Едно от тях е подобряването на системата за анализиране и сканиране на световната мрежа. Ботовете на Google - автоматизирани програми, които сканират интернет страниците и ги каталогизират, постепенно стават все по-умни и бързи. Днес те вече са способни с общи усилия да анализират по 20 млрд. страници на ден. Дори и това темпо обаче се оказва недостатъчно, тъй като мащабите на глобалната мрежа стават все по-големи. Интернет се разраства с много по-бързи темпове дори в сравнение с най-смелите прогнози и ежедневно милиони нови устройства се свързват с глобалната мрежа. Уайли споделя, че до момента Google са регистрирали 30 трилиона уникални интернет адреса, които се използват от най-различни по вид устройства.

На компанията не помага и нежеланието на някои потребители да използват модерни технологии. Главният дизайнер на интернет търсачката споделя, че все още има потребители, които използват Internet Explorer 6 и дори браузъра Netscape Navigator от 1998 г. "За нас е важно всички потребители да имат достъп до еднакво качествени услуги", казва Уайли. Това означава, че компанията трябва да разработва новите си предложения така, че те да са съвместими и със старите технологии и платформи.

Един от основните мотиватори, който кара Google да развива търсачката си за максимален брой хора, е увеличаването на собствените й приходи. Пред 2012 г. те прехвърлят $50 млрд., като 87% от тях идват именно от реклами в търсачката на компанията. Но само сканиране и добавяне на сървърен капацитет не е достатъчно за подобряване на услугата. Необходим е и по-интелигентен и нетрадиционен подход.

В търсене на знанието

Каталогизирането на мрежата позволява създаването на добра база данни с готова информация. Но освен това тя трябва да бъде използвана правилно и да бъде представена на точните хора, които я търсят. Точно това се оказва истинско предизвикателство. Всеки човек има индивидуални интереси, предпочитания, начин на изразяване и възприемане на нещата. За да може да разтълкува тази информация, Google се нуждае от своеобразен "главен мозък". И от няколко месеца е в процес на неговото създаване. Той се нарича Knowledge Graph и представлява интелигентна база данни, която не само съхранява информация, но я "разбира", като открива и запомня връзките между отделните елементи.

Основната цел на Knowledge Graph е да вниква в контекста на въпросите, да подбира правилните отговори и да продължава да трупа нова информация. Все "лесни" неща, които обаче са в основата на бъдещите амбициозни планове на Google за търсенето на информация чрез интернет, които включват създаването на комуникация в реално време с устройствата. В момента базата данни разполага с над 570 млн. единици информация от най-различно естество, например за хора, събития, конкретни теми и др. Досега "графът на познанието" е генерирал и 18 млрд. връзки между различните единици информация, казва пред специализираното технологично издание CNET Джон Джиандреа, инженерен директор на Knowledge Graph.

Това обаче също се оказва крайно недостатъчно. "Базата данни има добро покритие на хора, места, събития и други неща, но има още много, за които не знае. Разполагаме с 1% информация", признава Джиандреа. Работата на Knowledge Graph е вдъхновена от функционирането човешкия мозък и симулира неговата структура. Въпреки това Google не иска да замества човека, казва той. "Опитваме сме да сме едновременно по-глупави и по-умни. Това е инструмент, който ви дава информация, контекст и по-добро разбиране на проблема, но крайното решение все още ще се взима от вас", казва специалистът по онлайн издирване на информация.

Използването на Knowledge Graph вече дава положителни резултати. Системата например е в основата на дигиталния гласов асистент Google Now, който позволява на притежателите на Android устройства да търсят в Google чрез гласови команди. Технологията се използва и в традиционната търсачка на компанията, където задачата й е същата - генериране на нови връзки и максимално точни резултати. Базата данни разчита на множество критерии, за да преценява каква информация е подходяща за отговор на даден въпрос. Тя се съобразява с навиците, интересите и предпочитанията на потребителя, което е сравнително лесно, ако той търси, докато е логнат в Google акаунта си.

По този начин интернет търсачката "разбира", че един потребител може да я пита за резултатите на футболен отбор, а друг за баскетболен например, дори и двамата да са въвели абсолютно еднакви ключови думи. Естествено, това е само на теория. На практика резултатите на базата на подобни критерии все още не са особено точни, но Knowledge Graph се обучава в реално време и постепенно подобрява резултатите си. "Трябва да учим системата от самото начало. Трябва да имаме разбиране за аналогия, ирония, илюзия и всички останали човешки неща. Компютърната история подсказва, че напредъкът ще се случва със сантиметри, а не със скокове, но постепенно темпото ще се забързва", прогнозира Джиандреа. Въпреки това ще мине още доста време, преди Google да започне да разбира шегите ни и да ни отговаря подобаващо. Но рано или късно и това ще се случи.