Технологичните компании винаги са се надпреварвали да изкарват на пазара устройства във възможно най-добрите спецификации. Четририядрени процесори, поне 4 GB оперативна памет и няколко терабайта дисков капацитет се смятат за нещо нормално в момента. А всъщност единственото предназначение на голяма част от тези свръхмощни устройства е просто да пускат филми и игри.
За сметка на това учените и най-вече Американската космическа агенция (NASA), която най-често ни е давана като пример за технологичен напредък, често използват хардуер с далеч по-скромни възможности, за да провеждат дори най-амбициозните си проекти.
Най-актуалният пример е марсоходът "Любопитство", който успешно кацна на Марс в началото на тази седмица. Това е първата по рода си подвижна роботизирана научна лаборатория на Червената планета, която ще проведе серия изследвания и експерименти. За тях "Капитал" вече писа, при това подробно.
И докато за марсохода не би трябвало да е проблем да разбере какво има на Марс, какво се крие в самия него не е чак толкова известно. Оказва се, че той разчита на изненадващо стари технологии. NASA публикува подробна информация за тях в документацията на проекта.
В "сърцето" на марсохода е компютърът RAD750. Той се произвежда вече 10 години от компанията BAE. В действителност това е само една-единствена платка, която съдържа всички необходими за компютър компоненти – процесор, оперативна памет и обикновена памет. Няма нужда от видеокарта по обясними причини.
Процесорът на компютъра не е Intel Core i7 или нещо с подобни възможности. Всъщност е PowerPC 750, разработен през 1997 г. от IBM и Motorola. Той е идентичен с чипа на Apple Macintosh G3. Тактовата му честота е 200 MHz, което изглежда скромно, но е 10 пъти повече от процесорите на марсоходите от предишните мисии на NASA.
Оперативната памет е 256 MB, като на разположение са още 256 KB EEPROM памет, която може да се изтрива при подадена команда. Компютърът разполага и с 2 GB флаш памет, в която ще съхранява снимки и събраната до момента информация, преди да я изпрати до Земята. Паметта има системи за засичане и коригиране на грешки и е 8 пъти по-ефективна в сравнение с компонентите на по-старите марсоходи.
"Любопитство" разполага с два такива компютъра, като единият е изцяло за резерва и ще се използва само в краен случай.
Цената на един RAD750 обаче няма нищо общо с възрастта на технологиите. Тя е била около $100 000 още при първоначалното пускане на компютъра-платка в продажба. Предполага се, че днес тя още по-висока.
Причината за солената цена са другите параметри на компютъра. Той е обграден със солидна защита срещу радиация, която е доста сериозен проблем за електрониката. А радиацията е в изобилие в космическото пространство.
Освен това RAD750 може да издържа на огромни температурни разлики и сериозните вибрации при излитане и кацане. Именно това са причините този компютър да е предпочитаният избор за множество космически апарати.
Междувременно компанията Wind River Systems обяви в официално прессъобщение, че нейната операционна система VxWorks се използва за контролиране на "Любопитство". VxWorks е една от най-старите софтуерни платформи, чийто дебют е през далечната вече 1985 г.
VxWorks е управлявала цялата процедура по кацането, която бе кръстена от NASA "седемте минути на ужас. Тя ще контролира и всички останали дейности на марсохода по време на неговата мисия.
Макар и стара, VxWorks все още е много популярна. Тя се използва от множество компании, допълва изданието ExtremeTech. Системата iDrive на BMW е изградена именно на базата на тази операционна система, както и Apple Airport Extreme. Тя е популярна и сред военните, като е в основата на хеликоптера Apache.
Това, че NASA разчита на по-стари технологии всъщност е доста логично. Те са изпитани и добре познати на инженерите, които ще могат по-лесно да коригират евентуални проблеми. А за нас си остава въпросът, ако процесор на 15 години със 200 MHz тактова честота и 256 MB оперативна памет са достатъчни за изследователска мисия на Марс, какво ли би било възможно да се направи с днешните масово достъпни технологии?
Технологичните компании винаги са се надпреварвали да изкарват на пазара устройства във възможно най-добрите спецификации. Четририядрени процесори, поне 4 GB оперативна памет и няколко терабайта дисков капацитет се смятат за нещо нормално в момента. А всъщност единственото предназначение на голяма част от тези свръхмощни устройства е просто да пускат филми и игри.
За сметка на това учените и най-вече Американската космическа агенция (NASA), която най-често ни е давана като пример за технологичен напредък, често използват хардуер с далеч по-скромни възможности, за да провеждат дори най-амбициозните си проекти.
49 коментара
Абсолютно логично - след бума на Интернет оргомна част от софтуера започна да се пише на "килограм" като последното нещо за което някой го е грижа е ефективното използване на хардуерните ресурси.
Въпросът не е в РАМ-а и мегахерците, а в надеждността
Има две причини компютрите на марсохода да са толкова стари. Първата е, че не всеки ден се правят нови поточни линии за хардуер, предназначен да работи в космоса. Втората е, че този проект се разработва от близо 10 години и е нормално да е проектиран с хардуера, който е бил наличен тогава. Освен това на един марсоход, както на една кола, не и е нужен кой знае колко мощен компютър за да работи добре. Ако не се лъжа, Аполо кацаха на луната с компютри с по 124 КБ памет.
Публикувано през m.capital.bg
"The standard RAD750 single-board system (CPU and motherboard) can withstand 100,000 rads (1,000 gray), temperature ranges between –55 °C and 70 °C and requires 10 watts of power".
Искам да видя четириядрения с който ще издържи 100к рада
В тубата има клипове на компютри които се отвяват от обикновени радиационни източници
Бе друго си е да разнасяш умнофон с 4 ядрен процесор, за да си ъпдейтваш фейсбука и да мяташ пилета по прасета :)
Ето "модерен" компютър от 2009 - но процесора пак е Пауър РС
http://www.linuxfordevices.com/c/a/News/NASA-tests
А първите космически полети изобщо не са имали компютри.
Понеже няма екипаж, който да има нуждата от огромен изчислителен потенциал за забавления се оправят с този. наскоро четох за японски движещи се роботи управлявани от пентиуми.
Между другото си мисля, че на борда ще има и други процесори. За управление, комуникация, обработка на видео и т.н.
Интересно как няма дори микроорганизми останали на тази планета
Явно са я съсипали много здраво :)
Твърди се, че Марс и Луната за разлика от Земята вече нямат планетарен логос/дух/енергиен команден център
Как ли стои въпроса?
Всяка новина, свързана с тази мисия е повече от интересна, очаквам с нетърпение първите резултати на робота-марсоходец!
А колкото до мощността на компютрите... всичко най-ново е просто суета, на това и разчитат големите компании, за да си продават продуктите.
[quote#8:"vesko_dechev"]нямат планетарен логос/дух/енергиен команден център[/quote]
я раздуй ко туй плийз?