Интернет по оруелски
Политиците ще контролират хората чрез онлайн-наблюдение, кибервойни и феодален модел на сигурността, прогнозира легендарен криптолог
Годината е 2013. Интернет все по-бързо се превръща в основен източник на информация за голямата част от хората. Дори и за тези, които рядко ползват компютри, но не подозират, че основната част от новините в медиите, които следят, и коментарите на приятелите им всъщност са базирани на информация, получена "с благоволението" на глобалната компютърна мрежа.
На пръв поглед в тази тенденция няма нищо лошо. Но не всички споделят това мнение. Колкото повече хората използват интернет, толкова повече те ще зависят от него. А това са предпоставки за сериозни злоупотреби от страна на хората във властта. Поне така смята социологът, криптолог и специалист по интернет сигурност Брус Шнейер. В дискусия за взаимовръзките между технологиите, сигурността и властта, проведена в Харвардския университет, Шнейер прогнозира едно доста по-мрачно и дори злокобно бъдеще на интернет. Според него вредите, които глобалната мрежа ще нанесе на обществото, ще са изключително големи.
Този лош, лош интернет
Шнейер не оспорва предимствата, които носи глобалната мрежа. Той обаче смята, че тя вече влияе на властта и властта влияе на нея. В крайна сметка се получава така, че властимащите ще използват интернет, за да увеличават властта си и да контролират обществото чрез постоянно наблюдение, кибервойни, феодален модел по отношение на сигурност и лошо написани закони, които ще бетонират статуквото и определени бизнес модели. Според Шнейер голяма част от тези мрачни прогнози вече се случват.
"Дали го признаваме пред себе си или не, дали ни харесва или не, това няма значение - в интернет ни следят през цялото време", коментира специалистът в едно от своите есета. Той е на категоричното мнение, че глобалната мрежа вече е еквивалент на полицейска държава с постоянен мониторинг. Шнейер дава за пример факта, че Google, Facebook, Apple и други компании следят потребителите си в сайтовете, които посещават, устройствата, които използват, и дори местата, от които влизат в интернет. "Всички сме постоянно наблюдавани и тази информация се пази завинаги", продължава той. Шнейер илюстрира тезата си с експеримент на репортера на в. The Atlantic Алексис Мадригал. Журналистът наел компанията Collusion, която да провери кой го следи в интернет. В рамките на 36 часа онлайн престой са били засечени общо 105 компании, които са извършвали мониторинг на неговата дейност по един или друг начин.
Интернет може да има сериозно влияние и върху развитието на обществото, твърди Шнейер. Той дава за пример индустриите, които глобалната мрежа вече е променила като търговията, книгоиздаването, музиката и др. В момента хората могат да коментират всякакви теми свободно в социалните мрежи, да споделят съдържание и дори да влияят на мнението на останалите. Всичко това е чудесно, но сега "мощни интереси търсят начини целенасочено да използват това за своя изгода", смята социологът. Той изтъква, че компании като Google и Facebook усилено лобират за създаването на определени закони, които в крайна сметка им дават определени изгоди за сметка на останалите.
В същото време телекомите искат да имат по-голям контрол над интернет трафика, военните постоянно предупреждават от опасността от кибератаки и искат повече правомощия. В това време правителствата се борят за контрол над разпространяваното в интернет съдържание и регулация. Шнейер смята, че проблемът е, че хората не се опитват да разберат интернет и не искат да участват в неговото оформяне и развитие. Така мрежата остава на разположението на властимащите, които да я направят според своите предпочитания с редките изключения като при протестите по времето на SOPA и ACTA.
В същото време според Шнейер системите за компютърна сигурност трябва да бъдат преосмислени и преработени. В момента повечето предпазни мерки са ограничавани от законови пречки, бюрокрация и технологично време за тяхното въвеждане. Всичко това дава преднина на хората, които искат да ги заобиколят или да намерят начин за елиминирането им. Колкото по-мощни стават технологиите, толкова по-големи ще са и щетите, които хакерите нанасят, смята Шнейер. Според него решението е създаването на устойчиви системи, които могат да възпират мащабни атаки. Те трябва да са като крепостни стени и просто да устояват на атаките, а не да търсят методи за предвиждането или елиминирането им.
Завръщане в бъдещето
Прогнозите на Шнейер изглеждат доста мрачни. Макар част от тях да отразяват реални проблеми на интернет, които са видими и днес, това не означава, че всички те наистина ще се сбъднат. За мнозинството потребители интернет вероятно винаги ще се ограничава до актуалната в момента социална мрежа и онлайн търсачка, няколкото любими новинарски сайта, портали за дигитално съдържание и приложения за (не)легален обмен на файлове. За тези хора не е от особено значение кой регулира интернет и каква изгода има от това дали знае, че на дата Х този човек е публикувал снимка с гледката от хотелската си стая в Париж, а два дни преди това е бил в Лондон.
Глобалната мрежа обаче е много, много повече. Чрез нейната инфраструктура се осъществява комуникацията между компании, медицински и научни институти, финансови транзакции и почти всичко друго, което може да ни дойде наум. Затова е важно интернет да остане максимално близо до първоначалната си концепция, което го определя като независим, свободен и отворен. Защото опити за промяна на интернет регулацията не липсват. До момента обаче повечето от тях са неуспешни, тъй като в такива моменти интернет потребители и компании успяват да се обединят зад общата кауза за защита на глобалната мрежа. Това обаче едва ли винаги ще е така.
Разбира се, желанията на някои бизнеси да сложат ръка над глобалната мрежа няма да приключват заради един или два провала. Техните опити ще продължат и ще стават все по-агресивни и интелигентни. Шнейер може би е доста прав в коментара си, че обществото не трябва да подценява опасния път, по който неусетно може да тръгне. Най-малкото защото мнозинството от хората нехаят по въпроса кой има достъп до личните им данни онлайн.
