Замръзни! Киберполиция!
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Замръзни! Киберполиция!

Shutterstock

Замръзни! Киберполиция!

Глобалните онлайн гиганти все по-често предават информация за потребителите си на спецслужбите

Юлиян Арнаудов
9285 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Желанието на държави и правителства да контролират интернет не е от днес или вчера. За момента опитите за подобно нещо да се наложи на глобално ниво удрят на камък. Въпреки това обаче властите в много държави (включително и демократични) се обръщат директно към съответната интернет компания с искане да предостави или пък да заличи дадена информация. Естествено правоохранителните органи могат да получат отказ, ако мотивите и съдържанието на искането не покриват определени критерии.

Две от най-популярните интернет компании в света – Google и Twitter, всяка година публикуват свои "доклади за прозрачност". В тях те описват какъв тип съдържание са премахнали след сигнал или нареждане от определено правителство. Също така съобщават и колко подобни жалби не са удовлетворени. По този начин компаниите се опитват успокояват потребителите си, че се грижат за тяхната неприкосновеност.

Тенденцията, която докладите разкриват, е, че броят на исковете за достъп или за премахване на съдържание все повече нараства, като САЩ водят безапелационно по брой уважени молби. Това до голяма степен се дължи на факта, че повечето големи интернет корпорации са американски. Оказва се също така, че властите във Вашингтон също така може да получат и достъп до данните на чужди граждани, ако са качени на сървърите за "облачни" услуги на американски компании като Google или Amazon. По този начин САЩ постепенно засилват контрола над съдържанието в глобалната мрежа, като го направят през регистрираните на тяхна територия компании, вместо чрез налагането чрез централизирана световна регулация.

Сухите цифри

Според Google броят на подобни молби от страна на държавни органи е скочил със 70% през последните три години. Данните на компанията обхващат първото шестмесечие на 2012 г., когато са направени 20.9 хил. заявки от различни правителства по света, които обхващат информация за 34.6 хил. потребителски профила. В периода между 2009 до 2011 г. молбите за премахване на съдържание са били горе-долу на едно и също ниво - около 1000 на шестмесечие. Първите две тримесечия на 2012 г. обаче се забелязва рязък ръст до 1789 иска за премахването на над 17.7 хил. единици съдържание.

Ако се погледнат консолидираните данни от 2009 до 2012 г., изпъкват две неща. Първо, че САЩ са абсолютен лидер по подадени заявки за достъп до информацията на даден потребители над 32 хил. След тях са Бразилия с около 11 хил. и Индия с над 10 хил. По-стряскаща е статистиката с удовлетворените искове от страна на Google. Интернет компанията е предала данни за 70% от случаите, поискани от американските институции, при Индия процентът е 53 на сто, а при Бразилия – 39 на сто. Единствено по-голяма успеваемост има Дания със 78%, но при подадени едва 32 иска.

Ситуацията, в която САЩ получават информация в повече случаи, отколкото останалите страни, е по-видна при статистиката на Twitter в техния годишен доклад. Там американските институции доминират с 815 молби за предаване на данни за потребители през последните шест месеца на 2012 г., като компанията е уважила 69% от тях. Интересното е, че останалите държави не искат толкова масово информация от платформата за микроблогинг съобщения - общият брой искове са едва 1009, като всички страни извън САЩ са подали общо 194 молби и повечето от тях са отхвърлени.

Защита на данните

Facebook, Google и Twitter са американски компании и съответно трябва да се съобразяват със законите на САЩ. Техните общи условия за ползване са написани именно в съответствие с щатската юридическа рамка.

Доскоро Google не съобщаваше как обработва заявките от правителствата и при какви критерии ги приема или отхвърля. В понеделник обаче компанията хвърли малко повече светлина как протича този процес и как до последно се опитва да предпази неприкосновеността на своите потребители.   

Полицията или съдът на дадена държава може да помоли Google да предаде информацията, която има за конкретно лице, ако е важно при разследването. При подобна молба интернет корпорацията проверява първо дали тя съответства на законите и на общите условия на Google. Ако заявката премине през тази фаза, след това компанията разглежда дали тя не се изисква повече от необходимата информация. В случай че Google прецени, че искът е прекалено широкообхватен, компанията или отказва, или се опитва да стесни мащабите на исканите данни. Ако молбата премине и тази фаза, Google предоставя данните, но прави всичко възможно да уведоми дадения потребител за тези свои действия. Естествено, когато законът го позволява.

Интернет търсачката твърди, че следва стриктни стандарти в случаите, в които може да предостави информация. По щатските закони полицията може да си издейства съдебна заповед само за достъп до електронната поща и други форма на електронна комуникация, и то за период от максимум шест месеца. След като мине този период, по американските закони кореспонденцията се смята за изоставена и губи своята неприкосновеност. В този случай властите могат да я изискат и без разрешение на магистрат. Google обаче твърди, че използва вратичка в правната рамка и във всички случаи изисква съдебна заповед, за да предостави имейлите на даден потребител.

Не всички компании обаче полагат подобни усилия за защита на информацията на своите потребители. Facebook например доброволно сътрудничи с властите и предава почти всички данни освен неотворени лични съобщения, които са получени в рамките на последните шест месеца - за тях се иска съдебна заповед.

Властелинът на облака

Малко известна част от американското законодателство обаче отваря широко вратите на облачните услуги за властите във Вашингтон. По силата на поправка в Закона за чуждестранното разузнаване от 2008 г. американското правителство има правомощията да събере всякаква информация за чужди граждани, дори такива от съюзнически европейски държави, от сървърите на американски облачни услуги като Google и Amazon. При това без нуждата от съдебна заповед.

Въпреки че обхватът на закона има известни ограничения, той все пак може да позволи легално онлайн следене на всички неамерикански граждани. Поради факта, че повечето големи интернет компании, които предлагат облачни услуги, са базирани в САЩ, те лесно могат да бъдат притиснати да сътрудничат заради естеството на закона.

Засега европейските институции не са намерили адекватен отговор на въпросния нормативен акт. Европейският надзорен орган по защита на данните в момента разследва случая, който беше разгласен от независимия експерт по киберсигурност Каспар Боден. Високопоставен източник на EUObserver заяви, че Европейската комисия изследва поправката в закона, като за момента отхвърля възможността да се случва мащабно шпиониране на граждани от Стария континент. Но той подчерта, че все пак теоретично е възможен подобен сценарий. За момента няма информация американските власти да са използвали дадените им от закона правомощия за наблюдение на европейски граждани.

"Малко е вероятно американското правителство да използва достъпа до тези данни срещу бизнеса. По-скоро ще се съсредоточи върху лица, които извършват действия против интересите й, като активисти, протестиращи и политици", коментира Франк Дженингс, адвокат в DMH Standart, цитиран от британския новинарски сайт CloudPro.

От една страна, част от действията на американското правителство имат своето логично обяснение. В доста от случаите, когато се стига до премахване на съдържание от социалните мрежи или интернет, става дума за порнографско съдържание, дигитален тормоз на дадени личности и др. Докладът на Google обаче цитира и случаи, в които се настоява за премахване на съдържание, критикуващо местни или централни власти (в САЩ и Великобритания). Това дава основание да се смята, че подобни действия могат да се използват и за цензура на дигиталната мрежа. Предвид факта, че най-големите онлайн компании са американски, Вашингтон могат да започнат да контролират по-стриктно съдържанието в интернет дори само чрез промени в местното законодателство. И тъй като не всички корпорации бранят до последно личните данни като Google и Twitter, то в един момент може да се окаже, че глобалната мрежа вече не е толкова свободно място...

Желанието на държави и правителства да контролират интернет не е от днес или вчера. За момента опитите за подобно нещо да се наложи на глобално ниво удрят на камък. Въпреки това обаче властите в много държави (включително и демократични) се обръщат директно към съответната интернет компания с искане да предостави или пък да заличи дадена информация. Естествено правоохранителните органи могат да получат отказ, ако мотивите и съдържанието на искането не покриват определени критерии.

Две от най-популярните интернет компании в света – Google и Twitter, всяка година публикуват свои "доклади за прозрачност". В тях те описват какъв тип съдържание са премахнали след сигнал или нареждане от определено правителство. Също така съобщават и колко подобни жалби не са удовлетворени. По този начин компаниите се опитват успокояват потребителите си, че се грижат за тяхната неприкосновеност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

23 коментара
  • 1
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    Здравейте Юлияне! Според мен българските правохранителни органи продължават да викат "Стой!" или "Горе ръцете!" или "Спри!".
    "Замръзни!" може би да използват тези от тях, които гледат прекалено много холивудски филми и, знаейки английски, си превеждат "Freeze!" буквално. А може би аз да съм изостанал!?
    За разлика от тях (и мен), един журналист с уважение към езика си, бива да е по-избирателен и точен.

  • 2
    kosy0 avatar :-P
    kosy0

    Здравей, pzashev !! Изпуснал си едно 'о'.

  • 3
    santa_claus avatar :-|
    Santa_Claus

    гугъл в ролята кзлд .... ха ха

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    tily_lily avatar :-|
    tily_lily

    Дааа, Freeze означава "Стой" или "На място/ Не мърдай". Некачествените преводи не трябва да се разпространяват допълнително от "журналистите".

  • 5
    krismin avatar :-P
    krismin

    До коментар [#4] от "tily_lily":

    Големи филолози се извъдихте. Защо просто не приемете заглавието като игра на думи. Ама не - трябва да демонстрирате "познания" по чужди езици. Това ли скъпа, Тили-лили е най-важното, което разбра от цялата статия? Неправилно преведеното заглавие?

  • 6
    tily_lily avatar :-|
    tily_lily

    И защо пък трябва да се съгласявам с неграмотността на журналистите ежедневно?

  • 7
    krismin avatar :-P
    krismin

    До коментар [#6] от "tily_lily":

    Защото това не е неграмотност. Неграмотност е ако заглавието е написано: сЪМРАСНИ! биГерболиця!
    Ама като си нямаш друга работа, продължавай да се възмущаваш на неща от които явно не разбираш

  • 10
    trenkov avatar :-|
    trenkov

    eee, golemi ste drazniteli s taq poziorshtina na tema ezik. Izkliuchitelno nepriqtno e. Gledaite smisyla, a ne kakvi dumichki sa polzvani. Kato vidqh 9 komentara ochakvah interesna diskusiq. Temata na statiqta e izkliuchitelno interesna. Ama ne - ezikovedski prostotii. Gubite vremeto na horata, koito osnovno tyrsim smisyl v razgovorite, a ne debnem, za da se pravim na intelektualci.
    Po temata - zashto ne sa spomenati iskovete ot Kitai. Da, Google veche ne raboti tam. No vse pak ima online portali i tam. Predstavqm si v Baidu.com kakva gonenica pada...

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK