Корекция (08.01.2013): Според зам.-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов страната ни не е поставяла подписа си под настоящото споразумение на ITU. Той твърди, че документите, разпространени от американската делегация, в които страната ни фигурира като подкрепила новите регулации, са неверни. Зам.-министърът се оплака, че е имал кореспонденция по темата и с представители на софтуерния гигант Microsoft, които също са били подведени, че България е подписала спогодбата. За момента не е ясно откъде идва разминаването между българските и американските документи от срещата в Дубай. Ръководител на българската делегация на форума на ITU е бил председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Веселин Божков.

Според представителя на американската делегация Илай Дорадо, разпространил финалния документ от срещата в Дубай, объркането вероятно е станало, защото някои от държавите първоначално са планирали да поставят подписа си, но с резерви. Впоследствие обаче ЕС излиза с категорична директива никоя страна да не подписва, защото регулацията на ITU може да доведе до нарушаване на човешките права.

Новите правила

Спогодбите в областта на телекомуникациите от 1988 г. не включват интернет и така глобалната мрежа практически остава извън юрисдикцията на ITU. По време на форума в Дубай САЩ, както и Европейският парламент (ЕП) се обявиха против приемането на каквито и да било мерки, които могат да застрашат развитието на виртуалния свят. Според тях интернет се е развил така добре именно заради минималната намеса от страна на правителствата. ЕП дори обяви, че ще подкрепи само и единствено мерки, които ще гарантират свободата на глобалната мрежа. Декларираната от ЕП позиция бе от името на всички страни - членки на ЕС.

Въпреки това спорните текстове бяха приети, тъй като бяха подписани от мнозинството от участниците. Общо 151 държави взеха участие, като около 90 поставиха подписа си под обновеното споразумение. По традиция ITU приема нови спогодби с единодушие. Когато обаче са налице фундаментални различия, се прибягва до гласуване. Така безкомпромисните позиции на САЩ и още няколко държави не бяха достатъчни, за да доведат до отхвърляне на предложенията. В крайна сметка представителите на САЩ дори напуснаха конференцията.

Част от промените са чисто формални и бюрократични. Те бяха свързани с изясняване на значението на някои от думите и термините и др. Те не предизвикаха спорове сред на участниците. Такива обаче не липсваха, когато дойде време за договарянето на правомощията на правителствата по отношение на телекомуникационните мрежи в рамките на съответната територия.

Правителствата ще имат право да спират международните телекомуникационни услуги в своите територии частично или изцяло. Те са задължени да информират генералния секретар на ООН за действията си, както и мотивите си, които трябва да отговарят на конституцията и конвенцията на ООН. Освен това правителствата ще могат да блокират и преноса на данни. В спогодбата е записано, че това ще е позволено само когато става дума за голям обем интернет спам например. Делегацията на САЩ обаче бързо контрира, че така се създават предпоставки и за блокирането на каквато и да било информация.

Одобрено бе и използването на технологията Deep Packet Inspection. Според специалиста по дигитално право Емил Георгиев тази технология позволява предварителното прочитане на електронната кореспонденция на хората, преди те да я получат. В своя блог Георгиев сравнява ситуацията с обикновено хартиено писмо, което бива отворено и прочетено от пощенски служител, преди да го достави до получателя. В случая той дори ще може го доставя само ако то отговаря на конкретни условия.

Политически игри

Основният претекст за организирането на конференцията на ITU беше намирането на начини за популяризирането на интернет и телекомуникационните технологии в развиващите се страни. Според представителите на САЩ обаче това е само параван пред реалната цел на форума – въвеждане на регулация и ограничаване на свободата на интернет. Самите преговори отнеха няколко дни и преминаха в атмосферата на политически интриги. Първоначално коалиция на държави, водена от Русия, предложи правителствата да имат право регулират интернет комуникациите, тъй като това е тяхно суверенно право. След като срещнаха яростната съпротива на САЩ, Канада и страните - членки на ЕС, изведнъж Русия и партньорите й оттеглиха предложението.

Конкретизирането на текстовете е било съпроводено с постоянни ревизии и прехвърляне на предложенията между различните работни групи в търсене на консенсус, твърди Ели Дурадо, член на американската делегация, в своя публикация за онлайн изданието Ars technica. След пет дни преговори делагацията на страната домакин (Обединените арабски емирства) изненадващо изтеглила всички предложения и ги заменила с нови, които определила като компромисни. Впоследствие те бяха подкрепени от коалицията на Русия. В крайна сметка предложението бе изтеглено, а домакините предложиха нов кръг от преговори - този път на регионално ниво и при напълно закрити врати, без право на наблюдатели.

Идеята е била да се постигнат принципни съгласия между близките страни в даден регион и след това те да послужат като основа за компромисен текст. Въпросният текст обаче съдържал гореспоменатите промени плюс част от оттеглените предложения на коалицията на Русия. Ставало дума за неясни формулировки, които позволявали тълкувание, според което интернет компаниите също могат да бъдат обект на регулация или да бъдат принуждавани да плащат на телекомите за това, че те доставят услугите им до потребителите. Делегацията на САЩ протестирала срещу това, след което представителят на Русия отговорил, че ще върне своето оригинално предложения за дискусия, ако страните не се споразумеят по компромисния текст.

Промените влизат в сила от 1 януари 2015 г. Те ще са валидни само за страните, които са положили своя подпис под тях. Въпросните държави ще имат право да ги прилагат, макар и да не са задължени да го правят. Самият факт, че все още има правителства, които са готови на ограничаване и контролиране на достъпа до информация, обаче е достатъчно притеснителен.

Всъщност ITU е спорна организация сама по себе си. В интервю за онлайн изданието CNET Антони Рутковски я определя като "най-провалилата се институция в историята на международните телекомуникации". Рутковски е оглавявал отдела за реглулации на телекомуникациите и отношенията между членовете на ITU в периода ноември 1987 г. - януари 1992 г.

Според него ITU е безполезна международна структура и единствената полза от нея е управлението на радиочестотния спектър. Той изказва съмнения, че какво и да бъде прието по време на конференцията, реално ще бъде приложено. Рутковски смята, че някои държави просто искат да имат оправдание чрез ITU за нещата, които вършат в интернет и в момента.