Роботи в Космоса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Роботи в Космоса

Роботизирани апарати като "Любопитство" вероятно ще заменят живите астронавти при изследването на Слънчевата система през следващите десетилетия.

Роботи в Космоса

Защо мисията на марсохода "Любопитство" бележи повратна точка в планетарните изследвания

Момчил Милев
9320 прочитания

Роботизирани апарати като "Любопитство" вероятно ще заменят живите астронавти при изследването на Слънчевата система през следващите десетилетия.

© Reuters


"Земята е люлка на човечеството, но не може вечно да се живее в люлка".

Сто години след тази знаменита фраза на изследователя Константин Циолковски, който се приема за бащата на съвременните космически изследвания, нещата като че ли не са се променили много. Луната си остава единственото небесно тяло, на което е стъпвал човешки крак (като някои дори подлагат този факт на съмнение).

Ето защо успешното спускане на марсохода "Любопитство", чиято двугодишна мисля на повърхността на Марс започна в понеделник сутрин, отново събуди позадремалите мечтатели, които бленуват за пилотирана мисия до Червената планета. Според плановете на Международната група за координация на космическите изследвания (ISECG) това трябва да се случи някъде около 2035 г. Дали обаче ще се случи наистина, е твърде съмнително. Настоящият проект, чието истинско име всъщност е Mars Science Laboratory, най-вероятно ще демонстрира на практика, че бъдещето на космическите изследвания принадлежи не толкова на хората, а на роботите.

Причините за това са както икономически, така и политически. Горчивата истина е, че бумът на космическите изследвания от средата на миналия век е пряко следствие от студената война и надпреварата между САЩ и СССР за провеждане на първа пилотирана мисия до Луната. Краят на противопоставянето между двата блока обаче бележи края на космическата грандомания и връща дебата за междупланетните полети в сферата на прагматизма.

"Плановете на NASA от 1969 г. бяха да изпрати пилотирана мисия до Марс през 1981 г., да изгради постоянна станция на Луната в средата на 80-те и база на Марс през 1988 г.", спомня си Робърт Зубрин, президент и основател на организацията Mars Society, пред Space.com. "Студената война обаче свърши", добавя Бил Ниа, изпълнителен директор на Planetary Society. "Рационалната ни обосновка за пилотирана експедиция до Марс може би е доста слаба", признава и Брент Шерууд от Лабораторията за ракетни двигатели на NASA, по време на среща на работната група Future In-Space Operations (FISO). Той е един от хората, отговорни за изпращането на настоящия марсоход на Червената планета.

Време е за икономическа целесъобразност

Марсоходът "Любопитство" е най-голямото автоматизирано превозно средство, достигнало чуждо небесно тяло, от времето на съветския "Луноход" насам. По-интересното в случая е, че той струва на американската аерокосмическа агенция NASA само 2,5 млрд. долара. Това е нищожно на фона на разходите по евентуална пилотирана експедиция до Марс.

Щатската космическа администрация изчислява, че експедиция до Червената планета би струвала поне 100 мрлд. долара, а подготовката й ще отнеме между 30 и 40 години. Става дума за изграждането на космически кораб, който може да транспортира шестима астронавти до Червената планета. Конструирането му също така трябва да се случи в околоземна орбита или на Луната.

И това е на хартия. Практиката показва, че въпросната сума по всяка вероятност ще нарасне в пъти, а проектът ще отнеме много повече време. Международната комическа станция например е трябвало да струва 10 млрд. долара и да бъде сглобена за период от 10 години. Реално обаче тя излиза около 10 пъти повече, а времето за конструирането й се увеличава тройно. Не бива да се забравя също така, че част от технологиите за евентуален пилотиран полет до Марс на практика не съществуват - например животоподдържащите системи (осигуряване на храна, вода и кислород), които да могат да работят автономно в продължение на поне 2 години...

Операцията по спускането на "Любопитство" до марсианската повърхност от своя страна демонстрира как изследването на "далечния космос" съвсем спокойно може да бъде поверено на роботизирани устройства. Седемминутното кацане на капсулата (наречено с поетичното име "Седемте минути на ужаса") бе изпълнено перфектно, като операцията беше контролирана от компютър без каквато и да било човешка намеса.

Плавното спускане на марсохода с т.нар. небесен кран също е революционна крачка в развитието на роботизираните космически изследвания. Благодарение на тази нова технология всякакви автоматизирани апарати могат да бъдат пренасяни по повърхността на различни небесни тела, без да има риск да бъдат разрушени от капсулите, които ги пренасят. Оттук нататък технологията "небесен кран" вероятно ще бъде използвана от NASA при всяко изпращане на роботизирани превозни средства на други планети.

Важно е да се отбележи също така, че хардуерът на "Любопитство" е базиран на технологии отпреди 15 години – процесор на 200 мегахерца, с 256 мегабайта RAM и 2 гигабайта флаш памет. На практика смартфонът на всеки един от нас притежава повече изчислителна мощ, отколкото тежащият един тон марсоход, който ще изследва Червената планета за следи на вода и живи организми в рамките на следващите 2 години. Представете си колко по-сложни операции ще изпълняват бъдещите автоматизирани космически апарати, използващи възможностите на най-модерния хардуер, който съществува в момента.

Комерсиализация на близкия космос

"Вместо да мрънкаме, че не получаваме достатъчно пари, трябва да преосмислим идеята за пилотиран космически полет и да го направим по-успешен продукт", коментира Брент Шерууд от Лабораторията за ракетни двигатели на NASA. Последната среща на работната група Future In-Space Operations (FISO), чийто член е и той, бе проведена малко преди кацането на "Любопитство". Според Шерууд евентуален полет до Марс трябва да бъде съвместен международен проект и е твърде голям лукс само за щатската космическа агенция.

Експертът на NASA смята, че има три по-разумни и целесъобразни алтернативи за развитие на пилотираните космически полети. Едната е колонизацията на Луната, използването й като плацдарм за по-далечни полети и експлоатацията на нейните ресурси. Според изчисленията на щатската аерокосмическа агенция е напълно реалистично изграждането на база за около 100 души на земния естествен спътник до 2050 г.

Другата възможност според него е инвестиция в пътнически космически полети и комерсиализацията на дейностите в околоземното пространство. NASA вече работи в тази насока по линия на програмата Commercial Crew Development. Само преди около седмица три щатски компании - Boeing, Space Exploration Technologies (SpaceX) и Sierra Nevada, си разделиха федерална субсидия от около 1 млрд. долара именно за финансиране на подобни инициативи. Отделно фирми като Blue Origin на мултимилиардера Джеф Безос (собственик на Amazon.com) и Virgin Galactic на сър Ричард Брансън работят самостоятелно по частни космически проекти.

Третият икономически смислен вариант според Шерууд е изграждането на слънчеви електроцентрали, базирани в околоземна орбита. Това според него ще осигури на човечеството чист източник на енергия, както същевременно ще позволи изграждането на междинни бази за по-далечни полети в Космоса. Експертът от NASA смята, че това е постижимо до 2050 г. и че ще даде работа на поне 100 астронавти.

"Тези три опции могат да стимулират икономиката тук, на Земята. Те могат да привлекат средства от частния сектор за развитие на космическите полети. Това е нещо, което пилотираната мисия до Марс едва ли ще направи", заключва Шерууд.

Идеята за човешки крак на далечни планети е все така романтична и ще продължава да привлича мечтателите. Но докато икономическата логика не каже друго, изследванията на небесните тела от слънчевата система вероятно ще останат в ръцете на роботизираните роднини на марсохода "Любопитство"...

Автор: Инна Павлова
Преглед на оригинала

"Земята е люлка на човечеството, но не може вечно да се живее в люлка".

Сто години след тази знаменита фраза на изследователя Константин Циолковски, който се приема за бащата на съвременните космически изследвания, нещата като че ли не са се променили много. Луната си остава единственото небесно тяло, на което е стъпвал човешки крак (като някои дори подлагат този факт на съмнение).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

29 коментара
  • 1
    1951 avatar :-P
    1951

    Станахте смешни с това "Любопитство" и в същото време статията е бъкана с непреведени наименования.
    Бива изгъзици, ама чукнахте дъното вече!

  • 2
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Бъдещето на колонизирането на Слънчевата система, което неизбежно ще се случи, по принцип принадлежи на роботите и то в такива размери, че цялото колонизиране на Слънчевата система ще бъде направено най-напред от роботи, а едва когато те свършат цялата работа може би ще се премесят хора, ако това се превърне в модерно за тях, защото ако говорим за работа то роботите няма да могат да бъдат заменени от хора в условията на космоса, но модата движи човека, независимо от ползи или здрав икономически разум.

  • 3
    geordgeo avatar :-|
    geordgeo

    Човечеството използва трилиони долари в продължение на десетилетия за разработване на смъртоносни оръжия и воденето на безсмислени войни, а с тези пари можеше да ликвидира световния глад и да колонизира близките планети... примерно.

  • 4
    hitrata_svraka avatar :-|
    Хит®ата Св®ака ;)

    Цитат:
    ""Любопитство" е базиран на технологии отпреди 15 години – процесор на 200 мегахерца, с 256 мегабайта RAM и 2 гигабайта флаш памет. На практика смартфонът на всеки един от нас притежава повече изчислителна мощ, отколкото тежащият един тон марсоход, който ще изследва Червената планета за следи на вода и живи организми в рамките на следващите 2 години."
    Край на цитата.

    Надали бъдещите космически роботи ще използват по-бързи процесори. Радиацията (от слънцето и останалите звезди) е сериозен проблем - например на МКС сегашните лаптопи не биха работили. Най-бързият лаптоп ползван някога там е с процесор 486-ца (не мегахерци, а чип i80486).

    А, и още - не "всички нас" имат смартфони. :)

  • 5
    bluewater avatar :-P
    BlueWater

    Цитирам:"Представете си колко по-сложни операции ще изпълняват бъдещите автоматизирани космически апарати, използващи възможностите на най-модерния хардуер, който съществува в момента."

    Това изречение показва, че авторът на статията Момчил Милев не разбира от космически технологии и условията при които тези технологии трябва да работят.

    Този "най-модерен" хардуер, който съществува в момента много трудно ще издържи на вибрациите, шума и претоварването при изстрелване на ниска околоземна орбита само при специални предпазни мерки. Когато обикновенната електроника се отдалечи от Земята и напусне нейното магнитно поле, слъчевата радиация и високоенергийни частици ще я превърнат в безполезна купчина.

    За разлика от нея двата едноплаткови 200 MHz компютъра "RAD750" на марсианската научна лаболатория "Curiosity" издържат на радиация до 100 000 рада, а само процесора от до 1 000 000 рада! Работната им температура е от -55 до +125 градуса целзий, и захранването им е само 10 вата.

  • 6
    kirko08 avatar :-|
    kiril petrov

    Приятелю разбрах че можеш да си служиш с Гугъл, но и той има някой ограничения.

    Процесорите в "космическите" компютри е дело естествено на ИБМ и вярвай ми може да решава сложни задачи независимо от малките си мегахерци.

    Ето линк - прочети ако ти е интересно
    http://en.wikipedia.org/wiki/POWER1

  • 7
    sql_dude avatar :-?
    PMK

    До коментар [#4] от "прелетна птица":

    На един марсоход не му е нужен по-бърз процесор. Поне за момента. Както и на една кола с бордови компютър не ѝ е нужен четириядрен процесор. Марсоходът има жизнени системи и научни инструменти, които се управляват от компютър. Наличието на по-мощен компютър няма да допринесе за по-бързо придвижване на Марс, по-качествени снимки или по-качествени данни от метеорологичната станция например. Компютърът на марсохода е според изискванията на неговия хардуер, а не според това, което е последна мода на земята в гейм залите.

  • 8
    sql_dude avatar :-|
    PMK

    Между другото на Международната космическа станция също се използват много стари компютри. Дори лаптопите на екипажа са старички. Основният лаптоп на станцията е IBM ThinkPad A31p, но напоследък доставиха и няколко по-нови Lenovo ThinkPad T61p.

  • 9
    vassilun avatar :-P
    vassilun

    [quote#8:"Помак"]Lenovo[/quote]

    В това първомайско село едно време садяха само фастъци! Кога започнаха да правят лаптопи? :)

  • 10
    napukist avatar :-|
    Филанкишията

    Ще ме прощавате, пичове, но не споделям всеобщия ентусиазъм около "Любопитство". Американците приземиха на Марс едно електрокарче, по-малко и от най-малката кола, която може да се види по пътищата им. Евала за това! (съвсем искрено)
    От все сърце му пожелавам да изпълни мисията си - да обогати представите ни за геологията на Червената планета. Оценявам колко сложно е това и колко умни хора са се трудили, за да се осъществи тази мисия.
    Но историите за колонизация на планетите от Слънчевата система, експлоатация на ресурсите им и тем подобни ми напомнят за любимата ми навремето библиотека "Галактика". Да се спряга годината 2050, когато евентуално сме щели да можем да правим не знам си какво, (и когато, дай боже, много от нас все още ще са живи дори) ми звучи адски несериозно.
    Защото:
    - Хората и до ден днешен не са наясно каква е геологията на нашата собствена планета. Даже нямам предвид ядрото или мантията, а земната кора. Хората не знаят нищо дори за нещата, които самите те са създали, например за прозаичната си, но модерна напоследък финансова криза. Колко ще научат за Марс с туй камионче?
    - В този момент хората не са в състояние да изпратят човек на Луната, дето е на един хвърлей път. Вездесъщата НАСА изобщо няма ресурс да изпрати човек в Космоса, включително и до Международната космическа станция. След десетина години може и да видим човек на Луната, но не бих се хванал на бас. Кога можем да очакваме да копаме антрацит от Уран при това положение?
    - Много отдавна, може би от времето на Ренесанса, човешкият прогрес не се движи от любознателността, а от алчността. А за да изкяри някой от Космоса, ще му е нужно много повече време, отколкото ще е жив, т.е. не си струва. И тук не говоря за разни пръдльовци-милиардери от типа на сър Ричард Брансън. То затова и експертът от НАСА във втората част от статията такъв един мънка, мънка...
    Та, младежи и девойки, ще ме прощавате, ама... чудо голямо. :-)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK