Роботи в Космоса

Защо мисията на марсохода "Любопитство" бележи повратна точка в планетарните изследвания

Роботизирани апарати като "Любопитство" вероятно ще заменят живите астронавти при изследването на Слънчевата система през следващите десетилетия.
Роботизирани апарати като "Любопитство" вероятно ще заменят живите астронавти при изследването на Слънчевата система през следващите десетилетия.
Роботизирани апарати като "Любопитство" вероятно ще заменят живите астронавти при изследването на Слънчевата система през следващите десетилетия.    ©  Reuters
Роботизирани апарати като "Любопитство" вероятно ще заменят живите астронавти при изследването на Слънчевата система през следващите десетилетия.    ©  Reuters

"Земята е люлка на човечеството, но не може вечно да се живее в люлка".

Сто години след тази знаменита фраза на изследователя Константин Циолковски, който се приема за бащата на съвременните космически изследвания, нещата като че ли не са се променили много. Луната си остава единственото небесно тяло, на което е стъпвал човешки крак (като някои дори подлагат този факт на съмнение).


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
29 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    1951 avatar :-P
    1951
    • - 33
    • + 9

    Станахте смешни с това "Любопитство" и в същото време статията е бъкана с непреведени наименования.
    Бива изгъзици, ама чукнахте дъното вече!

    Нередност?
  • 2
    dimhristov avatar :-|
    dreamer
    • - 2
    • + 3

    Бъдещето на колонизирането на Слънчевата система, което неизбежно ще се случи, по принцип принадлежи на роботите и то в такива размери, че цялото колонизиране на Слънчевата система ще бъде направено най-напред от роботи, а едва когато те свършат цялата работа може би ще се премесят хора, ако това се превърне в модерно за тях, защото ако говорим за работа то роботите няма да могат да бъдат заменени от хора в условията на космоса, но модата движи човека, независимо от ползи или здрав икономически разум.

    Нередност?
  • 3
    geordgeo avatar :-|
    geordgeo
    • - 4
    • + 10

    Човечеството използва трилиони долари в продължение на десетилетия за разработване на смъртоносни оръжия и воденето на безсмислени войни, а с тези пари можеше да ликвидира световния глад и да колонизира близките планети... примерно.

    Нередност?
  • 4
    hitrata_svraka avatar :-|
    Хит®ата Св®ака ;)
    • - 1
    • + 18

    Цитат:
    ""Любопитство" е базиран на технологии отпреди 15 години – процесор на 200 мегахерца, с 256 мегабайта RAM и 2 гигабайта флаш памет. На практика смартфонът на всеки един от нас притежава повече изчислителна мощ, отколкото тежащият един тон марсоход, който ще изследва Червената планета за следи на вода и живи организми в рамките на следващите 2 години."
    Край на цитата.

    Надали бъдещите космически роботи ще използват по-бързи процесори. Радиацията (от слънцето и останалите звезди) е сериозен проблем - например на МКС сегашните лаптопи не биха работили. Най-бързият лаптоп ползван някога там е с процесор 486-ца (не мегахерци, а чип i80486).

    А, и още - не "всички нас" имат смартфони. :)

    Нередност?
  • 5
    bluewater avatar :-P
    BlueWater
    • - 2
    • + 33

    Цитирам:"Представете си колко по-сложни операции ще изпълняват бъдещите автоматизирани космически апарати, използващи възможностите на най-модерния хардуер, който съществува в момента."

    Това изречение показва, че авторът на статията Момчил Милев не разбира от космически технологии и условията при които тези технологии трябва да работят.

    Този "най-модерен" хардуер, който съществува в момента много трудно ще издържи на вибрациите, шума и претоварването при изстрелване на ниска околоземна орбита само при специални предпазни мерки. Когато обикновенната електроника се отдалечи от Земята и напусне нейното магнитно поле, слъчевата радиация и високоенергийни частици ще я превърнат в безполезна купчина.

