Като не приема провала, Европа губи изключително много. Не парите, а връщането на знанията, прави Силициевата долина това, което е днес. Провалът е полезен, той учи, а Европа изхвърля всичко това. Днес нямаше да има Skype или Facebook, ако инвеститорите искаха бърза печалба и не бяха търпеливи, допълни той.

"България и регионът се нуждаят от две-три успешни технологични компании, с които да станат известни", коментира Константин Йорданов, изпълнителен директор на компанията Bianor. Неговото мнение бе подкрепено и от Любен Белов, съосновател на LAUNCHub.

У нас са малко хората, които помагат да растем и да се развиваме и които инвестират, допълни Белов. Това донякъде се дължи и на грешната философия на много млади компании. Те мислят как да направят продукта, но не и какъв пазар има за него. Те бързат да растат, а първо трябва да помислят как да монетизират, каза още той.

"Отне ни месеци, но накрая успяхме да намерим точния проблем, който нашият продукт решава. След това просто трябваше да нагодим модела си към него", каза Стевица Кухарски, съосновател на Habbits & IT4U.

Пари за бъдещето

Тук е мястото за стартиращите компании и и инкубаторите за идеи, каза още Бен Барокас от Google. Той даде за пример своята бизнес история, която започва като основател на компанията AdMeld. Първоначално фирмата е малка, но постига успех и става част от Google за 400 млн. долара.

Неговата позиция относно финансирането обаче се разминава с тази на Джон Брадфорд, изпълнителен директор на Springboard и съосновател на фонда Eleven. Брадфорд смята, че фондовете трябва да дават по-малко пари, защото така компаниите имат стимул да ги оползотворяват пълноценно и да работят за бързото завършване на продукта си и пускането му на пазара.

"Когато даваш много пари, компаниите не чуват нищо от това, което им казваш и просто отиват да харчат. В Лондон аз давам на екипите по 15 хил. паунда и те успяват да направят готов продукт за три месеца", каза Брадфорд.

"На нас ни трябваше 1 млн. долара, за да постигнем успеха на AdMeld", сподели пък Барокас. Според него малката инвестиция е полезна, само когато компанията иска да провери дали идеята й има потенциал.

Участниците в първия панел се обединиха също така около идеята, че Югоизточна Европа има силен потенциал в сферата на стартиращия технологичен бизнес.

"Фондовете Eleven и LAUNCHub ще помогнат на българските компании да превърнат страната в център на иновациите за региона", смята Хубърт Котони, заместник-директор и ръководител на регионалното бизнес развитие към Европейския инвестиционен фонд.

"Ние сме тук, за да останем и не планираме да се оттеглим след година, дори и да има провали. Те даже ще ни стимулират да работим още повече, допълни той.

Любен Белов, съосновател на LAUNCHub, допълни, че одобрените компании ще получават по 200 хил. евро. Те ще имат правото да получават и консултации от ментори.

"Ние инвестираме в хора. Това е най-важното във философията ни. Хора, които ще успеят така или иначе, но с наша помощ ще направят това по-бързо", каза той.

Костадин Йорданов, изпълнителен директор на Bianor, допълни, че от Европейския инвестиционен фонд са останали изненадани от огромното количество качествени кандидатури, които са получени от българска страна.

"Първоначално не мислех така, но като дойдох тук и видях как стоят нещата, промених мнението си. България има шанс да бъде център на иновациите в региона", каза Иван Бркан, редактор на онлайн изданието Netokracija и специалист по интернет маркетинг стратегии.

Участниците се обединиха и около идеята, че най-важното не е продуктът да е перфектен, а създателите му да работят със страст.

"Бизнесът се основава на човешките взаимоотношения", коментира Бен Барокас. Според него успяват тези, които търсят обратна връзка от потребителите си, имат желание да поправят грешките си и са упорити.

Перфектни продукти няма, а и да имаше, нямаше да успеят без да имат връзка с хората. Контактът с тях ще покаже правилния път към успеха, заключва той.