Без прозорец, без врата

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Те вече кацнаха на "марсианската повърхност", направиха първи стъпки и забиха флаговете на Европейската космическа агенция, Русия и Китай. За да стигнат дотук, те преживяха много – бяха изолирани от външния свят в продължение на 250 дни в метални контейнери без люкове, имитиращи космически кораб, разполагаха с по 3 кв.м лично пространство, ежедневно провеждаха експерименти и ядяха космическа храна. Но дори не са преполовили изпитанието си...

Седемнадесет месеца изолация

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

На 3 юни 2010 г. вратата към външния свят се затвори херметически зад шестима доброволци – трима руснаци, двама европейци и китаец. Така те започнаха мисията "Марс 500" с продължителност 520 дни. Целта на проекта, ръководен от руския Институт по биомедицински проблеми на Руската академия на науките съвместно с ЕКА, е да се симулира полет до Червената планета, като единствената разлика с реалната мисия според организаторите е липсата на радиация и на безтегловност. Основното желание на учените е да видят как дългата изолация и еднообразието влияят върху здравето, психиката, съня, настроението и способността за вземане на важни решения в критични ситуации. Резултатите от експеримента ще бъдат взети под внимание при реалното изпращане на човек на Марс, когато, разбира се, технологията позволи това. Шестимата доброволци се пребориха с хиляди кандидати от целия свят, които искаха да бъдат на тяхно място.

По план мисията включва 250-дневен полет до Марс, престой в орбитата и на повърхността на планетата, 240-дневен полет обратно (истинската мисия би отнела доста повече време). Изпитанието ще приключи през ноември тази година. Досега няма отказали се участници, но ако нервите на някого не издържат и той пожелае преждевременно да си тръгне, няма да има пречки да го направи.

Съоръжението, имитиращо космически кораб, се намира в Москва. То се състои от няколко свързани помежду си модула (виж инфографиката), като в тесните отделения за всеки "космонавт" има легло, лавица, бюро и гардероб. Храната и водата са натоварени предварително и "космонавтите" ще трябва да си разпределят прецизно порциите, ако не искат да останат без провизии.



Примарсяване

Преди да "кацнат" на Марс, шестимата участници се разделиха на две групи от по трима – първата група остана в "орбитиращия" кораб, а втората се качи на симулатор, с който "пристигна" в друг контейнер, възпроизвеждащ повърхността на Червената планета. Облечени в скафандри, които са точно копие на оригинала и тежат 32 кг, тримата "космонавти" Александр Смолеевский, Диего Урбина и Уанг Йе изучават околностите и събират проби и камъни. Те вече изпратиха приветствия към Земята на собствените си езици, работиха с роботизиран всъдеход и с магнитометър. На 1 март ще започне 8-месечният "полет" обратно към Земята. Преди това процедурата предвижда скачване с кораба и прекарване на няколко дена под карантина преди присъединяването на тримата "космонавти" към другарите им, които са в "орбита" около Марс – Ромен Шарл, Сухроб Камолов и Алексей Ситев.

Според експертите истинска мисия до Марс ще бъде възможна след десетилетия. Препятствията са свързани както с технологията, така и с финансирането. Подобен проект вероятно ще струва десетки милиарди долари. Затова е възможно първият полет да бъде многонационален, тъй като нито една държава не може сама да осъществи толкова сложна и скъпа мисия.

Проблеми в открития Космос - Хигиената – Поддържането на хигиената става в помещение, подобно на сауна, след което "космонавтите" се избърсват със салфетки. - Ежедневието – Всеки ден екипажът прави тестове, упражнения и поддържа съоръженията в изправност. Това е много по-скучно от живота на Международната космическа станция, тъй като на нея постоянно пристигат совалки, членовете на екипите се сменят през няколко месеца, а връзката със Земята е неограничена. - Комуникацията - Най-сложна е комуникацията със "Земята". Връзката нарочно често пъти не може да се осъществи, а изпратените съобщения пристигат със 20-минутно закъснение, тъй като имитират времето, за което сигналът пътува между Марс и нашата планета.