Съдията по делото на най-големите филмови студиа срещу световноизвестния сайт за обмен на съдържание Hotfile отхвърли предния петък основното обвинение на ищците. Компаниите Disney, 20th Century Fox, Warner Bros и т.н. не са успели да докажат, че екипът на Hotfile съзнателно е качвал съдържание с неуредени авторски права, пише в съдебното решение.
Оттук насетне Hotfile трябва да докаже, че не насърчава своите потребители да качват съдържание с неуредени авторски права. Миноритарен съсобственик в сайта е българина Антон Титов, един от създателите на Host.bg, който още държи 15% от хостинг доставчика, собственост на онлайн групата "Нетинфо".
Филмовите студиа съдят Hotfile, защото той е единственият от големите сайтове за обмен на файлове като RapidShare, чиито сървъри се базират в САЩ, твърди Hollywood Reporter. Те подадоха иск в началото на февруари, в който настояваха за обезщетение от $26 млн. заради стотици пиратски филми, качени от потребители на уебсайта.
Посетителите на Hotfile могат да качват безплатно файлове в размер до 400 мегабайта. Хората, които искат да теглят по-бързо повече от един файл на всеки 30 мин., плащат месечна такса в размер на $9, $35 или $55. Освен това сайтът продава директни линкове, които веднъж активирани, водят директно до сваляне на конкретния файл, без да насочват към hotfile.com.
Потребителите, чиито файлове регистрират най-много тегления, получават между $2 и $15 на 1000 сваляния. Заради тази особеност в бизнес модела, съдията засега не е отхвърлил обвинението в насърчаване на потребителите да обменят пиратско съдържание. Hotfile ще трябва да обори това обвинение в следващите заседания по делото.
Оттук насетне защитата на Hotfile може да се позове на делото на правоносителите Viacom срещу Google. То завърши миналата година с решение в полза на собственика на YouTube, който като доставчик на съдържание, генерирано от потребители, не носи отговорност за неговите авторски права. Единственото условие е компанията да сваля файлове с неуредени права при сигнал от правоносителите.
Междувременно Hotfile регистрира сериозен спад в броя на среднодневните уникални потребители от началото на делото, сочат данните на Google AdPlanner. Ако през януари те са били над 4 млн., през юли те вече са под 2 млн. Реализираните от тях импресии също падат от над 400 млн. за февруари до 160 млн. за юли. Подсъдимият Антон Титов не отговори на въпросите на "Капитал" дали има спад в приходите на Hotfile и как ще организира аргументите срещу второстепенното обвинение.
Съдията по делото на най-големите филмови студиа срещу световноизвестния сайт за обмен на съдържание Hotfile отхвърли предния петък основното обвинение на ищците. Компаниите Disney, 20th Century Fox, Warner Bros и т.н. не са успели да докажат, че екипът на Hotfile съзнателно е качвал съдържание с неуредени авторски права, пише в съдебното решение.
Оттук насетне Hotfile трябва да докаже, че не насърчава своите потребители да качват съдържание с неуредени авторски права. Миноритарен съсобственик в сайта е българина Антон Титов, един от създателите на Host.bg, който още държи 15% от хостинг доставчика, собственост на онлайн групата "Нетинфо".
5 коментара
:)
В конкретният случай, недоглеждането на сайта е, че не е положил достатъчно усилия в това, че финансово мотивираният потребител не е поставен в условия
на реално информирано съгласие. По този начин сайтът и потребителят биха носили солидарна отговорност.
Т.е. по-масова отговорност, която следва тенденциите в преобладаващите нагласи, които не са в позицията, отразена в текущото законодателство.
По този начин се открива ниша и насочва финансов интерес на организации обединяващи и интересите на правоносителя на авт.права, и интересите на купувача. Т.е. рано или късно дигиталните копия ще достигнат справедливата си цена, която ще е многократно по-ниска.
Проблемът е, че така още повече ще се съкрати веригата по която се придвижва стоката, и се генерира по-малко национален продукт, но за сметка на по-малко
изразходвана енергия.
Би могло да се започне от общото сечение на корпоративните интереси и образователната система. Думата ми е за учебниците, които във файлов формат биха били многократно по-достъпни и евтини от хартиените им аналози.
Пример - учебник, черно-бял с цветна корица, хартия 160г., 300 стр., 100 броя:
----------------------------------
1-ви вариант: себестойност+печалба за печатницата+ДДС = ед.цена 26,27 лв.
2-ри вариант: файлът със същият учебник = цената на авт.права + разходи по трансфера през Интернет
Пример за масово предлагане на филми и книги в сектора на микроплащаниятa е Android Market. Не е типичен магазин, а допълнително поддържаща екстра към реално съществуваща офлайн дейност.
Достъпът до файлове след заплатена минимална такса, достигаща и до автора на съдържанието, е неизвървян път водещ до осмисляне на един от водещите
принципи създали Интернет - свободен обмен. Взаимоизгоден !
Поредна твърда стъпка към признаването на НЕУТРАЛНОСТТА на интернета, касаеща дистрибуторите! :)))
Правата за разпространение, трябва да се търсят впоследствие - след предлагането им на безплатната 'витрина на магазина' на такива предприемачи. Т.е. отказът за предоставането им да е невъзможен. С други думи - трябва да се премахне безплатната 'защита' от НК чл. 172а. Още по-ясно казано - 'пиратското' използване на интелектуален продукт да не се обявява за престъпление!
За аналогия: Кой производител би отказал на МЕТРО или на даден МОЛ, предложение за безплатен период на промотиране на стоката си?!
Отговорността на 'магазина' за обезщетяване /дълга, $/ на ползването на интелектуалния продукт, трябва да започва да тече от момента на официалната претенция на собственика. А не преди това. Като задължително условие е да са спазени всички необходими условия на ЗЗК за продажба на даден пазар /равнопоставеност към конкурентите на 'магазина'/.
Ако след уведомяването, не се стигне до споразумение за цена и предлагането продължи, логично е експертиза и съд да определят размера на 'причинените вреди и пропуснати ползи' на автора.
Ако пък авторът реши, че предлага 'супер скъп и ценен продукт', който иска превантивно да е 'силно защитен' - нека си плати такса /нещо, като патентна защита/ и го регистрира в публично достъпен регистър /например в интернет страница на Министерство на Културата/. Така всеки 'търговец-магазинер' сам ще може да съобрази, дали да го ползва или не. Т.е. ще знае, че носителят на права би получил право на обезщетение от самото начало на използването - а не от датата на официалната претенция!...
Простичко е. Справедливо е. Балансира интересите на производителя, търговеца и потребителя. Но, не устройва 'единствените' представители-посредници... Хммм.