Голямото "набълбукване"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Голямото "набълбукване"

Голямото "набълбукване"

Как се наду и спука dotcom балонът от края на 90-те години на миналия век

Асен Георгиев
10103 прочитания

© Shutterstock


5 трилиона долара. Това е приблизителният брутен вътрешен продукт на България за следващите... 65 - 70 години. А също така загубената стойност на компаниите, листвани на технологичната борса Nasdaq в периода 2000 - 2002 г. На 10 март 2000 г. индексът Nasdaq достига своя пик от над 5000 пункта. Следва продължителен спад, вследствие на който само за две години пазарната капитализация на компаниите, търгувани на тази борса, спада от 6.6 трлн. на 1.6 трлн. долара. Този крах остана в историята под името "спукването на dotcom балона" (идва от .com - разширението, което повечето компании от онова време добавят в името си, приемайки го за символ на необятните богатства, които интернет бизнесът предлага).

Как обаче се стигна до тази инвестиционна катастрофа? Днес много хора възприемат интернет през призмата на Google, Facebook или, да кажем, Dir.bg или пък Zamunda. Просто защото свързват с тези сайтове голяма част от действията си онлайн. В далечната 1993 г. все още голяма част от хората нямат ясна представа какво точно е това интернет и World Wide Web, за какво служи и какви възможности крие.

Някъде тогава обаче все повече предприемачи, предимно в САЩ, започват да осъзнават потенциала на мрежата и да мислят как да направят така, че масовият потребител да се възползва от нея. Започват да се пишат едни от първите уеб браузъри. През 1994 г. 23-годишният Марк Андерсън и технологичният пионер Бил Кларк стартират компанията Mosaic Communications (впоследствие преименувана на Netscape Communications и позната най-вече като Netscape), която създава първия комерсиален интернет браузър. Целта е той да работи под управлението на всякакви операционни системи, да има интуитивен (за времето си) интерфейс и да направи онлайн сърфирането достъпно за масовия потребител. Компанията излиза на печалба още в първото тримесечие на следващата година, а през второто – отчита над 50% ръст на приходите.

Следващата логична стъпка от историята на Netscape е излизането на борсата. На 9 август 1995 г. се състои първичното публично предлагане (IPO) на нейните акции. Първоначално те се предлагат на цена от 28 долара, но достигат 75 долара още същия ден. През декември акциите на Netscape вече се търгуват за 171 долара, което е историческия връх за компанията. Успехът вдъхва надежда на много млади предприемачи и технологични пионери, че и те могат да направят същото... И така

балонът започва да се надува

Първоначално нито един от двамата създатели на Netscape няма ясна представа как ще изкарат пари от проекта си. "В началото това беше компания, която не просто нямаше никакви приходи, но дори нямаше и представа как ще започне да печели", коментира Кевин Кели, който по това време работи в технологичното списание Wired, пред npr.org. Въпреки това инвеститорите са зашеметени от иновативността на браузъра Netscape, който изважда глобалната мрежа от полето на учените и академичните институции и я поднася на широката аудитория. В достъпен вид. "Беше с много картинки и много лесна за ориентация", спомня си Кевин Кели.

Добрият първоначален прием на браузъра до голяма степен се оказва решаващ и за бизнес модела на компанията, която започва да продава лицензи за софтуера си. Междувременно около Netscape се вдига огромен шум. Постепенно от него изкристализира мантрата за огромните бъдещи печалби, които интернет ще донесе на бизнесите. Така компаниите започнат да играят по правилата на новата икономика (популярен термин от края на 90-те, според който бизнесите, които базират своята дейност върху онлайн активности, са представители на т.нар нова икономика). Така започва бавното петгодишно надуване на един от най-големите финансови балони, които историята познава.

Той се спуква през пролетта на 2000 г., когато след милиарди долари инвестиции в стотици най-разнообразни интернет компании те продължават упорито да не генерират никакви (или почти никакви) приходи, изразходвайки бързо и неефективно лесно набраните на борсата средства.

Резултатът на практика е

верижни фалити

на технологични компании, предимно ориентирани към онлайн търговията на дребно и услугите. Порочният кръг започва да се завърта още през 1995 г., когато много млади предприемачи и бизнес ветерани се опитват да последват успеха на Netscape. Целта на повечето нови компании е една – скоростно развитие на онлайн присъствието, с което да привлекат възможно най-много посетители. Огромна част от фирмите не само нямат идея как ще печелят пари, а дори не са си направили труда да разработят свой бизнес план. Ентусиазмът се прехвърля върху инвеститорите, които започват да финансират млади компании срещу обещания за огромни печалби и революционни промени. Инвестициите на фондовете за рисков капитал и бизнес ангели, ориентирани към интернет проекти, нарастват от по-малко от 2 млрд. през 1995 г. до над 40 млрд. през 2000 г. Броят на сделките също скача драстично, сочат данните на американската National Venture Capital Association.

Увеличеният обем на сделките в интернет компании (като брой и инвестираните средства) е съпътстван от мощни медийни фанфари. Технологичните издания се избиват да хвалят предимствата на "новата икономика", помпайки очакванията на инвеститорите. Заедно с това расте и нивото на проникването на интернет сред потребителите в САЩ. Междувременно все повече компании започват да стават публични. Банките, които подготвят техните документи за първично публично предлагане, също имат изгода от това, защото в този момент интересът към акциите на интернет компаниите е много голям и продължава расте (а те печелят при всяко ново IPO). Общият брой на първичните публични предлагания в периода 1995 – 2000 г. е близо 3000, като болшинството от тях са на интернет компании. За сравнение в периода 1975 – 1989 са осъществени 2450 IPO-та, показват данните от официалната статистика на САЩ.

Но това не е всичко

Може да се каже, че 1999 г. и 2000 г. са необикновени за фондовия пазар в САЩ и поради една друга причина. Само за тези две години почти 900 компании стават публични, а средната възвращаемост в деня, когато акциите на дадена фирма излизат на борсата, е 65%. За този период 194 компании успяват да удвоят и дори да увеличат повече от двойно стойността си още в първия ден на предлагане. Първоначално дори се смята, че някои от компаниите са силно подценени. Така един от символите на технологичния балон става фирмата eToys, която през 1999 г. пуска 8.2 млн. акции, които на базата на пазарното търсене се оказват подценени с 57 долара на книга или с почти половин милиард долара. Пари, които може би биха забавили банкрута на компанията, който идва само две години по-късно.

В периода 1999-2000 г. през борсата са набрани общо над 130 млрд. долара, предназначени за финансиране на интернет компании. Известният сайт mp3.com подготвя излизането си на борсата също през 1999 г. На 21 юли компанията става публична. В края на деня акциите се търгуват на цена от 63.4 долара, увеличавайки стойността си със 126%.

В търсене на печалбата

Защитниците на идеята за потенциала на новата икономика, които провокират надуването и спукването на технологичния балон в края на 90-те години на миналия век, базират своите прогнози най-вече на обещания и недоказани очаквания. Такива за растяща аудитория, за доходоносен бизнес с онлайн реклами и продажби на дребно. Това се оказва ключов проблем. Според Николай Горчилов, съосновател на един от първите български алтернативни телекоми, "Орбител", това довежда до най-голямата пирамидална структура в бизнес историята на човечеството. "Всяко ново поколение кухи сайтове налива пари в предходното поколение кухи сайтове, за да събере eyeballs (импресии на банери, които след това трябва да се продават на рекламодатели - бел. авт.), които да продаде на следващото поколение кухи сайтове", казва Горчилов. "Когато през 2000 г. балонът гръмна, се оказа, че освен сродните кухи сайтове на практика друг не рекламира онлайн. Така компаниите започнаха да пукат като пуканки и накрая почти нищо не остана", спомня си българският интернет предприемач.

В резултат на това много от компаниите остават без приходи и възможност за набиране на нови средства, след което фалират. Други са придобити от представители на т.нар стара икономика. Оцеляват само малка част от интернет фирмите, базирани на смислени бизнес модели. Сред тях са Amazon, eBay, Google, която по това време е едва на 2 години. Днес те са достатъчно печеливши и едва ли някой се съмнява в потенциала им за растеж и развитие. Преди малко повече от десетилетие обаче едва ли някой се е съмнявал и в сигурния успех на Netscape. Само няколко години по-късно безславно се влива в редиците на друг символ на dotcom балонa - американският доставчик на интернет достъп и онлайн услуги AOL.

5 трилиона долара. Това е приблизителният брутен вътрешен продукт на България за следващите... 65 - 70 години. А също така загубената стойност на компаниите, листвани на технологичната борса Nasdaq в периода 2000 - 2002 г. На 10 март 2000 г. индексът Nasdaq достига своя пик от над 5000 пункта. Следва продължителен спад, вследствие на който само за две години пазарната капитализация на компаниите, търгувани на тази борса, спада от 6.6 трлн. на 1.6 трлн. долара. Този крах остана в историята под името "спукването на dotcom балона" (идва от .com - разширението, което повечето компании от онова време добавят в името си, приемайки го за символ на необятните богатства, които интернет бизнесът предлага).

Как обаче се стигна до тази инвестиционна катастрофа? Днес много хора възприемат интернет през призмата на Google, Facebook или, да кажем, Dir.bg или пък Zamunda. Просто защото свързват с тези сайтове голяма част от действията си онлайн. В далечната 1993 г. все още голяма част от хората нямат ясна представа какво точно е това интернет и World Wide Web, за какво служи и какви възможности крие.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    mihomen avatar :-|
    mihomen

    "Дотком" балонът е повлиял в случая положително и е отсял,добрите бизнес практики!Това потвърждава тезата,че след всяка криза се раждат по добри и успешни идеи!

  • 2
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Е то всяка криза е полезна, за който оцелее, защото той на база на своя опит рядко си повтаря грешките.
    Природата го е "измислила" модела, например при болестите, който оздравее придобива имунитет. Ние хората като природни същества просто я копираме в нашите взаимоотношения.

  • 3
    epoc avatar :-|
    epoc

    Втора статия, в която пак автор Ники Горчилов с обяснение което направо кърти мивките. Е въпросът не е само до импресии и банери, просто инвеститорите си поискаха печалбите, а после парите и след няколко много зрелищни фалита всичко се сгромоляса. Банери та банери - това да не му е българския рекламен пазар, който освен банери и импресии друго не знае? Толкова ли не можахте да си прочетете старите броеве бе хора? Около 2000-на издавахте Капитал НЕТ, не вярвам, че само на мен ми висят вкъщи тези притурки, вие като редакция трябва също да ги имате в някой архив.

  • 4
    ariman_info avatar :-(
    Ariman

    Започнах си деня с кафе и тази статия, горко съжалявам, че го направих, очаквах проникновен анализ, а получих дилетански преразказ на основни факти. Евтино и глупаво.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Къде са чиповете

Къде са чиповете

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK