Новият световен виртуален ред

Интернет е свободен и практически нерегулиран, информацията в него се разпространява неограничено, а всеки може да сподели онова, което иска, както иска. Така накратко може да бъде описана глобалната мрежа в момента. Дните на това райско кътче за свободното слово обаче може и да се окажат преброени. Поне за жителите на държавите, които подписаха новите споразумения, които бяха дискутирани и обсъждани през декември на форума на ITU в Дубай. Тепърва предстои да се види какви ще са практическите ефекти от въпросните договорености, които според едни имат само формален характер, но според други може да създадат нова "желязна завеса", този път във виртуалната реалност.

Всичко започна през първата половина на декември, когато се проведе конференция на Международния съюз по далекосъобщения (ITU). На нея взеха участие взеха повечето страни - членки на ООН, както и множество представители на бизнеса и неправителствени организации. Основната цел на форума беше да се предоговорят спогодбите в областта на далекосъобщенията, които не са променяни от 1988 г. насам.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Някои от предложенията срещнаха яростната съпротива на повечето представители на бизнеса и неправителствените организации, както и на част от представителите на официалните делегации на някои от големите държави. След много преговори и политически интриги накрая бе формулирано споразумение, което бе подписано от половината участващи държави. Българските представители също са сложили подписа си под новите спогодби, но с уговорката, че те ще се прилагат в съответствие с действащите споразумения в рамките на Европейския съюз. Това е интересен ход от страна на делегацията ни, след като България ясно подкрепи позицията на ЕС, която е категорично против новите мерки. Де факто излиза че мерките, макар и подкрепени от нас, няма да се прилагат, защото ще са в противоречие на съгласуваното с европейските ни партньори.

Корекция (08.01.2013): Според зам.-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов страната ни не е поставяла подписа си под настоящото споразумение на ITU. Той твърди, че документите, разпространени от американската делегация, в които страната ни фигурира като подкрепила новите регулации, са неверни. Зам.-министърът се оплака, че е имал кореспонденция по темата и с представители на софтуерния гигант Microsoft, които също са били подведени, че България е подписала спогодбата. За момента не е ясно откъде идва разминаването между българските и американските документи от срещата в Дубай. Ръководител на българската делегация на форума на ITU е бил председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Веселин Божков.

Според представителя на американската делегация Илай Дорадо, разпространил финалния документ от срещата в Дубай, объркането вероятно е станало, защото някои от държавите първоначално са планирали да поставят подписа си, но с резерви. Впоследствие обаче ЕС излиза с категорична директива никоя страна да не подписва, защото регулацията на ITU може да доведе до нарушаване на човешките права.



Новите правила

Спогодбите в областта на телекомуникациите от 1988 г. не включват интернет и така глобалната мрежа практически остава извън юрисдикцията на ITU. По време на форума в Дубай САЩ, както и Европейският парламент (ЕП) се обявиха против приемането на каквито и да било мерки, които могат да застрашат развитието на виртуалния свят. Според тях интернет се е развил така добре именно заради минималната намеса от страна на правителствата. ЕП дори обяви, че ще подкрепи само и единствено мерки, които ще гарантират свободата на глобалната мрежа. Декларираната от ЕП позиция бе от името на всички страни - членки на ЕС.

Въпреки това спорните текстове бяха приети, тъй като бяха подписани от мнозинството от участниците. Общо 151 държави взеха участие, като около 90 поставиха подписа си под обновеното споразумение. По традиция ITU приема нови спогодби с единодушие. Когато обаче са налице фундаментални различия, се прибягва до гласуване. Така безкомпромисните позиции на САЩ и още няколко държави не бяха достатъчни, за да доведат до отхвърляне на предложенията. В крайна сметка представителите на САЩ дори напуснаха конференцията.

Част от промените са чисто формални и бюрократични. Те бяха свързани с изясняване на значението на някои от думите и термините и др. Те не предизвикаха спорове сред на участниците. Такива обаче не липсваха, когато дойде време за договарянето на правомощията на правителствата по отношение на телекомуникационните мрежи в рамките на съответната територия.

Правителствата ще имат право да спират международните телекомуникационни услуги в своите територии частично или изцяло. Те са задължени да информират генералния секретар на ООН за действията си, както и мотивите си, които трябва да отговарят на конституцията и конвенцията на ООН. Освен това правителствата ще могат да блокират и преноса на данни. В спогодбата е записано, че това ще е позволено само когато става дума за голям обем интернет спам например. Делегацията на САЩ обаче бързо контрира, че така се създават предпоставки и за блокирането на каквато и да било информация.

Одобрено бе и използването на технологията Deep Packet Inspection. Според специалиста по дигитално право Емил Георгиев тази технология позволява предварителното прочитане на електронната кореспонденция на хората, преди те да я получат. В своя блог Георгиев сравнява ситуацията с обикновено хартиено писмо, което бива отворено и прочетено от пощенски служител, преди да го достави до получателя. В случая той дори ще може го доставя само ако то отговаря на конкретни условия.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Политически игри"