Тест за оцеляване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тест за оцеляване

Тест за оцеляване

Технологичният пазар в България продължава да расте бавно в очакване на по-добри времена

Асен Георгиев
3479 прочитания

© shutterstock


Българският ИТ пазар все още е далеч от формата, в която беше през най-силната за него 2008 г. Оцелелите компании до голяма степен успяха да оптимизират разходите си и демонстрираха известна устойчивост. Други изпаднаха от бизнеса, за да отворят повече място за оставащите, които очакват с нетърпение първите знаци на по-сериозно възстановяване... от които няма следа и през миналата година.

През 2012 г. българският ИТ пазар отчита ръст от едва 2.8% на годишна база, показват данните на изследователската фирма IDC България. Водещ фактор продължават да са доставките на хардуер. При това не толкова за бизнеса, колкото за крайните потребители, които реализират около две трети от всички покупки. Прогнозите на анализаторите от българския клон на международната анализаторска компания не са никак розови и за 2013 г. Както и предишни години, бизнесът обаче е по-оптимистично настроен. До някаква степен това е така, защото IDC мери вноса, а не реализираните продажби. Често те са по-големи от внесените през годината количества, защото компаниите имат останали наличности от предишни години и внос, който анализаторите не могат да засекат.

В челюстите на кризата

Целият ИТ пазар в България за 2012 г. според IDC възлиза на $1.123 млрд., което е с 2.8% повече от предишната година. Най-голяма тежест в него има хардуерът, който генерира малко над $800 млн., следван от софтуера и услугите, които реализират по около $150 млн. За 2012 г. растежът при софтуера е 7.6%, при услугите 3%, а при хардуера 1.8%. В абсолютна стойност обаче най-положително на пазара се отразява именно минималното нарастване в най-големия сегмент.

Междувременно обстановката на макроравнище продължава да е несигурна, като водещи фактори са слабият икономически растеж, високите нива на безработица, свитото потребление и политическата несигурност. Въпреки това от IDC България очакват през 2013 г. външните фактори малко да се подобрят, като например да се увеличат потреблението и чуждестранните инвестиции. Прогнозите им са за 6.7% средногодишен ръст на ИТ пазара в България до 2017 г.

"Организациите няма да спрат да харчат, но ще продължават да бъдат предпазливи по отношение на разходите си и пазарът ще разчита най-вече на обновяването на съществуващите системи", коментира Нели Вачева, управител на IDC България.

Падане от високо

"От самото начало на кризата досега хардуерният пазар се развива изключително зле", коментира Евелин Стоев, старши анализатор в IDC България. "Той е най-засегнат, защото преди това се развиваше най-динамично", добавя той. Според него през последните четири години пазарът се движи в негативна насока като цяло. Има обаче и сегменти, където спадът е по-малък или дори има ръст. Такива са например преносимите компютри, таблетите и смартфоните.

Настолните компютри вече заемат само около една трета от общите продажби. Тенденцията е броят им да продължава да спада. Една от причините за това са гейм конзолите, които до някаква степен обезсмислят купуването на мощни персонални компютри, които да се използват за игра, смята маркетинг директорът на Plesio Николай Тотов. Останалите две трети от продажбите на компютри са поделени между лаптопите и таблетите, чието присъствие се очаква да става все по-осезаемо. "Като най-динамични категории за миналата година са таблетите и смартфоните", коментира още Тотов. "По същия начин очаквам да се развият нещата и през тази година", добавя Тотов.

Специфичното за България е, че обикновено се купува едно устройство, което в повечето случаи е лаптоп и е на цена до 1000 лева, коментира Евелин Стоев. В Западна Европа и САЩ тенденцията е един потребител да разполага поне с лаптоп, смартфон и понякога таблет и/или настолен компютър. Към края на 2012 г. на 3.5 лаптопа се е продавал един таблет. "Негативното влияние от ръста при продажбите на таблети се отразява най-силно при лаптопите с размер на екрана между 10 и 13 инча", допълва Евелин Стоев. Това според анализатора е знак, че пазарът в България е тотално ненаситен и неразвит.

"Като цяло пазарът на преносими компютри расте, но таблетите ядат директно от лаптопите", коментира за "Капитал" управителят на "Техномаркет" Николай Китов. Според него обаче това е повече модна тенденция, която в някакъв момент ще се нормализира, защото хората ще осъзнаят, че не могат да заменят пълноценно лаптоп с таблет.

Николай Тотов от Plesio потвърждава, че високото търсене на таблети директно се отразява на интереса към лаптопите. "Хората предпочитат да закупят таблет, на който могат да изпълняват ежедневни дейности като браузване и гледане на филми, а когато трябва да отворят документ или таблица, ползват старите си лаптопи и отлагат инвестицията в нови", казва Тотов.

Стабилното търсене на смартфони продължава да движи пазара на мобилни телефони и през 2012 г. Целият сегмент расте с 10%, като умните устройства отбелязват 31.7% увеличение на продажбите, а обикновените апарати "за говорене" - 0.2% спад. Според Любомир Димитров, младши анализатор в IDC България, тенденцията е делът на смартфоните да расте спрямо общия брой мобилни устройства. Според него колкото повече смартфоните заемат този пазар, толкова по-умерен ще бъде темпът на увеличение.

Погледът на търговците

Николай Китов коментира, че "Техномаркет" отчита ръст през 2012 г. и засилени продажби както в сегмента лаптопи/таблети, така и много сериозно повишение в търсенето на външна памет (външни харддискове), многофункционални монитори и други. "Пазарът следва тенденциите на Запад, според които броят на таблетите все повече се изравнява с лаптопите", коментира още Китов.

За първите месеци на 2013 г. пък растежът на "Техномаркет" спрямо миналата година е около 15%, което отчасти се дължи и на повишеното търсене на телевизори и допълнителни устройства към тях, провокирано от кампанията за преминаване от аналогов към цифров сигнал. Голямата разпродажба, която протече миналата седмица в магазините на веригата, пък е донесла 22 млн. приходи на компанията, което е със 7 млн. повече от 15-те млн., генерирани от разпродажбата през 2012 г. Целта на тези големи намаления е ударното пласиране на стоките от предишната година и зареждането с нови, актуални, коментира Китов.

Plesio също регистрира малък ръст на приходите си през 2012 г. и се надява на по-голям през тази година. Като цяло обаче пазарът на хардуер продължава да се свива, категоричен е Николай Тотов. В резултат на това някои от сравнително големите играчи като "Мултирама" вече затвориха врати, както и неизвестен брой много по-малки фирми, които са най-уязвими в условия на продължителна стагнация. 

Българският ИТ пазар все още е далеч от формата, в която беше през най-силната за него 2008 г. Оцелелите компании до голяма степен успяха да оптимизират разходите си и демонстрираха известна устойчивост. Други изпаднаха от бизнеса, за да отворят повече място за оставащите, които очакват с нетърпение първите знаци на по-сериозно възстановяване... от които няма следа и през миналата година.

През 2012 г. българският ИТ пазар отчита ръст от едва 2.8% на годишна база, показват данните на изследователската фирма IDC България. Водещ фактор продължават да са доставките на хардуер. При това не толкова за бизнеса, колкото за крайните потребители, които реализират около две трети от всички покупки. Прогнозите на анализаторите от българския клон на международната анализаторска компания не са никак розови и за 2013 г. Както и предишни години, бизнесът обаче е по-оптимистично настроен. До някаква степен това е така, защото IDC мери вноса, а не реализираните продажби. Често те са по-големи от внесените през годината количества, защото компаниите имат останали наличности от предишни години и внос, който анализаторите не могат да засекат.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK