Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 26 окт 2012, 17:44, 7118 прочитания

По жицата

Петгодишната сага с изграждането на бърз интернет за селските райони е на път да приключи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Село Сопот, община Угърчин, има 183-ма жители. Само 5 от тях обаче имат достъп до интернет.

Това сочат данните от последното преброяване на населението, извършено от Националния статистически институт през 2011 г. Малкото планинско село, което се намира на пътя от София за Ловеч и може "да се похвали" с един от най-ниските показатели за ползване на интернет в страната, скоро трябва да бъде пресечено от високоскоростна цифрова магистрала. Така премиерът Бойко Борисов нарича оптичните трасета за пренос на данни, които евентуално ще бъдат изградени със средства на ЕС през следващите две години.


За целта ще бъдат изразходвани 39.12 млн. лв. Финансирането идва по линия на оперативна програма "Регионално развитие". Сагата около "наместването" на тези пари и реализирането на проекта за бърз интернет в регионите, където икономическият стимул за това не е достатъчно висок, обаче се влачи от повече от 5 години.

99.5% от населението на страната живее в населени места, в които има интернет (без да броим мобилния интернет), а 88,7% от хората живеят в селища с поне един доставчик на широколентов интернет (над 2 mbps)

78,7% от населените места в страната са с поне един доставчик на интернет, а 36,3% от тях са с поне един доставчик на широколентов онлайн достъп.
 
Защо евентуално

През изминалата седмица премиерът Бойко Борисов обяви, че дава старт на работата по проекта за изграждане на оптична инфраструктура за високоскоростен интернет достъп до 29 общински центрове и 24 малки населени места, в които общо живеят малко над 270 хил. души. Той обаче пропусна да спомене, че все още е рано да се надуват фанфари, защото първо Европейската комисия трябва да даде своето съгласие това да се случи. Причината е, че по своята същност инвестицията в широколентова инфраструктура представлява държавна помощ. Дали ЕК ще даде зелена светлина за проекта, ще се разбере през следващите два месеца.



Според изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" (ЕСМИС) Христин Петков, която отговаря за проекта, на този етап няма опасност проектът да бъде спрян от Брюксел. "Миналата седмица бяхме официално уведомени, че трябва да се направи нотификация. Имаме два месеца време, в което да я подготвим и представим. Засега не виждам опасност от отказ", коментира Христин Петков, пред "Капитал".

Скоростно изпълнение

Ако нотификацията мине гладко, проектът ще навлезе в етап на изпълнение, който ще продължи две години. До 24 октомври 2014 г. всички дейности по изграждане на оптична инфраструктура трябва да бъдат завършени. По думите на Петков те включват изготвяне на конкурс за избор на екип, който да управлява проекта; разработване на критерии и технически проект, също с конкурс; обявяване на процедура за избор на изпълнители за изграждане на трасетата, доставка, монтиране на оборудването, настройване и т.н.

Крайната цел е да бъде положена оптична инфраструктура от следващо поколение за нуждите на електронното управление и създаване на предпоставки за развитие на широколентови услуги за гражданите и бизнеса в икономически изостанали райони на страната. Тя ще стигне до общинските институции, училища и болници в отдалечените региони. В общините и местата без никакъв или слабо развит достъп до интернет, мрежата ще се използва за свързването на крайни потребители - физически и юридически лица. Това обаче ще бъде по-скоро поддържаща функция, а не основна, смятат експерти от бранша.

"Държавата е в правото си да последва испанския опит и да си разшири държавната мрежа за целите на електронното управление и, ако не нарушава изискванията, да продава тук-там, където се налага, но трябва да е ясно, че основният бенефициент ще бъдат общините. Гражданите ще спечелят, само ако общините измислят и предоставят услуги от следващо поколение, докато реализират проекта", коментира Тодор Ялъмов от фондация "Приложни изследвания и комуникации".  "Не може да привържем новата мрежа, която ще бъде изградена, към нашата. Целта ни не е това, а и не можем с европейски средства да изградим едно допълнение към нашата мрежа", твърди обаче изпълнителният директор на ЕСМИС Христин Петков.

Важен е крайният ефект

В крайна сметка обаче не е толкова важно дали новата мрежа ще бъде де факто продължение на съществуващата държавна или не. По-същественото е какъв ще е ефектът от нея. Към момента е рано да се каже със сигурност, защото тепърва трябва да се уточнят множество детайли относно изграждането и последващото и експлоатиране. За момента е по-скоро сигурно, че според финалния вид на проекта (този към момента) бърз достъп до интернет ще получат много общини, училища, болници, читалища и други общински обекти във въпросните 29 общини и 24 малки населени места, което не е малко. Най-големият въпрос, на който сега е рано да се отговори, е какъв ще бъде ефектът за крайните физически и юридически лица, както и за съществуващите в момента интернет оператори, които действат в населените места, обхванати от проекта. 

По-важното на този етап обаче е, че най-накрая, 5 години след първите плахи опити за реализирането на този проект, той има шанс да започне. Според Петър Статев, председател на фондация ИКТ Клъстър, проектът може да не доведе до оптимални резултати, но със сигурност ще има положително влияние върху населените места, в които ще бъде реализиран. "След 5 години чакане е похвално, че успяхме да подпишем договор, но има доста сериозни въпросителни", допълва Тодор Ялъмов. Според него в голяма част от обявените населени места вече съществува конкуренция на бъдещия широколентов интернет, а в някои има и оптика. "Навлизането на държавата на тези пазари трябва да става много внимателно, за да не се засегнат съществуващите доставчици и да няма непозволена държавна помощ", предупреждава Ялъмов.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Как Visa се превърна във водещия играч в глобалните финанси Как Visa се превърна във водещия играч в глобалните финанси

Компанията надмина JPMorgan Chase като най-скъпата глобална група за финансови услуги

3 апр 2020, 984 прочитания

Правителството тества аналитични софтуери за следене на коронавируса 13 Правителството тества аналитични софтуери за следене на коронавируса

Правят се опити за надграждане на вече съществуваща платформа, проследяваща състоянието на хората, за които има подозрение, че са заразени

1 апр 2020, 13217 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии" Затваряне
Microsoft вече не е само софтуерна компания

Покрай премиерата на новата си операционна система Windows 8 ИТ гигантът премина на хардуерния фронт с първия си таблет Surface

Още от Капитал
Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10