Ситуацията от края на 1999 и началото на 2000 г. обаче беше доста различна в сравнение с положението в момента. Основната разлика сега е, че преди 10 години на фондовите пазари едновременно излязоха огромно количество интернет компании, а инвеститорите бяха готови да вложат парите си в тях, без фирмите да имат каквато и да е печалба и дори някаква идея какъв ще е бизнес моделът им. В момента значимите играчи в сферата на социалния интернет се броят на пръстите на една ръка и като че ли съзнателно се пазят от излизане на борсата, търгувайки дялове само на вторичния пазар. Освен това за разлика от ситуацията по време на предишния дотком балон разпространението на интернет в глобален мащаб е нараснало от 360 млн. души в края на 2000 г. до около 2 милиарда в момента, а бизнес моделите на новите онлайн гиганти не разчитат само на кликове и импресии.

За момента силите между застъпниците и противниците на тезата за зараждането на нов технологичен балон са сравнително изравнени, а категорични аргументи в подкрепа или срещу нея все още липсват. Най-малкото защото компаниите, които биха могли да се превърнат във флагмани на този процес, все още не се търгуват на борсите и не могат да привлекат масовите непрофесионални инвеститори, които от своя страна да започнат да подхранват пазарни очаквания без покритие. Така че, ако изобщо може да се говори за надуване на нов дотком балон, това ще стане една идея малко по-ясно след около година, когато са планирани първите първични публични предлагания на акции на водещите играчи в сферата на "социалния" интернет. И все пак първите индикатори, че технологичният пазар може би започва да става "пенлив" и да пуска малки мехурчета, като че ли вече са налице...

По-скоро пяна на повърхността...

Това, което провокира опасенията от зараждането на балон през последните месеци, е резкият скок в пазарната оценка на няколко от най-големите "социални" технологични компании като Facebook, Twitter, Groupon, Zynga, LinkedIn и Foursquare. Само за две години създадената от младия мултимилиардер Марк Зукърбърг социална мрежа номер едно в света е поскъпнала между шест и седем пъти, достигайки цена от над 70 милиарда долара, и то преди компанията да е излязла на борсата. Още по-смел в прогнозите си е анализаторът Лу Кернер от Wedbush Securities. Според него социалната мрежа ще стане ядро на нещо като втори интернет, а пазарната стойност на компанията ще достигне 234 млрд. долара до 2015 г. Само за сравнение: приходите на Facebook за тази година се очаква да са около 4 млрд. долара, а бъдещата печалба за цялата 2011 г. неофициално се оценява на около 1 млрд. Ако обаче най-голямата социална мрежа в света наистина еволюира до своеобразен интернет в интернета, традиционните механизми за пазарната оценка на компанията едва ли са приложими, а потенциалните източници на печалба трудно може да се видят от пръв поглед. От друга страна обаче, точно такъв инвестиционен подход, базиран на оптимизъм и свръхочаквания, обикновено подхранва зараждането на "балони"...

По-смущаваща е пазарната оценка на платформата за публикуване на кратки съобщения в интернет Twitter. Тя би трябвало да струва между 8 и 10 милиарда долара, след като преди около месец около 10% във фирмата бяха придоби от технологичния инвестиционен фонд на J.P. Morgan, управляван от известния бизнес ангел Крис Сака. Подобна пазарна оценка е, меко казано, смущаваща на фона на скромните приходи за последната година, които са около 45 млн. долара. Очаква се те да нараснат до 100 - 110 млн. долара през 2011 г., което пак е нищо на фона на гигантската оценка на "активите". Всъщност до миналата година, когато пусна услугата спонсорирани туитове, Twitter изобщо не генерираше приходи. За сметка на това обаче трупаше огромно влияние и аудитория (около 200 милиона регистрирани профила), която и до момента не е ясно как ще бъде монетаризирана.

Световният лидер при сайтовете за социално пазаруване Groupon пък отклони в края на миналата година оферта за придобиване от страна на онлайн гиганта Google на стойност 6 млрд. долара. В момента компанията се оценява на около 6.4 млрд. долара, но се очаква пазарната й оценка да достигне 25 млрд. долара, когато излезе на борсата по-късно през тази или в началото на следващата година. Моделът за колективно пазаруване, лансиран от Groupon, обаче изглежда изключително успешен, гарантира стабилен поток от приходи (очаква се те да са между 3 и 4 млрд. долара за 2011 г.) и това провокира роенето на негови клонинги по целия свят (над 500). В резултат на това част от стратегията за експанзия на компанията включва изкупуване на най-влиятелните й имитатори в различните държави.

В групата на свръхоценените онлайн компании попада и Zynga - настоящият гигант в сферата на Facebook базираните игри. Създателят на серията приложения, съдържащи думата ville в заглавието си, всъщност е доста печеливша фирма. По неофициални данни приходите й за последната година са били около 850 млн. долара, а чистата печалба - около 400 млн. долара. Бизнес моделът на Zynga се базира на реклама и продажба на виртуални предмети срещу реални пари. Според различни оценки компанията в момента струва между 7 и 9 млрд. долара, твърди Wall Street Journal. Това е повече от пазарната капитализация на Electronic Arts - единият от двата колоса на хардкор гейм индустрията. Само преди 2 години, на база на транзакциите през платформата за вторична търговия на дялове SharePost, Zynga е оценявана 2.61 млрд., тоест до момента стойността й е нараснала около три пъти.

И все пак, поне за момента, изглежда така, сякаш големите очаквания, с които са натоварени най-големите социални онлайн компании, още не прерастват в балон. На първо място, за разлика отпреди 10 години, в момента говорим за не повече от шест-седем технологични фирми от ново поколение, всяка от които (с изключение може би само на Twitter) има вече доста ясно работещ бизнес модел и генерира устойчив ръст на приходите. Само за сравнение: в периода 1999-2000 г. най-големите дотком компании са някъде около 25, всички те се търгуват на борсата и до акциите им имат достъп непрофесионални инвеститори. Всъщност големият въпрос в момента е какво ще се случи, когато настоящите големи също бъдат принудени да се търгуват на фондовите пазари. Според бизнес ангела Майк Мапълс, ивестирал в ранните фази от развитието на компаниите Twitter и Digg, проблемът ще дойде от технологичните фирми имитатори, които ще се опитат да копират модела на социалните флагмани. "До една година ще има 10 или 15 компании, които наистина имат стойност. След това цялата тълпа ще се струпа около футболната топка. Проблемът ще дойде от онези фирми, които ще се опитат да мимикрират и да правят бизнес в същото пространство", коментира той пред Venturebeat.com.

Силициевите ангели и техните страхове

Може би най-показателният индикатор за това дали може да очакваме зараждането на нов технологичен балон е поведението на фондовете за рисково инвестиране и бизнес ангелите от Силициевата долина. Един от най-шумните защитници на тезата, че вероятно навлизаме в "пенлива" фаза на пазара, е бившият инвеститор в технологични компании и настоящ преподавател по предприемачество Стив Бланк. Той е обявен за едни от 10-те най-влиятелни хора в Силициевата долина през 2009 г. Според него сигналите за подобен процес са съвсем ясни, оценките на компаниите са нереалистични и дори смахнати, а намирането на технологични таланти с добри идеи – изключително трудно. Той смята, че това е така за първи път от спукването на предишния дотком балон. От друга страна, отбелязва Бланк, новите технологични фирми могат да разчитат на достъп до глобален онлайн пазар, съставен от милиарди потенциални потребители, използващи всевъзможни устройства – компютри, лаптопи, смартфони, таблети. Според него именно това ще подмами инвеститорите, чиято бдителност ще бъде приспана с обещания за феноменален ръст и печалби и ще направи технологичните компании "по-пенливи".

Подобна теза застъпва и рисковият инвеститор Фред Уилсън. Той оглавява фонда Union Square Ventures, придобивал дялове в Twitter, Zynga, Tumblr, Etsy, и Foursquare. Именно Уилсън продаде през март инвестицията си в Twitter на управлявания от Крис Сака технологичен фонд на J.P. Morgan. Бизнес ангелът коментира пред авторитетния технологичен блог TechCrunch, че за момента много внимава при използването на думата "балон", но все пак смята, че в момента получаваме изключително смущаващи сигнали за раздути пазарни оценки. Като най-пресен пример той дава компанията Quora, създадена от бивши служители на Facebook. След основаването й тя моментално получава финансиране, на базата на което е оценена на 86 милиона долара – нещо, което инвеститорът приема като признак за "пенлив" пазар. За сметка на това обаче Уилсън е убеден, че Facebook не е надценен, че е на път да създаде паралелен "социален" интернет и че може би ще достигне пазарната оценка на Google. И все пак е доста симптоматично, че ръководеният от бизнес ангела фонд Union Square Ventures именно сега излиза от лишената от печалби онлайн платформа Twitter.

В групата на умерените скептици попада и Уорън Бъфет – един от най-богатите рискови инвеститори на планетата. "Изключително трудно е да оцениш една социална онлайн компания. Повечето от тях обаче със сигурност ще бъдат надценени", коментира той пред агенция Bloomberg. "Някои ще бъдат големите победители, което обаче ще е за сметка на останалите", добавя Бъфет, който в момента е замразил инвестициите си в технологични компании за сметка на фирмите в сферата на индустрията, финансите и потребителските стоки.

Балон? Г-Л-У-П-О-С-Т-И!

Други специалисти по стартиращи технологични компании обаче смятат, че тезата за зараждането на нов балон е абсолютно несъстоятелна. "На фона на всяка компания, която получава финансиране на базата на по-висока от нормалната пазарна оценка, имаме стотици фирми, които се финансират по нормалния начин", коментира Рон Конуей, който се ползва със славата на инвестиционен суперангел в Силициевата долина, пред авторитетното британско списание The Economist.

На подобно мнение е и рисковият инвеститор Пол Греъм, основател на известния фонд за микрофинансиране на стартиращи технологични компании Y Combinator. "Бях тук по време на първия балон и ситуацията в момента изобщо не е такава", твърди той. "Това, което се случва сега, е много по-локално. Малко на брой професионални инвеститори са склонни да платят за по-високи пазарни оценки на стартиращи компании в сравнение с това, което биха дали преди няколко години. Но броят на участниците и количеството на парите, които се въртят, са много по-малко, отколкото в края на 90-те. Освен това компаниите са по-добри", казва Греъм. И добавя: "Това, което се случваше тогава, беше следното: убедително говорещи хора с MBA образование набираха пари от безпомощни акционери и ги инвестираха в стартиращи фирми, оглавявани от други убедително говорещи хора с MBA образование".

"Ако сме в състояние на балон, все още сме едва началото му. Обикновено балонът започва да се надува, когато има положителни новини. В момента има силни компании, които ще се листват до една-две години и генерират качествени парични потоци. Но покрай тях ще се появят и по-слаби фирми", обобщава Джеръми Стопълмън пред австралийския вестник Times. Той е основател на интернет сайта Yelp за рецензии на локални търговци и магазини, който постепенно се превърна в глобален феномен. Неотдавна мениджърът отхвърли оферти за придобиване от Google и Microsoft на стойност 500 млн. долара. Сайтът има над 39 млн. потребители и около 50 млн. долара годишни приходи.

Може би най-балансиран и трезв поглед върху ситуацията в момента дава Крис Диксън, съосновател на сайта Hunch и ранен инвеститор в Skype, Forsquare, Stack Overflow и още дузина стартиращи технологични компании. "Не знам дали успешни "частни" компании като Groupon, Zynga, Facebook и Twitter са подценени или надценени, тъй като нямам достъп до тяхната финансова документация. За сметка на това обаче знам, че публични компании като Apple и Google, които ми изглеждат изключително иновативни, се търгуват при P/E (съотношение цена към печалба на акция) от 19 и 22 и това ми изглежда съвсем приемливо", коментира той в своя блог. И добавя: "Смятам за позитивно това, че спекулациите с цената на големите частни технологични компании се случва на вторичния пазар, където рискът се поема от институции или заможни хора. Това е голямата разлика в сравнение с дотком балона от края на 90-те, когато масата от пострадалите при спукването бяха не особено богати хора, които бяха купили акции на борсата. Очевидно това може да се промени, ако се стигне до ново масирано първично публично предлагане на акции на технологични компании".

Или казано накратко, притесненията на тема "технологичен балон" ще придобият реални измерения едва след като видим на борсата Facebook, Groupon, Zynga, Twitter и Foursquare. Както и техните клонинги...