Интернет в кръвта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Интернет в кръвта

Интернет в кръвта

Признаването на достъпа до глобалната мрежа за основно човешко право провокира противоречив дебат

Юлиян Арнаудов, Божан Чипев
6458 прочитания

© Инна Павлова


Определянето на ролята, която интернет играе в модерното общество, не е лесна задача. От една страна, мрежата направи революция в комуникациите, улесни свързването на хората и предостави на бизнеса възможност за главозамайващо развитие и печалби. От друга страна, тя до такава степен проникна в глобализираното ни ежедневие, че чрез нея хората на властта получат в ръцете с инструмент за почти тотален контрол върху всички аспекти на живота ни.

Макар и да не е все още физиологически жизнено необходима, съвсем скоро глобалната мрежа може да се превърне в нещо, без което не можем. Помислете си какво би станало, ако от онлайн свързаността зависи дали хората ще могат да се снабдяват с храна, да си плащат сметките за ток и вода, да имат достъп до всякакви други продукти и услуги от първа необходимост. Това е един от основните аргументи в полза на решението от лятото на 2011 г., с което ООН обяви онлайн достъпа за фундаментално човешко право. Така интернет се нареди до неща като правото на живота, личната свобода, свободата на словото, мисълта и религията. Решението на международната организация дойде, след като глобалната мрежа бе използвана ефективно за свалянето на диктаторските режими в Северна Африка през пролетта и лятото на 2011 г. Впоследствие някои западни държави, като например Франция и Естония, също признаха това ново човешко право и на национално ниво.

Правото да свалиш правителство си

И наистина – разпалените чрез блогове и социални мрежи революции демонстрираха възможностите на интернет в пълната му мощ. Допълнително неуспешните опити на падащите правителства да филтрират достъпа до "горещите точки" в мрежата затвърдиха всеобщото мнение, че киберцензурата се превръща във все по-сериозен инструмент за ограничаване на човешката свобода. По време на безредиците в Египет през миналия януари например дори се стигна до спирането на 90% от интернет трафика, след като властите спряха мобилните услуги, за да неутрализират възможностите на протестиращите да се организират. Обявявайки достъпа до интернет за човешко право, ООН създаде възможност за допълнителен политически натиск и заклейми определени политики, свързани по някакъв начин с ограничаване на достъпа до световната кибермрежа. Такава дългогодишна практика имат държави като Китай и Иран например.

Провъзгласяването на интернет за основно право има не само политически измерения. Осигуряването на достъп до глобалната мрежа има голям хуманитарен ефект върху бедни и уязвими семейства, твърди журналистът и интернет активист Кори Доктороу. В своя труд "Авторските права срещу правата на човека" той посочва намирането на достъп до по-качествена и евтина храна, образование и работа и осигуряването на по-голяма социална и политическа ангажираност като основна част от приноса на разпространението на мрежата. Не са един и два и примерите, в които достъпът до интернет дори буквално може да спаси живот. Такава е историята на двама младежи, затиснати под отломките на сграда след земетресение в Турция. Техните съобщения в Twitter впоследствие помагат на спасителните отряди да ги намерят и измъкнат живи и здрави.

Тъмната страна

Не трябва да се забравя обаче, че онлайн достъпът освен права създава и задължения. Излизайки извън рамката на героично-революционната еуфория и различните благотворни ефекти за обществото, интернет е и среда за злоупотреби и престъпни дейности. Пиратството, от една страна, лишава развлекателната индустрия от стотици милиони долари приходи всяка година. Същевременно хакерите се превърнаха във все по-голям проблем. И ако първоначално това занимание беше по-скоро хоби, в момента голяма част от практикуващите го си поставят чисто меркантилни цели. Факт са вече и първите организирани престъпни групи, профилирани в сферата на онлайн измамите. Хакерите станаха приоритетна цел и за Пентагона след успешните си атаки срещу редица големи корпорации и институции (срещу Sony, AT&T, Visa, MasterCard, ЦРУ, Сената на САЩ и др.). Това принуди Вашингтон да обяви, че кибертероризмът е заплаха за националната им сигурност, и узакони възможността да се бори с него дори с военна сила.

Освен със сила САЩ решиха да се противопоставят на онлайн престъпността и с ново антипиратско законодателство. Наскоро добилият слава закон SOPA (Stop Online Piracy Act) всъщност послужи за катализатор на дебатите около целесъобразността на решението на ООН да определи достъпа до глобалната мрежа като изконно право на човека. На базата на новия нормативен акт американското правителство иска да затваря и отнема домейни, които нарушават авторските права, независимо дали са регистрирани в САЩ, или са чуждестранни.

Свалянето на сайтове и спирането на достъп до мрежата в случаите на установено нарушение на авторски права обаче може да бъде третирано като потъпкване на човешките права, когато става дума за действия без санкцията на независим правораздавателен орган. По този начин киберпрестъпниците по някакъв начин могат да бъдат възприемани като жертви и това да им даде известно предимство в съда. Това допълнително усложнява и без това достигналите патова ситуация дебати около SOPA и по този начин отлага гласуването на закона в Сената.

Средство, а не цел

Противниците на новия статут на достъпа до интернет имат един основен аргумент - те твърдят, че мрежата е инструмент за постигане на цели, а не право сама по себе си. Едно от най-често цитираните мнения в подкрепа на това становище е на вицепрезидента на Google Винтън Сърф. Неофициално той е определян като "бащата на интернет" и "интернет евангелист". В есето си, публикувано наскоро във вестник New York Times, онлайн гуруто лансира тезата, че световната мрежа "прави човешките права възможни, но само по себе си не е човешко право". Според Сърф модерният човек възлага твърде голяма стойност и вяра на технологиите, а поставянето им над други човешки нужди в крайна сметка ще доведе до разбъркване на базовите ни ценности. За да аргументира тезата си, той прави аналогия между все "по-жизненоважния" интернет достъп в момента и притежаването на кон през XIX век, без който човешкият живот по онова време би бил изключително тежък.

Така че по всичко личи, че ООН малко избързва с категоричното провъзгласяване на интернет достъпа за човешко право и предостави възможност за многобройни юридически парадокси. Едновременно с това бурното развитие на мрежата все повече я превръща в симбиотична част от ежедневието на жителите от развитите страни, от една страна, и може да помогне на развиващите се да просперират по-бързо, от друга. Изглежда, че правилното балансиране между онлайн свободата и регулацията ще се окаже решаващо за бъдещето на интернет. А сляпото изпадане в която и да било от двете крайности има шанс да се окаже пагубно...

Определянето на ролята, която интернет играе в модерното общество, не е лесна задача. От една страна, мрежата направи революция в комуникациите, улесни свързването на хората и предостави на бизнеса възможност за главозамайващо развитие и печалби. От друга страна, тя до такава степен проникна в глобализираното ни ежедневие, че чрез нея хората на властта получат в ръцете с инструмент за почти тотален контрол върху всички аспекти на живота ни.

Макар и да не е все още физиологически жизнено необходима, съвсем скоро глобалната мрежа може да се превърне в нещо, без което не можем. Помислете си какво би станало, ако от онлайн свързаността зависи дали хората ще могат да се снабдяват с храна, да си плащат сметките за ток и вода, да имат достъп до всякакви други продукти и услуги от първа необходимост. Това е един от основните аргументи в полза на решението от лятото на 2011 г., с което ООН обяви онлайн достъпа за фундаментално човешко право. Така интернет се нареди до неща като правото на живота, личната свобода, свободата на словото, мисълта и религията. Решението на международната организация дойде, след като глобалната мрежа бе използвана ефективно за свалянето на диктаторските режими в Северна Африка през пролетта и лятото на 2011 г. Впоследствие някои западни държави, като например Франция и Естония, също признаха това ново човешко право и на национално ниво.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    venimarkovski avatar :-?
    Вени Марковски

    Винт е официално признат за един от двамата "бащи" на Интернет - измислили са Интернет протокола. И съвсем официално си е Интернет евангелист - такава му е длъжността в Гугъл.

  • 2
    godmouth avatar :-|
    Постовете на някой друг

    ООН е една вредна организация, която защитаваше Саддам.

    Право на всеки трябва да е възможността да се изкаже - това е свързано със свободата на изказванията. В този смисъл, понеже Интернет е мястото, където хората се изказват, би имало резон ако някой държи нещо да каже, да има право да го направи.

    Проблемът с цензурата може да се разглежда и извън рамката на "правото на достъп". Цензурата идва от законодателство и от самите сайтове. Когато даден сайт има голям пазарен дял, това прави много значими неговите правила, това дали се спазват, дали има равнопоставено третиране. Поддържам принципа "Цензура за цензорите" - ако даден сайт цензурира и той има достатъчно голям пазарен дял като монополист, той би трябвало да подлежи на цензура или забрана. Цензурата му обаче не би следвало да се осъществява чрез спиране на достъпа до него, тъй като това би създало прецедент и възможност да се цензурира Интернет изобщо. Но може да се забрани качването на съдържание в този сайт например. Това следва да се до-дискутира.

    Тук е особено интересен и емблематичен примера със сайта, който аз наричам "Фашистбик" заради фашистката цензура в него. От една страна него го цензурират някои страни, а от друга страна самият той цензурира. Правилата му освен, че са неясни и лоши, не се спазват, не се спазват при равнопоставено третиране, няма място за диспути и дискусии, "съдът" му е нечестен, неспазващ собствените си правила дори, едноинстанционен, при нулев достъп за изказване на аргументи и защитаване на тези, нарушаващ защитата на личните данни, свързан с тайни служби и правителства. Според наличната информация, този сайт е предоставил достъп на комунистите в София за директно администриране и цензура в сайта. Така правителството, макар и официално да не прилага цензура, всъщност я прилага в сайта с най-голям пазарен дял. Известни са случаите на изтрити профили и групи, например за протести срещу циганите, без основание. Има случаи и на отказ от цензура, макар че според правилата е трябвало да има. Много често определени потребители директно имат чувството, че са нарочени и преследвани от хакер, което не е далеч от истината като се има предвид кой цензурира от софийска страна.

    Аз предлагам Интернет общността да изработи универсални правила и критерии за уебсайтовете, предлагащи места за публични дискусии - форуми и др. и тези сайтове да бъдат оценявани за съответствие с тези правила, като сайтовете, които не отговарят на критериите за свобода на изказванията, да бъдат санкционирани по различни начини, вкл. и с цензура и забрана, съгласно описания по-горе начин.

    Това би намалило цензурата в Интернет в София и изобщо драстично, защото поне 10 големи цензуриращи сайта ще бъдат забранени, а именно, голяма част от сайтовете от Черния списък на форумите!

  • 3
    godmouth avatar :-|
    Постовете на някой друг

    До коментар [#1] от "Вени Марковски":

    Но google не трябва да се взима за пример. Самите те въведоха "фейсконтрол" на имената в Google+. Може да прочетете колко сигнали от недоволни потребители има, чиито профили са спрени, защото на google не им харесват имената. На това във форумите за съпорт на Google най-нагло отговарят, че те са частна компания и не са длъжни да осигуряват демокрация - директно казват, че Google+ не e подходящ за всеки. Метафората, която един от (вице-)президентите използва, е, че това е като ресторант, в който не те пускат ако не носиш риза. Но това е много далеч от демокрацията, когато става въпрос за свобода на изказвания.

  • 4
    trezven avatar :-|
    Трезвен

    Моля, моля, пиратството е най-малкия проблем на развлекателната индустрия. Престанете да вкарвате митове между редовете, пиратсвото не е причината, а повода. Липса на желание за развитие, либерализация, модернизация са най-големите проблеми на развлекателната индустрия. Ако искат, още утре могат да направят законови промени, така, че торентите да бъдат легализирани и да печелят още по-големи пари. Само дето никак, никак не искат да излизат на свободния пазар.

    Капитал, недейте да вкарвате такива 'невинни' твърденийца измежду статиите си. Викат им пропаганда. Пишете нещо дето по-може да ви повярват, например, че Гърция няма да фалира.

  • 5
    alexalexandrov avatar :-|
    alexalexandrov

    Пиратството не е проблем на развлекателната индустрия, а нейният най-силен маркетингов инструмент. Защото хората, които си обменят музика и филми, са и най-добрите клиенти на такива продукти. И не рядко пиратството стимулира покупката на дадено произведение.

    Хората дават луди пари, за да се позиционират добре в Гугъл и социалните медии, а развлекателната индустрия си измисли закон, за да изчезне от там (въпреки че съвсем естествено присъстваше). Това показва колко е остаряло мисленето им и колко са жалки.

    Очаквам законът SOPA да се превърне в най-голямата катастрофа за развлекателната индустрия, защото едновременно намалява възможността ни да си споделяме инфо за новите бози на поп-изпълнителите и холивудските студия и успя да настрои крайно негативно онлайн корпорациите към тази индустрия. Сега ще трябва да плащат много по-големи маркетингови бюджети, за да научим за новия албум на някоя изгряваща звезда.

  • 6
    gost22 avatar :-?
    gost22

    [quote#5:"alexalexandrov"] Сега ще трябва да плащат много по-големи маркетингови бюджети, за да научим за новия албум на някоя изгряваща звезда[/quote]
    Може би точно обратното. Изгряващите звезди, няма да търсят богати спонсори, а ще се напънат да направят нещо хубаво и безплатно в мрежата — без авторски права, а с рекламна цел. Така ситото на споделянето, ще пресява добрите, а не добре финансираните...

  • 7
    tsonkooo avatar :-P
    Тsonkooo

    Интернетът е като наркотик, но пристрастяването е даже полезно!

  • 8
    krizkoz avatar :-|
    krizkoz

    САЩ и борбата им срещу онлайн престъпността?! Тези пък с какво ли не се борят. И какво им дава правото да играят ролята на световна правораздаваща инстанция? Тук не става въпрос за борба с престъпността, става въпрос за ПРЯКА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКА И ВСЯКАКВА ЦЕНЗУРА!

    Докато ние говорим за плюсове и минуси, английската версия на Wikipedia спира за 24 часа на 18 януари в знак на протест срещу SOPA и PIPA! Ето какво пише по този повод:

    The blackout of one of the Internet’s most-visited places is meant to stop SOPA and PIPA, two controversial anti-piracy bills currently on the table in the US Congress. [...] The bills would cripple the Internet, effectively killing all websites allowing user-uploaded content, endangering potential whistleblowers and severely damaging online freedom of speech, say its numerous opponents. http://rt.com/news/wikipedia-blackout-sopa-pipa-953/

    Капитал, много далече от истината сте.



Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK