Google в света на таблетите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Google в света на таблетите

Интернет магазина на Google се очаква освен брандирани на компанията таблети да се появят и устройствата предлагани от Motorola. Популярната онлайн търсачка ще ги предлага със субсудия, което ще понижи крайната им цена.

Google в света на таблетите

Интернет гигантът ще се опита да пробие пазара, доминиран от iPad, като заложи на нов бизнес модел

Юлиян Арнаудов
10713 прочитания

Интернет магазина на Google се очаква освен брандирани на компанията таблети да се появят и устройствата предлагани от Motorola. Популярната онлайн търсачка ще ги предлага със субсудия, което ще понижи крайната им цена.

© Beck Diefenbach


Google е лидер при онлайн търсенето, рекламите през търсачките в интернет и предоставянето на различни "облачни" услуги. Затова не случайно е сред най-големите интернет компании в света. Когато обаче стане дума за реализирането на физически хардуер на пазара, технологичният гигант изпитва известни затруднения. Това обаче няма да го спре скоро да започне да продава брандирани таблети директно на потребителите чрез собствен онлайн магазин.

Досега интернет компанията има няколко не особено успешни опита за продажба на свои смартфони и лаптопи. Но дали историята ще се потрети, или този път интернет търсачката има шанс да спечели сърцата на потребителите?

Сагата Nexus

През януари 2010 г. Google пуска на пазара първия си смартфон – Nexus One, който е произведен от тайванския мобилен гигант HTC. Умният телефон е базиран на операционната система Android на интернет компанията. Устройството обаче не успява да грабне потребителите и през първата седмица реализира продажби от едва 20 хил. бройки. Това е нищожна цифра на фона на други хитови апарати като iPhone, който обикновено привлича поне 1 млн. продажби през първите седем дни след премиерата си.

Ниският интерес към смартфона продължава и през следващите месеци на 2010 г., като според вицепрезидента на Google за Android Анди Рубин компанията е продала около 100 хил. от тези смартфони през първите три месеца. Той допълва, че парите, инвестирани за пускането му на пазара, са се изплатили. Въпреки тези бодри изказвания слабите резултати накараха Google тихомълком да зарежат своята рожба най-вече поради факта, че по това време други устройства, базирани на Android, се представиха далече по-добре на пазара.

Студеният душ покрай Nexus One обаче не отказа технологичния гигант да продължи с опитите да пробие на смартфон пазара. След по-малко от година Google решават да пуснат Nexus S. Този път със задачата за производството му се нагърбва Samsung. Устройството е прието по-добре от своя предшественик, като за малко над два месеца реализира 500 хил. продажби. Google започва да издава всяка следваща версия като по график и година след дебюта на S компанията е готова с Galaxy Nexus. Смартфонът отново е изработен от Samsung, като този път комбинира успешния бранд Galaxy на южнокорейците и Nexus на интернет гиганта.

ЕкспериментътChromebook

Следващият опит за навлизане на пазара за потребителска електроника на Google е с лаптопа Chromebook. Компанията използва същата концепция като при смартфоните – просто възлага на някой голям производител да изработи хардуера, като налага определени спецификации. Chromebook са лаптопи, които са базирани на операционната система на Google Chrome OS. Тази платформа е изцяло изградена около браузъра Chrome и идеята е по-голямата част от съдържанието да бъде в "облака" и да бъде достъпно през глобалната мрежа. Едно от основните предимства на тази концепция е липсата на тежка операционна система, което дава по-малко време за зареждане.

Първоначално Google раздават известно количество собствени прототипи на Chromebook на определен кръг от блогъри, журналисти и други активисти в техническите среди. Устройството официално е обявено за първи път през май 2011 г., а месец по-късно се появяват първите два комерсиални модела, разработени от Acer и Samsung.

"Облачният" лаптоп е приет противоречиво от потребителите и експертите. От една страна, олекотеният софтуер и ниската цена го правят атрактивен за различни корпоративни и правителствени клиенти. От друга, той не може да привлече вниманието на средностатистическия потребител. Така на масовия пазар Chromebook не успява да реализира силни продажби, но пък Google разчита той да получи признание в образованието. Компанията е доставила близо 27 хил. устройства на различни училища в САЩ, като така се стреми да привлече интереса на образователните институции.

С таблетна стъпка

Независимо че не успя да пробие собственоръчно при смартфоните и лаптопите, сега Google се прицелва в трети пазар – този на таблетите. Подобно на умните телефони Nexus компанията ще разчита на външен разработчик за хардуера, като просто ще се брандират новите устройства. По различни информации най-вероятно за това ще бъде ангажиран Asus и/или Samsung. Тази инициатива обаче няма да се ограничи само с направата на нова умна джаджа, която да носи логото на популярната търсачка.

Идеята на Google е заедно с таблета да бъде пуснат и онлайн магазин, в който да се предлагат всички брандирани продукти на компанията. Все още няма официална информация кога ще стане това. Интернет гигантът е във финална фаза по придобиването на мобилното звено на Motorola и затова според запознати със ситуацията е възможно таблетите на производителя също да се появяват в новия интернет магазин.

Причината за тази авантюра е, че Google смятат настоящия модел за продажба на таблети за неефективен. Телекомите, които успяха да направят платформата Android номер едно сред смартфоните, не се справят с популяризирането на новите джаджи е мнението на ръководството на Google. Причината за това е, че в повечето случаи потребителите на таблети използват Wi-Fi безжична връзка, а не разчитат толкова на мобилния интернет на телекомите. Затова Google планират да предоставят устройствата със субсидия подобно на мобилните оператори. За разлика от тях цената няма да се компенсира с няколкогодишни абонаментни договори, а се очаква да се покрие от онлайн реклама. Подобен е търговският модел на Amazon с техния Kindle Fire, като там вместо от реклама приходите идват от купуване на съдържание и физически стоки през онлайн магазина на компанията.

Google разполага и с още едно асо в ръкава – през последната година се налага идеята смартфоните Nexus първи да получават достъп до последните версии на Android. Най-вероятно тази концепция ще се запази и при таблетите. Така потребителите, като си купят брандиран продукт на Google, ще знаят, че няма да има вероятност да бъдат "подминати" от някой системен ъпдейт.

Опасенията, че до момента Google не успява да се справи с предлагането на физически продукти, обаче остават...

Google е лидер при онлайн търсенето, рекламите през търсачките в интернет и предоставянето на различни "облачни" услуги. Затова не случайно е сред най-големите интернет компании в света. Когато обаче стане дума за реализирането на физически хардуер на пазара, технологичният гигант изпитва известни затруднения. Това обаче няма да го спре скоро да започне да продава брандирани таблети директно на потребителите чрез собствен онлайн магазин.

Досега интернет компанията има няколко не особено успешни опита за продажба на свои смартфони и лаптопи. Но дали историята ще се потрети, или този път интернет търсачката има шанс да спечели сърцата на потребителите?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    gallnare avatar :-|
    Мария

    Хм, бон шанс на поредния кандидат-конкурент на iPad...

  • 2
    zumz avatar :-|
    zumz

    Пак преводни текстове биват предлагани като авторски. Докога? Освен това който се интересува от глобални технологични тенденции - чете на английски, а не предъвкани преводи пълни с чуждици.

  • 3
    pavlin0511 avatar :-|
    pavlin0511

    До коментар [#2] от "zumz":
    Той и превода един, само като прочетеш "брандирани таблети, физически нардуеар" и ти става ясно.

  • 4
    kirko08 avatar :-|
    kiril petrov

    издишат момчетата вече

    Трябва андроид с нова структура, ама докато се сетят ще е късно.

    И защо да няма преводни обзори ?

  • 5
    zumz avatar :-|
    zumz

    До коментар [#4] от "kiril petrov":

    Много правилно - "преводни обзори" - това е точното определение. Дразни това, че тези преводни обзори се авторизират - т. е. изгражда се журналистическа репутация за някой който няма нито опит нито авторитет за такава. Не познавам автора на въпросната публикация така че не е "атака" срещу конкретно лице. Направих си труда да щракна на другите публикации в "Капитал" на този автор. Фактически 90 процента са преводни предъвквания на други източници, всичките англо-езични. Лошо няма, но такива публикации следва да се определят такива каквито са - "по чужди материали" или нещо подобно, а не да се авторизират. "Капитал", сгреших ли в заключенията?

  • 6
    chievo avatar :-|
    Chievo

    Google изцяло копират модела на Amazon с този таблет. Обаче компанията на Безос има разнообразие от 28 милиона продукта в магазина и глобални продажби от 50 милиарда долара годишно. Google колко продукта ще предложи през онлайн магазина си, и на какви продажби разчита, за да се изплати субсидията в цената на таблета?

  • 7
    siolen avatar :-|
    siolen

    Аз имам леки опасения че Андроида също е доста надценен продукт на Гугъл, най-вече заради брандирането му (погрешно) като опън сорс проект ...

  • 8
    georgi4444 avatar :-|
    georgi4444

    дано се промени малко тази картина на картел!

    компания мобилен интернет БВП/човек ЕС=100

    Водафон 5.00 паунда/ 500 МБ // БВП/човекЕС:ВБ=100: 114
    Мтел 19.90 лева / 512 МБ // БВП/човек ЕС:БГ=100: 44
    Глобул 14.90 лева / 512 МБ // БВП/човек ЕС:БГ=100: 44

    http://convergingtechnology.eu/threats-for-developing-countries/


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Кибернесигурност

Кибернесигурност

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.