Мисията възможна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мисията възможна

Триизмерна симулация на кацането на марсохода. Кацането на "Любопитство" беше извършено с революционна нова система, наречена "Небесен кран". Благодарение на нея апаратът бива спуснат плавно към повърхността, а капсулата, която го превозва, се примарсява на безопасно разстояние, за да не го повреди.

Мисията възможна

Марсоходът "Любопитство" преживя критичните "седем минути ужас" и кацна успешно на автопилот

Мартин Дешев
10762 прочитания

Триизмерна симулация на кацането на марсохода. Кацането на "Любопитство" беше извършено с революционна нова система, наречена "Небесен кран". Благодарение на нея апаратът бива спуснат плавно към повърхността, а капсулата, която го превозва, се примарсява на безопасно разстояние, за да не го повреди.

© Reuters


Първата и най-трудна фаза на един от най-амбициозните програми на Американската космическа агенция (NASA) се увенча с успех тази сутрин. Някъде около 8.30 българско време марсоходът "Любопитство" (Curiosity) преживя "7-те минути на ужаса" и се приземи успешно. Въпросният критичен период от полета обхваща времето от навлизането в марсианската атмосфера до кацането.

"Любопитство" обаче извърши операцията перфектно и дори предаде и първите снимки от Марс паралелно с проверката на всички системи. Това е началото на двугодишната мисия на марсохода, който ще търси доказателства дали някога Марс е била обитаема и дали планетата има условия за живот.

Кацането

"Любопитство" извърши едно от най-рисковите и амбициозни кацания в историята на междупланетарните полети. Процедурата по "примарсяване" беше кръстена от NASA "7-те минути на ужаса", защото през това време тя трябваше да се извърши напълно автоматично от роботите.

Причината за това е закъснението на радиосигналите, които идват от Земята, което е около 7 минути при сегашното разстояние между двете планети. През това време няма как да се подават команди към системата, защото те няма да пристигнат навреме.

Но дори и оставена на напълно автоматичен режим, "Любопитство" се справи с цялата процедура без абсолютно никакви засечки. Точно в 8:31 българско време "Любопитство" се приземява успешно. Официалното потвърждение идва до Земята 8 минути по-късно.

След още няколко минути беше получено и първото изображение от Червената планета. То е с резолюция от едва 64х64 пиксела. Постепенно потокът от кадри се увеличи, но най-голямата снимка за момента е с разделителна способност 512х512 пиксела.

Въпросните кадри са пробни и имат една главна цел: да дадат визуално потвърждение, че всичко е наред с "Любопитство" и да позволят на учените от NASA да се ориентират дали марсоходът се намира на предварително планираното място.

Данните показват, че апаратът е кацнал в кратера Гейл, както беше по план. Оказва се, че той е съвсем близо до подножието на неговия ръб, който представлява планина с височина над 4.8 км. Накратко: локацията на "Любопитство" е по-добра от очакваното, защото една от задачите на апарата ще е да изследва именно въпросното възвишение.

 @@galwidg:[email protected]@

"Приземяването мина невероятно добре. Всичко бе по-добре от очакваното, дори останахме със 140 кг. гориво от общо 400 кг., а аз очаквах да не ни стигне. Кацнахме на хубаво място. Всичко е чудесно!", обяви Адам Селцер, човекът, който ще ръководи мисията оттук нататък, по време първата официална пресконференция на NASA.

"Видяхме, че не само Майкъл Фелпс може да задържа дъха си за дълго", метафорично се намеси екзалтирана служителка на NASA.

Мисията

Полетът на "Любопитство" от Земята до Марс продължи 36 седмици и макар най-опасният момент да премина успешно, мисията реално тепърва предстои.

"Днес на Марс написахме историята на Земята. Това е най-модерната и сложна подвижна лаборатория, изпращана някога на която и да е планета. Това е най-трудната мисия в историята на роботизираното изучаване на небесните тела. В момента американско превозно средство с маса един тон стои на Марс", каза Джон Холдън, съветник на американския президент Барак Обама по научните въпроси и директор на отдела "Наука и Технологии" на NASA.

Оттук нататък "Любопитство" ще проведе двугодишна мисия, в която ще трябва да провери и докаже дали някога е имало живот на Марс. Втората фаза включва изследвания дали на Червената планета е възможно да има живот днес.

Мисията има и трети елемент, за който намекна ръководителят на NASA Чарлз Болдън. А именно, че резултатите от полета и мисията на "Любопитство" ще са основа на друг, значително по-мащабен, проект на космическата агенция, чиято крайна цел е изпращане на хора на Марс.

"Любопитство" разполага с най-богатия набор научни инструменти, които са били използвани в междупланетарна мисия досега. Марсоходът ще може да проверява и анализира почвата и камъните, като разполага със сензори за ултравиолетови лъчи, 17 камери с различни функции, лазер за изследване и пулверизиране тънки слоеве от камъните и бормашина за пробиването им.

В арсенала е включена още метеорологична станция, която ще изпраща подробни данни до Земята. "Любопитство" разполага още и с двуметрова роботизирана ръка, с която ще си помага при придвижването и ще може, разбира се, да прави различни анализи на повърхността на Марс.

На разположение са и три отделни системи за химически анализи, които ще могат откриват и най-малките следи от живот. Марсоходът ще  изучи радиацията на Червената планета и ще прецени дали условията са подходящи за човешка експедиция.

"Любопитство" разчита на собствено енергийно захранване, което ще се осигурява от акумулатор. Той ще се презарежда автоматично благодарение на топлината, отделяна при естествения радиоактивен разпад на запаса от Плутоний-238, който е на борда на марсохода. 

Марсоходът ще се придвижа по повърхността на Червената планета с максимална скорост от 90 метра в час. Очаква се той да измина разстояние между 5 и 20 км. в радиус от точката на кацане по време на 2-годишната си мисия.

Комуникация със Земята се осъществява благодарение на мрежата от сателити, която е изградена около Марс, включително и от предишни мисии. Те ще препредават сигнала на по-близките до Земята изкуствени спътници, а те - на земните станции.

"Критикуваха ни, че сме загубили силата си. Казваха, че не знаем какво правим, но ето доказателството, че знаем и можем – на Марс сме", каза Джон Грънсфелд, оглавяващ отдела "Космически науки" на NASA.

Стойността на проекта е $2.5 млрд. Размерът на сумата провокира доста критики по адрес на NASA още през годините на разработването на проекта.

"Парите ги похарчихме тук, на Земята, а не на Марс. Това се равнява на около $7 от всеки жител на САЩ, което е един билет за кино. Не знам за вас, но това е филм, който искам да видя. Очаквайте една невероятна научна история през следващите месеци и години", каза Джон Гроцингър, един от основните учени в проекта.

Той побърза да уточни, че екипът на проекта вече е получил първата си награда. "За нас няма по-голямо вдъхновение от любопитството на малките деца. Интересът на учениците, които в момента започват да изучават математика и наука, към проекта и към Марс е огромен. Това много мотивира и тях, и нас", сподели той.

Може да разгледате фотогалерия от събитието, включително първите снимки от "Любопитство", на този адрес.

Къде кацна марсоходът (инфографика)

Find out Gale Crater, the landing site of the Curiosity Mars Science Laboratory rover, in this SPACE.com infographic.

Source SPACE.com: All about our solar system, outer space and exploration

Един от първите по-ясни кадри, които бяха изпратени от марсохода "Любопитство".
Фотограф: Handout
Адам Щелцнер от Лабораторията по ракетни двигатели на NASA демонстрира умален модел на марсохода "Любопитство" и системата за кацане "Небесен кран".
Фотограф: Reuters

Първата и най-трудна фаза на един от най-амбициозните програми на Американската космическа агенция (NASA) се увенча с успех тази сутрин. Някъде около 8.30 българско време марсоходът "Любопитство" (Curiosity) преживя "7-те минути на ужаса" и се приземи успешно. Въпросният критичен период от полета обхваща времето от навлизането в марсианската атмосфера до кацането.

"Любопитство" обаче извърши операцията перфектно и дори предаде и първите снимки от Марс паралелно с проверката на всички системи. Това е началото на двугодишната мисия на марсохода, който ще търси доказателства дали някога Марс е била обитаема и дали планетата има условия за живот.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

29 коментара
  • 1
    voxy avatar :-|
    voxy

    не е особено добра идея този превод "Любопитство" имената не се превеждат

  • 2
    lazarov avatar :-|
    Алексей Лазаров

    До коментар [#1] от "voxy":

    Като предложил на колегите да преведем името, ще се опитам да защитя тази си идея. Съгласен съм, че имената по-често досега не се превеждат. Примерите са много - корабът на Дарвин не е "Зайчар", а "Бийгъл"; совалката е "Дискавъри", не "Откритие" и прочее.

    Когато имената не се превеждат обаче се губи голяма част от смисъла им. Дори и да знаеш какво означава думата, приемаш названието повече като лично име. Когато то не е особено хубаво (корабът "Союз", например) няма чак такова значение. Случаят с "Любопитство" обаче е друг. Според мен името на апарата е подбрано изключително добре. Кажете на глас двата варианта - "марсохода "Любопитство" и "марсохода "Кюриозити" и ще видите, че първото звучи много по-хубаво. Носи смисъл и прави цялата история да изглежда по-близка и истинска.

    Съгласен съм с аргумента, че досега винаги се е правило другояче, но правилата могат да бъдат променяни. Все пак, ако всички правеха както се е правело винаги, марсоходът "Любопитство" никога нямаше да стигне толкова далече.

  • 3
    pimpf avatar :-|
    pimpf

    Това са най-добре похарчените пари за последните 10-ина години от страна на САЩ.

  • 4
    voxy avatar :-|
    voxy

    До коментар [#2] от "Алексей Лазаров":

    убеди ме за Curiosity, думата не звучи особено добре на български отделно значението й не може да се усети достатъчно, докато Дискавъри си е шес

  • 5
    philipotel avatar :-P
    Durruti

    Щом успяха толкова сложни маневри, до 10-на години трябва да чакаме киборги и Скайнет :–)

  • 6
    semirko avatar :-|
    semirko

    Киборгите са тук:) ......а Скайнет...ще разберем скоро, май:-)

  • 7
    npaine avatar :-P
    NPaine

    До коментар [#6] от "semirko":

    Скайнет не съществува. Скайнет е измислица, хората няма причина да се плащат от Скайнет. Това не е автоматично генерирано съобщение. Move along Sir!

  • 8
    frau_cules avatar :-P
    frau_cules

    Поздравления за успеха!
    В това има много повече смисъл, отколкото в създаването на оръжия и ситуации да се използват.

  • 9
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    Едно голямо "Браво" от мен! Повече думи са излишни!

  • 10
    crazyforest avatar :-P
    crazyforest

    НАСА имат пълното право да празнуват!

    1-во - Успешно кацане при толкова сложен начин!

    2-ро - Официално разрешение от Скопие за изследване на тази изконна Македонска земя

    3-то - ДАНС арестува и изчисти всички съмнителни същества, както и доказателствата, че някога са съществували

    4-то - Настрана от базика, браво!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK