Завръщането на "Междузвездни войни"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Завръщането на "Междузвездни войни"

Една от дебатираните концепции е разполагането на лазери в космоса, които да прихващат и унищожават балистичните ракети. Идеята датира още от 1983 г., но през 2001 г. беше представен подобен проект на Военновъздушните сили на САЩ.

Завръщането на "Междузвездни войни"

Военните лазери имат все по-активна роля на бойното поле

Юлиян Арнаудов
13706 прочитания

Една от дебатираните концепции е разполагането на лазери в космоса, които да прихващат и унищожават балистичните ракети. Идеята датира още от 1983 г., но през 2001 г. беше представен подобен проект на Военновъздушните сили на САЩ.

© Reuters


Понякога науката, политиката, военното дело и научната фантастика вървят ръка за ръка. С известна преднина за последната, разбира се. Почти във всеки научнофантастичен филм - от "Стар Трек", през "Междузвездни войни", до "Терминатор" и "Бойна звезда: Галактика", лазерите са в основата на бойния арсенал. През последното десетилетие обаче основните световни сили започват да гледат на тях и като реално средство за противодействие на смъртоносни заплахи от най-различно естество.

Всъщност всичко започва през далечната 1983 г., когато американският президент Ронлад Рейгън обявява Инициативата за стратегическа отбрана. Тя обаче е по-известна с прозвището си "Междузвездни войни". Названието е взето от едноименната фантастична поредица на Джордж Лукас.

Идеята на Рейгъновите "Междузвездни войни" е да бъдат разработени различни технологии, с които да бъдат неутрализирани съветските балистични ракети. Идеите на програмата обаче се простират много по-далеч от разполагането на радари и ракети-прехващачи. Покрай нея започват и първите по-сериозни опити за създаването на лазерите с активна бойна роля. Инициативата също така предвижда разполагането на ракети и лазери в околоземна орбита.

Редица фактори, сред които и краят на студената война, стопират прогреса на "Междузвездните войни". Програмата е изоставена в първоначалния й вид. Постепенно идеята се трансформира в сегашната концепция за противоракетна отбрана (ПРО). Инициативата дава тласък на идеята лазерите да бъдат използвани и като активно оръжие. През последните 50 години те се използват предимно за целеуказване, прицелване и насочване на високоточни оръжия. За прецизните удари, нанесени по време на последните големи операции на САЩ, особено в двете войни срещу Ирак през 1991 и 2003 г., основен принос имат наземните специални части, които задават целите с лазерни прицели.

 

Първи изстрели

Някъде през 1996 г. Вашингтон започва няколко разработки, които да задават нова роля на този тип устройства – унищожаването на ракети, снаряди и дори самолети. Първата инициатива е монтирането на химически лазер в носа на Boeing 747. Модифицирането на пътническия самолет с новата сложна апаратура продължава до 2002 г. Две години по-късно е направен и първият успешен тест на лазера. Самолетът с означението YAL-1 обаче сваля първата въздушна цел едва през януари 2010 г. Месец по-късно унищожава и две ракети при последвали стрелби. Теоретично системата може да се използва и за прехващането на самолети и други летящи цели, включително и сателити на ниска орбита. На практика обаче YAL-1 може да се използва главно за борба с противникови балистични ракети поради факта, че системата за следене засича топлинната следа, която те оставят при изстрелване. Тогава ускорителите създават много по-силна топлинна следа, отколкото самолети или други превозни средства.  

