Стрелата на Парис

Управляемите куршуми, разработени от американски изследователи, могат да променят естеството на войната

Новата технология използва лазерно насочване, което може да позволи на
снайперистите да поразяват много по-ефективно цели, на 2 км разстояние.
Новата технология използва лазерно насочване, което може да позволи на
снайперистите да поразяват много по-ефективно цели, на 2 км разстояние.
Новата технология използва лазерно насочване, което може да позволи на снайперистите да поразяват много по-ефективно цели, на 2 км разстояние.    ©  Reuters
Новата технология използва лазерно насочване, което може да позволи на снайперистите да поразяват много по-ефективно цели, на 2 км разстояние.    ©  Reuters

Идеята за стрела, която може да бъде прецизно насочвана и управлявана по пътя към своята цел, е мечта на войните още от времето на "Илиада". В Омировата творба историята за смъртта на елинския герой Ахил по време на обсадата на Троя е може би една от първите концепции за управляемо оръжие. Легендата разказва, че тялото му било неуязвимо за противника навсякъде освен в областта на сухожилието над петата му. По време на една от последните битки за Троя, след като Ахил проникнал до Скейските порти, той е улучен от стрела, изстреляна от лъка на Парис. Траекторията й била променена от бог Аполон, който я насочва към уязвимата зона над петата. Така непобедимият Ахил намира смъртта си... Този древногръцки мит дава името на ахилесовото сухожилие, както и израза ахилесова пета, с който се обозначават всякакви уязвими места - в пряк и преносен смисъл.

От Втората световна война насам научните звена на различните армии развиват технологии за насочване на авиационните бомби и на различните видове ракети. През последните две десетилетия възможността за прецизно насочване получиха в някаква степен дори някои артилерийски снаряди и мини. В момента обаче военните са на път да пренесат разработките на следващото ниво - куршумите на снайперисти да бъдат управлявани до поразяването на своята цел, подобно на стрелата на Парис. Това следващото желание на армейските стратези, което е на път да се превърне в реалност...


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    v_milenski avatar :-|
    Vladimir
    • - 13
    • + 6

    само не знам колко българи знаят смисъла на думичката проектил
    Много гуд транслирате дис ленгуич, браво :)
    Куршумче, се казва, уважаеми, даже може да чуете една шеговита песничка със същото име, тук: http://www.youtube.com/watch?v=TBr1REY583o - приятен лисънинк

    Нередност?
  • 2
    epoc avatar :-|
    epoc
    • - 1
    • + 5

    [quote#1:"Vladimir"]само не знам колко българи знаят смисъла на думичката проектил[/quote]

    Тия дето сме ходили в казармата сме го чували. За останалите има Wikipedia.

    Нередност?
  • 3
    ivan_radanov avatar :-|
    Иван Раданов
    • + 8

    До коментар [#1] от "Vladimir":

    Няма точен превод на 'проектил' на български. Това е всеки изстрелван от оръжие предмет. Куршум от пушка или пистолет, артилерийски снаряд, гюле от оръдие през 19-ти век, каменна топка, изстрелвана от катапулт - всичко това е проектил.

    В статията се говори за нещо по-различно от обикновен куршум, затова и за мен е приемливо използването на понятието 'проектил'.

    Нередност?
  • 4
    ken.gu.ru avatar :-|
    ken.gu.ru
    • + 1

    приемливо е използването на думата проектил,неприемливото е инвестирането в нови и нови приспособления за убиване на хора,когато дестки милиони гладуват,а стотици милиони са на ръба на оцеляването.Ако Щатите използваха науката и успешния си икономически модел не за доминиране,а за по-добър качествен живот,щяхме да живеем в различен свят и корпорациите пак щяха да печ,но живеем в свят в който само технологиите са модерни,не и възгледите за света и чоеека.

    Нередност?
Нов коментар