Щатската космическа агенция NASA навлиза в решителната фаза от най-амбициозния проект, който провежда от десетилетия насам. Той трябва да докаже, че краят на програмата Space Shuttle не бележи залеза на американската космическа мощ и че след превръщането на околоземното пространство в рутина агенцията поема към по-далечни хоризонти.
Ако всичко всичко се развива нормално, в събота NASA ще изстреля към Червената планета безпилотния апарат Mars Sciense Laboratory, който ще измине разстояние от над 560 млн. километра, за да проведе серия изследователски експерименти. Космическият кораб трябва да влезе в орбита около Марс някъде през август догодина и да изстреля към повърхността на планетата автоматизиран роувър, наречен Curiosity (Любопитство).
Марсоходът е роботизирано устройство от ново поколение, което ще изследва терена в автономен режим и ще провери дали най-близката планета до Земята предлага условия, които позволяват съществуването на живи организми.
По време на експедицията NASA ще изпробва принципно нова система за меко кацане. Роувърът Curiosity трябва да достигне повърхността на планетата на няколко фази, като системата образно е определяна от създателите на проекта като "небесен кран". Ако всичко премине по план, този принцип на "приземяване" ще бъде използван и в бъдещи експедиции на американската космическа агенция до други небесни тела.
Curiosity трябва да кацне в близост до 5-километрова планина в кратера Гейл. Роботизираното превозно средство, което е способно да се движи из пресечена местност, трябва да провери дали в подножието на скалния масив някога е текла река. Ако хипотезата за наличието на вода на Марс се потвърди, това многократно би увеличило шанса за намирането на следи от живи организми.
По време на 2-годишния си престой на Червената планета Curiosity трябва да измине около 20 километра, да сондира повърхността, да анализира скални проби и да използва 10 от най-авангардните изследователски устройства, изпращани някога в Космоса. Отделно от това след края на двегодишния период на мобилни изследвания Mars Sciense Laboratory ще изпраща информация към Земята още поне 35 години, твърдят от американската аерокосмическа агенция.
Мисията, която наистина може да пише марсиански хроники десетилетия наред, е на стойност 2.5 млрд. долара и е от критично значение за NASA. По план експедицията трябваше да излети през 2008 г., но серия от технически проблеми забавиха осъществяването й и увеличиха нейния бюджет с около 30%. Евентуалният неуспех би бил силен коз в ръцете на скептиците, които твърдят, че САЩ вече не могат да си позволят да финансират NASA.
Вероятността за провал обаче не е много висока най-малкото защото последните шест американски мисии до Червената планета са били успешни. От друга страна обаче, две трети от всичките 43 безпилотни експедиции на различните държави до Марс до момента са се провалили.
Щатската космическа агенция NASA навлиза в решителната фаза от най-амбициозния проект, който провежда от десетилетия насам. Той трябва да докаже, че краят на програмата Space Shuttle не бележи залеза на американската космическа мощ и че след превръщането на околоземното пространство в рутина агенцията поема към по-далечни хоризонти.
Ако всичко всичко се развива нормално, в събота NASA ще изстреля към Червената планета безпилотния апарат Mars Sciense Laboratory, който ще измине разстояние от над 560 млн. километра, за да проведе серия изследователски експерименти. Космическият кораб трябва да влезе в орбита около Марс някъде през август догодина и да изстреля към повърхността на планетата автоматизиран роувър, наречен Curiosity (Любопитство).
6 коментара
Доста глуповато.Космическата мощ н аСАЩ просто не подлежи на коментар.Да не говорим за Марс, където има само един апарат на ЕСА и (да ги броим ли ...от Маринер насам..), още по-малко за Далечните планети: 8 апарати?, а четерите, които напуснаха или напускат слънчевата система: 2 Пайаниър и 2 Вояджър....
Не бива да се пише безотговорно
Капитал малко сте прекалили със драматичния сюжет в тази статия. САЩ изобщо не са в залязваща фаза на космическата си мощ, този проект е естествено продължение на дългогодишната програма на НАСА за изследване на Марс. Тя започна през 90-те години с първите роувъри, после се изгради система от сателити за комуникация и картиране в орбита около червената планета, после дойдоха още роувъри, още сателити.. сега идва и този робот от ново поколение...
Наличието на вода на Марс отдавна не е хипотеза освен това, още преди няколко години присъствието й беше доказано в взетите и анализирани почвени проби, изследвани от Phoenix lander през 2008-ма година..
ето , зачетете се малко, има интересни неща за още статии ;)
http://en.wikipedia.org/wiki/Phoenix_(spacecraft)#
на бас, че там има живот?
п.п. може и да е елементарен, ама много от нас са такива и пак сме си добре :)
"САЩ вече не могат да си позволят да финансират NASA"
!?!?
Това е доста подвеждащо изречение. Дебатът винаги е бил в какви начинания на НАСА да се инвестира, а не дали.
В крайна сметка целта е в един момент космическите операции да се само издържат. Т.е. да могат сами да си синтезират кислород, вода, да добиват руди и да произвеждат резервни части на място.
По принцип най-Големият проблем за космологията в момента е скъпото изтрелване на и приземяване на апарати. Особено приземяването коства цялата апаратура. Затова въпроса е да се открие технология за евтино и сигурно качване и смъкване на товари в орбита.
За това и стратегията на НАСА е новите кораби да се правят от няколко частни компании за да се получи конкуренция и да се вдигне качеството и ефективността. При държавната НАСА проблема е, че винаги има опцията раздуване на бюджет. При частна компания това по-трудно би ставало.
Дано издържи теста, това е само от полза за науката!
Уточнител,
не си погледнал Уики-материала за совалките.
Въпреки че всеки полет е скъп, те имат огромно предимство пред "евтините" носители - двойно по-голям полезен товар (в ниска орбита)
hellwitch
Ще видим дали "Space X" ще оправдаят надеждите като частна космическа компания.
Ще поемат някой товари за ниска орбита. Но големите космически роботи (над 30 тона) са прекалено големи за техния носител.