От гледна точка на държавата в лицето на министъра по управлението на еврофондовете Томислав Дончев има два отговора на въпроса защо гейм секторът е важен за България. Единият е по-формален и се отнася до общия засилен интерес към ИКТ сектора, чиито възможности трябва да бъдат демонстрирани на европейско ниво през следващият програмен период до 2020 г. По-важното според него обаче е, че това е "особен вид индустрия, която не само създава продукти, а идеология, собствен свят". При нея има "екстремални нива на търсене, особено сред подрастващите, и тези детайли не могат да бъдат подминавани, а трябва да бъдат използвани", коментира министър Дончев за "Капитал". Според него има много възможности, които гейм индустрията създава и които не се използват не само в България, но и по света.

От икономическа гледна точка аргументите са още по-силни - развлекателната индустрия в световен мащаб става все по-доходоносен бизнес. Тя надмина филмовата като приходи през 2010 г. На европейско ниво пък ситуацията е още по-благоприятна. Браншът генерира повече приходи от музикалната още през 2007, а от киноиндустрията - през 2008 г. Покрай тенденцията все повече млади хора да се отдалечават от телевизорите, разликите в доходността могат да станат още по-големи.

Така че наличието на силни гейм разработчици в България при всички положения би било плюс за икономиката и развитието на държавата. Но преди това трябва да се свърши много работа.

Информационно затъмнение

На този етап секторът може да се похвали с някои по-известни представители, които му осигуряват частична легитимация. Сред тях са по-големите и "стари" компании като "Крайтек блек сий", "Хемимонт геймс", Ubisoft Sofia, XS Software и други. Вече има и немалък брой по-малки прохождащи компании. Най-често те се състоят от няколко човека и, за да успяват да финансират разработването на игри, паралелно предлагат различни аутсорсинг услуги, с които изкарват между 20 и 50 хил. лв. годишно в зависимост от броя на служителите си.

На този етап обаче все още няма обединяваща сектора организация, която да общува ефективно с държавата и институциите и да ги запознае с естеството на бизнеса и неговия потенциал. Поради тази причина няма и институционална подкрепа отвъд програмите и инициативите, които са насочени по-общо към ИТ сектора у нас. Подобна структура е необходима, тъй като бидейки със силен потенциал, секторът е изправен пред немалки проблеми и трудности.

Ready for action!

Първият проблем, с който трябва да се справят разработчиците, е да съберат адекватна информация за бранша. Колко са компаниите, които се занимават с разработване на компютърни, онлайн, конзолни, браузър и т.н. игри в България? Колко хора работят в тях? Какви са приходите им? Какъв е темпът им на растеж? Откъде намират кадри и т.н.

След като съберат тази информация и си "напишат домашното", фирмите от сектора трябва да си изиграят добре картите, които към този момент са изцяло в техните ръце.

"Ако сравняваме българската гейм индустрия с другите държави, тя много прилича на тази в Германия от 2005 г. Мисля, че в момента всички карти са във вашите ръце и всичко зависи от това дали ще ги изиграете правилно и ще изградите силна и устойчива индустрия", коментира за "Капитал" и д-р Малте Берман, главен секретар на Европейска федерация на разработчиците на игри. Той беше в България, за да вземе участие във втората годишна конференция за гейм разработчици GDS, организирана в рамките на фестивала за игри, музика и култура ON!Fest.

Подобно беше посланието към бранша и на министъра по европейските въпроси Томислав Дончев, който изнесе кратка лекция пред събралите се разработчици на игри. Основното послание на министъра, който демонстрира открита симпатия към пренебрегнатия по неговите думи сектор, беше категорично. "Колко ще бъде забелязана гейм индустрията в голяма степен зависи от самата гейм индустрия", коментира Дончев за "Капитал".

Призовавайки към проактивност, министър Дончев насочи вниманието и към един от големите проблеми в диалога между институциите и прохождащата индустрия: "Обръщам внимание, че за съжаление официалната статистика не е чувствителна в достатъчна степен за подбраншовете на ИТ индустрията и не забелязва всички от тях. Примерно категорично не забелязва гейм индустрията. Можем да вадим данни евентуално от вътрешнобраншови изследвания. Така че тук има място за активност от страна на самия бранш."

Предизвикателства

Това обаче е само една от трудностите, и то като че ли с относително най-лесно решение. Има още две фундаментални предизвикателства пред българската гейм индустрия: недостатъчната наличност на квалифицирани кадри и неразбирането на данъчните власти спрямо особеностите на дигиталните индустрии. Това са част от заключенията на инициативата BOO Games, която има за цел да подпомогне развитието на гейм индустрията в Европа. В нея участват 14 партньора с различен опит и експертиза от 8 държави. Сред тях са местни администрации в Германия, университети, както и НПО-та от Франция, България, Испания, Италия, Холандия.

Задълбоченият поглед върху първия проблем изкарва наяве познатото "изтичане на мозъци" от ИТ сектора към чужбина, провокирано от по-високото заплащане в други държави; слабите страни в образователната система: ограничената квота за ИТ специалности не отговаря на нарастващото им търсене от страна на младите хора, както и на нуждите на бизнеса от специалисти в ИТ сектора; остарялата материална база и остарелите образователни методи в университетите; неподготвеността на преподавателите в съответните бързоразвиващи се ИТ специалности.

Особено належащи са също така проблемите в училищата по изкуства в страната, тъй като те не успяват да актуализират своите методи на обучение, програми и инфраструктура в съответствие с нуждите на пазара на труда. Особено сериозни трудности за намиране на кадри имат малките фирми, тъй като големите международни студиа с представителства в страната привличат по-голямата част от добрите специалисти, разясни Адриана Димова от фондация "Приложни изследвания и комуникации", които са партньор по проекта, по време на GDS.

Неразбиране на данъчните власти на особеностите на дигиталните индустрии (същината на онлайн услугите и виртуалното плащане) пък често води до данъчно облагане за една и съща услуга/продукт в повече от една държава (двойно облагане на фирмите) и проблеми с осчетоводяването на такива транзакции.

Възможностите

За момента е рано да се говори какви трябва да са конкретните и целенасочени действия за решаване на проблемите пред българската гейм индустрия. Добра новина е например, че от тази година в български университет вече може да се изучава дисциплина, свързана с разработването на игри. През следващия  програмен период (2014 - 2020 г.) пък ЕС ще отделя специално внимание на ИКТ сектора като такъв с висока добавена стойност. Бидейки част от него, гейм разработчиците със сигурност ще имат възможности за финансиране и подпомагане, а дали ще успеят да си издействат допълнителни привилегии като цяло, зависи и от тях.

Междувременно в България стартираха два фонда, финансирани по инициативата JEREMIE, които дават пари на стартиращи компании с амбициозни проекти. Вратите и на Eleven и Launchub са отворени и за кандидатури от гейм индустрията.

И докато създаването на по-добри условия за бизнес в страната като цяло, реформите в образованието, мерките за поощряване на фирмите да наемат стажанти и стимулиране на предприемаческата активност са дейности, които са по-скоро извън преките възможности на сектора, но го засягат пряко, то има и такива, които могат да се инициират от самите гейм разработчици.

Така например може да се използва добрият пример на ИТ академията на Telerik, която обучава все повече кадри за технологичните фирми в България. Подобна би могла да се направи за нуждите на гейм компаниите. Това може да стане бързо и така да заобиколи проблема с формалните изисквания на академичните институции към създаването на нови курсове и учебни програми. Информационна кампания за популяризиране на ползите за българската икономика от развитието на гейм сектора, също е по неговите сили.

И въпреки че не всички козове са в ръцете на производителите на игри в България, картите им към момента никак не са слаби. Оттук нататък е въпрос на стратегия как да извлекат максимален резултат от тяхното изиграване и дали то ще ги отведе до следващото ниво или... ще ги върне в началото на играта.

*От английски език - Зареждане на ново ниво. Често използван израз в компютърните игри.