Изкуството да контролираш
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Изкуството да контролираш

Shutterstock

Изкуството да контролираш

След SOPA и PIPA идва ред на глобалния шамар по свободата в интернет, наречен ACTA.

Юлиян Арнаудов
10108 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Появата на интернет доведе със себе си онлайн пиратството. Голямата част от развитите държави отговориха на това явление със законодателни инициативи, които имат за цел да го пресекат. Но те също така повдигнаха въпроси дали под претекст за спазване на авторските права няма да се наложи цензура и дали няма да се застрашат механизмите на функциониране на глобалната мрежа и принципите, на базата на които е създадена. През последните седмици актуални станаха американските законопроекти Stop Online Piracy Act (SOPA) и Protect IP Act (PIPA), които трябваше да дадат по-силни инструменти за борба с незачитането на авторски права, но и създаваха условия за тотален контрол над интернет. Докато глобалната интернет общност се бореше с тях обаче, няколко развити западни държави безшумно лансираха споразумение, наречено ACTA, което вече пренася проблема на международно ниво.

САЩ vs. глобалната мрежа

Двата закона предвиждат да се затварят сайтове при наличието на пиратско съдържание в тях независимо дали са регистрирани в САЩ или в чужбина. Американската прокуратура може да задължи компаниите, които предоставят различни услуги, да прекратят взаимоотношенията си със съответния заподозрян. В тази графа попадат финансови транзакции в системи като PayPal, показване в търсачки като Google и визуализиране на онлайн реклама. Американските компании са задължени и да премахнат всички линкове, свързани с нарушителя, в техните услуги.

Всички тези мерки ще важат както за сайтове, регистрирани в САЩ, така и в останалите държави. Любопитното е, че за разлика от други държави Вашингтон може да осъществи това на практика, защото организацията ICANN, която контролира домейните, е базирана в САЩ и свързана с американското правителство. Така то ефективно може да цензурира интернет и да засегне всички потребители по света.

Обсъждането в Сената и Камарата на представителите на Конгреса (съответно горната и долната камара на парламента на САЩ) доведе до остри протести от интернет индустрията, които доведоха до затварянето за един ден на популярни онлайн услуги като например Wikipedia. Така след корпоративен натиск от страна на интернет компании като Google, Facebook и др., както и силно обществено недоволство, постепенно подкрепата за тези закони намалява. След като тяхното разглеждане беше отложено, те най-вероятно ще отпаднат от плановете на американските законодатели до края на годината.

САЩ обаче далеч не са единствените, които обсъждат или приемат подобни инициативи.

Правилото на трите грешки

Някои големи страни от Западна Европа вече гласуваха по-строги закони за борба с разпространението на нелегално дигитално съдържание. Франция възприе още през 2010 г. правилото на трите грешки. Според него потребителите, които бъдат заловени да свалят незаконно съдържание от интернет, първо ще получават от властите предупреждение по мейл. Втората стъпка е предупреждение по обикновена поща, а третата фаза е съдебно дело за нарушаване на авторски права. Една от санкциите включва спиране на достъпа до интернет на нарушителя, ако той бъде признат за виновен. Законът, както и агенцията, която отговаря за спазването му, се наричат HADOPI.

Великобритания и Испания одобриха сходни правни рамки. Всички те включват следене на трафика и задължаване на интернет провайдърите да спрат достъпа до интернет на нарушителите. В Обединеното кралство през 2010 г. беше приет т.нар Digital Economy Act (DEA). Според него правоносителите следят за нарушаване на техните права и събират списък с уникалните интернет адреси на потребителите (IP адреси). Впоследствие те ги предават на провайдъра (ISP), който е предоставил IP адреса.

От своя страна доставчиците на интернет достъп трябва да определят дали има регистрирано нарушение или не. След това те влизат в контакт със съответния потребител и подават запитване дали е извършил съответното действие, без да се предприемат повече мерки. По-суровата част от закона обаче дава възможност на правоносителите да изискат списъци с IP аресите, които системно нарушават авторските права. Освен информация кои точно лица стоят зад адресите, правоносителите могат да заведат и дела срещу тях. При установяване на нарушение в съда, наказанията включват и спиране на достъпа до интернет.

Испания от своя страна прие закона "Синде". Той предвижда специална комисия да разглежда сигналите за нарушаване на авторските права. Ако тя сметне дадено оплакване за основателно, то отива в съда. Оттам магистратите определят дали има нарушение. При констатиране на такова те се свързват със съответния сайт и му разпореждат да премахне незаконното съдържание от страницата си. При неизпълнение сайтът се затваря. Ако това не е възможно, властите могат да наредят на провайдърите да блокират достъпа до него.

Ирландия първоначално предвиждаше да приеме законова рамка, подобна на френската HADOPI, но в момента обмисля друг проект. Законът, ако влезе в сила, ще задължава провайдърите да блокират всички сайтове, които са качили пиратско съдържание по подобие на британския DEA.

Глобалната SOPA, наречена ACTA

Докато скандалните закони SOPA и PIPA забуксуваха в американския Конгрес, правителствата на няколко развити държави тихомълком работят по създаването на международни стандарти за опазването на авторските права. Става дума за споразумението Anti-Counterfeiting Trade Agreement (ACTA). То е лансирано от Япония и САЩ още през 2006 г., а към дискусиите за точните му параметри се присъединяват ЕС, Канада и Швейцария.

В общата си част ACTA засяга повече контрабандата и търговското разпространение на фалшиви стоки и съответно борбата с тях. То обаче предизвика също вълна от недоволство и в интернет общността заради опасността да се размият границите между описаните закононарушения и споделянето на файлове в глобалната мрежа.

"Това е ядрено оръжие, което може да се използва срещу всеки, използващ интернет", коментира Джереми Зимерман, представител на френската лобистка група La Quadrature du Net, цитиран от технологичното списание Wired.

Причината за тези притеснения е, че понятията, които се използват в документа, могат да се приложат тълкувателно не само за физически стоки, но и за дигитални продукти. Макар да става дума за международно споразумение, то може да се използва за оказване на натиск на държави, които не приемат по-строги антипиратски закони (международните договори по принцип имат по-голяма сила от вътрешното право), както и от страна на правоносители в страни с вече приети подобни нормативни актове.

Също така държавите, подписали ACTA (сред които и България), са задължени да търсят наказателна отговорност на всички, които нарушават авторските права с търговска цел, независимо дали става дума за извличане на директна или индиректна икономическа изгода. Допълнително всички, които съдействат за подобни престъпления може също да са обект на преследване. Поради общия характер на дефинициите в споразумението, под ударите могат да попаднат освен потенциалните пирати, така и техните интернет провайдъри.

Последният спорен аспект е липсата на прозрачност при изготвянето на документа. Преговорите по него дълго време се пазят в тайна. Първата информация по темата, която става публична, е през май 2009 г. Тогава на сайта Wikileaks излизат документи, свързани с обсъждането му. Официално споразумението е подписано на 1 октомври 2011 г. Първите държави, които го ратифицират, са Япония, САЩ, Австралия, Канада, Мароко, Нова Зеландия, Сингапур и Южна Корея. Тази седмица в четвъртък на церемония в Токио, ACTA беше ратифицирано и от 22 страни - членки на ЕС, сред които и България. Предстои това лято да бъде обсъждано и гласувано в Европейския парламент.

Налагането на по-строг контрол и потенциал за филтриране на интернет пространството може да постави западния свят редом със страни като Китай и Иран, които са установили здрав контрол над съдържанието в глобалната мрежа на тяхна територия. Пасивите от цялата тази онлайн версия на Оруеловата антиутопия от своя страна ще се стоварят върху плещите на технологичния бизнес, която, вместо да ражда иновативни идеи и да ги развива, ще трябва да шпионира своите клиенти в полза на няколко отмиращи индустрии, отказващи да адаптират бизнеса си към реалностите на ХХI век...

Появата на интернет доведе със себе си онлайн пиратството. Голямата част от развитите държави отговориха на това явление със законодателни инициативи, които имат за цел да го пресекат. Но те също така повдигнаха въпроси дали под претекст за спазване на авторските права няма да се наложи цензура и дали няма да се застрашат механизмите на функциониране на глобалната мрежа и принципите, на базата на които е създадена. През последните седмици актуални станаха американските законопроекти Stop Online Piracy Act (SOPA) и Protect IP Act (PIPA), които трябваше да дадат по-силни инструменти за борба с незачитането на авторски права, но и създаваха условия за тотален контрол над интернет. Докато глобалната интернет общност се бореше с тях обаче, няколко развити западни държави безшумно лансираха споразумение, наречено ACTA, което вече пренася проблема на международно ниво.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    smolian avatar :-|
    smolian

    Явно, с детството на Интернет се приключва.Когато всеки може да каже изключително неудобни истини на всеослушание,може да взима каквото си иска от масата,без разрешение и пр.Както преди години имаше светов но кино,което приключи с Холивуд,така и Интернет ще го сведат до Холинет.Ще го превърнат в гигантска печатница за пари и съвършен механизъм за промиване на мозъци.От абсолютната свобода до абсолютната зависимост има само една крачка.Връщането на търговците в Храма.

  • 2
    kalnik avatar :-|
    Калник

    Ратифицирането на международни споразумения не се ли извършва от Народното събрание? Не ми е известно това да е станало. Не че няма да стане - не вярвам народните ни приставители да пряват разум и характер.

  • 3
    mims avatar :-|
    Mims

    Не трябва ли нашият парламент да ратифицира ACTA?
    Интересно правителството като подписва, а тук дори е участвало в преговорите, конвенция, не трябва ли да събере мнения и от обществото. Как България формира позициите си като подписва международни договори, само като следва геополитическите си партньори ли?!

  • 4
    dimi_z avatar :-|
    dimi_z

    Както вече писах в Дневник, ето списък с информацията за контакти на нашите депутати в ЕП:
    http://www.laquadrature.net/wiki/MEPs_BG

    Аз вече им писах по един мейл изразявайки моята /отрицателна/ позиция по въпроса и питайки ги за тяхната. Смятам да публикувам съответни отговори /или липсата на такива/ - така че стенд бай! Ако няма резултат мисля да почна да звъня по телефоните - инфото също ще публикувам.

    Дори всички да подпишат ако Европейския парламент не го одобри пропада за цялото ЕС, тъй като съюза е страна по договора а не членките му по отделно. Но за да влезе в сила трябва да го пуснат 27те държави, комисията и европейския парламент.

    В ЕП в момента е във външнотърговската комисия, а после трябва още няколко комисии да си кажат думата по въпроса. Гласуването се очаква най-рано през юли. За сега изглежда, че няма да мине, но не е зле да направите малко натиск, защото до лятото много лобистки пари могат да потекат. Мейли, адреси и телефони по-горе. Задръстети им секретариатите и пощенските кутии! Ако някой иска готово писмо на български да се обърне към мен.

  • 5
    ujd47587961 avatar :-|
    ujd47587961

    Една от останалите 5 държави е Германия !
    Освен това :

    Regardless of the signatures that took place on Thursday, ACTA will not become EU law if the European Parliament votes against it in June. Should this happen, the signatures of the 22 EU member states and the EU itself would effectively be worthless.

  • 6
    godmouth avatar :-|
    Постовете на някой друг

    Може би трябва да се помисли за алтернативна DNS система, за имена, които не дублират другите, а в краен случай ще се работи с цифрички.

  • 7
    iliyan2010 avatar :-(
    iliyan2010

    Алоо, автора! Не правиш никаква разлика между подписване и ратифициране на споразумение. Дори не си разбрал кое от двете е направил посланика ни в Токио. Освен това на скандалните разпоредби, които евродепутатите считат, че противоречат на Хартата на фундаменталните права на гражданите на ЕС, си ги характеризирал крайно дистанцирано, сякаш не разбираш за какви ограничения става въпрос. Препоръчвам да се запознаеш с текста на споразумението. Хубаво, е че човек се учи да пише статии цял живот :))

    За повече информация за позицята срещу споразумението от авторитетни организации: http://www.laquadrature.net/wiki/Against_ACTA

  • 8
    epoc avatar :-|
    epoc

    До коментар [#2] от "Калник":

    Освен ако не са променили закона, Народното събрание ратифицира само международни споразумения, по които България трябва да плаща. Да не говорим, че с това мнозинство може да мине всичко без никой да разбере.

  • 9
    epoc avatar :-|
    epoc

    До коментар [#1] от "smolian":

    Създаването на интернет инфраструктура е в пъти по-евтино от създаването на един филм, така че има шанс за паралелни клонове на интернет. Не забравяй, че има и такова нещо като Боливуд, което (независимо от сюжета и качеството на филмите) обслужва един милиард зрители. Така че шанс за интернет има.

    До коментар [#6] от "GodMouth":

    Алтернативни DNS системи има и при желание можеш да ги ползваш. За съжаление повечето изисквар дамси пренастриш DNS сървъра, което значи, че или интернет доставчика ти трябва да го направи, или трябва да си вдигнеш собствен сървър у вас. Пример - namecoin.

  • 10
    ariman_info avatar :-?
    Ariman

    "Пасивите от цялата тази онлайн версия на Оруеловата антиутопия от своя страна ще се стоварят върху плещите на технологичния бизнес, която, вместо да ражда иновативни идеи и да ги развива, ще трябва да шпионира своите клиенти в полза на няколко отмиращи индустрии, отказващи да адаптират бизнеса си към реалностите на ХХI век..."

    Хайде да видим кой сега има по-дълбоки джобове, киното и музикалната индустрия или интернет гигантите, който иска да спечели да търси съюзници сред компаниите богати на кеш - Ябълката, Самсунг и т.н.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.