Повечето политици и военни обаче не спират критикуват програмата. Една от причините е, че за да може да се прихване ракета от безопасна дистанция по време на пуск, трябва да се използва лазер, който е 10, 20 или дори 30 пъти по-мощен от тестовия. В противен случай самолетът трябва да кръжи непосредствено на границата с вражеската държава (например Иран), за да бъде ефективен. Високата единична цена от 1.5 млрд. долара допълнително прави YAL-1 непривлекателен за американските военни.
Втората американска разработка е съвместен проект с Израел. Става дума за система с наземно базиране. Нарича се THEL (Tactical High-Energy Laser) и подобно на YAL-1 в основата й е химически лазер. Проектът също стартира през 1996 г., но търпи сериозни забавяния до края на 90-те години, защото установката е преправена от стационарна в мобилна. В период от 2000 до 2004 г. лазерът успешно сваля различни цели - от снаряди за минохвъргачки и оръдия до ракети. Въпреки това обаче Израел намалява финансирането. САЩ правят същото две години по-късно. Вашингтон изтъква един голям недостатък на проекта – независимо че е мобилна, установката е с размерите на няколко автобуса. В комплект с нея вървят няколко камиона за поддръжка и радар.  

Zeus – богът на лазерите

Първата лазерна система с военно предназначение, която се използва на бойното поле, е Zeus. Тя постъпва на въоръжение в американската армия през 2002 г. и се използва за унищожение на мини, импровизирани експлозиви и невзривени снаряди. За разлика от другите две описани концепции лазерът се монтира на джип "Хъмви" и е много по-компактен. Той не е химичен и използва система от огледала и призми, за да генерира лъч. Също така и е с по-малка мощ – до 10kW. Полевият лазер се използва успешно от американската армия в Афганистан и Ирак, като е обезвредил над 1600 боеприпаса от различен тип.

Успехът на Zeus демонстрира ефективността и перспективата, която крият оптичните лазери. Затова последните разработки на САЩ са базирани именно на този тип устройства. Преди две години Northrop Grumman успешно тества в лабораторни условия подобна установка с мощност 100 kW.

През тази година пък Boeing започна последната фаза от сглобяването на мобилната система HEL TD. Компанията планира да започне изпитания през идните месеци. Параметрите на системата са секретни, но американските военни възлагат големи надежди на програмата, надявайки се да получат по-практичен и ефективен лазер от THEL.

Германия също разработва собствен оптичен военен лазер, който да се използва за свалянето на ракети, снаряди и малки самолети. Разработката е на компанията Rheinmetall. Тя успешно тества миналата седмица различни видове лазери със сила от 1 до 10 kW, като най-мощният модел успява да свали безпилотен летателен апарат (UAV). Германският концерн планира да разработи и 100kW-ова версия през следващите пет години, но засега изостава от проекта Northrop Grumman.

Русия – новатор и имитатор

След обявяването на "Междузвездни войни" СССР също започва разработката на аналогична програма, която включва и използването на лазери. В този проект влиза и програмата "Буран" – създаването на космическа совалка за многократно ползване. За разлика от американските космически кораби за многократна употреба обаче Москва планира тя да може да бъде оборудвана с ракети или лазери. По този начин руснаците искат да се противопоставят на разполагането на оръжия в Космоса от страна на САЩ. Разпадът на Съветския съюз и последвалото тежко финансово състояние на Русия обаче обричат програмата "Буран" на гибел.

Руските военни обаче продължават да следят завишения интерес на американците в разработването на лазерни системи през 90-те години. Затова те създават идентична програма и на американско-израелската THEL. Става дума за комплекса "Алмаз-Антей", който използва лазер с въглероден диоксид (CO2). Той е представен пред широка публика през 2008 г.

За програмата се знае доста малко. Има информация, че "Алмаз-Антей" успешно сваля безпилотна мишена. Подобно на THEL обаче комплексът се състои от четири големи камиона, което го правят непрактичен за полеви условия.

Москва обаче изпреварва Вашингтон с близо десетилетие със своя А-60 - оборудван с химически лазер самолет Ил-76. Конструкцията му наподобява удивително тази на YAL-1. Построени са два прототипа, като първият излита през 1981, а вторият – през 1991 г. Информацията за А-60 също е доста спекулативна и оскъдна. Не се знае дали са правени изпитания със самия лазер, както и какъв точно тип е. Предполага се, че е като наземната система на "Алмаз-Антей" поради факта, че "Алмаз" участва и в този проект. Съдбата на А-60 също е забулена в тайна и не се знае какъв е настоящият му статут.

Бъдещото използване на лазерите като активни оръжия ще зависи най-вече от развитието на оптичните модели, както и решаването на някои проблеми, като например намаляване на размера на захранването и консумацията на ток. Друг съществен недостатък е зависимостта от метеорологичните фактори. По време на операция "Съюзна сила" в Косово през 1999 г. силите на НАТО например имаха проблем с лазерното насочване на своите бомби и ракети в дни с гъста облачност. Подобни затруднения са регистрирани и при тестовете с бойни лазери, въпреки че, ако те са достатъчно мощни, прекъсването на лъча може да не е толкова фатално.

Понякога науката, политиката, военното дело и научната фантастика вървят ръка за ръка. С известна преднина за последната, разбира се. Почти във всеки научнофантастичен филм - от "Стар Трек", през "Междузвездни войни", до "Терминатор" и "Бойна звезда: Галактика", лазерите са в основата на бойния арсенал. През последното десетилетие обаче основните световни сили започват да гледат на тях и като реално средство за противодействие на смъртоносни заплахи от най-различно естество.

Всъщност всичко започва през далечната 1983 г., когато американският президент Ронлад Рейгън обявява Инициативата за стратегическа отбрана. Тя обаче е по-известна с прозвището си "Междузвездни войни". Названието е взето от едноименната фантастична поредица на Джордж Лукас.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    tsonkooo avatar :-?
    Тsonkooo

    Все още най-високите постижения в науката и технологиите се използват за военни цели, за съжаление...

  • 2
    hirschfeld avatar :-P
    hirschfeld

    Честно казано не знам кой ги пише тези глупости. Може да се състави списък, но "въглеводороден (CO2) лазер" просто дрънчи от некомпетентност и неграмотност. Юлиан Арнаудов поне в училище трябва да е научил, че СО2 съдържа само въглерод и кислород. Водородът нещо ми се губи. Също толкова кухо звучат описанията на останалите системи, но там липсата на конкретика прикрива некомпетентността. Ако не друго, пълно е с форуми - като пишете за америка, четете техните, като пишете за руснаците - руските. На иврит няма да ви карам да следите информацията :)

  • 3
    rewind avatar :-|
    Todor Tanev

    До коментар [#1] от "tsonkooo":

    По-лошото е, че перспективата е и за напред да бъде така.

  • 4
    tsonkooo avatar :-|
    Тsonkooo

    До коментар [#3] от "rewind":

    А е жалко, наистина!

  • 5
    anona avatar :-|
    anona

    Самосъхранението винаги е на първо място. Защо да е жалко, когато става дума за разликата между живот и смърт, или между свобода и подчинение?

  • 6
    issunboshi avatar :-|
    xflood

    За пръв път чувам за химически лазери. За мен досега лазерът винаги си е бил в областта на оптиката...

  • 7
    tsonkooo avatar :-|
    Тsonkooo

    До коментар [#5] от "anona":

    Това не е инстинкт за самосъхранение, а търсене на по-високи печалби и цената е човешкият живот!

  • 8
    hirschfeld avatar :-|
    hirschfeld

    До коментар [#6] от "issunboshi":

    Химически означава, че енергията, необходима за генериране на светлинния поток е получена в следствие на химическа реакция.
    Всъщност това е и един от основните проблеми при лазерите, монтирани на самолети - имат сравнително ниско КПД и се отделя значително количество "излишна" топлина, която не може ефективно да бъде разсеяна за кратко време, което пък може да доведе до нагряване на конструкцията и нейното отслабване с последващо разрушаване. При наземните и особено при корабните системи, тези проблеми не са толкова решаващи.

  • 9
    issunboshi avatar :-|
    xflood

    До коментар [#8] от "hirschfeld":

    Мерси за разяснението!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Дигитални модели

Дигитални модели

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK