Държавата планира 4 млрд.лв. инвестиции за онлайн достъп до 2020г.

Илюстрация Увеличаване [Капитал Daily] Смаляване

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) публикува за обществено обсъждане актуализирана Национална стратегия за развитие на широколентовия достъп в България, според която в периода 2011 - 2020 ще бъдат реализирани инвестиционни проекти за изграждане и подобряване на широколентова инфраструктура на стойност над 4 млрд. лв. През последните две години правителството не отдели бюджетни средства за това и не осигури бърз интернет в слабо населените райони на държавата. Това не направиха и частните фирми, защото не е рентабилно за тях. Тази инфраструктура обаче е необходима за развитие на електронното управление, което беше обявено за приоритет и от това правителство.

За какво ще отидат парите

Документът предвижда част от средствата да дойдат от бюджета, като например 6.7 млн. лв. за обединяването на съществуващите съобщителни мрежи на държавата (Електронната съобщителна мрежа (ЕСМ) и Националната мрежа на държавната администрация (НАМДА). Тяхната интеграция трябва да приключи през 2013 г. Като резултат експертите от МТИТС прогнозират икономии на бюджетни средства в рамките на десетки милиони годишно.

Стратегията предвижда между 2012 г. и 2015 г. държавата да инвестира допълнителни 44 млн. лв. в "изграждане на разширена широколентова опорна мрежа с цел технологично осигуряване на електронното правителство".

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Авторите на стратегията предвиждат и 1 млрд. лв. държавни средства и финансиране от европейски фондове да бъдат усвоени за "надграждане на съществуващите широколентови мрежи (държавни и частни)". За това не е поставен краен срок, но началото за този инвестиционен проект е посочено през 2013 г.

За повишаване на средната скорост на достъп до интернет до 50 Mb/s за 40% от домакинствата през 2013 г. са предвидени още 150 млн. лв.

1.5 млрд. лв. отново бюджетни средства и пари от еврофондовете пък са планирани за усвояване през 2012 - 2020 за "изграждане на широколентови мрежи от следващо поколение (NGA Networks) посредством модерни технологични решения - FTTH, LTE, сателит и др.".



Още 1.02 млрд. лв. трябва да отидат за поредното повишаване на скоростта на интернет, който ползват домакинствата. Крайният търсен резултат е през 2020 г. половината от тях да разполагат с интернет със скорост 100 Mb/s.

"Селският" интернет

"Инвестиционна инициатива за изграждане на инфраструктура за бърз интернет в селски райони е първата стъпка, набелязана в стратегията", казват от МТИТС. Срокът на изпълнение е до края на 2013 г., а средствата за изграждане на мрежите – 40 млн. лв., са предвидени в Оперативна програма "Регионално развитие".

3997 села и 8 града не могат да се похвалят дори с един доставчик на фиксиран широколентов интернет се казва в стратегията. Проектът по ОП "Регионално развитие", който беше стартиран през 2010 г., е насочен именно към подобни населени места. Той ще обхване 92 общини и повече от 800 отдалечени населени места с над 450 000 жители население, се казва в документа.

Към януари тази година нивото на проникване на бърз интернет в България е 14.9% спрямо 13% година по-рано, се посочва в стратегията. Средните нива за ЕС са 26.6%. Абонатите на услуги за фиксиран интернет достъп до интернет, включително и на пакетни услуги, към края на 2010 г. пък като абсолютна стойност са 1 135 535. Потребителите, които разчитат на мобилен интернет, се повишават с цели 120%, достигайки 265 473 в края на 2010 г.

В края на миналата година най-разпространената технология за достъп до интернет продължава да бъде LAN - близо 42% от всички абонати я използват. Следват RLAN и мобилен достъп съответно с 24.5% и 18.9%.

Целите в актуализираната стратегия също са променени. През 2013 например кабинетът иска да увеличи процента на проникване на широколентов достъп за страната до 26%, да изгради широколентова инфраструктура, свързваща всички училища, здравните и лечебните заведения в страната, със скорост не по-ниска от 10 B/s, както и да осигури възможност за ползване на интернет на 100% от населението на държавата.