Профил
Богомил Балкански е старши вицепрезидент "Продукти за облачна инфраструктура" във VMware. Присъединява към компанията през 2005 г. В момента ръководи организацията по управление на продуктите и продуктовия маркетинг в сферата на виртуализацията и облачната инфраструктура, включително VMware vSphere – основната платформа за виртуализация и облачна инфраструктура.Преди VMware е бил мениджър на екип в звеното за интеграция на клиентските данни в Siebel Systems. Там има ключова роля за придобиването на водещ пазарен дял от страна на компанията и реализирането на повече от 75 милиона долара приходи в рамките на три години.
Преди това работи като мениджър продукти в CrossWeave, където се фокусира върху дефиниране на сложна платформа за приложения.
Балкански стартира кариерата си като управленски консултант към McKinsey & Company. Има бакалавърска степен по математика от Университета в Корнел и магистърска степен по бизнес администрация от "Станфорд".
Как се справя отделът за изследователска и развойна дейност на VMWare, откакто се премести в София преди 7 години?
R&D звеното ни в София е третото най-голямо в световен мащаб. От всички офиси извън централата на компанията в Пало Алто, които се занимават с такава дейност, този в София се ползва с най-добра репутация. В общи линии той е най-развитата ни локация за научна дейност.
Това се дължи на няколко фактора. Звеното съществува от 7 години като част от VMWare. Тимът, който ръководи дейността тук, обаче дойде като сработен екип. Той съществува от времето, преди да бъде придобит от компанията. Едно от най-важните неща за успеха на една R&D група е наличието на сплотена група хора, която може да работи заедно.
На второ място, ръководството на офиса ни в България още навремето имаше целенасочена политика да изработи визия, идентичност и стратегия за развитие на дейността си.
Това, което се случва при много технологични компании, е различни, много малки екипи да работят с колегите си в Америка. Това не позволява на въпросните фирми да развиват международния си талант. Точно затова тук, в България, много целенасочено политиката беше да се фокусираме върху развитието на цели продукти – вместо отбори от по двама-трима инженери да работят върху 30-40 различни проекта всеки, ние се фокусирахме върху малко на брой големи проекти. Така да има критична маса от хора, които да работят върху нещо конкретно, което им позволява да видят как се прави един продукт от началото до края.
Тази политика даде резултати. Затова и имаме големи планове да развиваме агресивно R&D звеното в София. Единственото нещо, което засега ни спира, е ограниченият брой компетентни български кадри, които можем да назначим.
Кое е по-големият проблем – това, че от университетите не излизат достатъчен брой компютърни специалисти, или че на българските програмисти им липсват конкретни знания и умения?
Първото ми впечатление е, че няма достатъчно хора. В крайна сметка България е страна със 7 млн. души население. Има едва четири технически университета със сериозни програми по компютърни науки. Така че броят на хората, които завършват с такива дипломи, е ограничен.
От техническа гледна точка студентите излизат сравнително добре подготвени от университетите. Но това, което им липсва, и върху което най-сериозно наблягаме, след като наемем нови кадри, е способността да се работи в екип. Част от това са и чисто комуникационните, езиковите и бизнес познания и умения. Тези неща са изключително важни при работа на английски с хора от цял свят – било то в Пало Алто или в Пекин. Точно затова и сме разговаряли с университетите за нуждата да се наблегне по-сериозно върху т.нар soft skills като част от техническото образование.
Що се отнася до наличието на технически талант - България е лимитиран пазар. Това ни принуждава да отворим вратите си малко по-широко. В момента българският офис на VMWare наема хора от Европа, които се местят в България. Вече имаме служители от Испания и Гърция. Има дори един човек от Израел, който се съгласи да се премести в България, за да работи за VMWare. По този начин чисто стратегически ние се позиционираме не само като български, а като европейски клон на компанията.
Тази практика може да бъде доразвита с помощта на държавата, а именно да се отворят вратите и към други локации чрез "сини карти" (разрешения за работа на висококвалифицирани специалисти). Това дава възможност да се привлича талант например от Русия, Украйна и други държави, където има изобилие на технически талант.
За тази липса на местен български талант със сигурност допринася и тенденцията най-кадърните млади кадри да търсят кариерно развитие в чужбина. Вие сте един пример за успял българин в САЩ. Какво бихте посъветвали българските програмисти и предприемачи – да се развиват у нас или да търсят успех навън?
Честно казано, в момента новото поколение от IT специалисти гледа на това чисто от гледна точка къде има по-добри професионални перспективи. Не го прави просто за да живее в чужбина.
Според мен е много радващо, че в България има отлични професионални възможности в IT индустрията благодарение на водещи фирми, като VMWare, SAP и Microsoft например. Това от своя страна е и доказателство колко кадърни са българските компютърни специалисти.
Освен големите технологични фирми много голям интерес за младите хора представлява и зараждането на нови стартиращи компании. Така че, честно казано, не бих се учудил, ако в европейски мащаб България се оформи като един вид Силициева долина след няколко години, също както Израел процъфтя в сферата на технологиите.
Какъв стимул имат големите западни компании да пренасят дейността си в България, при положение че има такъв недостиг на специалисти?
Определено българското IT има голям потенциал. С времето се наблюдава създаването на една позитивна спирала – колкото повече големи компании стъпват в България, толкова по-голям интерес има сред младите хора да се занимават с подобна дейност, било то като служители или като независими технологични предприемачи със собствени стартъпи.
В крайна сметка софтуерната индустрия се движи единствено от интелектуалната собственост и, честно казано, единственият "рядък ресурс" са хората. Точно затова основният стимул на големите компании да местят изследователските си отдели по света е търсенето на кадърни хора. Това е много, много по-важно от снижаването на разходи и по-евтината работна ръка.
Казахте, че българското IT разполага с потенциал да оформи нещо подобно на Силициева долина. Как би спомогнало осъществяването на проекта за технопарк в София и какво ще бъде участието на VMWare в тази инициатива?
Ангажирането на правителството и държавата с подобна активна политика за насърчаване на индустрията е наистина позитивно. Според мен това е абсолютно правилна насока за развитие. Ако искаме жизненият стандарт в България да продължава да се повишава, според мен информационните технологии са едно от малкото неща, в които си заслужава да се инвестира.
От гледна точка на VMWare ние бихме подпомогнали с каквото можем тази инициатива. Самата идея е още в много ранен етап на развитие. Има много неща, които тепърва трябва да се изясняват, но този модел на затваряне на кръга от университетски и научни проучвания и превръщането им в продукти от страна на бизнеса би подобрил многократно продуктивността на България в технологичната индустрия. В момента сме във фаза на разговори със съветника на президента Евгени Ангелов. Избистряме идеите около това как можем да си сътрудничим по-тясно с университетите най-малкото за да преодолеем пропуските в комуникационните и бизнес уменията на младите кадри.
Погледнато по-глобално обаче, осъществяването на технопарка би помогнало за създаването на т.нар. екосистема, която е необходима за развитието на IT индустрията и за привличането на рисков капитал, който е необходим за реализирането на чисто български проект и стартиращи компании. Освен финансиране на младите български компании ще им е необходима и подкрепа в продажбите и маркетинга. Защото едно е да имаш технологична идея, друго е да знаеш как да сложиш този продукт в ръцете на клиентите. Подобна експертиза със сигурност ще може много по-лесно да се намери в рамките на един IT парк.
Това, което VMWare като компания би спечелила от осъществяването на проекта, е цялостното създаване на по-успешна IT индустрия в България. Резултатът би бил привличането на повече млади хора, които да следват компютърни науки в университетите, а това в крайна сметка ще ни помогне да наемаме по-лесно нови кадри и съответно да развиваме българския си офис.
Профил
Богомил Балкански е старши вицепрезидент "Продукти за облачна инфраструктура" във VMware. Присъединява към компанията през 2005 г. В момента ръководи организацията по управление на продуктите и продуктовия маркетинг в сферата на виртуализацията и облачната инфраструктура, включително VMware vSphere – основната платформа за виртуализация и облачна инфраструктура.Преди VMware е бил мениджър на екип в звеното за интеграция на клиентските данни в Siebel Systems. Там има ключова роля за придобиването на водещ пазарен дял от страна на компанията и реализирането на повече от 75 милиона долара приходи в рамките на три години.
Преди това работи като мениджър продукти в CrossWeave, където се фокусира върху дефиниране на сложна платформа за приложения.
Балкански стартира кариерата си като управленски консултант към McKinsey & Company. Има бакалавърска степен по математика от Университета в Корнел и магистърска степен по бизнес администрация от "Станфорд".
29 коментара
Ще ме извиняваш, ти Богомил Балкански, но си твърде голям оптимист!
Те са длъжни да ги ръсят тия простотий ...
Кой ще купува продукта на въпросната долина, гърците ли ?
България си има позитивните черти. Много нисък корпоративен данък, IT кадри на добро ниво и членство в ЕС. Но пък имаме корупция, застъпена даже и на държавно ниво.
[quote#2:"kiril petrov"]Те са длъжни да ги ръсят тия простотий ... [/quote]
Този Простотий римски император ли е?
2025 година:
Високообразования и високоплатен служител на ВМУеър се прибира към вкъщи:
- Колата му за 50 сегашни бона вече на нищо не прилича от дупките по улицата
- Изпреварва каруца след каруца
- Прибира се вкъщи:
- малкият му син се оплаква, че е нахапан от куче
- голямата му дъщеря се оплаква, че са я притеснявали цигани в автобуса.
Родителите му от средноголям български град му се оплакват по скайп, че вече не получават редовно пенсиите си, защото все по-малко българи работят и плащат данъци, от които да се платят пенсиите.Отделно пак са им разбили вилата и откраднали всичко....
Това не е фантастика - това е реален сценарий, в случай, че нещата продължат да се развиват по същия начин.
Президентът тези дни каза това, от което всички трябва да се страхуваме - през 2030 година демографската криза ще ни удари със пълна сила.
Затова
- трябва да решим проблема с кучетата
- трябва да решим проблема с циганите
трябва да започнем да си подреждаме държавата, за да могат хората около нас да искат да останат тук, а и да привличаме от други народи. Защото тук ще идват разни бели лястовици, като описаните от господина, но повечето ще продължават своето пътуване на запад (и дори на изток).
А на служителя на ВМУеър накрая ще му писне, ще си вземе семейството, и ще отиде където му видят очите.
Пожелавам ви успех, такъв вид производство ни трябва. Особено ме радва че става дума за най-високата степен на инженерната квалификация като R&D /Research and Development/ това не е call center. И то за такъв световен лидер като VMware. Такъв вид инвестиции трябва да се ползват със свръх висок приоритет и подпомагане от държавата, трябва да ги привличаме с всички възможни средства.
Не съм съгласен с примирението че имаме малко специалисти. Въпреки че сме малка страна могат да се обучават МНОГО повече компютърни инженери отколкото сега. За това трябват няколко прости неща които не искат особени средства:
1. Рязко да се засили ролята и място на математическите гимназии. Да се издига авторитета им и подпомагат с всички сили, веднага да се спре това безумие в новият закон за образованието с който те се обезличават. Безумие е да сме световен шампион в олимпиадата и разни неграмотни чиновници в министерството да си позволяват да правят псевдореформи в тази област. Не искаме "Данчо Лазаровци" да си позволяват да пипат в ПМГ, нека учителите там кажат какво да се прави!
2. Да се възстановят техникумите по електроника и всичките сродни специалности.
3. Да се преориентира интереса на записващите висше образование от разни кухи специалности бълващи чиновници към обучението в компютърните инженерни специалности. Това да се стимулира със всички възможни средства включително активно присъствие във медиите и информиране за перспективите, стипендии, специализации в чужбина, международни сертификати и всичко което е възможно.
С тези съвсем прости средства броят на завършващите в тези специалности спокойно ще се увеличи поне 5-10 пъти. Да не забравяме, че бяхме водещи в СИВ по компютърната техника, тези хора които тогава работеха бяха обучени тук. Трябва само да се възстанови системата която безумно беше разрушена. Няма защо да създаваме работни места за чужденци, тук имаме достатъчно кадърни хора трябва само да не им се пречи.
Ако има стабилна държавна подкрепа на идеята, независимо от смяната на правителствата, защо да не станем Силициева долина? По-голям проблем виждам как ще се конкурираме с Ирландия.
Браво на Капитал за статията, но идеята за технопарка е абсурдна, както като съдържание така и като начин на поднасяне.
Както сподели и колегата от ВиЕм Уер, в ИТ най-ценния и рядък ресурс са хората. Тоест новия ни президент-ексстроител трябва да се замисли дали трябва да налива 100 милиона в РЗП, моите предложения са следните:
1) Насочване на тези и други налични средства към образование. Необходима е държавна политика и концентрация на общество върху повишаване на възможностите на народа ни. В днешното материално време, новите ни поколения се стимулират от материални стимули. Няколко милиона всяка година биха осигурили добър ресурс за учители и ученици за организиране на състезания и олимпиади на високо ниво. Повярвайте ми, че за един 14 годишен ученик няма да има прегради ако награда за висок резултат на матурата е чисто нов таблет или екскурзия. За притеснените, ИТ в днешно време не е само математика, а изисква комуникационни качества, езици, мислене.
2) Насочване на ресурси за стимулиране на средната класа в БГ към повишаване на раждаемостта чрез предоставяне на регулирана земя и инфраструктура за достъпни жилища с висок жизнен стандарт. Това ще стимулира всичко нови поколения да остават в българия, а и ще създаде устойчив бизнес пд малкия и среден бизнес за обслужване на това население.
Успех на всички! :)
[quote#7:"pinkglass"]Тоест новия ни президент-ексстроител[/quote]
Хвана бика за рогата :) Обяснението за тази любов към магистрали, бизнес паркове и подобни крупни проекти е просто - така се наливат пари в едрият строителен бизнес. Не съм видял досега правителство което да се загрижило за дребният производител и средната класа, все към едрото им е любовта. Имам си обяснение но нека да не отклонявам темата.
Иначе за предложенията имаш много +++ това с таблетите е перфектно също и екскурзиите, просто си представям светналите им очи, радостта и гордостта им. Направо ме е яд че не се сетих първи :)
Затова моят съвет към г-н Балкански е същият - отидете в училищата особено в математическите гимназии, има много учители които с радост ще ви помогнат и гарантирано ще имате кадри и то най-добрите защото ще ги знаете още от малки. И най-важното, това да не е еднократна акция а дългосрочна стратегия. За да се берат плодове първо трябва да се посади и отгледа дървото, знае се. Не е лесно и иска време но както виждам вие работите с дългосрочни цели така че можете.
Още веднъж успех и огромна благодарност че работите за Родината си, вярвам че ще има и други такива.
Може, само дето няма силиций.
Това е една компания, която се грижи подобаващо за служителите си - сигурност, висок стандарт, бонуси, осигуряване на това, което взимаш, медицински застраховки, храна, телефон и други придобивки.
Ето тези "малки" неща, тази сигурност за мен е много стабилна основа за работа. Работиш си по специалността (това, което ти харесва и си учил) и живееш добре! Напълно достатъчно според мен!
Жалко, че няма много такива фирми.. Жалко е и че половината студенти (да не кажа повече) имат за цели в живота С-класа, ВИП в Гранд де лукс и т.н.