С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
23 1 фев 2013, 18:59, 9151 прочитания

Замръзни! Киберполиция!

Глобалните онлайн гиганти все по-често предават информация за потребителите си на спецслужбите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Желанието на държави и правителства да контролират интернет не е от днес или вчера. За момента опитите за подобно нещо да се наложи на глобално ниво удрят на камък. Въпреки това обаче властите в много държави (включително и демократични) се обръщат директно към съответната интернет компания с искане да предостави или пък да заличи дадена информация. Естествено правоохранителните органи могат да получат отказ, ако мотивите и съдържанието на искането не покриват определени критерии.
 
Две от най-популярните интернет компании в света – Google и Twitter, всяка година публикуват свои "доклади за прозрачност". В тях те описват какъв тип съдържание са премахнали след сигнал или нареждане от определено правителство. Също така съобщават и колко подобни жалби не са удовлетворени. По този начин компаниите се опитват успокояват потребителите си, че се грижат за тяхната неприкосновеност.

Тенденцията, която докладите разкриват, е, че броят на исковете за достъп или за премахване на съдържание все повече нараства, като САЩ водят безапелационно по брой уважени молби. Това до голяма степен се дължи на факта, че повечето големи интернет корпорации са американски. Оказва се също така, че властите във Вашингтон също така може да получат и достъп до данните на чужди граждани, ако са качени на сървърите за "облачни" услуги на американски компании като Google или Amazon. По този начин САЩ постепенно засилват контрола над съдържанието в глобалната мрежа, като го направят през регистрираните на тяхна територия компании, вместо чрез налагането чрез централизирана световна регулация.


Сухите цифри

Според Google броят на подобни молби от страна на държавни органи е скочил със 70% през последните три години. Данните на компанията обхващат първото шестмесечие на 2012 г., когато са направени 20.9 хил. заявки от различни правителства по света, които обхващат информация за 34.6 хил. потребителски профила. В периода между 2009 до 2011 г. молбите за премахване на съдържание са били горе-долу на едно и също ниво - около 1000 на шестмесечие. Първите две тримесечия на 2012 г. обаче се забелязва рязък ръст до 1789 иска за премахването на над 17.7 хил. единици съдържание.

Ако се погледнат консолидираните данни от 2009 до 2012 г., изпъкват две неща. Първо, че САЩ са абсолютен лидер по подадени заявки за достъп до информацията на даден потребители над 32 хил. След тях са Бразилия с около 11 хил. и Индия с над 10 хил. По-стряскаща е статистиката с удовлетворените искове от страна на Google. Интернет компанията е предала данни за 70% от случаите, поискани от американските институции, при Индия процентът е 53 на сто, а при Бразилия – 39 на сто. Единствено по-голяма успеваемост има Дания със 78%, но при подадени едва 32 иска.



Ситуацията, в която САЩ получават информация в повече случаи, отколкото останалите страни, е по-видна при статистиката на Twitter в техния годишен доклад. Там американските институции доминират с 815 молби за предаване на данни за потребители през последните шест месеца на 2012 г., като компанията е уважила 69% от тях. Интересното е, че останалите държави не искат толкова масово информация от платформата за микроблогинг съобщения - общият брой искове са едва 1009, като всички страни извън САЩ са подали общо 194 молби и повечето от тях са отхвърлени.

Защита на данните

Facebook, Google и Twitter са американски компании и съответно трябва да се съобразяват със законите на САЩ. Техните общи условия за ползване са написани именно в съответствие с щатската юридическа рамка.

Доскоро Google не съобщаваше как обработва заявките от правителствата и при какви критерии ги приема или отхвърля. В понеделник обаче компанията хвърли малко повече светлина как протича този процес и как до последно се опитва да предпази неприкосновеността на своите потребители.   
Полицията или съдът на дадена държава може да помоли Google да предаде информацията, която има за конкретно лице, ако е важно при разследването. При подобна молба интернет корпорацията проверява първо дали тя съответства на законите и на общите условия на Google. Ако заявката премине през тази фаза, след това компанията разглежда дали тя не се изисква повече от необходимата информация. В случай че Google прецени, че искът е прекалено широкообхватен, компанията или отказва, или се опитва да стесни мащабите на исканите данни. Ако молбата премине и тази фаза, Google предоставя данните, но прави всичко възможно да уведоми дадения потребител за тези свои действия. Естествено, когато законът го позволява.

Интернет търсачката твърди, че следва стриктни стандарти в случаите, в които може да предостави информация. По щатските закони полицията може да си издейства съдебна заповед само за достъп до електронната поща и други форма на електронна комуникация, и то за период от максимум шест месеца. След като мине този период, по американските закони кореспонденцията се смята за изоставена и губи своята неприкосновеност. В този случай властите могат да я изискат и без разрешение на магистрат. Google обаче твърди, че използва вратичка в правната рамка и във всички случаи изисква съдебна заповед, за да предостави имейлите на даден потребител.

Не всички компании обаче полагат подобни усилия за защита на информацията на своите потребители. Facebook например доброволно сътрудничи с властите и предава почти всички данни освен неотворени лични съобщения, които са получени в рамките на последните шест месеца - за тях се иска съдебна заповед.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Емисиите на метан от фосилни горива са "силно подценени" Емисиите на метан от фосилни горива са "силно подценени"

Добивът на въглища, петрол и газ вероятно има още по-голяма роля за парниковия ефект в атмосферата

26 фев 2020, 1003 прочитания

FinTech Summit 2020: Финтех компаниите ще стават все по-популярни и банките ще имат много важна роля за това FinTech Summit 2020: Финтех компаниите ще стават все по-популярни и банките ще имат много важна роля за това

Жозе Салойо, управител на БНП "Париба Лични финанси" в България, за мястото на отделните играчи в новата индустрия

26 фев 2020, 873 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии" Затваряне
За науката и всички нас

Данните, събрани при скока на Феликс Баумгартнер, може да преобразят аеронавтиката

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10