App Store по български
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

App Store по български

Shutterstock

App Store по български

"Мобилтел" насърчава развитието на смартфон културата в България със собствен каталог от приложения за Android

Божан Чипев
9048 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Българските телекомуникационни експерти често се шегуват, че смартфоните в страната продължават да се ползват само като "слушалки". Разработчиците на мобилни приложения пък работят предимно за чуждестранни (т.е. по-големи и по-платежоспособни) пазари, въпреки че броят на "умните" устройства в България постоянно се увеличава.

Тези две обстоятелства недвусмислено подсказват, че мобилната платформа отчаяно се нуждае от реклама и популяризиране на местна почва. Освен трите мобилни оператора, които имат очевиден интерес от подобна кампания, облагодетелствани биха били и маркетинговите компании, които постоянно търсят иновативни начини да развият и монетаризират мобилната реклама, както и компаниите, които разработват приложения за смартфони, но все още не продават продуктите си на българския пазар.

Пилотният проект

В опита си да предложи рентабилен отговор на необходимостта от популяризиране на "app" културата в България (или, иначе казано, културата за ползване на мобилни приложения) най-големият телекомуникационен оператор "Мобилтел" стартира проекта App Center – софтуерен каталог за платформата Android. Неговият фокус е изцяло върху приложенията с българска насоченост – за мобилно проверяване на сметка в някоя местна банка, за следене на футболни резултати от А група или за достъп до новини и хороскопи на български.

Самият каталог се разпространява като предварително инсталирано приложение във всички новозакупени Android смартфони в мрежата на телекома. Освен това обаче то е достъпно и за сваляне от Google Play без значение дали устройството се обслужва от "Мобилтел", "Глобул" или "Виваком". Каталогът представлява подборка от приложения с български контекст, които са подредени в списък. Към всяко има оценка на неговите възможности (която се извлича от магазина за апликации на Android), както и опция за сваляне. Телекомът обаче не разпространява самостоятелно самия софтуер, а просто предоставя линкове към Google Play.

Това означава, че ако дадено приложение е платено, процент от цената му ще отива в Google, а не в българския мобилен оператор. Макар по този начин и да се лишават от приходи, в "Мобилтел" са убедени, че дългосрочната полза от популяризирането на "app" културата ще си заслужава, а самият каталог ще се превърне в "привлекателно поле за разработчиците". До момента каталогът е свален над 12 хил. пъти от Google Play, а числото вероятно скоро ще се удвои заради разпространяването на устройства с предварително инсталиран App Center, коментира за "Капитал" директорът на отдел "Продукти и услуги" в "Мобилтел" Красен Хинков. Според него мобилният оператор няма да взима такси и от разработчиците, за да публикуват линкове към техните продукти в каталога. Единственият критерий при избора ще бъде "хигиенен", т.е. приложенията не трябва да предлагат неморално съдържание или да се опитват да мамят клиентите.

Плановете на телекома включват и версия на каталога и за мобилната платформа на Apple, който ще дава по-структурирана навигация на българските приложения в App Store за iOS. Паралелно с това ще продължи и обогатяването на настоящия списък от програми, а към системата за оценка на приложенията ще бъде добавена функция и за публикуване на потребителски отзиви.

Другите два оператора също обмислят паралелното развитие на подобни проекти, но за момента нямат такива. Продуктът на "Мобилтел" обаче реално е достъпен и за техните потребители.

Важност и потенциал

Превръщането на смартфона в масово комуникационно устройство крие огромни маркетингови и бизнес възможности. В момента инвестициите в мобилната сфера текат от всички страни, като размерите им често надминават границата от 10 млн. долара дори и за по-скромните проекти. И докато подобен тип предприемачество ври и кипи в технологичните индустрии на САЩ и Западна Европа, в България този сектор не се радва на масова популярност.

Ясно е, че цялостното модернизиране на обществената нагласа спрямо мобилните технологии няма да се случи с един каталог за приложения, но това със сигурност е стъпка в правилната посока. Ако се съди по съдържанието му към момента, интересът от страна на вестници, телевизии, радиостанции и банки очевидно е налице, което е индикатор, че бизнесът все пак вижда потенциал в българската аудитория.

Добро впечатление правят общественополезни приложения, като например такива, които показват разписанията на градския транспорт и отбелязването на всички спирки върху картата. Това са очевидно безкористни проекти, които демонстрират желанието на независими разработчици да ползват мобилната платформа за развиване на иновативни идеи.

За общото благо

Освен за разпространяване на повече мобилна реклама и привличане на инвестиции в тази сфера развитието на "app" културата ще помогне и на обикновения потребител. Възможността за по-добра информираност, както и потенциалът за мобилно банкиране и разплащане са неща, които всеки гражданин би ползвал с удоволствие.

С бъдещото навлизане на електронни услуги, предлагани от държавната администрация, потенциалът за мобилен достъп до тях също би бил от голяма полза за масовия потребител. Създаването на мобилните приложения за тези цели пък представлява добра възможност и за разработчиците да развиват мащабни проекти не само за задгранични клиенти, но и на българска земя.

В крайна сметка мобилното устройство, на което доскоро се гледаше като на ненужен лукс, вече натрупа потенциала да изиграе ключова роля в ежедневието ни. Но за целта е необходима по-висока степен на адаптация към "app културата" и възможностите, които тя крие.

Българските телекомуникационни експерти често се шегуват, че смартфоните в страната продължават да се ползват само като "слушалки". Разработчиците на мобилни приложения пък работят предимно за чуждестранни (т.е. по-големи и по-платежоспособни) пазари, въпреки че броят на "умните" устройства в България постоянно се увеличава.

Тези две обстоятелства недвусмислено подсказват, че мобилната платформа отчаяно се нуждае от реклама и популяризиране на местна почва. Освен трите мобилни оператора, които имат очевиден интерес от подобна кампания, облагодетелствани биха били и маркетинговите компании, които постоянно търсят иновативни начини да развият и монетаризират мобилната реклама, както и компаниите, които разработват приложения за смартфони, но все още не продават продуктите си на българския пазар.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    0888571682 avatar :-|
    0888571682

    Мтел имат недостатък в това, че нямат приложение за импортиране на контакти към интернет сайта си, както фейсбук, нумбуз, и др. Иначе нямат конкуренция в 3G услугите.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    the_core avatar :-?
    The Core

    Ей на това му се вика "измислен бизнес" - да караш хората да правят нещо, от което нямат нужда и да печелиш пари от това!
    А като не се случат нещата - отчиташ "загуби"!
    Мтел и другите оператори се набълбучиха с мрежи за безжични данни и сега се чудят как да зарибят "юзерите", демек нас, как да ни изпразнят портмонетата покрай смартфоните!

  • 3
    siolen avatar :-P
    siolen

    Журналистите пак се опитват да направят от мухата - слон. Никаква "арр култура" няма, просто телефонът в джоба ви има достатъчн мощ за да управлява (буквално) совалки в полет. Само че няма какво да я прави, а от гледна точка на операторите - и няма полза да я използвате, за да си говорите по Скайп в Wi-Fiрежим, да слушате музика или да си гледате филми на него - все неща, за които не им плащате и стотинка.
    Ползването на приложения (особенно безплатни), обикновенно генерира трафик - нещо което е добре дошло, защото това означава че ще плащате на оператора си. Аз съм учуден че Мобилтел не организира ежегодишни турнири за "най-добро бизнес приложение", "най-добро потребителско приложение" и т.н., защото това има потенциал да увеличи печалбите им.

  • 4
    epoc avatar :-|
    epoc

    Не знам какво насърчават, и в момента имам инсталирано на сим картата тяхно приложение, чиито възможности са точно за пубери или вманиачени хороскопаджии - тоест нищо полезно или смислено, но за сметка на това генериращо трафик, който ви се отразява на сметката. Вижда се и от интереса към каталога им - банки, вестници и телевизии. А като се има предвид, как държавната администрация мре да иска авторизация с електронен подпис (който пък няма как да се инсталира не телефон в сегашния си вид), не виждам как ще се появи нещо смислено и работещо като "електронна ислуга за граждани".

  • 077888888888

    Нулева толерантност и война на Ментел.

  • 6
    mto avatar :-|
    mto

    "Добро впечатление правят общественополезни приложения, като например такива, които показват разписанията на градския транспорт и отбелязването на всички спирки върху картата. Това са очевидно безкористни проекти, които демонстрират желанието на независими разработчици да ползват мобилната платформа за развиване на иновативни идеи."

    Да, обаче отношението на ЦГМ към тези разработчици е меко казано отвратително. В края на януари почти всички отказаха да поддържат разписанията в реално време, защото от ЦГМ сменяха през ден протоколът за обмен на данните - и накрая на хората им писна... Писах им мейлове в ЦГМ, оттам получих смешен отговор, че "защитавали данните си, защото имало зловредни субекти, които искали срещу заплащане да ползват тяхната иначе безплатна информация". Така и не разбрах какво им пречи да определят едни общи условия за ползване и да оставят разработчиците да свършат "де факто" тяхната работа... Добре, че напоследък са в някакъв спокоен период. Така че, има още много какво да се желае за промяна в отношението на различните държавни и общински структури и субекти към софтуерните разработчици, докато разберат, че това улеснява всички!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.