Шпионирай лесно

Големите онлайн корпорации имат достъп до огромно количество лични данни за потребителите си. Те разполагат с масиви от информация, на които би завидяло всяко разузнаване отпреди 20 години. Съдържанието им е най-разнообразно: от мейл кореспонденция, през посещавани сайтове, покупки онлайн и се стигне до предпочитания и навици в глобалната мрежа. Масовото навлизане на смартфоните през последните 5 години пък позволява да се извлича подобна информация и чрез мобилните приложения, включително информация за местоположението и придвижването на даден потребител.

Трупането на подобни масиви от данни вече е нещо нормално при предоставянето на безплатни услуги от повечето интернет компании. Около тях се изгражда бизнес моделът на гиганти, като Google например. Сега си представете, че информацията, с която разполагат корпорациите, попадне в ръцете на американското правителство, особено ако тази информация вече е обвързан с номера на паспорта или личната карта на дадено лице. Това е съвсем реалистичен сценарий, ако един проектозакон, който в момента се обсъжда в САЩ, бъде одобрен.

Наследникът на SOPA

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Това макар и не толкова точно нарицателно получи проектозаконът HR 3523. Той е познат повече под името Cyber Intelligence Sharing and Protection Act (CISPA). Неговото предназначение е да улесни размяната на информация между правителствени органи и частни интернет компании с цел залавяне на киберпрестъпници. Когато бъде приет окончателно, този закон ще обхваща само дружествата, действащи на територията на САЩ, но на практика може да засегне и потребители извън страната на неограничените възможности. Въпросното споделяне на информация може да доведе до шпиониране на голяма част от използващите глобалната мрежа най-малкото поради факта, че ще засегне глобално опериращи интернет гиганти като Google и Facebook.

Авторите на проектозакона обаче изобщо не смятат, че CISPA ще превърне в реалност книгата "1984" на Джордж Оруел. Според тях основната цел на проектозакона е неутрализирането на киберзаплахи, които идват основно от Русия и Китай. Проблемът с документа е същият като и при другите спорни нормативни актове за регулиране на онлайн пространството - SOPA, PIPA и ACTA. По тяхно подобие той може да бъде тълкуван доста широко. Например никъде в него не е конкретизирано каква информация може да бъде споделяна. Така преценката за това остава в ръцете на компаниите. Подобно е положението с тълкуването на понятието киберсигурност от страна на американските служби. Освен това липсва яснота как точно ще бъде прилаган CISPA на практика и дали той няма да позволи да се предоставят всякакъв род лични данни без нуждата от съдебно разпореждане по въпроса.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Тихо, да не събудим потребителите"