Джереми К. е редовен читател на технологичния блог TechCrunch. Миналия вторник той по навик влиза в сайта и започва да чете текст за патентните спорове между Apple и Samsung. Не е съвсем съгласен с позицията на автора, затова решава да напише коментар. В този момент Джереми изобщо не предполага, че това ще го направи поне малко известен и вероятно ще му помогне да си намери работа в технологичен стартъп - нещо, за което винаги е мечтал... Технологичният блог TechCrunch е един от първите сайтове, които преди няколко месеца решиха да изпробват платформата за коментиране на Facebook, която беше отворена за свободно интегриране от всеки сайт. Очевидно са я харесали, защото все още я ползват и преоткриват нейните възможности.
Коментарът на Джереми е съвсем стандартен - изразява несъгласие с гледната точка на автора на статията. Вторият коментар под статията обаче е неочакван. Той е от майката на Джереми и е недвусмислен: "Обади се възможно най-скоро." В отговор, който освен на стената на коментиращия във Facebook се появява и под статията в TechCrunch, където ежеминутно преминават хиляди погледи на технологични фенове от цял свят, Джереми отвръща на майка си: "По дяволите, мамо, винаги разваляш включванията ми в TechCrunch."
Милият семеен разговор, който се разиграва пред очите на световния технологичен елит, привлича зоркото око на един от редакторите на изданието, който веднага публикува текст, озаглавен "Джереми, обади се веднага на майка си! Тя се притеснява за теб".
И тук става наистина интересно. Постовете на семейство К. продължават и под новата статия. Младият Джереми, който мечтае да работи в технологичен стартъп и си търси работа в момента, публично недоволства от вмешателството на майка му в неговата виртуална кореспонденция. За сметка на това майката се оказва далеч по-съобразителна и обяснява в коментар, че вече се е чула със сина си, а причината да го издирва спешно е, че трябва да обсъдят търсенето на работа.
"Той винаги е искал да работи в стартираща технологична компания, а вие ни казахте, че можем да разчитаме на вас, ако ни трябва помощ", задочно апелира Кати Барта К. към автора на статията в TechCrunch. Който от своя страна спазва обещанието си и допълва първоначалния текст с: "Моля, имайте предвид, че Джереми се е обадил на майка си. Facebook/TechCrunch работи." Копира и молбата на загрижената майка с коментар: "Сега, ако има някой стартъп, който иска да наеме един добър син, нека се свърже с него."
Забранено за тролове*
Цялата история предизвиква най-малко усмивка, защото всички участници в нея демонстрират добро чувство за хумор. Освен това обаче демонстрира, че, интегрирайки коментарите на Facebook във вашия сайт, вие не само ще повишите трафика към него и ще подобрите нивото на дискусиите, а ще позволите на разтревожени майки и бащи да откриват по-лесно техните криещи се в някое затънтено кътче на интернет деца.
Като се абстрахираме от забавната страна на случката, трябва да отбележим, че през миналата седмица се появиха някои от първите по-сериозни официални анализи, според които интегрирането на Facebook коментарите наистина действа демотивиращо на онлайн троловете. Подобно наблюдение беше публикувано в TechCrunch още през март. Тогава обаче то беше базирано на само няколко седмици опит с новата система. Изводът тогава беше, че тя намалява не само броя на безсмислените и обидни изказвания, а и на коментарите като цяло.
Основната причина интегрирането на Facebook коментарите да ограничава троловете в повечето сайтове е изискването потребителите да се логнат със собствените си Facebook акаунти. Според онлайн редактора на L.A.Times Джими Ор това работи на базата правилото, което гласи, че "троловете не харесват техните приятели да знаят, че те са тролове". Джеф Сондърман пък посочва в свой текст в Poynter.com, че след интегрирането на Facebook много от медийните компании отчитат повишаване в качеството на дискусиите и значително увеличаване в трафика.
Всъщност L.A. Times подхожда доста разумно към новата система за коментари, като я итегрира само с блоговете си, а в останалата част на изданието остава старата платформа, която позволява използване на псевдоними, разказва Ор пред Poynter.com. Това позволява да се направят релевантни сравнения. Така например в скорошна статия, свързана с местната полиция, публикувана в основното тяло на сайта, се появяват обидни коментари. За сметка на това в текст с почти идентично съдържание в блога също могат да се видят мнения на несъгласие, но добре аргументирани и облечени в допустим и умерен език. "Разликата в нивото на разговорите беше поразяваща", обобщава Ор.
Друг пример е мрежата от 41 локални бизнес сайта The Business Journals, която интегрира системата с коментарите на Facebook през юни след успешни тестове в няколко от страниците й. "Промяната значително подобри качеството и количеството на коментирането", казва Джейсън Силвърстейн, вицепрезидент по продуктовото развитие в The Business Journal, пред Poynter. Той отказва да даде конкретни цифри, но твърди, че промяната е достатъчна, за да не се замислят за връщане към старата система за коментиране.
Всички гледни точки
Някои медийни компании обаче са на друго мнение. За собствениците на сайта Cleveland.com анонимните коментари не са предпоставка за завъждане на онлайн тролове, а дори обратното - необходимост за свободно изказване на всички гледни точки. Главният редактор на сайта Денис Полвърайн обяснява, че решението да се остави възможност за анонимно коментиране е продиктувано от желанието "да имаме възможно най-много гледни точки".
