Ниският интерес към смартфона продължава и през следващите месеци на 2010 г., като според вицепрезидента на Google за Android Анди Рубин компанията е продала около 100 хил. от тези смартфони през първите три месеца. Той допълва, че парите, инвестирани за пускането му на пазара, са се изплатили. Въпреки тези бодри изказвания слабите резултати накараха Google тихомълком да зарежат своята рожба най-вече поради факта, че по това време други устройства, базирани на Android, се представиха далече по-добре на пазара.

Студеният душ покрай Nexus One обаче не отказа технологичния гигант да продължи с опитите да пробие на смартфон пазара. След по-малко от година Google решават да пуснат Nexus S. Този път със задачата за производството му се нагърбва Samsung. Устройството е прието по-добре от своя предшественик, като за малко над два месеца реализира 500 хил. продажби. Google започва да издава всяка следваща версия като по график и година след дебюта на S компанията е готова с Galaxy Nexus. Смартфонът отново е изработен от Samsung, като този път комбинира успешния бранд Galaxy на южнокорейците и Nexus на интернет гиганта.

ЕкспериментътChromebook

Следващият опит за навлизане на пазара за потребителска електроника на Google е с лаптопа Chromebook. Компанията използва същата концепция като при смартфоните – просто възлага на някой голям производител да изработи хардуера, като налага определени спецификации. Chromebook са лаптопи, които са базирани на операционната система на Google Chrome OS. Тази платформа е изцяло изградена около браузъра Chrome и идеята е по-голямата част от съдържанието да бъде в "облака" и да бъде достъпно през глобалната мрежа. Едно от основните предимства на тази концепция е липсата на тежка операционна система, което дава по-малко време за зареждане.

Първоначално Google раздават известно количество собствени прототипи на Chromebook на определен кръг от блогъри, журналисти и други активисти в техническите среди. Устройството официално е обявено за първи път през май 2011 г., а месец по-късно се появяват първите два комерсиални модела, разработени от Acer и Samsung.

"Облачният" лаптоп е приет противоречиво от потребителите и експертите. От една страна, олекотеният софтуер и ниската цена го правят атрактивен за различни корпоративни и правителствени клиенти. От друга, той не може да привлече вниманието на средностатистическия потребител. Така на масовия пазар Chromebook не успява да реализира силни продажби, но пък Google разчита той да получи признание в образованието. Компанията е доставила близо 27 хил. устройства на различни училища в САЩ, като така се стреми да привлече интереса на образователните институции.

С таблетна стъпка

Независимо че не успя да пробие собственоръчно при смартфоните и лаптопите, сега Google се прицелва в трети пазар – този на таблетите. Подобно на умните телефони Nexus компанията ще разчита на външен разработчик за хардуера, като просто ще се брандират новите устройства. По различни информации най-вероятно за това ще бъде ангажиран Asus и/или Samsung. Тази инициатива обаче няма да се ограничи само с направата на нова умна джаджа, която да носи логото на популярната търсачка.

Идеята на Google е заедно с таблета да бъде пуснат и онлайн магазин, в който да се предлагат всички брандирани продукти на компанията. Все още няма официална информация кога ще стане това. Интернет гигантът е във финална фаза по придобиването на мобилното звено на Motorola и затова според запознати със ситуацията е възможно таблетите на производителя също да се появяват в новия интернет магазин.

Причината за тази авантюра е, че Google смятат настоящия модел за продажба на таблети за неефективен. Телекомите, които успяха да направят платформата Android номер едно сред смартфоните, не се справят с популяризирането на новите джаджи е мнението на ръководството на Google. Причината за това е, че в повечето случаи потребителите на таблети използват Wi-Fi безжична връзка, а не разчитат толкова на мобилния интернет на телекомите. Затова Google планират да предоставят устройствата със субсидия подобно на мобилните оператори. За разлика от тях цената няма да се компенсира с няколкогодишни абонаментни договори, а се очаква да се покрие от онлайн реклама. Подобен е търговският модел на Amazon с техния Kindle Fire, като там вместо от реклама приходите идват от купуване на съдържание и физически стоки през онлайн магазина на компанията.

Google разполага и с още едно асо в ръкава – през последната година се налага идеята смартфоните Nexus първи да получават достъп до последните версии на Android. Най-вероятно тази концепция ще се запази и при таблетите. Така потребителите, като си купят брандиран продукт на Google, ще знаят, че няма да има вероятност да бъдат "подминати" от някой системен ъпдейт.

Опасенията, че до момента Google не успява да се справи с предлагането на физически продукти, обаче остават...