    За разлика от нея двата едноплаткови 200 MHz компютъра "RAD750" на марсианската научна лаболатория "Curiosity" издържат на радиация до 100 000 рада, а само процесора от до 1 000 000 рада! Работната им температура е от -55 до +125 градуса целзий, и захранването им е само 10 вата.

    Нередност?
  • 6
    kirko08 avatar :-|
    kiril petrov
    • + 8

    Приятелю разбрах че можеш да си служиш с Гугъл, но и той има някой ограничения.

    Процесорите в "космическите" компютри е дело естествено на ИБМ и вярвай ми може да решава сложни задачи независимо от малките си мегахерци.

    Ето линк - прочети ако ти е интересно
    http://en.wikipedia.org/wiki/POWER1

    Нередност?
  • 7
    sql_dude avatar :-?
    PMK
    • + 19

    До коментар [#4] от "прелетна птица":

    На един марсоход не му е нужен по-бърз процесор. Поне за момента. Както и на една кола с бордови компютър не ѝ е нужен четириядрен процесор. Марсоходът има жизнени системи и научни инструменти, които се управляват от компютър. Наличието на по-мощен компютър няма да допринесе за по-бързо придвижване на Марс, по-качествени снимки или по-качествени данни от метеорологичната станция например. Компютърът на марсохода е според изискванията на неговия хардуер, а не според това, което е последна мода на земята в гейм залите.

    Нередност?
  • 8
    sql_dude avatar :-|
    PMK
    • - 1
    • + 7

    Между другото на Международната космическа станция също се използват много стари компютри. Дори лаптопите на екипажа са старички. Основният лаптоп на станцията е IBM ThinkPad A31p, но напоследък доставиха и няколко по-нови Lenovo ThinkPad T61p.

    Нередност?
  • 9
    vassilun avatar :-P
    vassilun
    • - 6
    • + 5

    [quote#8:"Помак"]Lenovo[/quote]

    В това първомайско село едно време садяха само фастъци! Кога започнаха да правят лаптопи? :)

    Нередност?
  • 10
    napukist avatar :-|
    Филанкишията
    • - 18
    • + 9

    Ще ме прощавате, пичове, но не споделям всеобщия ентусиазъм около "Любопитство". Американците приземиха на Марс едно електрокарче, по-малко и от най-малката кола, която може да се види по пътищата им. Евала за това! (съвсем искрено)
    От все сърце му пожелавам да изпълни мисията си - да обогати представите ни за геологията на Червената планета. Оценявам колко сложно е това и колко умни хора са се трудили, за да се осъществи тази мисия.
    Но историите за колонизация на планетите от Слънчевата система, експлоатация на ресурсите им и тем подобни ми напомнят за любимата ми навремето библиотека "Галактика". Да се спряга годината 2050, когато евентуално сме щели да можем да правим не знам си какво, (и когато, дай боже, много от нас все още ще са живи дори) ми звучи адски несериозно.
    Защото:
    - Хората и до ден днешен не са наясно каква е геологията на нашата собствена планета. Даже нямам предвид ядрото или мантията, а земната кора. Хората не знаят нищо дори за нещата, които самите те са създали, например за прозаичната си, но модерна напоследък финансова криза. Колко ще научат за Марс с туй камионче?
    - В този момент хората не са в състояние да изпратят човек на Луната, дето е на един хвърлей път. Вездесъщата НАСА изобщо няма ресурс да изпрати човек в Космоса, включително и до Международната космическа станция. След десетина години може и да видим човек на Луната, но не бих се хванал на бас. Кога можем да очакваме да копаме антрацит от Уран при това положение?
    - Много отдавна, може би от времето на Ренесанса, човешкият прогрес не се движи от любознателността, а от алчността. А за да изкяри някой от Космоса, ще му е нужно много повече време, отколкото ще е жив, т.е. не си струва. И тук не говоря за разни пръдльовци-милиардери от типа на сър Ричард Брансън. То затова и експертът от НАСА във втората част от статията такъв един мънка, мънка...
    Та, младежи и девойки, ще ме прощавате, ама... чудо голямо. :-)

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал