Геймърска (р)еволюция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Геймърска (р)еволюция

Reuters

Геймърска (р)еволюция

Новите концепции за управление на компютърните игри ще променят тотално индустрията

Юлиян Арнаудов
4230 прочитания

Reuters

© STEVE MARCUS


Компютърните игри следват няколко пътя за развитие. Първият е свързан с технологичния прогрес на хардуера. Той позволява да бъдат показвани и изследвани все по-големи и красиви виртуални светове. Вторият е свързан с развитието на различните жанрове и игрални механики, които дават нови усещания на геймърите. Третият също също се базира на прогреса на новите технологии. Става дума за създаването на нови устройства и нови концепции за управление.

Допреди няколко години първите два пътя на развитие бяха в основата на еволюцията в гейм индустрията. Като след като новите концепции се поизчерпаха, на разработчиците не им остана нищо друго, освен да се опитват да ги полират и да разчитат на постиженията на инженерите при хардуера и на програмистите и аниматорите при генерирането на все по-красив виртуален свят. Така в един момент гейм индустрията зацикли, следвайки сходни концепции, като единствената по-съществена еволюционна стъпка се оказваше по-красивата графика.

Всичко това постепенно започна да отблъсква потребителите, които получаваха претоплени заглавия с невероятна графика. Естествено в повечето случаи това върви в комплект поне с нова видеокарта.

Пипни ме тук и тук...

Опитите на гейм разработчиците да иновират концепцията за управление на игрите обаче отбелязва успехи. Всичко започна от производителите на конзоли. Nintendo бяха сред първите, които направиха плахи опити да вкарат сензорни екрани към стандартните контролери. През 2004 г. японската компания добави към традиционния LCD екран и втори със сензорни възможности в своята тогава нова портативна конзола DS. Той се използва като допълнение към традиционните контролери, но все още не е основно средство за управление.

Реалната революция при тъч управлението навлезе със смартфоните и превръщането на телефоните в малки джобни компютри със сензорни екрани. Това стана след излизането на първия iPhone на Apple през 2007 г. В началото обаче повечето игри за умни мобилни устройства трудно могат да се мерят със своите събратя за конзоли и РС-та. Причината е в техническите ограничения, които новите платформи предлагат. Бързото развитие на мобилните технологии и появата дори на четириядрен таблет в лицето на Transformer Prime на Asus обаче започна да стопява тази разлика.

Въпреки това е малко вероятно заглавията за най-запалени геймъри да бъдат направени изцяло за сензорни екрани, без да се стигне до някои компромиси. Най-големият недостатък на този тип управление е, че невинаги дава възможност за прецизен контрол само с тъч интерфейс. Използването на жироскопите (движението на устройство спрямо земята) при големите таблети пък невинаги е най-практичното решение. Поради тази причина при по-сложните игри е необходимо да се използват виртуални копчета на екрана в играта, които да заместят типичния гейм контролер. Така обаче видимостта за геймъра намалява допълнително. И то при положение че мобилните устройства и без това предлагат по-малки екрани.

Затова при новата портативна конзола на Sony – PlayStation Vita, се използват повече стандартните контролери, а сензорния екран е само допълнение, подобно на DS и по-новата 3DS на Nintendo.

Кинетична енергия

Може би една от най-големите иновации, която тръгна от гейм индустрията и започва да се прехвърля в други сектори, е интегрирането на система за управление чрез движения на тялото и жестове.

Microsoft води в тази сфера, като изкара на пазара своята приставка Kinect за X-Box 360 още през 2010 г. Тя улавя движенията на потребителите и ги трансформира в команди до гейм конзолата. По този начин гигантът от Редмънд масовизира технология, които дотогава беше недостъпни за масова употреба поради прекалено високата си цена. Освен да засича движения, приставката може да разпознава гласа или лицето на потребителите.

Kinect отприщи цяла вълна от любителски разработки, които в повечето случаи нямат нищо общо с игрите. Идеята за подобен тип геймърски интерфейс не е изцяло нова. Nintendo изкарват своята конзола Wii, която пак засича движенията на играчите, но при нея се използва контролер-дистанционно, което потребителят трябва да държи в ръка.

Доброто възприемане на потребителите на тази технология накара и производителите на телевизори да започнат да я вкарват в своите последни модели продукти. Поне такава беше тенденцията от последното световно изложение Consumers Electronics Show (CES), което се проведе в началото на януари в Лас Вегас. На него компании като LG, Sony и Samsung демонстрираха приемници с възможност за управление чрез глас и жестове.

Мултиплатформени проблеми

Повечето нови системи за управление на игрите обикновено вървят в комплект със специални заглавия, които да могат да се възползват максимално от иновативния интерфейс. Някои от тях, в повечето случаи по-опростените като концепция, могат да са съвместими с няколко различни платформи. Все още няма една система за разпознаване на жестове, която да се наложи убедително.

Това обаче води до раздробяване на пазара и допълнително затрудняване на разработчиците при създаването на дадена компютърна игра. Доскоро проблемът беше сведен само до противопоставянето между РС и конзоли. Близо десет години гейм индустрията се бореше да създаде заглавия, които да бъдат еднакво добре приети от потребителите и на двата типа платформи. Сега затрудненията идват освен от различния хардуер и от системата за управление.

Скоро има шанс темата с хардуера да остане малко по-назад с пускането на облачни услуги като OnLive. Тя позволява да се играе, което и да е заглавие директно през интернет, като единственото необходимо е добра връзка. Цялата изчислителна мощ се осигурява от компанията на отдалечен сървър. Ако пазарът приеме това, за гейм индустрията остава дилемата с разнородния контрол, който става още по-сложен с вкарването на сензорен и жестов интерфейс.

Хибридни решения

Иновативни идеи за преодоляването на проблема не липсват. Специализираният разработчик на геймърска периферия Razer например показа на изложението CES своя проект Fiona. Това е хибридно устройство, което съчетава таблет, РС и конзола в едно. Реално това е 10.1-инчов таблет, но с технически характеристики, по-близки до компютър, отколкото до сродните устройства в този клас. Също така разполага с два гейм контролера отстрани, които се използват и като удобни ръкохватки. За момента това е концептуален модел, който се очаква да излезе на пазара в края на годината. Една от причините за по-късното излизане е очакването на новата операционна система Windows 8, която трябва да изгради мост между сензорния и традиционния интерфейс. Подобни хибридни устройства може да решат този проблем поне на теория, друг е въпросът дали ще бъдат възприети добре от потребителите, както и дали няма да бъдат прекалено скъпи.

Microsoft също направи крачка за разширяване обхвата на своите технологии в тази сфера и за адаптирането им за различни платформи. Компанията обяви, че от февруари Kinect ще бъде достъпен и за Windows 7. Така ще може да се даде на потребителите на настолни компютри още един начин за управление, независимо дали става дума за игра или за някое друга програма.

Така че в момента гейм индустрията търси своя нов облик в динамично променящата се технологична среда. Интересно е, че част от нея се ориентира към разработването на опростени "кежуъл" игри. Те отчетоха бурно развитие през последните няколко години, като се възползват от бума на социалните мрежи и мобилните устройства, използвайки ги като платформа за разпространение. Останалите производители на игри са принудени да се борят за сърцата на хардкор геймърите, които очакват нещо по-сложно и революционно от "ядосани пилета" или "социални ферми". И по всичко личи, че мултиплатформеността, хибридните устройства и новите системи управление са една правилна крачка към постигането ако не на революция, поне на качествена еволюция при компютърните игри.

Компютърните игри следват няколко пътя за развитие. Първият е свързан с технологичния прогрес на хардуера. Той позволява да бъдат показвани и изследвани все по-големи и красиви виртуални светове. Вторият е свързан с развитието на различните жанрове и игрални механики, които дават нови усещания на геймърите. Третият също също се базира на прогреса на новите технологии. Става дума за създаването на нови устройства и нови концепции за управление.

Допреди няколко години първите два пътя на развитие бяха в основата на еволюцията в гейм индустрията. Като след като новите концепции се поизчерпаха, на разработчиците не им остана нищо друго, освен да се опитват да ги полират и да разчитат на постиженията на инженерите при хардуера и на програмистите и аниматорите при генерирането на все по-красив виртуален свят. Така в един момент гейм индустрията зацикли, следвайки сходни концепции, като единствената по-съществена еволюционна стъпка се оказваше по-красивата графика.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    tsonkooo avatar :-P
    Тsonkooo

    Гейммейкърите са неуморни, дали за пари или идеите им напират и искат да видят бял свят, само те си знаят!

  • 2
    stg avatar :-|
    stg

    основния проблем на компютрите като гейм платформа беше че на практика , каквото и да се правеше нямаше нужда игрите да се купуват, към момента в почти всяка нова игра се слага оналйн съдържание и това доведе до много по добри продажби и съответно подобряване на переспективите в сектора


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK