Богомил Балкански: България може да е Силициевата долина на Европа

Профил Богомил Балкански е старши вицепрезидент "Продукти за облачна инфраструктура" във VMware. Присъединява към компанията през 2005 г. В момента ръководи организацията по управление на продуктите и продуктовия маркетинг в сферата на виртуализацията и облачната инфраструктура, включително VMware vSphere – основната платформа за виртуализация и облачна инфраструктура. Преди VMware е бил мениджър на екип в звеното за интеграция на клиентските данни в Siebel Systems. Там има ключова роля за придобиването на водещ пазарен дял от страна на компанията и реализирането на повече от 75 милиона долара приходи в рамките на три години. Преди това работи като мениджър продукти в CrossWeave, където се фокусира върху дефиниране на сложна платформа за приложения. Балкански стартира кариерата си като управленски консултант към McKinsey & Company. Има бакалавърска степен по математика от Университета в Корнел и магистърска степен по бизнес администрация от "Станфорд".

Как се справя отделът за изследователска и развойна дейност на VMWare, откакто се премести в София преди 7 години?

R&D звеното ни в София е третото най-голямо в световен мащаб. От всички офиси извън централата на компанията в Пало Алто, които се занимават с такава дейност, този в София се ползва с най-добра репутация. В общи линии той е най-развитата ни локация за научна дейност.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Това се дължи на няколко фактора. Звеното съществува от 7 години като част от VMWare. Тимът, който ръководи дейността тук, обаче дойде като сработен екип. Той съществува от времето, преди да бъде придобит от компанията. Едно от най-важните неща за успеха на една R&D група е наличието на сплотена група хора, която може да работи заедно.

На второ място, ръководството на офиса ни в България още навремето имаше целенасочена политика да изработи визия, идентичност и стратегия за развитие на дейността си.

Това, което се случва при много технологични компании, е различни, много малки екипи да работят с колегите си в Америка. Това не позволява на въпросните фирми да развиват международния си талант. Точно затова тук, в България, много целенасочено политиката беше да се фокусираме върху развитието на цели продукти – вместо отбори от по двама-трима инженери да работят върху 30-40 различни проекта всеки, ние се фокусирахме върху малко на брой големи проекти. Така да има критична маса от хора, които да работят върху нещо конкретно, което им позволява да видят как се прави един продукт от началото до края.



Тази политика даде резултати. Затова и имаме големи планове да развиваме агресивно R&D звеното в София. Единственото нещо, което засега ни спира, е ограниченият брой компетентни български кадри, които можем да назначим.

Кое е по-големият проблем – това, че от университетите не излизат достатъчен брой компютърни специалисти, или че на българските програмисти им липсват конкретни знания и умения?

Първото ми впечатление е, че няма достатъчно хора. В крайна сметка България е страна със 7 млн. души население. Има едва четири технически университета със сериозни програми по компютърни науки. Така че броят на хората, които завършват с такива дипломи, е ограничен.

От техническа гледна точка студентите излизат сравнително добре подготвени от университетите. Но това, което им липсва, и върху което най-сериозно наблягаме, след като наемем нови кадри, е способността да се работи в екип. Част от това са и чисто комуникационните, езиковите и бизнес познания и умения. Тези неща са изключително важни при работа на английски с хора от цял свят – било то в Пало Алто или в Пекин. Точно затова и сме разговаряли с университетите за нуждата да се наблегне по-сериозно върху т.нар soft skills като част от техническото образование.

Що се отнася до наличието на технически талант - България е лимитиран пазар. Това ни принуждава да отворим вратите си малко по-широко. В момента българският офис на VMWare наема хора от Европа, които се местят в България. Вече имаме служители от Испания и Гърция. Има дори един човек от Израел, който се съгласи да се премести в България, за да работи за VMWare. По този начин чисто стратегически ние се позиционираме не само като български, а като европейски клон на компанията.

Тази практика може да бъде доразвита с помощта на държавата, а именно да се отворят вратите и към други локации чрез "сини карти" (разрешения за работа на висококвалифицирани специалисти). Това дава възможност да се привлича талант например от Русия, Украйна и други държави, където има изобилие на технически талант.

За тази липса на местен български талант със сигурност допринася и тенденцията най-кадърните млади кадри да търсят кариерно развитие в чужбина. Вие сте един пример за успял българин в САЩ. Какво бихте посъветвали българските програмисти и предприемачи – да се развиват у нас или да търсят успех навън?

Честно казано, в момента новото поколение от IT специалисти гледа на това чисто от гледна точка къде има по-добри професионални перспективи. Не го прави просто за да живее в чужбина.

Според мен е много радващо, че в България има отлични професионални възможности в IT индустрията благодарение на водещи фирми, като VMWare, SAP и Microsoft например. Това от своя страна е и доказателство колко кадърни са българските компютърни специалисти.

Освен големите технологични фирми много голям интерес за младите хора представлява и зараждането на нови стартиращи компании. Така че, честно казано, не бих се учудил, ако в европейски мащаб България се оформи като един вид Силициева долина след няколко години, също както Израел процъфтя в сферата на технологиите.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Какъв стимул имат големите западни компании да пренасят дейността си в България, при положение че има такъв недостиг на специалисти?"