянно намаляващите им приходи през последните години е виновно най-вече интернет пиратството. В резултат на това във Франция се появи закон, който има за цел да наказва провинилите се потребители, за които е доказано, че свалят съдържание с неуредени авторски права, с прекъсване на достъпа им до интернет. Подобни мерки се виждат крайни на голяма част от обществото, а и срещат съпротива в съда, тъй като правото на достъп до интернет в днешно време започва да се разглежда като основна свобода.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK