Digital|K 2013: Престраши се да бъдеш наивен
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Digital|K 2013: Престраши се да бъдеш наивен

Съоснователят и изпълнителен директор на CloudFlare Матю Принс обяви, че България има данните да създаде интернет гигант.

Digital|K 2013: Престраши се да бъдеш наивен

Една от най-големите пречки пред повечето предприемачи е липсата на достатъчна мотивация и вяра в успеха

Мартин Дешев
7472 прочитания

Съоснователят и изпълнителен директор на CloudFlare Матю Принс обяви, че България има данните да създаде интернет гигант.

© Цветелина Белутова


"Когато човек порасне, често забравя да мечтае." "Винаги мислим какво ще се случи в бъдещето. Понякога обаче трябва да погледнем към миналото и отговорът е там." "Никой не е твърде умен, по-важен е екипът. И трябва да се забавляваш."

Това са само малка част от посланията, с които лекторите на тазгодишната конференция Digital|K 2013, организирана от "Капитал" и NEVEQ, се опитаха да мотивират хората с идеи от България и региона и да ги подтикнат към повече решителност. И, да, България може да бъде място за създаване на печеливша компания. Предпоставките са налице, необходими са само малко воля и кураж от страна на предприемачите, за да реализират идеите си на практика. Време е за действие, призоваха участниците в трите дискусионни панела на Digital|K.

Събитието, насочено най-вече към предприемачи и тези, които искат да се влязат в тази амбициозна група, се проведе на 3 юни в Народния театър "Иван Вазов" в София. Посетителите получиха полезни съвети и вдъхновение от всички лектори, които обърнаха специално внимание на възможностите за създаване на успешни и работещи технологични компании и у нас. Те се опитаха и да развенчаят мита, че да създадеш успешен технологичен бизнес извън Силициевата долина е почти невъзможно. Всъщност може да направиш това дори и без да имаш зад гърба си крупни инвеститори.

Мотивиращо начало

Една от най-големите пречки пред повечето млади предприемачи е липсата на достатъчна мотивация и вяра в успеха. Именно затова конференцията започна с кратка лекция на екоактивиста и основател на организацията Mpact Дейвид де Ротшилд. Той призова присъстващите да не забравят мечтите си и да си позволят да бъдат наивни. "Задавайте въпроси", каза още де Ротшилд и препоръча на всеки да не се притеснява от това какъв въпрос задава и на кого. "Не се страхувайте от предприемането на първата стъпка", допълни още той и призна, че първоначално не е имал представа как ще направи своя световноизвестен катамаран Plastiki, който е изработен от пластмасови бутилки и с който се опитва да привлече общественото внимание към замърсяването с този вид отпадъци. Това обаче не е убило желанието му да го създаде.

Според Де Ротшилд трябва да разглеждаме развитието на една компания като приключение. То започва от самото начало, още докато идеята е в зародиш, а не чак когато компанията покаже първите признаци на успешно развитие. А какво да правим, ако не намираме подходящо приложение на концепцията си? Трябва да я променим. Де Ротшилд отново даде за пример своя проект Plastiki. Първоначалната цел на идеята е била да повдигне въпроса за екологичните последици от изхвърлената пластмаса. За да привлече повече внимание и да улесни собствената си работа върху проекта обаче, той бил принуден да вкара в него "повече драма". Така се ражда хрумването за направата на катамаран от пластмасови бутилки, с който да прекоси Тихия океан. В крайна сметка зеленият предприемач  стига до заключението, че "трябва да променим идеята за това как използваме пластмасата".

Де Ротшилд посъветва присъстващите да не мислят чак толкова за намирането на финансиране, колкото за изграждане на добър екип. Успехът се крие в отборната работа, смята той. Мнението му беше подкрепено и от останалите лектори. Матю Принс, основател и изпълнителен директор на компанията CloudFlare, също смята, че предприемачите трябва да се обградят с хора, които са различни от тях и ги допълват. Основателят и ръководител на първия акселератор в Израел Инбал Ариели също смята, че работата в екип е от ключово значение. Тя обаче допълни, че не става дума само за хората в рамките на компанията, но и за отвореност към екосистемата и създаване на връзки с други фирми в стартъп обществото.

На подобно мнение е и инвестиционният директор на Qualcomm Ventures Джейсън Бол. Той дори призова всеки предприемач да посети Силициевата долина и да се запознае с хората там. За разлика от Де Ротшилд обаче, който призова да мечтаем на едро и да имаме големи цели, Бол посъветва да се фокусираме и да мислим в по-малки мащаби, докато работим по идеята. "Не трябва да правите всичко от самото начало. Няма защо да се готвите за продажба на компанията още от първия й ден", каза той. Изпълнителният директор на Gravlax Ventures Габриел Грубер пък посъветва първо да приложим идеята си за бизнес, за да решим свой проблем, след това да я изпробваме на локално ниво и накрая - на глобално.

Тук и сега

"В България вече има пари!", коментира управляващият партньор на NEVEQ Павел Езекиев. Те обаче не трябва да са единствена цел и предприемачите не бива да са обсебени от идеята да намерят възможно най-много финансиране, допълни той. На подобно мнение са и основателят на общността Red Innova Пабло Ларгия, и Габриел Грубер. Те посъветваха първо да се обърне внимание на самата идея и да се преценят нейните мащаби. Невинаги е необходим допълнителен капитал, който да я задвижи. Тезата им бе потвърдена и от изпълнителния директор на хостинг компанията SiteGround Тенко Николов, който коментира, че фирмата му никога не е търсила инвеститори и въпреки това е успяла да излезе на световния пазар.

Николов също така посъветва българските предприемачи да се осмелят да осъществят първите стъпки по реализирането на идеите си и да не отлагат само и само защото нямат инвеститор. В България има много потенциал, който трябва да се използва - на това мнение е и директорът на технологичния трансфер и интелектуална собственост към Европейския инвестиционен фонд Харджийт Санду. Той изтъкна, че в страната има много добре подготвени и мотивирани програмисти, които все повече привличат вниманието на чуждестранните компании и пазари. Теза, която бе подкрепена и от Матю Принс от CloudFlare.

Всъщност основният проблем за мнозинството предприемачи е липсата на вяра в успеха. Според основателя на модния онлайн магазин BetaBrand Крис Линдланд в това отношение компютърните инженери имат много предимства. Те могат да развиват успешен бизнес пред глобална аудитория, без да напускат страната. Той съветва предприемачите да участват в развитието и изграждането на стартъп обществото в България и да не забравят най-важното качество - постоянството.

Като допълнителен съвет Линдланд сподели, че е важно как ще представиш идеята си, за да се хареса максимално на хората. Когато става дума за онлайн бизнес, трябва да си нетрадиционен, за да провокираш теми за разговор и да привлечеш внимание. Това обаче не означава, че предприемачите трябва да пренебрегват продукта си за сметка на маркетинга. "Все пак трябва да правим дрехи, които хората да искат да носят", споделя Линдланд. По време на Digital|K ръководителят на стратегически партньорства на CloudFlare Мария Караиванова също посъветва предприемачите да поставят качеството на продукта си на първо място и да използват маркетинга като допълнение, а не да разчитат само на него за реализирането на продажби.

Общото мнение на лекторите на DigitalK 2013 беше, че в момента основната задача пред българските предприемачи е да обединят сили и съвместно да доразвият стартъп обществото у нас. През последната година то отбелязва доста добър ръст и вече има няколко работещи инвестиционни фонда, привлича интереса на чуждестранни партньори. Необходимо е единствено да се последва опитът на другите страни и да се действа уверено. Ако това се случи, може пък и да се сбъдне пожеланието на Матю Принс в не толкова далечно бъдеще да видим първия български глобален интернет играч.

България се позиционира като горещо място на Балканите за стартиране на бизнес

Харджийт Санду, директор "Технологичен трансфер и интелектуална собственост", Европейски инвестиционен фонд пред "Капитал"

Какво се е променило през годината от старта на фондовете Eleven и LAUNCHub до днес?

Промяната е значителна и ефектът от дейността на двата фонда върху предприемаческата култура е силно позитивен. В рамките на 7-8 месеца Eleven и LAUNCHub успяха да проведат общо шест кръга за кандидатстване, посредством които бяха набрани над 2000 проекта на стартиращи предприемачи. Вече са финансирани 50 иновативни компании. Разбираме от фонд мениджърите, че качеството на предлаганите бизнес идеи и подготвеността на самите предприемачи се повишава непрекъснато.

Заедно с развитието на вече финансираните идеи се забелязва и по-осезаем интерес от регионални и паневропейски фондове за дялово финансиране в България. Вече има интерес дори от американски венчър капиталисти, чийто интерес преди създаването на Eleven и LAUNCHub бе незначителен. България днес е в радарите на рисковите инвеститори както в Европа, така и в САЩ. Това означава, че част от основните задачи на инициативата JEREMIE се изпълняват успешно. Освен прекия ефект за икономиката от направените инвестиции има и силен индиректен такъв, изразяващ се в това, че България се позиционира като горещо място на Балканите за стартиране на бизнес и финансиране на иновативни идеи. Изключително съм радостен, че този пилотен проект, който ЕИФ разработи заедно с екипа на Министерството на икономиката в рамките на инициативата JEREMIE, се развива изключително добре.

Каква част от плановете са постигнати и какво още трябва да се направи?

До голяма степен резултатите до момента оправдават, а в някои случаи дори превишават първоначалните очаквания. Двата акселератора са добре структурирани и функционират ефективно. Бързо се интегрират в глобалната индустрия от иновативни стартъпи. Оттук нататък най-важното е двата фонда да съумеят да продължат да привличат най-талантливите предприемачи от България и региона, като същевременно съумеят да подсигурят допълнителни частни инвестиции, за да могат фирмите да продължат да се развиват.

В момента много от финансираните компании се намират във фаза на тестване на разработения продукт, привличане на първи клиенти и реализиране на първи продажби. Тук реално ще си проличат професионализмът, изградените контакти и бизнес нюхът, както на самите предприемачи, така и на техните инвеститори и ментори от Eleven и LAUNCHub.

Планират ли се допълнителни инициативи?

Да, в момента заедно с местните ни партньори в МИЕТ сме разработили нов инструмент за съфинансиране в рамките на инициативата JEREMIE. Той също ще предоставя дялово финансиране, но няма да е насочен само към стартиращи компании, а към всички с добър бизнес, които имат добра възможност за възвращаемост. Ресурсът, заделен за този нов продукт за рисково финансиране, е около 20 млн. евро, които да бъдат инвестирани от професионални мениджъри, избрани от ЕИФ, до края на 2015 г.

Какви са основните пречки пред стартъпите в България?

С реализираните по JEREMIE инструменти и сравнително ниските разходи за създаване на бизнес в България, бих казал, че основните пречки са липсата на повече иновативни и смели идеи, както и страхът от провал. Това всъщност е слабост не само на предприемачите в България, но и в цяла Европа. Предприемачите трябва да осъзнаят, че провалът всъщност дава изключително ценни уроци и трябва да бъде разглеждан по този начин.

Извън тези пречки с наличието на двата акселератора, новия фонд за съфинансиране, талантливите хора вие наистина имате предпоставки за създаване на много добра предприемаческа екосистема. България вече е позиционирана добре като дестинация за иновативни стартъпи. Трябва да се търсят нови форми за последващо инвестиране във вече успешно стартирали бизнеси, да се привличат големи международни компании в иновативни сектори, които ще донесат ноу-хау и ще маркетират страната още по-силно. Ние от ЕИФ сме готови да подкрепяме и да предоставяме нашето ноу-хау за всяка ваша инициативата в тази посока, защото това е начинът в структурата на икономиката да се внесе по-висока добавена стойност.
Дейвид де Ротшилд, екопредприемач и основател на Mpact: 

Да заменим БВП с индикатор на щастието


Къде е балансът между защитата на природата и развитието на икономиката?

От бизнес гледна точка няма как да вкараме природата във финансовите отчети. Хората сме много добри в консумирането и "изстискването" на ресурсите, а след това се опитваме да компенсираме цената, която плащаме за това. Индикаторът БВП не отчита унищожаването на природата, замърсяването, изсичането на горите, финансовите ефекти от намаленото биоразнообразие. Той дава лъжлива гледна точка, защото, ако нямаме чист въздух, чиста вода, биоразообразие, рискуваме да живеем в по-нездравословен и по-нещастен свят.

Трябва да съдим за успеха на обществото не само базата на построените пътища, военните бюджети, разходите за изграждане на затвори. Дали това непременно отразява просперитета на едно общество? Интересно е например как в Кралство Бутан искат да заменят БВП с индикатор на щастието. А какво е щастието? То определено не е само постоянен растеж на икономиката.

Как ще убедите в тази теза хората от по-бедните държави, където дори изхранването е проблем?

Трябва да променим модела. Например западните държави произвеждат толкова много храна, която се изхвърля всеки ден. Едно от големите предизвикателства с изхранването е дистрибуцията. Това, върху което трябва да работим, е микродистрибуцията. Няма смисъл обаче да се дават безплатни хранителни помощи, това не е устойчив модел. Трябва да дадем на хората възможност и ресурси сами да отглеждат и култивират своята храна.

Проблемът е, когато се сблъскаме с големия агробизнес. Там имаме гиганти като Monsanto, имаме компании, които искат да контролират дистрибуцията на семена, които повишават цените на храните. Те играят срещу универсалното право на хората свободно да отглежат растителни култури.

Какъв е начинът да се пребориш с подобни корпорации?

Трябва да внимавам какво казвам, иначе може да ме застрелят ;) Смятам, че правилният начин е прозрачността. Хората стават все по-силни благодарение на информацията и възможността да задават въпроси. Понякога забравяме, че ние сме тези, които даваме властта на политиците. А също така и че сме хората, които ползваме продуктите и услугите на корпорациите. Така че трябва да "гласуваме" със своите вилици, с покупките, които правим. Невероятно е как една компания може да контролира 70% от семената, които се продават по света.

"Когато човек порасне, често забравя да мечтае." "Винаги мислим какво ще се случи в бъдещето. Понякога обаче трябва да погледнем към миналото и отговорът е там." "Никой не е твърде умен, по-важен е екипът. И трябва да се забавляваш."

Това са само малка част от посланията, с които лекторите на тазгодишната конференция Digital|K 2013, организирана от "Капитал" и NEVEQ, се опитаха да мотивират хората с идеи от България и региона и да ги подтикнат към повече решителност. И, да, България може да бъде място за създаване на печеливша компания. Предпоставките са налице, необходими са само малко воля и кураж от страна на предприемачите, за да реализират идеите си на практика. Време е за действие, призоваха участниците в трите дискусионни панела на Digital|K.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    damianrm avatar :-P
    damianrm

    Че що да няма БГ ИТ гигант ... като няма друг, аз ще направя такъв! хахаха :-) И без тия фондове за не знам си какво финансиране / обиране т.е ... айде бай на всички и верно казват тука - истината е в постояноството!

  • 2
    rhj53394435 avatar :-|
    rhj53394435

    Аман от празни приказки. Най-голямата пречка пред един предприемач е капиталът. Не можеш да започнеш каквото и да е било без да имаш капитал. А малцина започващи имат достатъчно свой.

    А всички тия венчъри ще ти дадат пари, ако имаш кадърен екип и ако проектът ти може за няколко месеца достигне до милиони и една дребна инвестиция да докара милиони приходи за кратко време. С други думи става дума единствено и само за разни сайтчета и апликации за смартфони...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.