Кибериада

Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване

След години затишие българската технологична общност отбеляза завидна активизация в сферата на роботиката в рамките само на една седмица. От една страна, в София за първи път се състоя кръг от международното състезание по роботика First Lego League, където деца демонстрираха завидни познания в областта на робостроенето и впоследствие се класираха на финалите в Германия. От друга, ветераните от БАН показа своите ексцентрични разработки в тази сфера.

И докато в Института по системно инженерство и роботика (ИСИР) демонстрираха как могат да задвижат робот чрез хлебарка от остров Мадагаскар, залепена с тиксо върху топче за пинг-понг, гимназистите - възпитаници на училището Robopartans, имат възможността да премерят сили с най-добрите отбори в Европа. Това повдига въпроса какви са възможностите за развитие на тази индустрия в България и как най-успешно може да се култивира тя. Логиката предполага, че това би трябвало да се случва в университетите, а интересът на младите хора към технологиите да бъде разпален още в гимназията. Логика, която за жалост отново е подминала българската реалност.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Според Кирил Митов, основател на Robopartans, за малкото хора с интереси в тази област няма перспектива за образование в България. "Проблемът с техническото образование в страната далеч не започва и не свършва с университетите. Когато основах Robopartans, си мислих, че ще се занимавам с дванайсетокласници, които се готвят за кандидатстудентски изпити в сферата на автоматиката и механиката. Само в рамките на няколко месеца обаче осъзнах, че хората от тази възрастова група масово са загубили интерес към технологиите. Затова сега работя с група от деца между 3-ти и 7-ми клас", разказа пред "Капитал" Митов.

Говорейки за отношението на университетите към работата, която той и колегите му вършат в областта на роботиката и високите технологии, Митов многократно ползва думата апатия. "На университетите не им се занимава. Имали сме случай с един италиански експерт по роботика от голяма фирма, който дойде в България и поради липса на сътрудничество от ВУЗ-овете се свърза с нас. Човекът бе принуден да търси помощ от частно училище за деца до 7-ми клас", разказва младият предприемач.

Точно обратно на отношението, което училището получава от институциите, е вниманието на частния сектор. Robopartans e номиниран от българското издание на Forbes за "Най-добър стартиращ бизнес", а Митов и колежката му Екатерина Аначкова печелят наградата на Empower за "изключителни млади предприемачи". Причина за признанието, което училището получава, е и огромният интерес на ученици и родители към извънкласната работа с роботи - за по-малко от две години през него преминават около 360 деца.



Също както самия Митов успехи жънат и неговите възпитаници. Част от тях са децата от българския отбор "KASAPIN40", който преди седмица се класира на финалите по роботика в Германия. Митов и Аначкова пък бяха първите български представители в съдийския състав на полуфиналите в Полша. В подготовката на българския отбор участва и образователният екип на българската IT компания Telerik, чиято софтуерна академия реално произвежда по-качествени компютърни специалисти, отколкото българските университети.

Основна причина за това не са повечето пари, които се инвестират в образованието или по-добрите условия и база. Подборът на теми и предмети на обучение е това, което превръща академията на Telerik в по-добрият избор за технологично образование дори в сравнение със специализираните технически университети. Там се работи с най-новите и актуални тенденции в IT сферата – програмиране за мобилните платформи iOS и Android, изграждане на уебсайтове и уебприложения, базирани на HTML5, cloud приложения и 3D графика за компютърни игри.

Академията работи на четири основни нива – детско, училищно, студентско и професионално. Първите три от тях – детското, ученическото и студентското, целят да запалят и развият интереса към технологиите у подрастващото поколение. Детската група включва ученици между 4-ти и 6-ти клас и служи за изграждането на основите по отношение на програмирането и сериозната работа с компютъра.

Следващото ниво е насочено към гимназистите и включва по-напреднала работа с различните компютърни езици и платформи, както и подготовка за Националната олимпиада по информационни технологии. Telerik работи с местни преподаватели, които водят свои собствени кръжоци, а компанията предоставя на учениците всички необходими учебни материали, онлайн книги, презентации и видеоклипове. Студентските групи вече изискват присъствени занятия в една от двете зали на Telerik. Учебният процес включва повече практически занятия, домашни, упражнения. Провеждат се и изпити. Най-добрите програмисти получават сертификати и награди от IT компанията.

Ферма за таланти

Четвъртото и последно ниво реално е единственото, от което Telerik извлича дивидент под формата на кадри за собствените си екипи. Всяка година се провежда курс по езика C# и софтуерната платформа .NET, чиято цел е да произведе експерти в областта на програмирането. Самият курс протича поетапно, като в началото започват около 300 кандидати, които след изпит всеки месец броят намалява. Накрая остават 60 - 70 програмисти. По-голямата част от тях се присъединяват към софтуерната компания.

Светлин Наков, ръководител на академията и цялостния отдел "Технологично обучение" в Telerik, коментира пред "Капитал", че дефицитът на кадри е подтикнал компанията към създаването на механизъм за обучение на свои собствени специалисти. "Опитваме се едновременно да поставим основата на едно по-модерно технологично образование, което е в крачка с днешните технологии, и да създадем повече високообразовани кадри за индустрията", обяснява той. Инициативата на IT компанията е безкористна – всички нива и модули са напълно безплатни.

На въпрос какви са недостатъците в институционалното образование по технологии Наков отговаря: "Недопустимо е една материя, която се променя ежедневно, да се преподава по остарели модели на по 10 години и повече." Думите му са подкрепени и от огромния интерес към дейността на академията – в момента повече от 2000 души от всички възрасти се обучават под шапката на Telerik из цялата страна. Само на двата водещи студентски модула – по мобилни платформи и оптимизиране на системи за търсене (search engine optimization – SEO) в момента са записани повече от 1110 души. "Причината за огромния интерес е очевидна – тези неща са важни за IT бизнеса, а не се преподават на ниво в университетите", обяснява Наков.

Инициативи като Robopartans и софтуерната академия на Telerik са ключови за изграждането на силна технологична атмосфера в България. Това, което и Светлин Наков и Кирил Митов предвиждат, е драстично увеличаване на възможностите за старт-ъп IT бизнеси в страната вследствие на по-големия брой квалифицирани млади хора. А наличието на свежи и добри идеи неизбежно ще доведе и до повече свежи инвестиции. Които обаче едва ли ще бъдат вложени в направата на робот, управляван от хлебарка...