Редакторът на Ohio.com пък посочва през сайта Gigaom.com, че някои от най-големите новинарски материали в неговото издание са излезли именно вследствие на информация, публикувана в анонимен коментар, "така че ние не искаме да обезкуражаваме хората да споделят информация", казва той.
И въпреки че изискването да се коментира с лично име се отразява добре от гледна точка на ограничаването на безсмислените постове и цялостното ниво на дискусиите, платформата на Facebook не е панацея. Например наскоро в коментарите под текст в сайта на Fox News се появиха десетки пожелания за смърт, отправени към атеист, имал смелостта да изрази своите виждания публично.
От друга страна, липсата на анонимност намалява не само количеството на безсмислените и невъзпитани коментари, а и част от смислените. Просто защото има хора, които поради една или друга причина не биха желали да изкажат дадена позиция, ако трябва след това да я подпишат с името си.
Така че въпреки официални сигнали за подобряване на нивото на дискусиите вследствие на Facebook коментарите, ако и вие сте пред дилемата дали да ги използвате или не, помислете добре какво точно искате да постигнете с подобно действие и чак тогава преминете към изпълнението му.
-----
*Онлайн трол - потребител в интернет форум, чиято единствена цел е да провокира и дразни останалите участници в дискусията
Джереми К. е редовен читател на технологичния блог TechCrunch. Миналия вторник той по навик влиза в сайта и започва да чете текст за патентните спорове между Apple и Samsung. Не е съвсем съгласен с позицията на автора, затова решава да напише коментар. В този момент Джереми изобщо не предполага, че това ще го направи поне малко известен и вероятно ще му помогне да си намери работа в технологичен стартъп - нещо, за което винаги е мечтал... Технологичният блог TechCrunch е един от първите сайтове, които преди няколко месеца решиха да изпробват платформата за коментиране на Facebook, която беше отворена за свободно интегриране от всеки сайт. Очевидно са я харесали, защото все още я ползват и преоткриват нейните възможности.
Коментарът на Джереми е съвсем стандартен - изразява несъгласие с гледната точка на автора на статията. Вторият коментар под статията обаче е неочакван. Той е от майката на Джереми и е недвусмислен: "Обади се възможно най-скоро." В отговор, който освен на стената на коментиращия във Facebook се появява и под статията в TechCrunch, където ежеминутно преминават хиляди погледи на технологични фенове от цял свят, Джереми отвръща на майка си: "По дяволите, мамо, винаги разваляш включванията ми в TechCrunch."
10 коментара
положителният ефект коментиран в статията ще се задържи не повече от няколко месеца, максимум година: времето за което почти всеки ще има повече от няколко мейл акаунта (пардон фейсбук акаунта)
Като става въпрос за коментари - може ли някой от редакцията или извън нея внятно да обясни как се изчисляват рейтингите на участниците във форума?
Досега моето убеждение е че те съответстват само и единствено на броя на постовете, без никаква връзка с тяхното съдържание и качество.
На хоризонта се появява нова социална платформа, Уебклуб. Разгледах я внимателно и там се вплитат по уникален начин общуването на високо ниво с колеги и приятели от работата, с неангажиращото споделяне на не толкова важна информация. Изцяло български проект е, което бе достатъчно за мен да се регна поне да видя за какво става въпрос...
За съжаление в българските сайтове интегрирането на Facebook коментарите не ограничава нито троловете , нито просташките изказвания , които на всичко отгоре са с истинските им имена в повечето случаи. Това до някъде е добре, щото всеки може да види истинското лице на някого и това как мисли. Някои обаче ще бъдат доста неприятно изненадани...
Като изключим немаловажния момент с правото да останеш анонимен, само на мен ли ми прави впечатление чисто "техническата" страна на вградените FB коментари: сайтовете с тях се зареждат значително по-бавно от преди вграждането? Основното съдържание се зарежда за ~15% от времето, останалите 85% отиват за зареждане на коментарите (дори да, са само 2-3!). Само коментарите се зареждат по-бавно дори от FB страница.
Публикувано през m.capital.bg
До коментар [#3] от "Wizard":
Guerilla маркетингът не спи, а?
Както е казано и по-горе, ефектът най-вероятно ще е временен, да не говорим че и в момента има много груби коментари във Facebook. Основният ми проблем е друг - първо, защо аз трябва да бъда задължен да ползвам външна услуга, за да мога да коментирам на даден сайт, и второ, какво става ако не желая абсолютно всеки в списъка ми с приятели да вижда какво и къде коментирам?
Разбирам, че тази система всъщност улеснява нещата за много онлайн медии, защото получават готов (и безплатен, доколкото знам) инструмент, и не се занимават с поддръжка на система за коментиране (без значение дали ще е форум, message board, или нещо друго), което обикновено не е чак толкова евтино. Само че ми се струва, че на много хора им убягва момента, че така всъщност облагодетелстват най-вече Facebook, частна компания, която печели от увеличения трафик през своите сървъри.
Честно казано, не виждам защо трябва да допринасям за печалбите на една частна компания, само защото искам да коментирам нещо.
Слабостта на интернет е анонимността.
Интернет превзе света, защото е анонимен.
Пълни глупости, нищо не ме спира да си направя акаунт във ФБ специално за коментиране и пак да пиша простотии.
Аз съм Трол. Признавам си. :)