Сивата планета
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сивата планета

Оказва се, че в древ- ността по всяка веро- ятност Марс е бил сив, а не червен.

Сивата планета

Роувърът Curiosity потвърди, че на Марс е имало условия за живот. Технически проблеми обаче забавят мисията на марсохода.

Мартин Дешев
6781 прочитания

Оказва се, че в древ- ността по всяка веро- ятност Марс е бил сив, а не червен.

© Reuters


Когато в началото на миналия август подвижната роботизирана лаборатория Curiosity успешно кацна на повърхността на Марс, едва ли някой ясно си е давал сметка на какво точно ще се натъкне 900-килограмовият роувър. Сега, когато мисията на марсохода е вече в разгара си, еуфорията на изследователите нараства буквално с всеки изминал ден. Най-голямото откритие, което учените направиха, беше ясното потвърждение на теорията, че на Марс действително е имало условия за живот. Разбира се, има и лоша новина. И тя е, че мисията не върви точно по предварителния план заради технически проблеми.

Още от самото начало мисията на Curiosity беше изпълнена с рискове. Например използваната технология за "примарсяване" - така нареченият небесен кран, беше уникална по рода си и изключително трудна за изпълнение. Въпреки това Curiosity се озова на повърхността на Червената планета без сериозни щети и започна мисията си по предварителен план. През последните седмици обаче два технически проблема смущават съня на специалистите от NASA, които се опитват да намерят бързо и ефективно решение. За момента проблемите не са особено сериозни, но доведоха до известно забавяне на мисията, което ще трябва да бъде наваксано.

Откритията

Основната цел на Curiosity е да проучи условията на Марс, да изследва поне частично състава на почвата и да събере достатъчно информация, за да се прецени дали в бъдеще може да бъде изпратена пилотирана експедиция, която да изследва планетата. Следвайки тази мисия, през миналата седмица марсоходът направи  едно от най-големите открития в областта на планетологията. Данните от неговите сензори недвусмислено показват, че преди време Марс действително е предлагал условия, които са били подходящи за съществуването на живот, макар и може би само на микробиологично ниво. "Един от фундаменталните въпроси, на които тази мисия трябваше да отговори, е дали Марс е могъл да поддържа обитаема среда. На базата на това, което знаем сега, отговорът е положителен", коментира Майкъл Мейър, ръководител на мисията.

Curiosity е успял да направи това фундаментално откритие, използвайки почти всички елементи от своето разнообразно оборудване. Първоначално марсоходът е използвал своя лазер и свредел, за да пробие камък, открит в район, за който се смята, че е корито на древен поток. Събраният материал е анализиран благодарение на мобилната лаборатория на робота, която е установила неговия химичен и минерален състав. Резултатите са потвърдили, че мястото действително е било част от древна речна система. Тя е предлагала условия, които са позволявали оцеляването на микроби. Открити са дори няколко вида химикали, които са жизненоважни за съществуването на много видове земни микроорганизми, запазени и до днес.

Последните анализи на Curiosity са потвърдили почти всички предишни открития на марсохода, които той е направил на други места или използвайки други свои инструменти. Един от неговите сензори например е засякъл следи от няколко химически елемента в газообразно състояние. Последвалият анализ на парчета скала е потвърдил, че на планетата действително присъстват въпросните химични елементи. В почвата са открити следи от сяра, азот, водород, кислород, фосфор и въглерод.

Направените открития дават допълнителна информация за истинското лице на Марс. Оказва се, че в древността по всяка вероятност той е бил сив, а не червен. Сивите скали са признак за наличие на оксидация. Проби от тях са били открити под повърхностния червен слой по време на пробиването на камъните. "Натъкнахме се на много древен, но изненадващо нов, "сив Марс", където условията са били благоприятни за живот", коментира Джон Гроцингер, един от водещите учени в проекта. "Нямаме обаче доказателства дали годната за обитаване среда действително е обитавана [от микроорганизми]", добавя той.

Също така изследователите са открили доказателства за неравномерно разпределение на водата по повърхността на планетата. Преди около 4 млрд. години обаче планетата губи своето защитно магнитно поле и водата се изпарява. Сега тя присъства само под формата на лед в "полярните шапки" на Марс.

Учените планират да продължат работа в т.нар. залив Йелоунайф, където в момента се намира марсоходът. Те се надяват да разгледат мястото по-обстойно през следващите седмици, преди Curiosity да поеме своя дълъг път към центъра на кратера Гейл и по-специално към подножието на планината Шарп. Очаква се проучването на нейния състав да даде важна информация за това как са варирали условията за живот в различните марсиански зони, за какви организми са били подходящи те и евентуално колко време са съществували на червената днес планета.

Техническо прекъсване

И най-добрите планове обаче може да се объркат или дори да пропаднат, ако оборудването не работи според очакванията. През последните седмици няколко технически проблема с Curiosity доведоха до забавянето на мисията. Например в края на февруари специалистите на NASA откриха софтуерна грешка в паметта на главния компютър на марсохода. Тя е активирала режима за сигурност на Curiosity, при което роботът е изключил всички свои функции освен най-важните. От NASA са били принудени да активират резервния втори компютър, който е точно копие на първия и е предназначен именно за реакция в такива ситуации.

Добрата новина е, че компютърните инженери са успели да открият причината за проблема и дори бързо са разработили софтуерно решение. В началото на тази седмица те дистанционно са инсталирали нов софтуер, който е отстранил дефекта. Предстоят още тестове, докато специалистите не се убедят, че паметта на първия компютър работи нормално. Дотогава Curiosity ще изпълнява своите задължения под ръководството на втория компютър.

Точно когато всичко изглеждаше добре, контролният екип бе изненадан от ново активиране на аварийния режим. Роботът автоматично е задействал защитите си след друга софтуерна грешка. Той отново е деактивирал всички системи освен най-важните, като е запазил и комуникацията със Земята. В случая обаче проблемът се е оказал минимален, коментират от NASA. Операционната система на Curiosity е направена така, че да проверява размера на всеки команден файл, който използва. Когато той не отговаря на зададения критерий, файлът се отхвърля, а софтуерът блокира, за да се защити. В случая дефект в програмния код е прикачил друг файл към основния и това е довело до объркването, коментира Ричард Кук, един от главните компютърни инженери в проекта.

Макар и на пръв поглед дребен, проблемът води до неприятни последствия, тъй като процедурата по активирането и проверката на всички системи отнема няколко дни. Резултатът е, че двата близки по време софтуерни инцидента практически блокират научната мисия от 27 февруари насам и изследователите от NASA не могат ефективно да изпълняват планираните научни експерименти. Надеждите на екипа са, че до края на тази седмица Curiosity ще е напълно готов да продължи изследванията си.

За жалост обаче това няма да трае дълго. На 4 април NASA ще спре да изпраща команди към робота в продължение на четири седмици. Причината е, че през това време Марс ще се намира зад Слънцето и роувърът няма да има визуален контакт със Земята. Учените се опасяват, че Слънцето може да предизвика смущения в сигналите и така да се стигне до нови грешки в софтуера. Затова Curiosity ще трябва да излезе в принудителна почивка, което допълнително ще забави плановете на учените.

Въпреки проблемите до момента мисията е повече от успешна. Затова и ръководството на NASA реши да изпрати нов, още по-модерен марсоход през 2020 г. Основната цел на неговата мисия ще е окончателни детайлни анализи на средата и подготовка за изпращането на хора на Марс в периода 2030 - 2040 г. Още тази година пък ще бъде изстреляна космическа сонда, която ще се установи в орбита около планетата и ще анализира горните слоеве на атмосферата й.

Когато в началото на миналия август подвижната роботизирана лаборатория Curiosity успешно кацна на повърхността на Марс, едва ли някой ясно си е давал сметка на какво точно ще се натъкне 900-килограмовият роувър. Сега, когато мисията на марсохода е вече в разгара си, еуфорията на изследователите нараства буквално с всеки изминал ден. Най-голямото откритие, което учените направиха, беше ясното потвърждение на теорията, че на Марс действително е имало условия за живот. Разбира се, има и лоша новина. И тя е, че мисията не върви точно по предварителния план заради технически проблеми.

Още от самото начало мисията на Curiosity беше изпълнена с рискове. Например използваната технология за "примарсяване" - така нареченият небесен кран, беше уникална по рода си и изключително трудна за изпълнение. Въпреки това Curiosity се озова на повърхността на Червената планета без сериозни щети и започна мисията си по предварителен план. През последните седмици обаче два технически проблема смущават съня на специалистите от NASA, които се опитват да намерят бързо и ефективно решение. За момента проблемите не са особено сериозни, но доведоха до известно забавяне на мисията, което ще трябва да бъде наваксано.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    sofianec avatar :-|
    Софиянец

    Винаги се вълнувам от новини за космически открития. Жалко е, че човечеството хвърля толкова пари и усилия в безсмислени глупости тук на земята (като военни операции), вместо да се концентрира в изучаването на Космоса, където може да открие безгранично знание..

  • 2
    t_ avatar :-|
    t_

    Мхм, ако се концентрирахме да създаваме, къде щяхме да сме...

  • 3
    desolater avatar :-|
    Desolater

    До коментар [#1] от "Софиянец":

    Винаги съм се интересувал от космоса, но напоследък съм съгласен че не може да гледаш към космоса след като не си си оправил планетата. Тоест да харчиш милиарди за космически и физически изследвания и в същото време 1/3 от населението да гладува или да няма чиста вода.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK