С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
22 5 окт 2012, 17:10, 11711 прочитания

В сянката на "Черния отмъстител"

20 години след като бе провъзгласена за инкубатор на компютърни вируси, България е удобна мишена за кибератаки

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

България открива заплахите във виртуалната реалност много преди за тях да се заговори като за нещо сериозно. Още в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век страната ни се прочува като глобална "работилница" за компютърни вируси и най-вече като родина на печално известния The Dark Avenger ("Черният отмъстител") – автор на зловреден код, чиито произведения успяват да заразят хиляди компютри в Европа и САЩ още преди епохата на глобалните комуникации и интернет. По това време са регистрирани над 160 вида вредителски софтуер, за които се смята, че идват от България. Това означава около 10% от вирусите в глобален мащаб по онова време.

20 години по-късно всичко това изглежда като сянка от миналото. Разпадането на СССР и разформироването на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) обричат на бавна смърт българската компютърна индустрия и прилежащите към нея изследователски структури. Митът за гениалните програмисти, които в свободното си време пишат вируси за удоволствие, се превръща просто в куха мантра, с която българите подхранват своето самочувствие.


Бавното пробуждане

Крайният резултат от всичко това е, че някогашната своеобразна родина на компютърните вируси в момента е не особено защитена потенциална цел за кибератаки и трябва да изгражда почти от нула своите структури за киберсигурност. За момента страната ни няма специализирана агенция, която да предотвратява пробивите в онлайн сигурността на национално ниво. На "фронтовата линия" е само  т.нар. правителствен CERT център, който трябва да подсигурява мрежите на министерства, ведомства и местна власт. Важно е обаче да се отбележи, че структурата има... четири души персонал.

"Нашите експерти би трябвало да са хората с най-високата квалификация в тази сфера в страната. Но ни е трудно да се конкурираме с частния сектор, който предлага на подобни експерти заплати от по 7-8 хил. евро месечно", коментира за "Капитал" Васил Грънчаров, ръководител на центъра.



Съкращението CERT идва от Computer Emergency Response Team. Изискването за съществуване на подобна структура е въведено през 2008 г. Центърът е подчинен на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и дава информация на IT мениджърите в администрацията за актуалните киберзаплахи. Работата му обаче покрива само дейността на държавните структури, но не и на частния сектор. И въпреки че според Грънчаров персоналът на българския CERT скоро ще може да нарасне до 13 души, това едва ли ще е достатъчно за неутрализиране на всички киберзаплахи на национално ниво. "По разчети на ЕС за подобна задача ще трябват между 28 и 42 души", уточнява Грънчаров.

Инфографика

Кибератаките срещу държавната администрация през 2011 г. (по видове)

Увеличаване


Трябва да се отбележи също така, че CERT центърът има по-скоро информационно-съвещателни функции и не може да дава задължителни указания на министерствата какво да правят, за да се защитят от кибератаки. "По закон отговорността е при ръководителите на IT отделите в министерствата и агенциите", разяснява Гръначаров. И добавя: "Все още няма стандартна практика всички инциденти да се докладват. IT експертите се притесняват да дават информация за тях, за да не бъдат наказани от началниците си."

Това обаче затруднява работата на CERT центъра, който няма възможност да изпрати навременна информация за киберзаплахата до останалите държавни структури, както и препоръки за защита. "71 на сто от инцидентите за 2011 г. бяха опити за фишинг, след това се нареждат хакнатите уебсървъри и botnet атаките. Досега не сме се сблъсквали със случаи на класически кибершпионаж от типа на вирусите Flamer и Duku", разказва Грънчаров. И споделя, че CERT центърът е имал информация за мерките, които трябва да се предприемат срещу Flamer около месец преди информацията за шпионския софтуер да види бял свят в медиите.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Заводът на Schneider Electric в Пловдив става демонстрационна "умна" фабрика Заводът на Schneider Electric в Пловдив става демонстрационна "умна" фабрика

Предприятието е второто на групата в Европа, което въведе системи за оптимизация на производството

8 дек 2019, 3451 прочитания

Rocket Lab успешно изпробва технологии за многократна употреба на ракети Rocket Lab успешно изпробва технологии за многократна употреба на ракети

Частната космическа компания изведе микросателити в орбита за десети пореден път

6 дек 2019, 2117 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии" Затваряне
Синхронизирай това

Google създава база данни, която променя философията за съхранение на информация

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10