Вторична сила
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Вторична сила

Банковият колос Goldman Sachs купи около 1% във Facebook за 450 млн. долара и направи създателя на най-голямата социална мрежа в света Марк Зукърбърг (в средата) още по-богат.

Вторична сила

Технологичните компании не бързат да излизат на борсата и предпочитат да набират средства по алтернативен начин

Константин Николов
2780 прочитания

Банковият колос Goldman Sachs купи около 1% във Facebook за 450 млн. долара и направи създателя на най-голямата социална мрежа в света Марк Зукърбърг (в средата) още по-богат.

© Reuters


През 1999 и 2000 г. имаше интернет предприемачи с идеи, която не носеха пари. Днес компаниите, които подготвят (или за които се говори, че подготвят) първично публично предлагане на акции, вече генерират сериозни финансови постъпления. Но основният въпрос е дали те не са надценени.

След спукването на дотком балона от началото на XXI век близо 5 трлн. долара бяха изтрити от борсата. Инвеститорите научиха болезнения урок, че не всичко, което мърда, става за ядене. Разбира се, изплуваха и истинските онлайн шампиони като Google, Amazon, и eBay.

Ситуацията в 2011 г. обаче е по-друга. И на пръв поглед разликите са сериозни. Преди десет години единственият начин за фирмите да наберат капитал беше или да продадат акции на борсата, или да бъдат придобити от някой голям. В момента много компании от Силициевата долина не бързат да стават публични, а търсят финансиране на вторичния пазар.

Вторичните пазари като SecondMarket и SharesPost преживяха изключителен бум през последните година, не на последно място и заради затягането на борсовите регулации в САЩ в началото на  век. Тези оператори работят с предварително одобрени инвеститори и високопоставени мениджъри, които търсят начини да продадат дяловете си преди първичното публично предлагане на компаниите им. Всеки притежател на акции в дадена публична компания може да ги продаде по всяко време. Не такъв е случаят с вторичните пазари. Купувачът трябва да е "акредитиран инвеститор", което според американския Закон за ценни книжа от 1933 г. означава човек с лично богатство над 1 млн. долараq или годишни доходи от над 200 000 долара за последните две години.

Базираната в Сан Бруно, Калифорния, SharesPost започва работа през 2009 г. и до момента на нея са листвани над 100 компании, най-вече от технологичния сектор, като Facebook, LinkedIn, Twitter и Groupon. "SharesPost беше създадена, за да отговори на липсата на ликвидност при непубличните компании и да модернизира процеса на транзакции на вторичния пазар, който не е променян от близо един век насам", заявява изпълнителният директор на SharesPost Дейвид Уеир пред сайта www.insideinvestorrelations.com през януари. За по-малко от две години добавихме близо 50 000 регистрирани членове, представляващи над 125 млрд. долара капитал, добавя той.

"Бумът на вторичните пазари е свързан с разходите около листването на борсата, които продължават да растат. Първо беше законът Сарбанес-Оксли, а сега и Дод-Франк", казва Лари Рибстейн, преподавател по право от Университета в Илинойс. Според него по този начин обикновените инвеститори са лишавани от възможността да вложат пари отрано в някоя обещаваща технологична компания.

С повишаването на търсенето на вторичния пазар се покачи и оценката на фирмите. През февруари стана ясно, че служители на Facebook ще пласират свои акции в социалната мрежа за 1 млрд. долара, което тогава оцени компанията на 60 млрд. долара, повече от пазарната капитализация на автомобилния гигант Ford. Междувременно банковият колос Goldman Sachs купи около 1% във Facebook за 450 млн. долара и създаде специален фонд, който да набере за групата 1.5 млрд. долара чрез продажба на акции на богати клиенти. Твърди се, че интересът сред тях е голям.

Според Сумон Садху от консултантската компания Quid през последното тримесечие на 2010 г. интернет компаниите са привлекли инвестиции за над 2.5 млрд. долара спрямо 949 млн. долара през предишните три месеца, а броят на фирмите, получили пари по този начин, е скочил от 226 на 252. SecondMarket обяви, че транзакциите през последните три месеца на 2010 г. са скочили с над 110% до 57.8 млн. долара. Над 39% от тези сделки са били с активи на Facebook.

Има и още една причина за развитието на вторичния пазар - излизането на борсата е трудно, особено за по-малките технологични компании. Регулациите около подготовката са трудни за изпълнение, а институционалните инвеститори са изключително внимателни в капиталовложенията си. Сделката на Facebook с Goldman Sachs обаче показа, че това важи и за по-големите играчи - социалната мрежа иска да набере пари, но без главоболията около това да става публична. Все още не е много ясно и какво става с правилото на американската Комисия за ценни книжа (SEC), което задължава компании с над 500 акционери да разкрият детайлна финансова информация за състоянието си. Предполага се, че Facebook вече отдавна е надхвърлила този брой. Във финансовия регулатор се интересуват най-вече от транзакциите на вторичния пазар и доколко инвеститорите са защитени и знаят какво купуват, без да имат нужната информация, която иначе им предлага регулираният фондов пазар.

"Тази година няма да има бум на технологични листвания", заяви пред сайта ZDNet Asia Денис Фуа, изпълнителен директор на базираната в Сингапур Azione Capital. Според него гиганти като Facebook и Twitter ще предпочетат да изчакат да продават дялове на инвеститори още една година, преди да поемат "негативите от това да са публични", където ще бъдат следени под лупа. Същото се отнася и за основателите на тези фирми, които искат да запазят контрола си над "отрочетата си".

Маневрите, с които технологичните компании отлагат излизането на борсата, обаче не могат да продължават до безкрай. И когато това се случи, ще станат ясни повече подробности относно актуалното финансово състояние на "горещите" технологични компании, както и бизнес перспективите пред тях. И тогава най-вероятно ще се види има ли опасност от ново надуване на технологичен борсов балон или не.

През 1999 и 2000 г. имаше интернет предприемачи с идеи, която не носеха пари. Днес компаниите, които подготвят (или за които се говори, че подготвят) първично публично предлагане на акции, вече генерират сериозни финансови постъпления. Но основният въпрос е дали те не са надценени.

След спукването на дотком балона от началото на XXI век близо 5 трлн. долара бяха изтрити от борсата. Инвеститорите научиха болезнения урок, че не всичко, което мърда, става за ядене. Разбира се, изплуваха и истинските онлайн шампиони като Google, Amazon, и eBay.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Къде са чиповете

Къде са чиповете

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK